Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2622
31.07.2017
година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
тридесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Иванка
Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16975 по
описа на съда за 2016г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК от С.К. срещу С.К., Ц.С., З.Г. и В. Д..
Ищецът твърди, че с решение от …г. на ПК О. М.на наследниците на С.
К. било възстановено правото на собственост върху нива с площ от 13.002 дка,
съставляваща имот № …. На …г., той като единствено наследник бил въведен във
владение, а през …г. се сдобил и с констативен нотариален акт за собствеността.
От …г. до настоящия момент единствено той упражнявал владение върху имота. През
… година било образувано дело за делба и нивата била разделена на 4 имота. Един
от тях била процесната нива от 3 дка, представляваща ПИ № …, която била
поставена в дял на Г. К., С.К., Ц.С., З.Г. и В. Д.. Г. К. починал и оставил за
свои наследници ответниците по делото. Решението по извършване на делбата
влязло в сила на …г. Счита, че за периода от влизането му в сила до настоящия
момент е придобил имота по давност. Твърди, че още през …г. сключил договор за
съвместна обработка на имота със ЗК „Р.“ и от тогава до момента земята се
обработвала от кооперацията от негово име по договори за наем, които сключвал
всяка година. Иска да бъде признато правото му на собственост върху имота,
който представлявал ПИ с идентификатор … по КК и КР.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който се оспорва
предявената претенция. Твърдят, че имота се ползва с тяхно знание и съгласие.
Първо б. им, а след това и те предоставили на ищеца ползването на имота, поради
затруднено материално състояние. През годините поддържали контакт с него, но
той никога не изявявал претенции за собственост. Именно поради предоставянето
на имота от тяхна страна до момента не били предприели никакви действия срещу
него. Възразяват, че дори да е променил държането във владение, ищецът не го е
довел до тяхното знание. Оспорват да е владял имота спокойно, непрекъснато и
необезпокоявано от …г. до сега. Оспорват представените с исковата молба
договори за наем. Молят претенцията да бъде отхвърлена. Не претендират
разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С решение № … от …г. на ПК-О. М.е възстановено правото на собственост
на наследниците на С. В. К. върху няколко ниви в землището на село С., една от
които от 13.002 дка, местност „Л. к.“, представляваща имот № … по плана за
земеразделяне. Видно от удостоверението за наследници на лист 25 от делото,
единствен наследник се е явявал ищецът по делото- С.К..
Така на …г. той е бил въведен във владение на описаните в решението имоти, съгласно
протокол от същата дата- лист 11 от делото. От тази дата се установява, че
ищецът е започнал да упражнява фактическа власт върху имота, като през …г. се е
снабдил и с констативен нотариален акт.
След това, през …г., е заведено дело за делба между настоящите страни
и трети за спора лица, като е безспорно между страните, че имот № … е бил
разделен на четири части, като са образувани имоти с номера …, … (процесен), …
и …, всички предмет на делбата. Процесният имот е бил поставен в дял на Г. С. К.,
С.Г.К., Ц.Г.С., З.Г.Г. и В. Г.Д.. Причините за извършването на делбата, предвид
посочените по- горе обстоятелства, не се установяват от събраните по делото
доказателства, като могат да бъдат изведени от мотивите на решението. Те обаче са
без значение за изхода на делото, доколкото се удостоверява да е налице влязло
в сила решение, което установява със сила на пресъдено нещо между страните,
съществувалата съсобственост между тях, както и че правото на собственост върху
процесния имот към …г. е преминало изцяло към ответниците, съответно и към
техния праводател- Г. К., починал на …г.
Решението за делбата е влязло в сила на …г., като от този момент до
предявяването на настоящия иск фактическата власт е продължила да се
осъществява от ищеца. Ответните в отговора си не оспорват това обстоятелство
(възраженията са, че са му предоставили ползването), като то се установява и от
събраните по делото гласни доказателствени средства. Всички свидетели,
включително тези на ответниците посочват, че през цялото време имотът е бил
отдаван под наем/аренда от ищеца първоначално на ЗК „Р.“, а след това на други
арендатори- П. В., Д. или Д. Предвид горното и на основание чл. 83 ЗС следва да
се приеме, че ищецът е упражнявал фактическата власт върху имота през целия
период от …г. до предявяването на исковата молба. По делото не се твърди и не
се установява през този период фактическата му власт да е била отнемана, нито
преди, нито след приключването на делбеното производство. Поради това и
основанието, на което я е упражнявал се явява непроменено, а именно въводът във
владение на имота от …г.- лист 11. Това основание изключва владението на
собствениците, тогава съсобственици, на имота и презумпцията по чл. 69 ЗС намира
приложение, в тази насока ТР № 1/2012 от
06.08.2012г. на ОСГК на ВКС. Така ищецът е продължил да владее за себе си и
новобразувания имот, като върху владението не се отразява постановеното решение
по делбата. С предявяването на иска за делба единствено е била прекъсната
придобивната давност, но тя е започнала да тече отново след стабилизирането на
съдебния акт, по силата на който правото на собственост е преминало към
ответниците. Ищецът обаче никога не е губил владението на имота. Загубил е
единствено изтеклата до този момент в него полза давност- чл. 116, б. „б“ и чл.
115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Нов давностен срок в полза на ищеца е започнал да тече
от …г., като след тази дата не се установява да са настъпили обстоятелства,
които да са довели до спирането или прекъсването му- Решение № 212 от
13.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 70/2010 г., I г. о., ГК
Тук следва да се има предвид, че в практиката на ВКС, основополагащо
за преценката дали е налице владение или държане е винаги основанието, което е
довело до установяването на фактическата власт. Ако е налице правно
основание за упражняване на фактическа власт върху недвижим имот към момента на установяването й /допускане
от собственика/, презумпцията на чл. 69 ЗС
следва да се счита оборена. В този смисъл Решение № 41 от 26.02.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 4951/2015 г., I г. о., ГК.
След като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане,
колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на
държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на
собственост по давност- Решение №
270/20.05.2010 г., постановено по гр. д. № 1162/2009 г. на II ГО на
ВКС. Презумпцията по чл. 69 ЗС
намира приложение само, когато по естеството си фактическата власт върху имота
представлява владение още от момента на установяването си- Решение № 41 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 4951/2015 г., I г. о. Ето защо след като фактическата власт се
установява да е придобита на основание въвод във владение на имота като единствен
собственик през …г., то съгласно чл. 69 ЗС ищецът владее имота за себе си до
доказване на противното.
Възраженията на ответниците, че те са предоставили ползването на имота
на ищеца не се доказват. Не се установява те някога да са имали фактическа
власт върху имота, за да могат да го предоставят за ползване на ищеца. Събраните
в тази насока гласни доказателствени средства не установяват да са настъпили
обстоятелства довели до спирането или прекъсването й.
С. П. няма преки
впечатления за реализиралите се след …г. събития, като всички обстоятелства,
които излага са и предадени от „Т. и С.“. Последният е страна в производство, а
първата негова с. Поради това с изложеното тя всъщност преразказва твърденията
на самия ответник. Освен това изложените от нея факти не са конкретни, като не
се посочва, нито приблизителен момент на предоставяне на имота, нито точно
време на провеждането на разговора за това, нито какви са били самите събития
реализирали се при т.нар. „даване“ на имота. Ето защо от показанията й не могат
да бъдат извлечени конкретни осъществили се в миналото факти, чието правно
значение да бъде обсъдено.
Вторият с.- Г. К.-
с. на първия ответник, посочва изрично, че през …г. е било решено между
съсобствениците земята да се даде на ищеца, за
да я ползва заедно със с. си и да се подпомагат финансово, като това му
било съобщено. След това заявява, че между …г. и …г. с. купувал жито от ищеца и
ж. му, като винаги приспадали рентата за
процесните 3 дка, които били ползвани от тяхно име и за тях не било
плащано. Така изложените обстоятелства са в пряко противоречие помежду си. Няма
житейска логика веднъж имотът да се предостави за безвъзмездно ползване („да се
подпомагат финансово“) и след това, получаваната рента (която всъщност
представлява ползата от имота) да се приспада и да не се плаща. Изложените от с.
факти не намират потвърждение и в събраните по делото писмени доказателства,
нито в останалите приобщени гласни доказателствени средства. Противоречат и на
самите твърдения на ответниците, които заявяват в отговора, че имотът е бил
даден първо от техния б., а после от тях самите, докато според с. това е
станало едновременно. Освен това в самия отговор ответниците не посочват точен
или поне приблизителен момент, когато са се реализирали тези събития, нито
твърдят да са получавали рентата от ищеца- обстоятелства, които би трябвало да са
им известни. Предвид горното и като взе предвид възможната заинтересованост на
с., съгласно чл. 172 ГПК, съдът намира, че дадените от с. К. показания не
следва да бъдат кредитирани.
След като не се доказва
да са настъпили обстоятелства довели до промяна на владението в държане,
съответно до спирането или прекъсването на придобивната давност, същата е
изтекла на …г. и ищецът е придобил правото на собственост върху имота.
За пълнота на изложението,
следва да се посочи, че дори да се кредитират показанията на с. К., отново не
може да се приеме, че установеното от ищеца владение е било обърнато в държане,
чрез посоченото уведомяване, че земята се предоставя, за да я обработва. Подобно
допускане би имало значение единствено ако въз основа на него ищецът е започнал
да упражнява фактическата власт, но в настоящия случай не е така. Ответниците
никога не са имали фактическа власт върху имота и затова не са могли да я
предоставят на друг, вкл. на ищеца. В подобна хипотеза (несобственик владее
имот за себе си, а собственикът иска да владее за него) е възможно да се
постигне доброволно предаване на владението чрез обикновеното съгласие между досегашния владелец (несобственик)
и новия владелец (собственик), по силата на което досегашният започва да държи
вещта за новия. От изложените от с. обстоятелства обаче не може да се стигне до
такъв извод. Той посочва, единствено поведението на неговия б. и д. при
проведената среща, но не и какво е било поведението на ищеца. Поради това не
може да се приеме, че на тази среща е било постигнато съгласие между страните
за подобно предаване на владението. Ищецът е продължил да владее имота и в
негова полза е продължила да тече придобивна давност. Обратното би означавало
владението да се изгуби, без да се изрази воля за това и без да се изгуби
фактическата власт.
Посоченото от с.
отчитане на получената за имота рента също не може да доведе до промяна в
изводите, тъй като от показанията не може да се направи извод от кое лице
реално са били извършвани тези действия. С. посочва ищеца и ж. му, но това
противоречи на показанията на Х. П. и приложената към исковата молба медицинска
документация, според които към …г. за ищеца е било невъзможно да прибира лично
рентата, тъй като е бил със 100% загубена работоспособност с потребност от
чужда помощ и тази дейност е била извършване от ж. му и самия с. П..
Предвид горното
придобивната давност не е била прекъсвана или спирана и е изтекла на …г. След
тази дата ищецът е придобил правото на собственост и претенция му следва да бъде уважена изцяло.
По отговорността за
разноски:
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят разноските по
делото, а именно 50 лева за държавна такса за образуването му и 15 лева за 3
бр. издадени съдебни удостоверения.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Ц.Г.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, З.Г. Г. (Г.), ЕГН **********, с адрес: *** и В.Г.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че С.С.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е собственик на основание давностно
владение от …г. на следния недвижим
имот: поземлен имота с идентификатор
…, село С., о. М., по КК и КР, одобрени със заповед № … от …г. на и.. д. на
АГКК, с адрес на имота: местност „Л. к.“, с площ: 3000 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при
съседи: имоти с идентификатори …, …, …, ...
ОСЪЖДА С.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Ц.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, З.Г. Г. (Г.),
ЕГН **********, с адрес: *** и В.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят в полза на бюджета на
съдебната власт по актуалната сметка на Районен съд- Пловдив сумата от 65.00 лева за държавни такси
в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/
/Тоско Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ИЧ