Р Е
Ш Е Н И Е № ........
гр. Враца, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Н.П., като разгледа
докладваното от съдия Христова гр. д. № 1567
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, депозирана от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, чрез
юрисконсулт И.Т., против Ц.С.Х., ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че на
14.07.2017 г. между ответницата и „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара за финансови
услуги под търговската марка „Вивус“, по реда на чл. 6 ЗПФУР е сключен Договор
за кредит № **********. Сочи се, че ответницата е подала заявка за отпускане на
кредит след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата www.vivus.bg.
По време на заявката са предоставени Общите условия, които кредитополучателят е
приела, както и Стандартен европейски формуляр. Сочи се, че след подаване на
заявката проект на договора е предоставен на ответницата на интернет страницата
на „Вивус“, който тя е подписала чрез натискане на бутона „Подпиши“, като с
натискане на този бутон се счита, че е подписала всички страници на договора и
Общите условия. Твърди се, че с подписването на договора ответницата е заявила,
че приема условията на договора и бланката на СЕФ, че желае да сключи договора
за кредит и се съгласява кредитодателят да преведе сумата по посочената във
формуляра за заявка банкова сметка ***. Сочи се, че в заявката ответницата е заявила
желание да й бъде отпусната сумата от 400 лева, като кредитът е отпуснат за
срок от 30 дни, с падежна дата 13.08.2017 г. Договор за кредит № ********** е
сключен на 14.07.2017 г., а сумата е получена от ответницата чрез „Изипей“ АД
на 14.07.2017г. Между страните не е уговорена лихва, като ответницата се
задължава да върне единствено главницата от 400 лева. Твърди се, че поради
забава от страна на ответницата след настъпване на падежа върху сумата е
начислена лихва за забава, както и суми за изпратени писма – покани за плащане.
Сочи, че в периода от 06.11.2017 г. до 19.12.2017 г. ответницата направила две
плащания на обща стойност 150 лева, с които е погасена начислената лихва за
забава и част от главницата, като непогасеният остатък от главницата е в размер
на 381,68 лева.
В исковата молба се твърди още, че по
силата на Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г., „4финанс“ ЕООД е прехвърлило вземанията си по
Договор № ********** от 14.07.2017 г. на „Кредитреформ България“ ЕООД. Сочи се,
че по силата на договора „Кредитреформ България“ ЕООД е упълномощено да уведоми
длъжника за цесията, като на ответницата е изпратено писмо, върнало се с
отбелязване „непотърсено“. Ето защо към исковата молба е приложено уведомление
за цесия за връчване на ответницата.
Иска се постановяване на решение, с
което ответницата Х. да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от
381,68 лева – главница, представляваща непогасено задължение по сключен с
„4финанс“ ЕООД договор за кредит № **********/14.07.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 19.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението. А в условията
на евентуалност да бъде осъдена да заплати сумата от 381,68 лева, представляваща
получена без основание сума, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 19.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендира се присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор
от ответницата,
а в откритото съдебно заседание същата не изпраща пълномощник и не заявява
искане за гледане на делото в нейно отсъствие. Преписи от исковата молба,
приложенията към нея и от Разпореждане № 262818/20.04.2021 г., с което са
указани последиците от неподаване на отговор и от неявяването й в съдебно заседание, са връчени на ответницата на 31.05.2021
г. при условията на отказ. Съгласно чл. 44, ал. 1, изр. последно ГПК отказът на
получателя не засяга редовността на връчването и на това основание съобщението
е приложено по делото като редовно връчено.
С молба вх. № 270082/01.09.2021 г.,
депозирана преди първото по делото открито съдебно заседание, от ищцовото
дружество чрез юрисконсулт И.Т. е заявено искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответницата.
Съдът,
след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира
следното:
От ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД,
ЕИК *********, против ответницата Ц.С.Х., ЕГН **********, е предявен главен осъдителен
иск с правно основание чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответницата Ц.Х.
да заплати на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД сумата от 381,68 лева –
главница, представляваща непогасено задължение по сключен с „4финанс“ ЕООД
договор за кредит № **********/14.07.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 19.04.2021 г.
до окончателното изплащане на задължението.
В условията на евентуалност е предявен осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на
ответницата Ц.Х. да заплати на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД сумата от
381,68 лева, представляваща получена без основание сума, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 19.04.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането..
Претендира присъждане на сторените в производството
разноски.
Съдът намира, че са налице кумулативно
предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение против ответницата. Същата не е
депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, не е изразила
становище по предявения срещу нея иск и не е оспорила
твърденията и доводите, изложени в исковата молба. Призовката за откритото
съдебно заседание й е връчена в условията на отказ, като по арг. от чл. 44, ал.
1, изр. последно ГПК същата се счита редовно връчена. Въпреки че е редовно
призована на 27.08.2021 г., не се е явила в първото заседание по делото, респ.
не е упълномощила процесуален представител, и не е направила искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие. С молба вх. № 270082/01.09.2021 г. ищецът
е направил изрично искане да бъде постановено неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките на чл. 239,
ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. С
Разпореждане № 262818/20.04.2018 г., връчено
на ответницата на 31.05.2021 г., е указано, че ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение, в случай че ответникът не подаде писмен
отговор и не се яви в съдебното заседание, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че е налице и условието,
предвидено в чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявеният срещу ответницата иск е
вероятно основателен с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
събраните в производството писмени и гласни доказателства. Ответницата не е оспорила твърденията на ищеца за
наличието на валидно сключен договор за заем от разстояние, както и за
дължимостта на сумата.
С оглед наличието на всички кумулативни
предпоставки, следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което
предявеният от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, против ответницата Ц.С.Х.,
ЕГН **********, главен иск с правно основание чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД да
бъде изцяло уважен.
Предвид уважаването на главния иск, не
се е сбъднало вътрешно процесуалното условие за разглеждане по същество на
предявения при условията на евентуалност иск срещу ответницата с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и съдът не дължи произнасяне по
същество, а следва да бъдат оставени без разглеждане.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати направените от ищеца разноски.
Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, инкорпориран в молба вх. № 270082/01.09.2021 г., ищцовото дружество
претендира държавна такса в размер на 50 лева, както и 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Следователно ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски в производството в размер на 200 лева.
При горните съображения и на основание
чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Ц.С.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, СО – район
Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, представлявано от управителя Р.В., чрез
юрисконсулт И.Т., на основание чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 381,68 лева /триста осемдесет и един
лева и шестдесет и осем стотинки/ – главница, представляваща непогасено
задължение по сключен с „4финанс“ ЕООД договор за кредит №
**********/14.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на исковата молба – 19.04.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения при условията на евентуалност от „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, СО – район Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № 10,
представлявано от управителя Р.В., чрез юрисконсулт И.Т., срещу Ц.С.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответницата Ц.Х. да
заплати на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД сумата от 381,68 лева,
представляваща получена без основание сума, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 19.04.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Ц.С.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, СО – район Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № 10,
представлявано от управителя Р.В., чрез юрисконсулт И.Т., сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща
разноски в производството за държавна такса и сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/ - представляваща разноски в
производството за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал.
4 ГПК.
Районен съдия: …………………………….