Определение по дело №473/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба от адв. Я. Толькова в качеството й на процесуален представител на ищеца К. Т., насочена против решение № 1868/07.08.2014 г., постановено по гр. дело № 282/2014 г. по описа на РСС.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Въззивникът твърди, че неправилно искът е бил отхвърлен като неоснователен, понеже от показанията на свид. Й. Т. по безспорен начин се установява предаването на процесната сума от 1 400 лв. на ответницата С. Р.. Показанията на този свидетел следва да бъдат кредитирани, понеже са ясни и непротиворечиви и намират опора в показанията на свид. Г., която не роднина на ищеца и поради това не е заинтересована в полза на някоя от страните по спора. Освен това се акцентира на обстоятелството, че свид. Т. е очевидец на традирането на сумата. Сочи се в жалбата, че макар ответницата и въззиваема С. Р. да е работила в Г. в периода, в който е сключен договорът за заем, тя е пътувала всеки ден до работата си и обратно и следователно се е прибирала в С., където е взела сумата в заем. Претендира сторените разноски в производството пред първата и втората инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна по жалбата С. Р. е депозирала отговор. В отговора се излага становище за неоснователност на жалбата.

ОСБ след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното от фактическа и правна страна.

Въззивната жалба еподадена своевременно от процесуално легитимирана страна и отговаря на изискванията на чл. 259 и сл. ГПК, поради което е допустима. При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – допустимо. При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Правилно искът с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД е бил отхвърлен като недоказан. Ищецът Кр. Т. твърди да е сключил неформален договор за заем с ответницата, по силата на който в качеството заемодател на 01.11.2010 г. й е предал в собственост сумата от 1 400 лв., като ответницата се задължила да погаси вземането на пет вноски от декември 2010 г. до април 2011 г. С оглед твърденията в отговора на исковата молба въззиваемата спори, че е получила сумата в заем, поради което това обстоятелство подлежи на доказване от ищеца. В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване фактите, имащи за последица уважаване на иска - фактическото предаване на сумата на заемателя, размера й и настъпването на падежа.

Недоказани са останали твърденията на ищеца, че на 01.11.2010 г. следобед в дома си в [населено място] е предал на ответницата в присъствието на майка си и на съпруга на ответницата сумата от 1 400 лв., която е била необходима на ответницата, за да си закупи лека кола. Единствените ангажирани от страните преки доказателства в тази насока са свидетелските показания, които са допустими съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Всички разпитани по делото свидетели са роднини на ищеца или на ответницата или са свързани с някоя от страните /свид. Г. е работодател на майката на ищеца/. Съдът обсъди свидетелските показания във връзка едно с друго и с писмените доказателства, отчитайки възможната заинтересованост на свидетелите съгласно чл. 172 ГПК.

Показанията на първата група свидетели Й. Т., Н. С. и М. Г. са вътрешно противоречиви и се опровергават едно друго. Й. Т. свидетелства, че процесната сума е била дадена в заем на ответницата на 01.11.2010 г. – понеделник, след края работния ден към 17:30 часа. Ответницата отишла заедно със съпруга си в дома на свидетелката Й. Т., която ги чакала и им направила кафе. Помолен от майка си Й. Т., ищецът дал в заем сумата на С. Р., понеже бил взел заплата. Свид. Г. /работодател на свид. Т./ от своя страна обаче дава различни показания. Тя е свидетелства, че на 01.11.2010 г. смяната на Й. Т. свършвала в 16:00 часа, поради което последната я помолила за разрешение да си тръгне от работа половин час по-рано. Свид. Г. позволила на свид. Т. да си тръгне по-рано, понеже разбрала, че Т. възнамерява да помоли сина си да даде заем на ответницата Р.. В 15:30 часа ответницата отишла сама до работното място на Й. Т., извикала я от прозореца и двете тръгнали към дома на Т., за да бъде даден заемът. Налице е противоречие между показанията на двете свидетелки Т. и Г., което компрометира тяхната достоверност. Т. сочи, че заемът е бил даден след края на работния ден в 17:30 часа в дома й, където е пристигнала ответницата със съпруга й, а Г. е възприела, че ответницата е взела Т. от работа и двете сами са се запътили към дома на Т. два часа по-рано. Показанията на свид. Й. Т. не намират опора и в тези на третия свидетел Н. С.. Съдът намира, че показанията му са непоследователни и нелогични. Той сочи, че се обадил по телефона на ищеца да му честити рождения ден, който видно от ЕГН на ищеца се пада два дни след даването на сумата в заем. По време на разговора ищецът и майка му споделили, че е дадена сума в заем на Сл. Р. и се притесняват, че няма да бъде върната. Нелогично е ищецът заемодател да се притеснява, че няма да му бъде върната сумата само два дни след сключването на договора при положение, че падежът на първата вноска не е настъпил / до настъпването му е оставал близо месец/. Лишено от логика е и свид. Т. да убеждава сина си да даде заем на 01.11.2010 г. и да става „гарант” по нейните думи / в морален смисъл/, а два дни по-късно да се съмнява, че парите няма да бъдат върнати. Освен това свид. С. свидетелства, че един от поводите за притеснение на Й. Т. е бил, че преди ищецът да даде заема нейната дъщеря В. е отказала подобен заем на ответницата. Ако Й. Т. се е съмнявала в коректността на ответницата и е одобрявала, че дъщеря й В. е отказала да даде заем на Сл. Р., то против всякаква логика е да убеждава сина си даде заем на същото лице. Поради изложените до тук причини показанията на тези свидетели не следва да бъдат кредитирани.

Показанията на свидетелите В. Г. и К. Р. се подкрепят взаимно и не страдат от съществени противоречия. Съдът им дава вяра с изключение на частта от показанията на Кр. Р., в която той сочи, че съпругата му не е била приятелка със свид. Т.. От показанията на тези свидетели несъмнено се установява, че в периода юни - декември 2010 г. ответницата е работела в Гърция като болногледач на възрастни хора. Това обстоятелство се потвърждава косвено и от писмените доказателства. Видно от двете служебни бележки през 2010 г. ответницата е прекъснала дългогодишната си работа в „И. – С.”, а според удостоверението от Агенция по заетостта в периода 2009 г. – април 2010 г. е била регистрирана като търсещо работа лице. От показанията на свид. В. Г. и К. Р. се установява, че по време на работата си като болногледач Сл. Р. е живеела в Г. и с оглед естеството на задълженията си не е пътувала всеки ден от С. до Гърция както твърди ищецът. Следователно на процесната дата ответницата не се доказа да се е била в [населено място].

От представените свидетелства за регистрация на МПС Фолксваген Д. и Опел на името на Сл. Р. не може да се установи кога са закупени автомобилите. Свидетелството за регистрация на МПС на името на снахата на ответницата и договорът за покупко-продажба на трето за спора лице са неотносими към спора. Не се доказа наличието на връзка между процесния договор и договора за заем със страни С. С. и Сл. Р..

Поради изложените съображения решението следва да се потвърди. С оглед изхода на спора на въззиваемата се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. заплатено в брой. Представен е списък с разноските и същите са претендирани в проведеното пред въззивната инстанция съдебно заседание.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1868/07.08.2014 г., постановено по гр. дело № 282/2014 г. по описа на РСС.

ОСЪЖДА К. Л. Т. с ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място], ул.”Места“№ 20 да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на С. Г. Р. с ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място], ул. “Сп. п.“ № ., сумата от 400 лв., представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: