РЕШЕНИЕ
№
град
София, 25. 08. 2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на трети
декември две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
СТОЙЧО ПОПОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 13031/2020 год. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 07. 10. 2020 год., постановено по гр. д. №
46749/2019 год. на СРС 128 състав, е отхвърлен иск на З.Б.В.и.г. срещу
Изпълнителна агенция П.И.за осъждане на ответника да заплати не ищеца сумата от
470.20 лева, стойност на изплатеното застрахователно обезщетение по щета,
следва, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 09. 08. 2019
год.
С решението ищецът е осъден на разноски на ответника.
С въззивна жалба ищецът обжалва решението, с което е
отхвърлен иск по чл. 410 ал. 1 т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД за сумата 460.20 лева
,представляваща обезщетение изплатено от застрахователя за увреда на МПС,
поради преминаване през неизправна пътна настилка, за което отговорност носи
ответника, по Закона за пътищата задължен да поддържа републиканските пътища в
изправно състояние.
Обжалва се решението и в частта за разноските.
Неправилен е изводът на СРС за липса на застрахователно
покритие по настъпилия застрахователен риск.
Неправилен е изводът на СРС, че пътят е местен общински, а
не републикански.
Иска се отмяна на решението и да се уважи искът в пълен
размер. Претендират се разноски по списък, инкорпориран в жалбата.
В отговор ответникът оспорва жалбата и моли съдът да я
остави без уважение като неоснователна. Решението е правилно и законосъобразно.
Не се установява допуснато от районния съдия съществено нарушение на
процесуалните правила. С исковата молба не е представен протокол за ПТП в
противоречие със ЗДвП и глава трета от общите условия за застраховка КАСКО
СТАНДАРТ на дружеството. Местонахождението на евентуалното ПТП е общински път. Републиканските
пътища са изброени в Приложение № 1, като видно от същото е, че
местонахождението на евентуалното ПТП не попада в същото.
Моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски. Прави се възражение за прекомерност.
С разпореждане по чл. 267 ГПК делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Не са заявени доказателствени искания от страните пред
въззивната съдебна инстанция.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите на страните по реда на въззивното обжалване при така очертаната от
въззивната жалба рамка, намира за установено следното от фактическа и правна
страна :
Жалбата е допустима и следва да бъде по същество разгледана.
При извършена служебна проверка според правната норма на чл.
269 ГПК, въззивният съд намира, че решението е валидно и в обжалваната си част
– допустимо.
Съобразно чл. 269 изречение 2 ГПК по останалите въпроси
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Жалбата е неоснователна.
Според правната уредба на КЗ Встъпване в правата на
застрахования (Суброгация)
Чл. 410. (1) С плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу:
2. възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите.
Спори се пътят на който е станало ПТП дали е общински или
републикански.
В исковата молба се твърди реализиране на ПТП по пътя от
автомагистрала Тракия към село Лозен, тоест на републикански път. Същото е
изложено и в декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица
КАСКО СТАНДАРТ, л. 9 от делото на СРС. В обяснение на водача на увреденото МПС
е отразено, че е пътувал за с. Лозен по пътя от автомагистрала Тракия към
селото. Идентично изявление е залегнало в заявление на л. 14 от делото, като и
от схемата е видно, че това е път между автомагистрала и с. Лозен. В отговора
на исковата молба е отразено, че евентуалното ПТП е реализирано при движение по
път, между автомагистрала Тракия към с. Лозен, минавайки покрай бившите
селскостопански сгради.
Пътят се явява общински, а не републикански. В случая няма
съставен КП от длъжностни лица за евентуалното ПТП.
Съобразно чл. 19 ал. 1 ЗП, Пътищата се управляват, както
следва:
1. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008
г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2011 г., изм. - ДВ, бр.
101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.) републиканските пътища - от Агенция
"Пътна инфраструктура";
2. общинските пътища - от кметовете на съответните общини;
3. частните пътища - от техните собственици.
Ищецът не е доказал по никакъв начин, камо ли при пълно и главно
доказване, материалноправната легитимация на ответника.
Ответникът оспорва обстоятелството, пътят да е републикански
и изключителна държавна собственост, на основание чл. 3, ал. 2 и, ал. 4 от
Закона за пътищата и Решение № 959/31.12.2018 г. за утвърждаване на списък на
републиканските пътища, прието от Министерския съвет. Няма данни по делото или
доказателства, ангажирани от ищеца за обратното – повредите по автомобила да са
причинени в резултат на противоправно бездействие на служители на агенцията,
респективно на лице, на което ответникът е възложил съответните действия,
изразяващо се в неотстраняване, съответно необезопасяване на дупка/неравност
върху републикански път.
Няма доказаност на обстоятелството, че бездействието на
служителите на АПИ/лице, на което АПИ е възложила съответните действия ангажира
обезпечително-гаранционната отговорност на АПИ, въз основа на чл. 49 от ЗЗД,
като възложител на дейностите по стопанисването, включително поддържането и
ремонтирането на пътищата, част от републиканската пътна мрежа, което включва и
недопускането, съответно отстраняването на дупки по тях, както и
сигнализирането им.
Действително, съгласно разпоредбите на Закона за пътищата (
ЗП ) ответникът е длъжен да управлява републиканските пътища, но в случая
пътят, на който е реализирано евентуалното ПТП не е републикански, а общински,
тоест няма ангажимент да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането им, като ирелевантно в случая е дали изпълнява тези нормативно
установени задължения чрез възлагането на определени дейности на трети лица.
В случая не е налице доказване от страна на ищеца да е
налице настъпването на вреди по застрахования автомобил от нарушената цялост на
пътното платно, каквато представляват дупките на пътя, и бездействие от страна
на компетентните служби на ответната административна структура (ИАПИ) за ремонт
и поддържане на пътя, както и за сигнализиране на препятствия на пътя (чл. 167,
ал. 1 от ЗДвП), от което са причинени вредите по автомобила.
Ищецът не доказа да е налице противоправно бездействие,
което е основание за ангажиране отговорността на ответника - възложител на
работата при условията на чл. 49 от ЗЗД.
Според разрешението, дадено в т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975
г., собственикът на вещта отговаря по чл. 45 от ЗЗД, съответно по чл. 49 от ЗЗД, при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като
отговорността по чл. 50 от ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси
вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. С
оглед на това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за
ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които не агенцията е
възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, то за гореописаните
вреди отговорност материалноправната отговорност не носи АПИ, на основание чл.
49 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Следователно няма данни и доказателства пътят от
магистралата към с. Лозен да е републикански, поради което само на това
основание искът следва да бъде отхвърлен като недоказан, дори и със
свидетелските показания на Николов и Галев, които съдът обсъди по чл. 172 ГПК и
като обективни, последователни и достоверни, ги кредитира, които са правилно пресъздадени
от районния съдия в мотивите, поради което по аргумент от чл. 272 ГПК
преповтаряне не е необходимо.
Ищецът е този, който следва да докаже при условия на пълно
главно доказване фактите, на които основава исковете си. Това не е сторено по
делото.
Съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК,
всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите
възражения и доводи. Доказателствата по делото не установяват твърденията на ищеца.
Стана реч вече, че според чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Когато съдът постановява
решение при правилно първоинстанционно решение, по реда на чл. 272 ГПК,
въззивният съд мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд.
На основание горното въззивната инстанция осъществява
контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на
заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на
императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год.,
точка 10, на ОСГК на ВКС. Въззивната проверка следва да се ограничи до
въпросите с въззивната на ответника жалба и съответно до посочените въпроси, за
които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при която служебна
проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо,
тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение не се установяват и нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, /такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното
съдебно решение е и допустимо - на ответника е дадена възможност за становище
по исковете и е съставен доклад по реда на чл. 146 ГПК, с което съдът е
предоставил равни възможности на страните за участие в исковото производство и
е постановил съдебно решение по същество.
Събраните доказателства,
релевантни по спорния въпрос, първоинстанционният съд е обсъдил, като крайните
му изводи, че искът е неоснователен, са правилни и съответстват на
доказателствата.
Обжалваното съдебно решение е и правилно, като не са нарушени
императивни материалноправни норми.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение,
което пък, от своя страна, предпоставя липса на основание за коригиране на
първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените разноски в полза на ищеца.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение
на Софийски районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, в обжалваните части.
При този изход на делото въззивникът
няма право на разноски за производството – жалбата му е неоснователна и се
отхвърля от съда.
Въззиваемият претендира
своевременно разноски, в размер на 200 лева, поради което му се присъждат в
пълен размер, което не е прекомерно.
Предвид размерите на обжалваемия
интерес, настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07. 10. 2020 год.,
постановено по гр. д. № 46749/2019 год. на СРС 128 състав.
ОСЪЖДА
З.Б.В.И.Г. ЕИК ******да заплати на ИА ПИ Булстат ******на основание чл. 78 ГПК разноски в производството пред втората
съдебна инстанция в размер на 200 лева – юрисконсултско възнаграждение за един
юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.