№ 4966
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20241100110565 по описа за 2024 година
Ищцата С. Ц. Ц., ЕГН **********, действаща чрез своя родител и
законен представител - С. С. С., чрез процесуалния представител адв. Г. Й. от
САК, излага в исковата молба, че след учебните занятия на 06.12.2023 г., се
намирала на тротоара пред 133-то СУ „А. С. Пушкин“ в гр. София, заедно със
съученици и техните родители. В опит да премине покрай дървени трупи,
заемащи цялото тротоарно пространство, ищцата се спънала в една от тях и
паднала, вследствие на което усетила силна болка и изтръпване в областта на
глезена на левия крак. Била откарана по спешност в отделението по детска
ортопедия и травматология на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където,
посредством рентгенографски преглед, били констатирани множествени
счупвания на подбедрицата на левия крак. Била извършена оперативна
интервенция за мануално репониране на фрактурата под локална анестезия и
рентгенов контрол и последвала гипсова имобилизация и лечение в болнични
и домашни условия. През време на лечението и въпреки приема на
болкоуспокояващи лекарства, ищцата изпитвала силни и остри болки в
увредения крайник, което довело до обездвижване и безсъние. Преминала
през дълъг възстановителен период, като се придвижвала чрез помощни
средства, а движението ограничено и съпроводено с болка и бърза умора.
Излага също, че в резултат на оперативната интервенция получила
загрозяващи белези, което се отразило негативно на самочувствието й.
1
Преживените от ищцата болки и страдания се отразили негативно и на
психиката й, като създали у нея усещане за тревожност, дискомфорт и тъга,
станала по-затворена, сънувала кошмари и преживявала случилото се
многократно.
Твърди, че доколкото общинските пътища са публична общинска
собственост и изграждането, ремонта и поддържането им е задължение на
съответната община, то Столична община е отговорна за начина, по който
изпълняват задълженията си съответните лица, натоварени да поддържат пътя
и тротоарите в изправно състояние, да обозначават незабавно препятствията
по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
Ето защо, претендира Столична община да бъде осъдена да й заплати
40 000 лева като обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки
и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 06.12.2023
г.
Ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
депозира отговор, с който оспорва изцяло исковата молба. Оспорва да е
пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск. Оспорва изложените от
ищеца твърдения за място и механизъм на настъпване на увреждането.
Поддържа, че в конкретния случай не е налице причинна връзка между
твърдяната злополука и виновно поведение на длъжностни лица на ответника.
Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалата ищца, която се придвижвала, без да прояви нужното
внимание. Навежда доводи и за виновно поведение на майката, придружавала
малолетната ищца, която, въпреки, че установила наличие на препятствия на
соченото място, не е предприела мерки спрямо поведението на детето, за да
бъде избегнат риска от инцидент.
Сочи, че дървените греди били разположени на процесното място, което
имало статут на строителен обект по Оперативна програма „Региони в
растеж" 2014-2020г., от “Парсек груп“ ЕООД, на когото ответникът възложил
изпълнението на СМР на обекта с договор от 26.07.2022 г. Строителеният
надзор на изпълнението ответникът възложил на ДЗЗД „Проджект Надзор
София - център" с договор от 31.05.2018 г. Твърди, че при извършена от СО
проверка било установено, че дървените греди, представляващи части от
пейки, предвидени за монтаж по проекта, са били доставени и разположени на
2
тротоара от изпълнителя, но след съответното уведомяване от страна на
общината, същите са били подредени до фасадата на сградата на училището и
заградени със сигнална лента. Твърди, че изпълнителят и надзорникът носят
договорна отговорност за безопасността на всички видoве работни дейности
на строителния обект, а за вреди, причинени на трети лица, при или по повод
строителството, отговорност носи изцяло изпълнителят. Предвид изложеното
моли съда, на основание чл. 219 от ГПК, на страната на ответника да бъдат
привлечени като трети лица-помагачи изпълнителят на проекта „Парсек Труп"
ЕООД и дружествата-участници в ДЗЗД „Проджект Надзор София - център":
„ММ консулт" ООД, „Трансконсулт-БГ" ООД и „Ди Bu България" АД.
Евентуално, оспорва иска за неимуществени вреди като прекомерен по
размер.
С определение на съда от 13.02.2024г. по делото са конституирани трети
лица – помагачи на страната на ответника – „Парсек Труп" ЕООД с ЕИК:
*********, „ ММ консулт" ООД с ЕИК: *********, „Трансконсулт-БГ" ООД с
ЕИК: ********* и „Ди Bu България" АД с ЕИК: *********.
В становище по делото от 20.03.2025г. третото лице – помагач „Парсек
Труп" ЕООД оспорва претенцията по основание и размер и моли предявените
искове да бъдат отхвърлени. Извън горното, счита, че с поведението си не е
допринесъл за настъпването на евентуален вредоносен резултат, като
отговорността за поддържането на пешеходните зони и тротоарите във вид,
съответен на тяхното предназначение, а именно – за безопасно придвижване
на пешеходци, е изцяло на Столична община. Отрича процесните дървени
трупи да са поставяни на мястото по негово възлагане. При условията на
евентуалност, навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалата ищца, която не е проявила достатъчно внимание, движейки се
по терена и знаейки за ремонтните дейности. Твърди, че злополуката е в
причинна връзка и с поведението на нейната майка, която е проявила
небрежност при грижата за малолетното дете.
Останалите помагачи на ответника не вземат становище по делото.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
За установяване механизма на процесното увреждане по делото е
3
проведен разпит на свидетеля В. А..
Същата заявява, че е родител на дете – съученичка на ищцата, и на
процесната дата 06.12.2023г., заедно с други родители, се е намирала пред
училище, където изчаквали децата да приключат втора смяна. Около 17:30-18
часа децата излезли отвън и, както обикновено, се заиграли, преди да се
разделят. Пред входа на училището, от лявата му страна, от известно време,
имало разположени дървени трупи. Никой не знаел за какво, говорело се, че
ще правят нещо за децата - букви или пейки, но към момента трупите просто
били стоварени пред училището и си стояли разпръснати. Родителите се
възмущавали, защото това пространство се използвало от децата за игра всеки
ден, а в училището учат и малки деца, първокласници. Трупите не били
обезопасени, оградени или обозначени с табела, лента или по друг начин, за да
не може да се минава.
В един момент, дъщерята на свидетелката изтичала при нея и й казала,
че С. се е спънала в една от гредите, докато са играели и е паднала.
Свидетелката била заедно с майката на С., веднага се отправили към мястото,
където имало струпване на хора. С. лежала на земята и се държала за крачето.
Майка й се опитала да й вдигне крачола на панталона, но детето плачело и
викало от болка. Излязла охраната от училището и на ръце я внесла вътре при
медицинската сестра. След малко майка й излязла и помолила свидетелката да
ги откара с автомобила си в болница „Пирогов“, което тя направила.
Разпитаната по искане на ответната страна С.С. – служител в Столична
община, заявява, че е запозната със СМР, които се изпълняват по проекта за
ремонт на централна градска част и в частност по ул. „Иван Шишман“, т.к. е
част от екипа, представяващ възложителя. По проекта, пред 7-мо и 133-то
училище трябвало да бъдат монтирани пейки. Знае, че материалите за тези
пейки са били доставени, т.к. всеки ден минава в района. На 05.12.23г.
вечерта, вземайки детето си от училище, видяла че пред 7-мо училище са
разтоварени материали. Същите били разпръснати, при което тя лично се
обадила на техническия ръководител на изпълнителя и го помолила същите да
бъдат подредени, при което той й отговорил, че предстои на следващия ден да
бъдат монтирани. Не е проверявала дали така посочените действия са
действително изпълнени. По-късно разбрала, че пред 133-то училище е имало
инцидент с ученик, който се е спънал в така разтоварените материали.
4
Впоследствие те били подредени до стената на училището, така че да не
пречат. Надзорът изискал изпълнителя да представи декларации за
съответствие и качество на материалите, преди да бъдат монтирани и след
като изпълнителят не успял да представи такива своевременно, монтажът бил
спрян със заповед.
Приети са по делото два доклада от Директора на 133 СУ „А.С. Пушкин
до кмета на СО, съответно от 07. и 08.12.2023г. Със същите директорът
изразява загриженост и настоява да бъдат предприети мерки във връзка с
нахвърляни безразборно конструкции – подобия на греди пред централния
вход на училището, където на 06.12.23г. ученичка е счупила крака си на две
места, както и по отношение на монтирани метални стойки със стърчащи над
10 см. метални винтове. Моли за незабавно предприемане на мерки. Със
заповед на авторския надзор на обекта от 22.12.2023г. монтирането на пейки
пред 7-мо и 133-то училище е отпаднало.
От приетите по делото медицински документи и заключението на
изслушаната съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р М. М. се
установява, че при процесния инцидент ищцата е получила Епифизиолиза II
ст . на лявата голямопищялна кост в дисталната й част и инфракция на лявата
фибула. Проведено е консервативно лечение - мануална репозиция и
имобилизация с гипсов ботуш. Възстановяването е протекло през период на
наместване, клинично проследяване, сваляне на гипсовия ботуш, провеждане
на рехабилитация и възстановяване на пълния обем на движение. Този период
продължава обикновено за около 90- 100 дни. През острия период болките са
били силни, с постепенно нарастване в резултат на увеличаващия се хематом
и посттравматичен оток . Поставения гипс е довел до неприятни усещания, до
20 - я ден от травмата не е можела да стъпва на крайника, а до 50-я ден е
ходила с помощни средства с частично натоварване. При тази
патоморфология на фрактурите настъпва пълно анатомично и функционално
възстановяване и в бъдещ период не се очакват оплаквания и трайни
последици. По отношение произхода на увреждането, анализирайки
механизма на травмата, патоморфологията на травматичното увреждане и
проведеното лечение, вещото лице сочи, че е налице причинно-следствена
връзка с процесния инцидент.
Експертизата е компетентно изготвена, пълна и неоспорена от страните,
5
поради което съдът я кредитира изцяло.
Като обсъди заключението на СМЕ и показанията на разпитаните
свидетели, които са логични, последователни и не си противоречат, ведно със
събраните писмени доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна, че на процесната дата при движение на тротоара пред входа на 133 СУ
„А.С. Пушкин“, ищцата се е спънала в една от много дървени трупи,
разположени вляво от входа на училището, необозначени и необезопасени,
предназначени за монтаж на пейки по проект за реконструкция на централната
градска част, възложител на който е ответникът, което на свой ред е довело до
описаното подробно в заключението на СМЕ счупване на ляв долен крайник.
Конкретните претърпени от ищцата неимуществени вреди се
установяват от разпита на свидетеля Ц.Ц. – баща на детето. Същият заявява,
че за инцидента е научил вечерта от съпругата си по телефона. Занесъл в
болницата необходимите неща, видял ищцата, която била в стрес, паника и
плачела от болки в крака. Били счупени две кости, поради което кракът и бил
гипсиран 45 дни. Около 2-3 седмици се придвижвала с патерици, а гипсът
махнали към края на януари, след което се върнала на училище. През този
период приемала обезболяващи. След свалянето на гипса, кракът и бил
неузнаваем – много тънък, нямала прасец. Изпитвала срам да ходи на
училище. И до момента е предпазлива и когато се закача с брат си, го моли да
внимава, да не я заболи крака.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, които са непосредствени,
последователни и макар да отчита възможната му заинтересованост от изхода
на спора - същите се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на
безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД е да проведе пълно доказване на елементите от
фактическия й състав - противоправно деяние на лице, на което е възложена
работа от ответника по трудов или друг договор, причинени вреди при или по
повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между
6
противоправното поведение и причинения вредоносен резултат.
Ответникът Столична община, в качеството си на юридическо лице (чл.
14 ЗМСМА) е правен субект, на когото е възложено по силата на закона - чл.
30, ал. 4 и чл. 31 Закона за пътищата, задължението да осъществява чрез
съответните служби за контрол дейностите по ремонт, поддръжка в изправно
състояние на общинските пътища, подземните съоръжения, тротоарите,
велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и
крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии, сигнализиране за препятствията по тях, както и
отстраняването на препятствията и неизправностите във възможно най-
кратък срок, а съгласно чл 48, ал. 1, т. 2 б. "б. " от ППЗП организирането на
дейностите по поддържане на тротоарите, подземните съоръжения,
велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и
крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на
републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е на
съответната община.
Тротоарът пред 133-то СУ ‚А. С. Пушкин“ в гр. София, където е
настъпил инцидента, е общинска собственост и съгласно цитираната
нормативна уредба, задължението за осигуряване на безопасното му
използване, е на общината. Без правно значение е в случая дали процесните
дървени трупи са били поставени на тротоара от изпълнителя по проекта за
ремонт на централната градска част. Съществено е задължението на общината
да предприеме чрез свои служители или чрез трети лица, адекватни мерки за
поддържане на тротоара във вид, съответен на предназначението му за
безопасно ползване от пешеходците.
В случая, натоварените лица не са извършили своевременно
необходимото и от това тяхно бездействие са настъпили доказаните,
съобразно приетото по-горе, неимуществени вреди в правната сфера на
ищцата. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира, че причината за падането на ищцата е спъване в една от дървените
трупи/греди, разпилени на тротоара пред входа на училището, предназначени
за изграждане на пейки по споменатия по-горе проект на общината за ремонт
на централна градска част, неподредени и необезопасени чрез лента,
ограничаваща достъпа до същите, предупредителна табела или по друг
7
подходящ начин.
Предвид изложеното, съдът намира, че са осъществени всички елементи
от фактическия състав на нормата на чл. 49 ЗЗД, което налага ангажиране на
обективната гаранционно-обезпечителна отговорност на
ответната община към ищцата. Установяването на вината на конкретни
длъжностни лица не е необходимо.
Възражението на ответника, че не е пасивно материално-правно
легитимиран да отговаря по предявения иск, поради обстоятелството, че е
възложил надзора на процесния проект на трето лице, е изцяло
неоснователно. Посоченото обстоятелство не освобождава ответника от
законово възложеното му задължение да поддържа в изправно състояние
общинските пътища и тротоари. Адресат на законовото задължение е
ответникът, поради което той отговаря и за липсата на осъществен контрол
върху изпълнението на дейностите от третите лица. Последните могат да
носят отговорност спрямо възложителя по силата на сключения между
страните договор, но спрямо увреденото лице отговорността е на общината.
Възражението на ответника за проявено невнимание от страна на
ищцата по време на игра, както и от страна на нейната майка, която не е
предупредила детето и не е взела мерки за безопасното му придвижване
покрай препятствията, съдът също преценява като неоснователно. Няма данни
за неглижиране на детето от придружаващия го родител, който се е намирал
само на няколко метра от него при настъпването на инцидента. Родителите
нямат нито възможността, нито задължението във всеки един момент да се
намират непосредствено до малолетните си деца, а настъпилият инцидент от
внезапно спъване е нямало как да бъде предотвратен чрез наблюдение от още
по-близка дистанция. Липсва и основание за даване на специални указания
към детето, както и за проява на специална предпазливост от негова страна,
при липса на обозначаване на препятствието от стопанисващия тротоара, с
цел гражданите да проявяват повишено внимание в периода до
отстраняването му.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от
съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД при съобразяване с вида на
увреждането, установено по-горе, съгласно заключението на СМЕ; силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията –интензивни в
8
периода непосредствено след инцидента, наложили ползването на
обезболяващи; продължителността на лечебния и възстановителен период от
90-100 дни; неудобството от поставената гипсова имобилизация;
необходимостта от ползване на патерици до 50-я ден; възрастта на
пострадалата – 10 години; обстоятелството, че ищцата не доказа твърдението
си за наличие на огромни загрозяващи белези от извършена операция /от
заключението на СМЕ се установява, че оперативна намеса няма, лечението е
било консервативно – с гипсов ботуш/; настъпилото пълно възстановяване от
травматичното увреждане и като съобрази социално-икономическите условия
към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент, възлиза на 25
000 лв. Предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за неимуществени
вреди е основателен за тази сума, като достатъчна да компенсира причинените
от увреждането болки и страдания, а за горницата следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, и двете страни имат право на разноски,
разпределени според правилото на чл.78 от ГПК.
Ищецът претендира сторените деловодни разноски, съгласно
доказателствата по делото и списъка по чл.80 от ГПК, и заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв. Ответникът е навел
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото,
материалния интерес и обема на предоставената защита. Ето защо,
съразмерно с уважената част от иска, на ищцата следва да се присъдят
разноски в общ размер на 4 425 лв.
На ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение,
което на осн. чл.78, ал.8 от ГПК съдът определя в размер от 300 лв., при което
на ответника следва да се присъдят по съразмерност 112,50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ ********* с адрес гр. София,
9
ул. „Московска“ №33, представлявана от кмета В.Т., да заплати на С. Ц. Ц.,
ЕГН ********** от гр. София, ул. ******** следните суми:
сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждане на
здравето, настъпило на 06.12.2023г. в гр. София, ведно със законната
лихва от 06.12.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над уважения размер от 25 000 лв. до пълния предявен
размер от 40 000 лв;
сумата от 4 425 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА С. Ц. Ц., ЕГН ********** от гр. София, ул. ********
да заплати на Столична община, БУЛСТАТ ********* сумата от 112,50 лв. –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица помагачи на
страната на ответника: „Парсек Труп" ЕООД с ЕИК: *********, „ ММ
консулт" ООД с ЕИК: *********, „Трансконсулт-БГ" ООД с ЕИК: ********* и
„Ди Bu България" АД с ЕИК: *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10