Решение по дело №261/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 503
Дата: 22 април 2020 г.
Съдия: Евелина Иванова Попова
Дело: 20207050700261
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 януари 2020 г.

Съдържание на акта

       Р Е Ш Е Н И Е

 

   №……../……..2020 г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на пети март две хиляди и двадесета година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ

ЧЛЕНОВЕ            ЕВЕЛИНА ПОПОВА

                              МАРИЯНА БАХЧЕВАН 

 

При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 261 по описа на съда за две хиляди и двадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН. Образувано е по предявена от Дирекция „Инспекция по труда” – Варна чрез пълномощник юрисконсулт Н. касационна жалба срещу решение № 2246/2019 г. по н.а.х.д. № 4385/2019 г. на Районен съд – Варна, с което е отменено наказателно постановление № 03-011509/24.07.2019 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, с което на „Т.-82” ЕООД за нарушение на чл. 153 ал. 2 КТ е наложена имуществена в размер на 1 600 лв., на основание чл. 416 ал. 5 вр. чл. 414 ал. 1 КТ. По съображения за неправилно прилагане на закона от страна на въззивния съд и неправилна преценка на събраните доказателства се иска решението да бъде отменено и наместо него да се постанови друго по съществото на правния спор от касационната инстанция, с което оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление да се потвърди.         

В съдебно заседание касаторът Дирекция „Инспекция по труда” – Варна се представлява от пълномощника си юрисконсулт Н., който поддържа касационната жалба и моли съда при уважаването й да присъди в полза на дирекцията юрисконсултско възнаграждение за процесуалното й представителство от юрисконсулт. Ответникът „Т.-82” ЕООД, редовно призован, не се представлява в заседанието. С писмена молба с. д. № 3303/04.03.2020 г. оспорва чрез пълномощника си адвокат Й. касационната жалба и моли съда да остави в сила въззивното решение. Заключението на прокурора от Окръжна прокуратура - Варна е, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице основания за отмяната му.  

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:

По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН; от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на датата 11.12.2019 г. /л. 38 от н.а.х.д. № 4385/2019 г. на ВРС/, а според поставения върху касационната жалба печат на съда тя е предявена чрез ВРС на датата 20.12.2019 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.

По основателността на касационната жалба съдът намира следното:

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел за недоказано по безсъмнен начин обстоятелството, че в периода 25.05.2019 г. – 02.06.2019 г. вкл. лицето С.П.А.е полагало труд в предприятието на „Т.-82” ЕООД без почивен ден като не му е осигурена полагаемата се по чл. 153 ал. 2 КТ непрекъсната междуседмична почивка от най-малко 36 часа.

Решението е неправилно. За да достигне до извод за недоказаност на нарушението, съдът се е позовал преди всичко на показанията на свидетелката А., според които, ако в посочения период е имало ден понеделник, то тя би следвало да е почивала, което според съда се потвърждавало и от представения от наказаното дружество протокол от 21.05.2019 г., според който на А. е определен за почивен ден понеделник, както и от приложеното копие от присъствена книга, в която срещу 27.05.2019 г. /понеделник/ липсва положен подпис от работничката. 

При кредитирането на тези писмени доказателства съдът не е отчел факта, че всички те са изготвени и представени от жалбоподателя едва с въззивната жалба срещу наказателното постановление като същевременно се намират в явно противоречие както с представените при проверката графици за работното време в дружеството за м. май и юни 2019 г., така и с отчетите за действително отработено време от служителите през м. май и юни 2019 г., с които се потвърждава факта, че в периода 25.05.2019 г. – 02.06.2019 г. А. непрекъснато е била на работа и е изпълнявала задълженията си на домакин.  С последното доказателство напълно се опровергават и показанията на А., че задължително е почивала всеки понеделеник, тъй като освен че не е била в почивка на 27.05.2019 г., но е отбелязано, че е работила и през по-голямата част от останалите понеделници на месец май.

Решението следва да се отмени и наместо него следва да се постанови друго от касационната инстанция, с което наказателното постановление да се потвърди поради доказаността на извършеното нарушение и отсъствието на допуснати съществени административно-производствени нарушения в хода на АНП, както и предвид правилното издирване и прилагане на административно-наказателната норма от АНО.

Предвид крайния изход на спора, съдът намира за основателно искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждане само на едно открито съдебно заседание, съдът намира, че на касатора следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимално предвидения в чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ размер от 80 /осемдесет/ лева за осъщественото в касационната инстанция процесуално представителство от юрисконсулт. 

 

Воден от изложеното, съдът   

 

      Р   Е   Ш   И

 

 

ОТМЕНЯ решение № 2246/2019 г. по н.а.х.д. № 4385/2019 г. на Районен съд – Варна, с което е отменено наказателно постановление № 03-011509/24.07.2019 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, с което на „Т.-82” ЕООД за нарушение на чл. 153 ал. 2 КТ е наложена имуществена в размер на 1 600 лв., на основание чл. 416 ал. 5 вр. чл. 414 ал. 1 КТ и НАМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 03-011509/24.07.2019 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, с което на „Т.-82” ЕООД за нарушение на чл. 153 ал. 2 КТ е наложена имуществена в размер на 1 600 лв., на основание чл. 416 ал. 5 вр. чл. 414 ал. 1 КТ.

ОСЪЖДА „Т.-82“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева за осъщественото пред касационната инстанция процесуално представителство от юрисконсулт.

Решението е окончателно.   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1/                  2/