№ 2719
гр. София, 19.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110211684 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Ч. Й. /К.С.Е./жсрещу наказателно
постановление /НП/ 673 /09.07.2024г. на началник отдел „Миграция“ в СДВР,
с което на жалбоподателя на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на чл.
34 от ЗЧРБ.
Жалбоподателят иска отмяната на НП като незаконосъобразно като
издадено при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон.
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател чрез своя
процесуален представител поддържа жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призована изпраща представител, който
излага съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Жалбоподателката К. Ч. Й. /К.С.Е./, гражданин на Малайзия,
1
притежавала право за продължително пребиваване на територията на Р
България, валидно до 05.07.2024г. Тъй като 06.07.2024г. бил събота, неработен
ден, още на първия възможен работен ден-08.07.2024г жалбоподателката
подала в гр.София, бул.Мария Луиза в отдел Миграция в СДВР заявление за
издаване на ново разрешение за продължително пребиваване. Като
констатирал, че срокът на разрешението за продължително пребиваване на
територията на Р България на жалбоподателката е изтекъл на 05.07.2024г.,св.
В. Х., младши инспектор в отдел Миграция в СДВР съставил същия ден-
08.07.2024г АУАН срещу жалбопподателката, за извършено на 06.07.2024г
нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ. Въз основа на АУАН на 09.07.2024г ,началник
отдел „Миграция“ в СДВР издал НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните
по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се
в показанията на разпитания от съда свидетел В. А. Х. (актосъставител) и св.
Б.К.С., надлежно приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства, които са непротиворечиви в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
За изясняването на обстоятелствата по делото изключително
способстват събраните писмени доказателства, които са надлежно приобщени
към доказателствените материали по делото, последователни са и не си
противоречат, поради което съдебният състав ги кредитира в цялост.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство,
е подадена от надлежно легитимирана страна – санкционираното лице, в
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Жалбата е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери
законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.Само редовно съставени от административните органи актове, при
2
спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат
основание за налагане на административно наказание.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че при
издаването на АУАН и НП са допуснати редица процесуални нарушения. На
първо място е нарушен срокът по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, съгласно който, в
седемдневен срок от връчване на АУАН нарушителят може да направи
писмени възражения, тъй като НП е издадено преди изтичане на този срок –
на следващия ден след издаването на АУАН. Този законов срок не е самоцелно
предвиден, като лишаването от възможност нарушителят да се запознае в
предвидения срок с АУАН и да подаде аргументирани възражения срещу него,
представлява съществено нарушение на процесуалния закон, който
ограничава правото му на защита и е самостоятелно основание за отмяна на
НП. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 44, ал. 4 ЗАНН предвижда, че
когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният
акт се предоставя незабавно на наказващия орган, като към акта се прилагат
писмени обяснения или възражения на нарушителя. Тази разпоредба обаче
дерогира единствено срока по ал. 3, но не и по ал. 1 и не указва, че НП следва
да се издаде незабавно.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН,
доколкото в него не са предвидени особени правила, се прилагат тези,
визирани в НПК. Съгласно чл. 21, ал. 2 от НПК лицата, които не владеят
български език, могат да се ползват от родния си или друг език, като в тези
случаи се назначава преводач. Особените правила, свързани с участие в
производството на лица, които не владеят български език са развити в глава
тридесета „а“ от НПК, като съгласно чл. 395а от НПК, приложен съответно
към случая, органите, които инициират административнонаказателно
производство следва да осигуряват на нарушителя устен превод на разбираем
за него език, както и писмен превод на актовете, които инициират това
производство.
В процесния случай жалбоподателят е чужд гражданин, за когото
няма данни да владее български език. По делото няма доказателства да е
разяснено устно по разбираем за лицето начин какви са извършените от него
нарушения, както и да му е предоставен писмен превод на акта за
установяване на административно нарушение, респективно на наказателното
3
постановление. Неназначаването на преводач и неосигуряването на превод на
АУАН и НП в случая категорично е нарушило правото на жалбоподателя да
узнае какво нарушение му е вменено, въз основа на какви доказателства и да
организира защитата си и е следващото самостоятелно основание за отмяна на
НП.
На следващо място съдържанието на АУАН и НП не съответстват на
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Липсва пълно описание на
обстоятелствата по твърдяното нарушение, като лаконично е посочено, че
лицето не е напуснало страната до изтичане на разрешения срок за
пребиваване, без да е посочено как е бил определен, което прави невъзможна
преценката дали същият действително е изтекъл..
С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че са допуснати
поредица от съществени нарушения на процесуални правила, всяко от които е
и самостоятелно основание за отмяна на НП, без да се изследват по същество
въпросите за съставомерността на поведението на жалбоподателя и
приложимия спрямо него материален закон.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че деянието, вменено
във вина на жалбоподателката, осъществява признаците на маловажен случай,
съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно § 1, т. 4 от
Допълнителните разпоредби на ЗАНН маловажен случай е този, при който
извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение. Събраните по делото доказателства
установяват, че жалбоподателката оше в първия работен ден след изтичане на
срока за временното й пребиваване на територията на страната е подала
заявление да удължаването му, като такова разрешение й е било предоставено.
От друга страна, съдът съобрази и личността на жалбоподателя –майка на три
малолетни деца, български граждани, родила и отгледала в страната.
Горепосочените обстоятелства определят процесния случай като такъв с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение, поради което и обосновават същият да се счете за маловажен.
По изложените съображения, настоящият състав приема, че жалбата
се явява основателна и процесното наказателно постановление следва да бъде
4
отменено.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя на основание чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН следва да бъдат присъдени разноски.
В случая адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство по настоящото дело е в размер от 500 лв. Съдът намира, че
при преценка съответствието на адвокатския хонорар с действителната
фактическа и правна сложност на делото, претендираната сума от 500 лева се
явява пропорционална на осъществената защита. В този смисъл съдът намира,
че следва да присъди възнаграждение за адвокат в размер на 500 лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН Софийски
районен съд, НО, 147-и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление НП/ 673 /09.07.2024г на
началник отдел „Миграция“ в СДВР, с което на К. Ч. Й. /К.С.Е. на
основание чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН СДВР да заплати на К. Ч.
Й. сумата от 500 лв. - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5