Решение по дело №185/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на Л. С. Л. от с. Неговановци, ул.”Двадесет и четвърта” № 6, общ. Ново село, обл. Видин, против заповед за прилагане на ПАМ № 243/20.01.2024 г. на мл. автоконтрольор в 01 група, 02 сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“.

Твърди се от оспорващия, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Посочва се в жалбата, че в хода на производството не е установено по безспорен начин, че водачът е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Иска се от съда да отмени оспорваната заповед. Претендира присъждане на съдебни разноски за производството по делото.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли да се остави в сила обжалваната заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: от приложения по делото акт за установяване на административно нарушение, на 20.01.2024 г. жалбоподателят, като водач на лек автомобил „БМВ”, рег.№ ВН5578АВ, собственост на трето лице, е изпробван за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство „Drug Test 5000”, фабр. № ARKD 0049, проба № 486, който отчел наличие на наркотични вещества: бензодиазепини. На водача е връчен талон за медицинско изследване. Съставеният на водача АУАН е за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл. второ от ЗДвП: управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Въз основа на съставения АУАН на водача е издадена процесната заповед за прилагане на ПАМ, като при установената с АУАН фактическа обстановка, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП му е отнето временно свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

По делото е представен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и наркотични вещества и протокол за приемане на биологична проба, удостоверяващи обстоятелството, че водачът е дал кръвна проба и проба от урина, като назначената по досъдебното производство химическа експертиза все още не е изготвена.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: жалбата е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва оспорения административен акт и в рамките на преклузивния четиринадесет дневен срок за оспорване.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган: мл. автоконтрольор в 01 група, 02 сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министър на вътрешните работи са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т.3.2. е посочен директор и зам. директорите на на СДВР. Видно от заповед № 513з-6400/07.07.2023 г. на директор на СДВР са оправомощени посочените в заповедта служители, в т.ч. служителите в отдел „Пътна полиция” при СДВР, да прилагат принудителни административни мерки, вкл. процесната, при нарушения по ЗДвП, извършени на територията, обслужвана от СДВР. Видно от заповед № 513з-965/04.02.2019 г. на доректор на СДВР, О. А. Р. е преназначена на длъжност младши автоконтрольор I степен в 01 група „Специализирана група за контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия” на 02 сектор „Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия” към отдел „Пътна полиция” при СДВР, която длъжност изпълнява и към датата на издаване на процесната заповед, видно от приложеното удостоверение рег.№ 513р-36917/04.04.2024 г. на началник на 03 сектор към отдел „Човешки ресурси”-СДВР.

Заповедта е издадена в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона.

Съгласно чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителните административни мерки, една от които е временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Съгласно посочената разпоредба при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл.174, ал.4, установените стойности са определящи.

От събраните по делото доказателства се установява, че водачът е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество: бензодиазепини, поради което са налице материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ. Констатациите в съставения акт за административно нарушение, като редовно съставен, се ползват с материална доказателствена сила, на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП, и се подкрепят от събраните по делото доказателства, в частност показанията на теста за наркотици. Материалната доказателствена сила на акта, предвидена в закона, не е оборена с резултати от кръвната проба и е обвързваща за съда.

Предвид изложеното са налице предвидените в чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП предпоставки за прилагане на процесната ПАМ: управление на МПС след употреба на наркотични вещества от жалбоподателя. В заповедта са изложени фактическите и правни основания за издаването ѝ и същата съдържа необходимото съгласно чл.59, ал.2 от АПК съдържание, като възражението за противното е неоснователно.

Съдът приема за неоснователни развитите твърдения в жалбата за липса на основание за приложение на процесната мярка поради липса на доказателства за наличие на употреба на наркотично вещество, предвид обстоятелството, че водачът е дал кръвна проба, като по този начин оспорва резултатите от теста, а експертизата не е изготвена. Разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП предвижда следните алтернативни методи за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози: с медицинско и химическо лабораторно изследване или с тест. В процесния случай употребата е установена с тест, поради което са налице предвидените в разпоредбата предпоставки за прилагане на процесната мярка. Действително резултатите от кръвната проба не са готови към момента на приключване на устните състезания по делото, които да бъдат взети предвид съобразно разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Самото оспорване и даването на кръвна проба не са обстоятелства, водещи до отпадане на необходимостта от прилагане на ПАМ, тъй като разпоредбата визира изрично наличието на „установени стойности“. Налице са предвидените в разпоредбата предпоставки за прилагане на процесната принудителна мярка, предвид нейния специфичен характер и цел. Следва да се има предвид, че тя по своята същност не е административно наказание, а превантивна мярка, чиято основна цел е превантивно, да преустанови и предотврати извършването на правонарушения и опазването на живота и здравето на хората, като целта на мярката оправдава и налага прилагането й като форма на държавна принуда спрямо конкретен водач, при наличие на предвидените в закона условия. Определящ е общественият интерес, състоящ се в опазване на живота и здравето на останалите участници в движението, който налага прилагането на принудителни административни мерки при наличие на законоустановените предпоставки.

Предвид изложеното, при липса на резултати от кръвните изследвания не са налице основания за отмяна на наложената на жалбоподателя ПАМ, тъй като същата е наложена при наличие на нормативните предпоставки.

Продължителността на мярката е разписана в закона: до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. ПАМ съответства на законовата разпоредба, пренесена и в приложената спрямо жалбоподателя мярка, която не е административно наказание по своето естество. Не съществува законова възможност срокът да бъде определян или изменян от съда.

Неоснователно е твърдението за незаконосъобразност на мярката с оглед липсата на резултати от изследването в продължителен период. Именно с оглед посочените съображения законодателят е предвидил мярката да се прилага до 18 месеца, независимо от обстоятелството дали е решен въпросът за отговорността, като прилагането на мярката е в съответствие с основната цел за опазването на живота и здравето като най-висши ценности, което оправдава ограниченията за конкретния индивид.

Неоснователно е твърдението, че тестът, с който е установена употребата на наркотично вещество от оспорващия, реагира на опиати, които се съдържат в множество медикаменти, предлагани в аптечната мрежа. В случая тестът е реагирал положително на бензодиазепини, а не на т.нар. „опиати“. Следва да се посочи, че Законът установява забрана за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, независимо от формата (напр. лекарства) или целта, за която са приети (напр. медицинска цел), дори да се предлагат в аптечната мрежа под някаква форма. Достатъчно е да се касае за наркотично вещество по смисъла на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, която съдържа в списъци наркотичните вещества, вкл. такива които се използват в медицината. Конкретно установеното с теста вещество бензодиазепин се съдържа в Списък I на Приложение № 1 към Наредбата: растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.

Противно на твърдението на пълномощника на оспорващия, посочената съдебна практика не е задължителна по своя характер и не се споделя от настоящия състав. Следва да се има предвид, че в идентичен с настоящето решение смисъл е налице многочислена съдебна практика: решение № 1711/07.02.2019 г. на ВАС по адм. дело № 10126/2018 г., решение № 15815/16.12.2018 г. на ВАС по адм. дело № 4322/2018 г. и редица други.

Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган, в съответствие с материалния закон, при спазване на административнопроизводствените правила, в предвидената форма, като са изложени правни основания за издаването ѝ и относимите обстоятелства, поради което липсват основания по чл.146 от АПК за нейната отмяна.

При този изход на производството и на основание чл.143, ал.3 от АПК, на юридическото лице, към структурата на което принадлежи органът, издал акта, следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за процесуално представителство, които съдът определя на 100,00 лева, на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид сравнително умерената фактическа и правна сложност на делото.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. С. Л. от с. Неговановци, ул.”Двадесет и четвърта” № 6, общ. Ново село, обл. Видин, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 243/20.01.2024 г., издадена от мл. автоконтрольор в 01 група, 02 сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, като неоснователна.

ОСЪЖДА Л. С. Л. от с. Неговановци, ул.”Двадесет и четвърта” № 6, общ. Ново село, обл. Видин, да заплати в полза на Столична дирекция на вътрешните работи разноски за процесуално представителство в размер на 100,00 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.