Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260020/
гр. Шумен, 08.03.2021год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд, наказателно отделение
На осми февруари през две хиляди двадесет и първа година
В публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател: София Радославова
Членове: 1.Нели Батанова
2.Димчо Луков
Секретар: Даниела Андонова
Прокурор: Делян Димитров
като разгледа докладваното от
съдия София Радославова
ВНОХД № 424 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 319 от НПК.
С
присъда № 260015/12.11.2020г.
постановена по НОХД № 271/2020г. Шуменският районен съд:
-
признал подсъдимия Р. Л. З. с ЕГН **********, за виновен в това, че на 04.02.2019 г. в гр. Шумен, причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без
разстройство на здравето /лек оток в областта на брадичката и на десния
хоризонтален клон на долната челюст в дясно, мекотъканна
травма на долночелюстните стави/, на полицейски орган
- Т. В. Р. - «командир на отделение» в ГООР на сектор ОП при РУ-Шумен, при и по
повод изпълнение на службата му, поради което и на основание чл.131, ал.2, пр.4
от НК във вр. с чл.130, ал.2 от НК и чл.54, ал.1 от НК го осъдил на 4 /четири/ месеца "лишаване от
свобода";
-
признал подсъдимия Р. Л. З. с ЕГН **********, за виновен в това, че на
04.02.2019 г. в гр. Шумен, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - отправил към Е.
Д. Ш. от гр. Шумен следните думи : «....като дойдат полицаите пред тях ще ти
разбия носа, за да ти станат свидетели», обиждал полицейски служители - Т. В.
Р. и М. Й. Й. - служители от ГООР на сектор ОП при РУ - Шумен, държал се грубо
и агресивно спрямо тях, отправял към тях заплахи, като деянието е съпроводено
със съпротива срещу органи на властта/ Т.
В. Р. и М. Й. Й. - служители на РУ - Шумен/, изпълняващи задължения по опазване
на обществения ред, поради което и на основание чл.325, ал.2, пр.1, във вр. с
ал.1 от НК го осъдил на 6 /шест /
месеца "лишаване от свобода".
На
основание чл.23, ал.1 от НК определил на подс. Р. Л. З.
ЕГН ********** едно общо наказание от така наложените, а именно – на 6 /шест / месеца "лишаване от свобода"
На
основание чл.66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на определеното общо наказание
"лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ години.
На
основание чл.59 от НК приспаднал времето, през което подс. З. е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК
осъдил подс.Р.Л.З.
ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета по сметка на ОДМВР – Шумен направените разноски в досъдебното производство за възнаграждение на вещо лице в размер на
285.60 лева и по сметка на Районен съд гр.Шумен направените разноски в
съдебното производство за възнаграждения на вещи лица в размер на 688.80 лева.
Срещу така постановеният съдебен акт е депозирана въззивна жалба от адв.Ж.Ж. от ШАК, защитник на подсъдимия З.. С жалбата защитата намира
присъдата на ШРС за незаконосъобразна и необоснована, поради допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон. Излага подробно доводи, които
според него оборват показанията на свидетелите – полицейски служители. Счита,
че са налице и противоречия между изготвена съдебномедицинска експертиза и
съдебномедицинско удостоверение. Излагат се доводи и по отношение на
квалификациите на двете деяния. Моли присъдата да бъде отменена и постановена
нова, с която подс.Р.З. да бъде оправдан.
В съдебно заседание подсъдимият З., редовно
призован, се явява лично и с адв. Ж.Ж., редовно
упълномощен от първоинстанционното производство. Поддържат жалбата и изложените
доводи. Излагат аргументи, че приетата от районният съд фактическа обстановка
се базира единствено на показанията на полицейските служители, като не са взети
предвид противоречията в показанията им,
дадени в хода на разследването и показанията на останалите свидетели. Сочи, че
в мотивите първоинстанционния съд не е
взел отношение във връзка със значителното разминаване на показанията на св.Ш.,
като основен свидетел и лично заинтересован от изхода на делото и показанията
на двамата полицаи. Твърди, че няма нито един свидетел, който да е видял удар,
нанесен от подсъдимия на полицейския служител. Намира, че в мотивите няма и
отговор на въпроса касателно наличното разминаване между съдебно медицинската
експертиза и съдебно медицинското удостоверение по отношение на травматичните
увреждания на подс.З.. Излага довод за липсва на мотиви по отношение на
обосноваността на обвиненията. Счита, че квалификациите на деянията, предмет
на делото са неправилни. Моли присъдата на ШРС да бъде отменена и да бъде
постановена нова оправдателна присъда.
Подсъдимият З. изразява съгласие с изложеното от неговия
защитник и моли да бъде оправдан.
В
съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура- Шумен намира жалбата за
неоснователна. Счита, че постановеният съдебен акт е правилен и
законосъобразен. Взема отношение и по изложените с жалбата доводи на защитата.
Счита, че правилно съдът е обособил две групи гласни доказателства, като е дал
вяра на тези, които подкрепят обвинителната теза. Според представителят на
прокуратура същите изцяло кореспондират с останалите доказателства по делото, най-вече
писмени такива. Намира показанията на полицейските служители за логични и
последователни. По отношение на втората група гласни доказателства, счита, че
същите са откъслечни, не са в синхрон с останалите доказателства, не отговарят
на обективната истина, като акцентира върху показанията на св. А. А.. Моли
присъдата да бъде потвърдена.
Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи предпоставките за прилагане на чл. 338 във вр. с чл. 334 т. 6 от НПК.
Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:
Към м. февруари 2019г. подс. Р.З. и св.А. А. живеели на семейни начала. Двамата работели в „Ателие за услуги“, стопанисвано от З.,***, в непосредствена близост до входа на недовършените подземия, разположени между сградите на старата и новата поликлиника.
На 04.02.2019г. около обяд, св. Е. Д. Ш. от гр. Шумен, паркирал личния си автомобил л.а. „Деу Леганза“ с рег. № ******в близост до ателието на подс.З., след което посетил лекар, който се помещавал в сградата на новата поликлиника. Връщайки се малко по - късно при автомобила си, установил, че до неговото МПС бил паркиран л.а. „Мерцедес“ с рег. № ******, по начин, който не позволявал св. Ш. да излезе с неговия автомобил безпрепятствено и без евентуално да бъдат причинени щети по автомобилите. Задната част на л.а. „Мерцедес“ била косо разположена спрямо задната част на л.а. „Деу Леганза“. Тъй като Ш. знаел, че л.а.“ Мерцедес“ се управлява от лицето, което работи в металната барака и извършва ключарски услуги, а именно - подсъдимия З., отишъл до бараката и го помолил да си премести автомобила. Подс. З. отказал заявявайки му, че там не било паркинг и му предложил да кара напред, която маневра също не била възможна, тъй като пред автомобила на св. Ш. имало дърво. Св. Ш. му обяснил, че бърза и отново учтиво го помолил да премести л.а. „Мерцедес“, но отново получил категоричен отказ от подсъдимия и вместо да премести ползвания от него автомобил „Мерцедес“, подсъдимият предложил на св.Ш. да му даде ключовете и той щял да му премести автомобила. Свидетелят не се съгласил и му казал, че ще се обади на тел. 112 за съдействие. След тези негови думи, подс. З. се ядосал и му изкрещял: „Ако искаш и на 115 се обаждай! Като дойдат полицаите пред тях ще ти разбия носа, за да ти станат свидетели!“. Свидетелят преценил, че няма смисъл да разговаря повече с подсъдимия и за да не се стига до саморазправа, подал в 12.31 часа сигнал на тел. 112 като обяснил на служителя за случващото се, както и за отправената от страна на подсъдимия заплаха, че пред полицаите ще му счупи носа, за да има свидетели. След препращане на сигнала на ОДЧ при ОДМВР - Шумен, бил изпратен дежурен екип на РУ - Шумен в състав св. Т. В. Р. - командир на отделение в Група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ - Шумен и св. М. Й. Й. - полицай в Група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ - Шумен. Полицейските служители, след като огледали автомобилите също преценили, че действително нямало възможност св. Ш. да изкара автомобила си от мястото, където бил паркирал. Св. Т. Р. влязъл в ателието, представил се на подс. З. и също го помолил да премести автомобила си, но подсъдимият му отказал под претекст, че МПС не било негово. На въпроса на св.Р. дали знае на кого е автомобила, подсъдимият арогантно му отговорил : “Може да е на някой клиент, който примерно я е оставил тук, за да му направя ключ, може да съм взел ключа, за да си поджъткам с нея, да я пробвам.“ Предвид отказа на подсъдимия да укаже съдействие на полицейските служители за установяване водача на МПС с цел същото да бъде преместено, св. Т. Р. излязъл от бараката и отишъл в патрулния им автомобил. След извършване на справка за собствеността на л.а. „Мерцедес“ с рег. № ******, било установено, че МПС е регистрирано на името на сина на подсъдимия – св.Х. Р. З.. Св. Т. Р. се върнал обратно до входа на бараката, а колегата му - св. М. Й. останал навън, за да търси в патрулния автомобил протоколи за предупреждение. Св. Р. попитал подс.З. дали не може да се обади на сина си да премести автомобила или дали има негов телефонен номер, на което подсъдимият арогантно му отговорил, че няма телефонен номер. Св. Р. отново го попитал дали сина му не му е оставил ключ за автомобила и обяснил, че ако МПС не бъде преместено ще трябва да извика екип на сектор „ПП“ при ОДМВР - Шумен, за да вземат отношение по проблема. В този момент подс. З. станал вече и агресивен, като започнал на висок глас да отправил обиди и закани спрямо св. Р.: „Ти ли бе, келеш, ще ми казваш аз какво да правя, аз съм 72 - 73 набор, ти ще дойдеш тук да ми се обясняваш, ти си нямаш идея кого познавам, от утре те уволнявам.“ В същото време подсъдимият държал отвертка в ръка, като я размахвал пред полицейския служител. Св. Р. възприел тези действия на подсъдимия като заплаха и му разпоредил да остави отвертката. Тогава подсъдимият влязъл навътре в дясната част на ателието, а св.Р. го последвал, тъй като не бил сигурен какви действия може да предприеме. В помещението имало тезгях, на който били разхвърляни инструменти. В следващия момент З. се обърнал рязко към полицейския служител Р., който в този момент бил зад гърба му и с думите „Излизай от фургона ми!“, го ударил силно с двете си длани в областта на долната челюст, в посока нагоре, като от удара св.Р. залитнал назад и се подпрял на едно бюро /тезгях/ разположено в лявата част на ателието, на което работела св. А. А.. След тези действия на подсъдимия, св. Р. му заявил, че ще бъде задържан и пристъпил към неговото задържане, като му казал, че ще му сложи белезници. Подсъдимият З. оказал съпротива при задържането, като почнал да рита, да се дърпа, крещейки към полицейския служител “ще те убия, ще те смачкам“. Също така крещял на св. А. А., която също била в ателието: „Снимай, снимай как ме пребиват!“. Успял с ритник да удари св.Т. Р. в крака, опитвал се да му нанесе и удари с ръце и глава, но не успял. В този момент в бараката влязъл и св. М. Й., който чул шум от ателието. Видял, че св.Р. и подсъдимият са в дясната част на ателието, в дъното на помещението, като З. се опитвал всячески да се освободи от св.Р. и дори бил стиснал силно ръцете на Р.. Св.М. Й. му разпоредил да пусне ръцете на колегата му, но З. не изпълнил това разпореждане, а викал : „Ще ви убия, ще ви смачкам!“. Тогава св.Й. започнал да прави опити да помогне на колегата си при задържането, но помещението било много тясно и в този момент усетил, че св. А. А., която до този момент се намирала в лявата част на помещението, е зад гърба му и го бута отзад в гърба. Разпоредил ѝ да се дръпне настрани и да не му пречи, но св. А. продължила да го бута и след няколкократно предупреждение да престане с това си поведение, тя прекратила употребата на физическа сила спрямо св.Й.. Междувременно двамата полицейски служители успели да сложат белезници на ръцете на подсъдимия и го отвели в патрулния автомобил, а впоследствие и в РУ – Шумен, като подсъдимият отказал да бъде отведен на преглед в „МБАЛ Шумен“ АД. В патрулната кола подс.З. продължил с арогантното си и грубо държание като ги заплашвал, че от утре нямало да са на работа, че те просто не го познавали и не знаели с кого си имат работа, както и че в момента, в който „хвърлели“ униформите си, той щял да се разправи с тях. Голяма част от действията и от думите на подс. З. били видяни и съответно чути от св.Е. Ш., който останал възмутен от тях, а също така възмутен и уплашен от думите на подс. З. спрямо него самия.
Със заповед № УРИ 1729зз40 от 04.02.2019г. подс. З. бил задържан за срок от 24 часа на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР.
Св. Е. Ш. също се явил в РУ гр.Шумен, за да даде показания. Тъй като свидетелят бил притеснен и изплашен, след като работата с него приключила, същият бил придружен от свидетелите С. Д. С. и Д. И. Р. – служители на РУ гр.Шумен до ключарското ателие, за да си вземе автомобила. В тяхно присъствие св. А. И. А. преместила паркирания л.а. „Мерцедес“ с рег. № ******, поради което станало възможно св. Ш. да изкара автомобилът си.
На 05.02.2019г. подс. З. бил прегледан от д-р Йордан Великов – дентален лекар и му било издадено медицинско удостоверение №4/05.02.2019г. При извършеният преглед е констатирано следното: болка в областта на корпуса на долната челюст в ляво, без външни изменения и повърхността лацерация по лигавицата на бузата, находяща се между шести и седми зъби долу в ляво.
На 07.02.2019г. подсъдимият посетил ОСМ при „МБАЛ – Шумен“ АД, където бил освидетелстван и му било издадено медицинско удостоверение №41/2019г. При извършеното освидетелстване е констатирано следното: контузия на главата, изразяваща се в палпаторна болезненост в лявата спепоочна област и завяхваща лацерация по лигавицата на лявата буза срещу 6-7 зъб; контузия на левия горен крайник изразяваща се в кожни драскотини, травматичен периартрит на лявата раменна става, с частично ограничение на движенията в ставата; плитко охлузване на кожата по предната страна на лявата подбедрица – горна трета.
Съгласно изготвената съдебно - медицинска експертиза по писмени данни №175/2020г. на подсъдимия травматичните увреждания получени от подсъдимия се изразяват в контузия на главата, изразяваща се в палпаторна болезненост в лявата спепоочна област и завяхваща лацерация по лигавицата на лявата буза срещу 6-7 зъб и контузия на крайниците, изразяваща се в кожни драскотинина левия горен крайник, периатрит на лявата раменна става, с частично ограничение на движенията в ставата и плитко охлузване на кожата по предната страна на лявата подбедрица – горна трета. Установените травматични увреждания могат да бъдат причинени от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на разтягане и триене / за охлузванията/. Могат да бъдат получени при падане, боричкане, извиване на ръцете.
Съгласно изготвената съдебно - медицинска експертиза за оглед и освидетелстване на живо лице №38/2019г., св.Т. Р. е получил следните травматични увреждания: контузия на долна челюст, изразяваща се в лек оток в областта на брадичката и на десния хоризонтален клон на долната челюст в дясно и мекотъканна травма на долночелюстните стави, без видими увреждания на зъбите и зъбодържащия апарат, които са му причинили болка и страдание, без разстройство на здравето. Всички установени травматични увреждания са били причинени от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удар.
Във връзка с възникналия инцидент, на 14.03.2019г. подс.З. депозирал в Районен съд гр.Шумен тъжба срещу св. Т. В. Р. за престъпление по чл.130, ал.2 от НК. Образуваното НЧХД било изпратено на Районна прокуратура гр.Шумен, с оглед данни за евентуално извършено престъпление от общ характер по чл.131, ал.1, т.2, във вр. с чл.10, ал.1 от НК. След извършване на проверка от дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, с постановление от 21.06.2019г. прокурор при ШРП отказал да образува досъдебно производство, тъй като приел, че в преписката не се съдържали данни за извършено престъпление от общ характер. Приел, че полицейските служители законосъобразно, съгласно чл.85, ал.1 от ЗМВР, и обосновано са използвали физическа сила и помощни средства при задържането на подс. З..
Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на: обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие, показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Т. Р., М. Й., Е. Ш., С. С., Д. Р., А. А., И. И., приобщените на основание показания на свидетелите Т. Р., М. Й., Е. Ш. и Х. Л. дадени в хода на досъдебното производство, заключенията на съдебно-медицинските експертизи, поддържани от вещите лица и приети от съда, приложените по делото и приети от съда писмени доказателства, както и приложеното по делото и прието от съда веществено доказателство – диск, съдържащ запис от обаждането на тел. 112.
Въззивната инстанция изцяло приема установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Същата е установена при проведено съдебно следствие, при което всички относими гласни и писмени доказателства са събрани пред съда. Направените от ШРС изводи за съставомерност на извършените деяния от страна на подс. З. по чл.131, ал.2, пр.4 от НК във вр. с чл.130, ал.2 от НК и по чл.325, ал.2, пр.1 във вр. с ал.1 от НК изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция. Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените в тази насока доводи в мотивите на ШРС. Като е обсъдил събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд правилно е преценил всяко едно от тях, а и в тяхната съвкупност.
По отношение доводите на защитата:
Излага се довод за наличие на противоречия и неверност в показанията на полицейските служители - св.Т. Р. и св.Й. по отношение на определени факти. На първо място се посочва че такова противоречие е налично относно констатацията им, че автомобила на св.Ш. не може да бъде изкаран от мястото, където е паркиран, поради паркирания автомобил на подс.З.. В основата на това твърдение на защитата са показанията на св.Д. Р., дадени на досъдебното производство пред разследващ орган и приобщени по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК. Съдът намира, че така изложения довод е неоснователен. Свид.Р. е полицейски служител, на който е било разпоредено да придружи св.Ш. до автомобила му, паркиран на мястото на инцидента от въпросния ден. Свид.Р. в показанията си пресъздава споделеното му от св.Ш., като дава и собствено мнение относно разположението на автомобилите. Твърдението на защитата, че от тези показания се оборва констатацията на полицейските служители - св.Р. и Й., а оттам и техните показания е невярно и е резултат от некоректен прочит на горепосочените свидетелски показания. В показанията си св.Р. посочва, следното: „….след това тази жена излезе и се качи в автомобил марка „Мерцедес“ и го подкара, тоест премести го от мястото, на което бе паркиран в близост до автомобил марка „Деу“ и по този начин даде възможност на автомобила „Деу“ да бъде преместен и изкаран от мястото, където бе паркиран.Според мен преди това автомобила „Деу“ би могъл трудно да излезе от мястото, на което бе паркиран, защото автомобила „Мерцедес“ със задния си край запушваше пътя му, а пред него имаше дърво и храсти.“ . Не е налице твърдяното от защитата противоречие в показанията на свид.Р. с тези на свид.Т. Р. и свид.М. Й., които също свидетелстват, че автомобила на свид.Ш. не можел да бъде изкаран, поради паркирания друг автомобил.
От защитата се излага довод, че ключа за автомобила на подс.З. не бил в него и той не е можел да изпълни разпореждането на св.Р., както и че св. Т. Р. го заплашил, че няма да кара повече автомобил. Съдът намира и този довод за неоснователен. Фактът, дали ключа за автомобила е бил у подс.З. при пристигането на полицейските служители се явява ирелевантен в случая. Като гражданин подсъдимият е длъжен да съдейства на органите на реда, поради което и ако ключа за автомобила не е бил у него, той е можел да даде информация кое друго лице го управлява и да помогне за осъществяване на контакт с него. На въпросите на свид.Р. по отношение на ключа за автомобила подс.З. е започнал да се държи арогантно, като не е предоставил необходимата информация на пристигналите на место полицейски служители. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че автомобила е регистриран на името на сина му – свид.Х. Л., но се управлява от подсъдимия. Изложения довод, че свид.Р. е заплашил подсъдимия, че повече няма да управлява автомобил не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Свид.Р. го е предупредил, че ще извика органите на КАТ, за да вземат отношение. Това очевидно е предизвикало раздразнение у подсъдимия, поради което той е започнал да обижда свид.Р. наричай го „келеш“ и да го заплашва с уволнение.
Излага се довод, че св.Р. е започнал да нанася удари на подсъдимия в областта на лицето и тялото, когато той се обърнал да остави отверката, именно по негово разпореждане, а подс.З. в опита си да се предпази отблъснал с ръце св.Р.. Според съда изложеното от защитата не намира опора в събрания доказателствен материал по делото. Тези твърдения се подкрепят единствено от обясненията на подсъдимия и съдът приема, че същите са дадени като защитна версия. В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, както и в показанията, дадени на досъдебното производство пред съдия и приобщени по реда на чл.218, ал.1, т.2, предл.2 от НПК свид.Ш. сочи, че не е бил вътре в бараката, а е стоял отвън и е видял, че подсъдимият е хванал полицая за реверите и го е блъскал, вследствие на което полицаят политнал и паднал. След ставането на полицая, той предприема действия по задържането на З., като изначално го хванал за ръката, което пък от своя страна провокирало силна съпротива от страна на подсъдимия. Свид.Ш. посочва, че полицаите не са удряли подсъдимия. Показанията на св.Ш. са последователни, обективни и се подкрепят от показанията на свид. Р. и свид.Й.. Свид.Ш. е очевидец на инцидента и в показанията си е възпроизвел лично възприетото от него. Обясненията на подс.З., че свид.Р. пръв го е ударил се подкрепят единствено от показанията на свид.А. А., с която към момента на инцидента са живели на семейни начала. Първоинстанционния съд е изложил мотиви защо не кредитира показанията на свид.Айтен, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наличните противоречия в показанията й, дадени в хода на съдебното производство и тези на досъдебното производство пред разследващ орган и приобщени по реда на чл.281, ал.4, във в. с ал.1, т.1 от НПК, както и факта, че същата е участвала в самия инцидент, извършвайки противоправни действия по отношения на полицейския служител – свид. М. Й. обуславя извода за заинтересованост на този свидетел. Показанията й са с цел да подкрепят обясненията на подсъдимия, съответно и неговата защитна версия. Предвид изложеното, съдът намира че изложения от защитата довод е неоснователен и следва да се остави без уважение.
Излага се довод, че липсват
доказателства подс.З. да е нанасял удар на свид.Т. Р.. Така изложения довод е неоснователен.
Свидетелските показания на свид.Р. в тази връзка се
подкрепят от показанията на свид.М. Й., свид.Е. Ш., от заключението на съдебно-медицинска
експертиза № 38/2019 г., както и от изготвената докладна записка от
полицейските служители, намираща се на л.128 от досъдебното производство. Свид.Й. в показанията си, дадени в хода на съдебното
следствие и в тези, дадени на досъдебното производство, приобщени по съответния
процесуален ред посочва, че е влязъл в
бараката, когато е чул шум, като от свид.Р. е
разбрал, че подсъдимият го е ударил, поради което че ще го задържат. Видял е, че подсъдимият оказва съпротива, за
да не бъде задържан. В показанията си свид.Й.
възпроизвежда споделеното му от свид.Р. за нанесения
му удар. При анализа на тези показания, съпоставени с показанията на свид.Р., както и с посочените по-горе писмени доказателства
съдът намира, че не е налице твърдяното от защитата противоречие по отношение
нанесения удар от страна на подсъдимия на свид.Р..
От защитата се излага довод, че не са налични доказателства при отвеждането на подс.З. към полицейския автомобил същият да е отправял закани и обиди. Съдът намира, че такъв факт не е бил установяван чрез гласни доказателства по делото и не е бил приеман за установен от първоинстанционния съд. Св.Ш. също в показанията си сочи, че след оказана съпротива, включително и при слагане на белезниците, в един момент при съпровождането му до патрулния автомобил подс.З. се „кротнал“. Свид. Р. и свид.Й. посочват, че подс.З. до качването му в служебния автомобил на МВР нищо не е казвал, но при придвижването им до РУ- гр.Шумен същия ги е обиждал и заплашвал.
По отношение на довода относно различията в констатациите на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни № 175/20 г. и съдебно- медицинското удостоверение, изготвено от д-р Великов - стоматолог, по отношение на подс.Р.З., съдът намира, че същият е бил поставен на вниманието и на първоинстанционния съд. В съдебно заседание при разпита на вещите лица същите са дали изчерпателни отговори на поставените им въпроси, като са посочили какъв е механизма на установените травматичните увреждания. В мотивите към присъдата ШРС е дал подробен и аналитично обоснован отговор на изложения от защитата довод, който се споделя изцяло от въззивната инстанция, поради което не намира за нужно да го преповтаря.
По отношение на довода от защитата, че подс.З. е получил много повече наранявания отколкото свид.Р., съдът намира, че този факт е в подкрепа на изложеното от полицейските служители и свид.Ш. за оказаната съпротива от страна на подсъдимия при задържането му, което наложило и правомерно упражняване на физическа сила спрямо него.
Излага се довод, свързан с квалификациите на деянията, като се твърди, че подс.З. не е нанесъл удари на свид.Р., а е искал да се предпази. ШОС намира, че изложения довод е неоснователен. Изложените от защитата аргументи са необосновани и не кореспондират със събраните по делото доказателства. Те са базират единствено на обясненията на подсъдимия, като се игнорират събраните гласни доказателства и заключението на СМЕ № №38/2019 г. Причинената телесна повреда на свид.Р. е в резултат на целенасочени действия от страна на подсъдимия в жизнено важен орган – в областта на главата на свид.Р., като същите са нанесени по време на извършвана полицейска проверка по сигнал на гражданин и след като същия му се е представил в длъжностното си качество. Предвид изложеното ШОС намира, че извършеното деяние от обектина страна покрива признаците на чл.131, ал.2, пр.4 във вр. с чл.130, ал.2 от НК.
ШОС намира, че доводите, свързани с липсата на обективни признаци на деянието по чл.325, ал.2, пр.1 във вр. с ал.1 от НК следва да се оставят без уважение. Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя изводите на ШРС за съставомерността на деянието по посочения текст, поради което счита, че не следва да ги преповтаря.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционния съд е обсъдил всички доказателства, имащи значение за определяне вида и размера на наложените наказания на подсъдимия. Обсъдил е и наличието на едно смекчаващо отговорността обстоятелство и липсата на отегчаващи такива. Наложеното от първоинстанционният съд общо наказание “Лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца на подс.З., ШОС приема за съответно на извършеното. Правилно съдът е преценил, че са налице законовите предпоставки на чл.66, ал.1 от НК и е отложил изтърпяването на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години. Така определено, наказанието е справедливо и в най- голяма степен би подействало поправително и възпиращо както спрямо дееца, така и възпитателно върху другите членове на обществото, респективно в най голяма пълнота би постигнало целите предвидени в чл.36 от НК.
Поради изложените съображения и като съобрази, че във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка и като не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон ШОС приема, че присъдата на ШРС е правилна и законосъобразна и като такава ще следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 260015/12.11.2020г.
постановена по НОХД № 271/20г. по описа на Шуменският районен съд.
Решението е окончателно.
На основание чл.340 ал.2 от НПК
на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.