№ 21176
гр. София, 22.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110120715 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ СД срещу „ФИРМА /с
предишно наименование „ФИРМА“ АД/, която отговаря на изискванията за редовност и
предявеният иск е допустим, като са налице са предпоставките за насрочване на делото за
разглеждане в открито съдебно заседание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. В срока
по чл. 211 ГПК е подадена насрещна искова молба.
Съдът, след като провери по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК редовността на насрещната
искова молба, обективирана в отговора на ответника по първоначалния иск, намира
следното:
Насрещната исковата молба не отговаря на изискванията за редовност по см. на чл. 127
– 128 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл. 129, ал. 2 ГПК за даване на
указания на ищеца по насрещната искова претенция в 1-седмичен срок от уведомяването му
да отстрани нередовностите на исковата молба.
Искането на ответника за спиране на производството на основание чл. 229, т.4 ГПК до
влизане в сила на решение по гр.д. № 36111/2019г. по описа на СРС, 56 състав, е
неоснователно, доколкото след служебна справка съдът установи, че горепосоченото
производство касае друг исков период, различен от този по настоящото производство.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Основателни са доказателствените искания на страните за допускане на съдебно-
техническа експертиза, поради което същите ще бъдат уважени. Допустимо и относимо към
предмет на доказване е искането на ответника за задължаване на ищеца да представи по
реда на чл. 190 ГПК доказателства за разходите, които са направени за поддържане на
трафопоста през процесния период.
Следва да се уважи искането на ответника за допускане събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за
1
установяване на сочените в отговора обстоятелства – владеене на енергийното съоръжение.
Следва да се насрочи открито съдебно заседание.
При тези мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ насрещната искова молба от „ФИРМА /с предишно
наименование „ФИРМА“ АД/ срещу „ФИРМА“ СД.
УКАЗВА на „ФИРМА /с предишно наименование „ФИРМА“ АД/ в 1-седмичен срок
от уведомяването му с писмена молба с препис за „ФИРМА“ СД да отстрани следните
нередовности на насрещната искова молба:
- да посочи правния си интерес от предявяване на иск, с който иска съдът да осъди
„ФИРМА“ СД да изпълни задължението си по параграф 4 от ЗЕ, като продаде процесния
енергиен обект, доколкото ал. 6 от същия параграф предвижда нарочна и специална
процедура за придобиване на енергийния обект в случай на отказ за продажба от страна на
собственика.
- да посочи цена на насрещния иск;
- да представи документ за внесена държавна такса в размер на 4 % върху цената на
насрещния иск по сметка на СРС.
При неизпълнение на указанията в срок, насрещната искова молба ще бъде върната, а
производството по делото – прекратено в тази му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството на основание чл.
229, т.4 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 08.11.2022г от 09.30 часа, за когато да се
призоват страните.
ПРИЕМА писмените доказателства към исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищците да представят в едноседмичен срок
от съобщението доказателства за разходите, които са направили за поддръжка и обслужване
на трафопоста през процесния период.
ДОПУСКА изслушването на СТЕ със задачите, поставени в исковата молба и в
отговора на исковата молба, при депозити, както следва: 250 лв., вносим в едноседмичен
срок от съобщението от ищеца по сметка на СРС, и 250 лв., вносим в едноседмичен срок от
съобщението от ответника по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице – Валентин Емилов Близнаков, адрес гр. София, ул.
„Парчевич” № 32, тел: 02/9515126, **********.
Вещото лице да се призове след внасяне на определените депозити и след представяне
от страна на ищците на изисканите по реда на чл. 190 ГПК документи.
ДОПУСКА на страната на ответника двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на обстоятелството относно владеенето на процесния трафопост.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищецът да представи документи за
разходите, които са направени за поддържане на трафопоста през процесния период.
СЪСТАВЯ И ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТО-ДОКЛАД ПО
ДЕЛОТО:
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД от „ФИРМА“ СД срещу „ФИРМА
2
/с предишно наименование „ФИРМА“ АД/ с искане ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 13116,57 лв., представляваща обезщетение за ползване на обект
„Трафопост-с. Д.М.“ за периода 27.08.2018г.-18.04.2022г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане.
Ищецът по първоначалната искова молба твърди, че е собственик на „Трафопост-с.
Д.М.“, видно от констативен нотариален акт за право на собственост на недвижим имот №
204, том III, рег. № 2123, дело № 186 от 2009г. на нотариус Станимир Аврамов. Посочва, че
ответникът, като дружество с лицензия за производство, пренос, разпределение и търговия с
електрическа енергия, ползва обекта, предаден му за експлоатация и поддържане с
Констативен протокол от 03.06.2011г., и чрез него се захранва населеното място на с. Д.М..
Твърди, че между страните не се постига съгласие относно цената за изкупуване на
трафопоста, въпреки няколкото процедури за това. Поддържа, че ползвайки обекта,
ответното дружество неоснователно се е обогатило, като цената за ползване на
съоръжението е определена от ДКЕВР и изчислена съгласно чл. 117, ал.8 от Закона за
енергетиката, въз основа на действаща методика. Сочи, че съгласно чл. 117, ал.7 от ЗЕ за
собствениците на електрически съоръжения и уреди съществува задължение на предоставят
достъп до тях на разпределителното предприятие, но по арг. на чл. 117, ал.7, изр.2 ЗЕ това
не става безплатно. Според ищеца цената за достъп, изчислена за процесния период по
Методиката възлиза на 13 116,57 лв. Искането към съда е да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
Ответникът „ФИРМА“ АД депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, с който заявява становище за недопустимост на иска, тъй като ищецът не е собственик
на сградата, а по същество оспорва същия като неоснователен. Твърди, че ищецът не е
собственик на процесния трафопост, в т.ч. и на оборудването в него, които е част от
активите на ответното дружество. Поддържа, че върху енергийните обекти за производство,
пренос и разпределение на електрическа енергия, за които е приложим Закона за
електростопанството от 1975г., собствеността е било възможно да бъде единствено на
съответната държавна структура, извършваща дейността по електроснабдяване, чийто
правоприемник след преобразувания е ответникът, за което излага подробни аргументи.
Оспорва представения констативен нотариален акт. Твърди, че пар. 4, ал.1 ЗЕ задължава
енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или
разпределителна мрежа, да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия,
като следва да бъдат изкупени след еднократно заплащане на цената за това, предвид което
не следва да се плащат месечни обезщетения на хипотетичния собственик. Поддържа, че ЗЕ
задължава ответника да сключи сделка за покупко-продажба на обекта, като ищецът няма
право необосновано да отказва сключването на сделката. Поддържа, че посочената от ищеца
методика за изчисление на цената е неотносима в случая, тъй като не е налице хипотеза за
предоставяне на достъп до енергийни съоръжения, ползване на собствени уредби и
съоръжения на ищеца, поради което не е налице ползването им за преобразуване и пренос
на електрическа енергия. На следващо място сочи, че ако при изчисленията се взема
предвид стойностите, отчетени от несобствени съоръжения, изчисленията по формулата
няма да бъдат коректни. Те ще бъдат некоректни и поради обстоятелството, че няма да има
правилни изходни данни, тъй като ищецът не е направил разходи във връзка с поддръжката
и експлоатацията на съоръженията. Твърди, че методиката е създадена да изчислява
дължимата цена достъп от електроразпределителното предприятие в хипотеза, в която
собственикът действително ги експлоатира, поддържа и обслужва, което в случая не е
налице. Ответникът сочи, че за процесния обект е титуляр и на сервитутни права по § 26 от
ПЗР на ЗЕ, следователно ответното дружество не дължало цена за ползване на трафопоста.
Релевира възражение, че е придобил правото на собственост по давност, от момента на
неговото изграждане до настоящия момент. Моли съда да отхвърли иска.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че
3
ответникът упражнява фактическата власт върху процесната сграда – трафопост, находяща
се в с. Д.М.; че трафопостът захранва потребителите на електоренергия в с. Д.М..
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е
собственик на съоръжението, за което претендира заплащането на цена за ползване; че
съоръжението фактически се ползва от ответника; липсата на основание за разместването на
блага между страните, което е довело до обогатяване на ответника за сметка на другата
страна (ищеца), която е обедняла, както и размерът на обезщетението за ползване.
В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава възраженията си, че
владее имота на правно основание (твърдението си, че обектът представлява енергиен
/площадков/ обект, част от електроразпределителна мрежа; твърдението си, че е бил
държавна собственост, след което с преобразуванията е преминал в негова собственост, като
лице, упражняващо лицензията; че е придобил собствеността върху имота на основание
давностно владение чрез упражняване фактическата власт върху трафопоста повече от 10
години, в това число чрез праводателя си, или плащане на дълга.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при
постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
инстанция.
УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор, могат да
използват и процедура по медиация, като по този начин те спестяват време и
непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение, без да са обвързани от
типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в
отношенията им, като за целта могат да се обърнат към Програма “Спогодби” при
Софийския районен съд, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация.
Повече информация за Програма “Спогодби” може да бъде получена всеки работен
ден от 09.00 часа до 17.00 часа на телефон 02/8955 423 или 0889 515 423 и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204
/Софийски районен съд/.
Препис от определението, да се връчи на страните, ведно с призовката за съдебното
заседание, а на ищеца-препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4