РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Самоков, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно
дело № 20251870200026 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
А. Я. С. от гр. Самоков обжалва Наказателно постановление № .. от
5.12.2024 г., издадено от В. Н. П., на длъжност Началник на РУ – С., с искане
за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. П.
М., който заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения излага
допълнителни съображения в нейна подкрепа.
В писмено становище, постъпило преди провеждане на насроченото
открито съдебно заседание, юрисконсулт Й. С. - Г.а – пълномощник на
въззиваемата страна Началник на РУ – С., заявява, че оспорва жалбата и моли
същата да бъде отхвърлена като неоснователна. В открито съдебно заседание
въззиваемата страна не се явява, не се представлява и не заявява
допълнително становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по Глава Трета, раздел V от ЗАНН.
1
Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок
против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно
постановление (НП), поради което е допустима.
По същество съдът намира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Актът за установяване
на административно нарушение (АУАН), с чието съставяне съгласно чл. 36, ал.
1 от ЗАНН е образувано административнонаказателното производство срещу
жалбоподателя, е съставен от свидетеля В. Г. Н., на длъжност „младши
автоконтрольор” в ОДМВР – С., РУ – С., който е оправомощен за съставянето
му съгласно чл. 647, ал. 1, хипотеза втора от Кодекса за застраховането (КЗ) по
силата на заеманата от него длъжност. АУАН съдържа всички реквизити,
установени в чл. 42 от ЗАНН, съставен е в съответствие с чл. 40, ал. 1 от ЗАНН
и е връчен на жалбоподателя по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. В съдържанието
на акта е налице съответствие между описанието на вмененото на
жалбоподателя деяние и обстоятелствата, при които е извършено – от една
страна и от друга – посочената съгласно изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН нарушена с деянието разпоредба на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Не се констатира несъответствие между описанието в АУАН и в НП на
деянието на жалбоподателя и обстоятелствата, при които е извършено. В НП е
налице несъответствие между описанието на фактите относно деянието на
жалбоподателя и обстоятелствата, при които е извършено – от една страна и
нарушената законова разпоредба, под която е подведено нарушението - чл.
638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 и чл. 461, т. 1 от КЗ – от друга страна,
която е посочена и словесно - „Едноличен търговец или юридическо лице,
което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р.
България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите.“. Това несъответствие не
съставлява допуснато в административно-наказателното производство
съществено нарушение на процесуални правила, довело до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя, тъй като в НП не се съдържат нови
фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното
производство наказаното лице да не е могло да се защитава. То би могло да
2
бъде основание за изменение на НП в настоящото съдебно производство на
основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН.
Наказателното постановление срещу жалбоподателя е издадено в
законоустановения краен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от Началника на РУ –
С.. С т. І.5 от представената заповед № 517з-7012/17.12.2021 г. на Директора
на ОДМВР – С., която е била в сила към датата на издаване на НП,
Началникът на РУ – С. е оправомощен в съответствие с чл. 647, ал. 2 от КЗ да
издава наказателни постановления за нарушения по КЗ на територията на
ОДМВР – С.. Ето защо обжалваното НП е издадено от компетентен орган.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства – показания на
св. В. Г. Н. – актосъставител и съставен от него акт за установяване на
административно нарушение, серия GA № .. от 1.8.2024 г., се установява, че на
13.7.2024 г. в 18,50 ч. на територията на Община С., на третоклА. път „С. – М.
– Г. – М.“, в района на километър 4+000, с посока на движение от гр. С. към с.
Б. И. жалбоподателят А. Я. С. е управлявал МПС – товарен автомобил „У..” с
рег. табели № СО .., собственост на „С. л.” ЕООД, ЕИК .., като за автомобила
не е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” (ГО) на автомобилистите към този момент.
От служебно извършена от съда справка чрез интернет в
Информационния център на Гаранционен фонд /www.guaranteefund.org/, която
не е нужно да бъде приобщавана като доказателство по делото, тъй като
извършването й е общодостъпно по всяко време и за всяка дата, се
потвърждава, че към посочените в АУАН и в НП и неоспорени от
жалбоподателя дата и час, а именно на 13.7.2024 г. в 18,50 ч., за посочения
автомобил не е имало сключен действащ договор за задължителна застраховка
ГО на автомобилистите. Такъв договор е сключен на тази дата, но с начални
дата и час на покритие 13.7.2024 г., 20,20 ч., т. е. договорът е сключен час и
половина след проверката, извършена от св. Н..
Ето защо съдът намира за установено по несъмнен начин и че към
13.7.2024 г., 18,50 ч. за управляваното от жалбоподателя МПС – товарен
автомобил „У. ”, с рег. СО .. не е имало валидно сключен и действащ договор
за задължителна застраховка ГО на автомобилистите.
Безспорно е също така отразеното в АУАН и в НП обстоятелство, че към
13.7.2024 г. собственик на този товарен автомобил е юридическото лице –
3
търговско дружество „С. л.“ ЕООД. Затова към тази дата за жалбоподателя –
физическо лице А. Я. С., независимо че той е бил едноличен собственик на
капитала и управител на това търговско дружество (установено от справка в
ТРРЮЛНЦ), не е съществувало задължение по чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т.
1 от КЗ да сключи договор за застраховка ГО на автомобилистите за този
товарен автомобил. Следователно е неправилен изводът на административно-
наказващия орган, че жалбоподателят следва да носи административно-
наказателна отговорност по чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл.
461, т. 1 от КЗ за неизпълнение на това задължение.
Ако физическо лице е едноличен собственик на капитала и управител на
търговско дружество, какъвто в случая е жалбоподателят по отношение на „С.
л.“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С.” № .., и
управлява МПС, регистрирано на името на това ЕООД, то при липсата на
сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО във връзка с
притежанието и използването на това МПС, деянието на жалбоподателя е
съставомерно като административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
По изложените съображения безспорно установеното деяние на
жалбоподателя, изразяващо се в управление на посочения товарен автомобил
на 13.7.2024 г. в 18,50 ч. на територията на Община С., на третоклА. път „С. –
М. – Г. – М.“, в района на километър 4+000, с посока на движение от гр. С.
към с. Б. И., като във връзка с притежаването и използването на този
автомобил към тези дата и час не е имало сключен и действащ договор за
задължителна застраховка ГО на автомобилистите, е съставомерно от
обективна страна като административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Жалбоподателят е извършил деянието виновно – съзнавал е
общественоопасния характер на управление на МПС, във връзка с чието
притежаване и използване не е имало сключен и действащ договор за
задължителна застраховка ГО на автомобилистите, тъй като той самият е бил
управител и едноличен собственик на капитала на това търговско дружество –
собственик на МПС. Обществено-опасните последици на деянието се
изразяват в невъзможност за надлежно договорно застрахователно покритие
на вредите, които е възможно да бъдат причинени на трети лица при
управление на автомобила, поради което самият установен факт на
управление на автомобила от жалбоподателя обосновава извод, че той е бил
4
длъжен и е могъл да предвиди настъпването на тези обществено-опасни
последици, а това е достатъчно с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1 и 2 от
ЗАНН да обоснове извод, че нарушението е извършено от него виновно.
По всички изложени съображения съдът намира, че деянието на
жалбоподателя съставлява виновно извършено от него административно
нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Този извод на съда се основава на събраните по делото доказателства във
фактическата рамка на административно-наказателното обвинение срещу
жалбоподателя, очертана в АУАН и в обстоятелствената част на НП, т. е. този
извод е възможен и допустим без съществено изменение на обстоятелствата
на нарушението, посочени в АУАН и в НП.
Поради това обжалваното НП следва да бъде изменено в частите му
относно правната квалификация на деянието и наложеното административно
наказание. Такова изменение съответства на правомощията на съда в
настоящото производство съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН и в конкретния
случай е допустимо, тъй като осигурява правилното приложение на
материалния закон и не води до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя в административно-наказателното производство или в
настоящото производство. Всички факти относно административното
нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ са предявени на жалбоподателя в
административно-наказателното производство, тъй като те са отразени в
съставения срещу него АУАН, който му е надлежно връчен, а са посочени по
идентичен начин и в атакуваното НП.
За виновно извършеното от жалбоподателя административно нарушение
по чл. 638, ал. 3 от КЗ, на същия следва да бъде наложено административно
наказание „глоба” в твърдия размер от 400 лв., предвиден за това нарушение.
Извършеното от жалбоподателя административно нарушение не разкрива
белезите на „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от
ЗАНН. То е формално, т. е. за съставомерността му не е необходимо
настъпване на вредни последици, поради което липсата на такива не следва да
се обсъжда. Освен това то е типично за този вид административни нарушения
и от доказателствата не се установяват смекчаващи обстоятелства,
обуславящи негова по-ниска степен на обществена опасност от тази на
обикновените случаи на такива административни нарушения. Напротив,
5
ноторно известно е, че управляваният от жалбоподателя товарен автомобил
„У..“ е тежкотоварен камион, а пък от показанията на св. Н. се установява, че
при посещението му на място по повод сигнал за тежко пътнотранспортно
произшествие, той е установил и че жалбоподателят управлява този
тежкотоварен камион, без да е правоспособен водач за МПС от такава
категория.
Също така следва да се подчертае изрично, че сключването на договор за
задължителна застраховка ГО на автомобилистите за товарния автомобил след
проверката, установила нарушението, не може да се приеме за сериозно
смекчаващо обстоятелство. От самата проверка е установена не само липса на
такъв договор към момента на извършването й, а и това, че автомобилът е
управляван до проверката, т. е. обществената опасност от причиняване на
вреди на трети лица без възможност те да бъдат покрити от такава
застраховка, е била налице. Интервалът от един час и половина от извършване
на проверката до сключване на такъв договор налага извод, че той е сключен
именно заради установяването на нарушението. Да се приеме при тази
съвкупност от обстоятелства, че нарушението е маловажен случай, би
означавало да се стимулира управлението на МПС без сключена за него
задължителна застраховка ГО ако всеки може да се освободи от
административно-наказателна отговорност чрез сключване на такъв договор
при първа възможност след установяване на нарушението.
Ето защо основания за прилагане на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН не са
налице.
По разноските:
При изменение на НП жалбоподателят няма право на разноски за
адвокатско възнаграждение и аргумент в тази насока е неизгубилото сила
Тълкувателно решение № 3 от 8.4.1985 г. по н. д. № 98/1984 г. на ОСНК на ВС
на НРБ. Затова разноски на жалбоподателя не се присъждат. Не се присъждат
и разноски на ответника по жалбата за юрисконсултско възнаграждение с
оглед основанието за изменение на НП, а именно неправилен извод на
административно-наказващия орган относно правната квалификация на
нарушението и относно приложимата за него санкционна разпоредба. Тези
изводи на съда не следва да бъдат обективирани в диспозитива на решението,
тъй като отговорността за разноски е вторична правна последица от уважаване
6
или от отхвърляне на жалбата изцяло, което в случая не е налице.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 63, ал. 7, т. 1, вр. ал. 2, т. 4 от Закона за
административните нарушения и наказания, Наказателно постановление № ..,
издадено на 5.12.2024 г. от В. Н. П., на длъжност Началник на РУ – Самоков, В
ЧАСТТА МУ относно правната квалификация на деянието на А. Я. С., ЕГН
**********, с адрес гр. С., ул. „С.” № .., за което на основание чл. 638, ал. 1, т.
2, вр. чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ) му е
наложено административно наказание “глоба” в размер 2000 лв., като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА това деяние от административно нарушение по чл.
638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ в по-леко наказуемо
административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ без съществено изменение
на обстоятелствата на нарушението, за което НАЛАГА на А. Я. С., ЕГН
**********, с адрес гр. С., ул. „С.” № .., административно наказание
„ГЛОБА“ в размер 400 (четиристотин) лв. вместо наложената му с
наказателното постановление административно наказание „ГЛОБА“ в размер
2000 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-област в 14-дневен срок от съобщенията до
страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
7