№ 9619
гр. София, 31.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20211110172893 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „П.К.Б.“ ЕООД срещу ИВ. Г. К. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 900 лева, представляваща
предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № ... от 12.12.2018 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
договорно възнаграждение в размер на 210,20 лева за периода от 15.01.2019 г. до 31.07.2019
г., възнаграждение за допълнителна услуга в размер на 1080,48 лева, 30 лева - такси по
Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 30.01.2019 г. до 31.07.2019
г., 42,89 лева лихва за забава за периода от 16.01.2019 г. до 31.07.2019 г. и 456,39 лева -
лихва за забава от 31.07.2019 г. до 20.12.2021 г.
Налице са предпоставките за приложение на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК относно вземанията за
възнаграждение за допълнителна услуга в размер на 1080,48 лева и 30 лева - такси по
Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 30.01.2019 г. до 31.07.2019 г.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е
ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст, според които кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно
и също действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
В конкретния случай, видно от обстоятелствената част на заявлението и представените
доказателства – споразумение за представяне на пакет от допълнителни услуги,
1
претендираната сума от 1080,48 лева – възнаграждение за пакет допълнителни услуги се
дължи за приоритетно разглеждане на искането за кредит в най-кратки срокове, както и с
оглед евентуално отлагане на плащанията на вноски, намаляване на техния размер, промяна
на техния падеж и „бързо и лесно получаване на парични средства“, които „услуги“
потребителят може да използва при заплащане на посочения пакет на стойност почти
еднаква с размера на предоставените за ползване парични средства.
В настоящия случай не се касае до предоставяне на услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1, тъй
като част от действията, абстрактно посочени като услуги касаят действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, за които кредиторът не може да изисква допълнително
заплащане, а друга част са относими към плащания, дължими при евентуална забава на
длъжника и имат характер на обезщетение в случай на неизпълнение от негова страна,
заплатено предварително, без никаква яснота относно предпоставките за неговото
възникване и определяне по размер.
С оглед посочената правна рамка начисляването на възнаграждение за извършване на такива
действия под каквато и да било форма или наименование противоречи на закона и
заявителят няма право да изисква заплащането му от потребителя.
Освен това следва да се отбележи, че сборът от уговорения размер на възнаграждението по
договора и цената на допълнителния пакет надхвърля ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК
за годишният процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
По изложените аргументи не следва да се присъжда и сумата от 30 лева - такси по Тарифата
за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 30.01.2019 г. до 31.07.2019 г.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в
посочената част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 112680 от 21.12.2021 г. за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от „П.К.Б.” ЕООД срещу ИВ. Г. К. за сумата от 1080,48 лева -
възнаграждение за допълнителна услуга и 30 лева - такси по Тарифата за извънсъдебно
събиране на вземането за периода от 30.01.2019 г. до 31.07.2019 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчване на препис от заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2