РЕШЕНИЕ
№ 11437
гр. С., 15.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110124804 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.“ ЕАД срещу Л.
Ж. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумите както следва: 925,99 лева (деветстотин двадесет и пет лева
и 99 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. И.
бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, аб. № *****, за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законна лихва за период от 09.11.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 158,09 лева (сто петдесет и осем лева и 09 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 27.10.2023 г.,
30,96лева (тридесет лева и 96 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2021 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 09.11.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата 6,38 лева (шест лева и 38 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 18.03.2021 г. до 27.10.2023 г., за които суми е
издадена на 20.11.2023 г. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
61721/2023 г. по описа на СРС, 178-ми състав.
Ищецът твърди, че ответникът като собственик на апартамент, находящ
се на адрес: гр. С., ж.к. И. бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, аб. № *****, има
качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
1
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди,
че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда
етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от „Т. с.“ ЕООД, съобразно сключения между посоченото
дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил
за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми. Претендира
разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв не е
постъпил от ответника. В производството по ч.гр.д. № 61721/2023 г. по описа
на СРС, 178-ми състав, длъжникът е депозирал възражение по чл. 414а ГПК, в
което подробно излага, че процесните задължения са заплатени.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
Със заявление от 09.11.2023 г. "Т. С." ЕАД е сезирало съда с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. Ж. М. за сумите,
както следва: 925,99 лева (деветстотин двадесет и пет лева и 99 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. И. бл. ***, вх.
*, ет. *, ап. *, аб. № *****, за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 09.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
158,09 лева (сто петдесет и осем лева и 09 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 27.10.2023 г., 30,96лева
(тридесет лева и 96 стотинки), представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 09.11.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 6,38 лева (шест лева и 38 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 18.03.2021 г. до 27.10.2023 г.
С разпореждане от 20.11.2023 г. съдът е издал исканата заповед за
изпълнение като е присъдил процесните суми, както и сумата от 25 лв. -
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника, който е депозирал възражение по чл.
414а ГПК в срок по чл. 414, ал. 1 ГПК. Плащането е оспорено от заявителя,
като след указания на съда в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил
искове за установяване на вземанията си по исков ред.
В настоящия процес е отделено като безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че 1/ към правоотношението са приложими ОУ
на ищеца от 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са
публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената
дата; 2/ ответникът е собственик на процесния имот. 3/ до имота е доставена
2
ТЕ в обем и на стойност, съответстващи на претенциите на ищеца, за които е
издадена заповед за изпълнение.
По делото е приет нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот на основание наследство и покупка от 01.03.2010 г., от който
нотариален акт се установява, че Л. М. се легитимира като собственик на
посочения в исковата молба имот.
Представен е протокол от проведено на 18.08.2002 г. Общо събрание на
етажните собственици на адрес: гр. С., ж.к. И. бл. ***, вх. *и *, ет, на което е
взето решение да се сключи договор със "Т. с." ЕООД за извършване на
услугата "топлинно счетоводство" и са избрани представители, които да
сключат договор от името на етажната собственост.
По делото е приет Договор № ****/12.09.2002 г., сключен между
етажната собственост на адрес: гр. С., ж.к. И. бл. ***, вх. *и *, като
възложител и "Т. с." ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия.
Приет е и договор № *-*-**/03.06.2020 г., сключен между "Т. С." ЕАД –
възложител и „Т. с.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ.
По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е
приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от
един потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещно
задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От страна на "Т. С." ЕАД са представени съобщение към фактура №
*********/31.07.2021 г. за отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.,
съобщение към фактура № **********/31.07.2022 г. за отчетен период
01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., както и извлечение за абонат № ***********
От „Т. с.“ ЕООД са представени индивидуална справка за отопление и
топла вода за отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., за отчетен период
01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., както и протокол за главен отчет от 15.05.2021 г. и
от 08.05.2022 г.
В заповедното производство длъжникът-ответник е представил
документи, удостоверяващи плащания към заявителят-ищец.
Централният спорен въпрос в процеса е относно обстоятелството дали
процесните задължения са заплатени от ответната страна. За установяването
на този факт, както и по въпросите, формулирани с исковата молба, е
допусната и изслушана ССчЕ. Заключението не е оспорено от страните и е
прието от съда, като настоящият състав го кредитира като обективно и
обосновано.
От ССчЕ се установява, че размерът на неплатените от ответницата
суми за топлинна енергия за абонатен номер ****** за период от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г. е 925,99 лв. От ответницата са извършени на 26.01.2021 г.
частични плащания в общ размер 284,68 лв. Платените суми са осчетоводени
и не са част от претенцията на ищеца. Представените фискални бонове (към
възражението по заповедното производство) се отнасят за платени задължения
3
след процесния период — това е посочено и във всеки документ. Размерът на
лихвата за забава, върху всяка от неплатените суми по общите фактури е
изчислен за период от падежа на фактурата до 27.10.2023 г. и възлиза на
158,14лв. Главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г. е в размер на 30,96лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено
възражение по чл. 414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В заповедта за
изпълнение изрично е посочено, че общо присъдените суми касаят и услугата
за дялово разпределение на топлинна енергия и лихва върху нея, поради което
съдът приема, че исковете, предявени по чл. 422 ГПК, са допустими за всички
претендирани суми, които в исковата молба съответстват на присъдените от
заповедния съд.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между него и ответницата въз основа на
твърдяното право на собственост върху имота, по силата на което
правоотношение е доставил топлинна енергия в твърдените количества до
имота и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата за
дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер в полза на ищеца.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.
86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на ответницата в забава - уговорен падеж за плащане на цената на
доставената топлинна енергия, респективно датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответницата покана за заплащане на
таксата за дялово разпределение
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да
докаже, че е погасила претендираните вземания.
По делото установява от приетите доказателства, че през исковия период
процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в
която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
4
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия". След
отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е
еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху имота.
В мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране
на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното,
собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител и на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на
сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание
на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за
да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи, че през процесния период
ответницата е имала качеството клиент на топлинна енергия, доставяна до
процесния имот.
Съдът приема, че ответницата е собственик на процесния имот, през
исковия период и като такава – потребител на доставената до същия топлинна
енергия по аргумент на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.
В случая не се установява през процесния период правото на
собственост да е било прехвърлено, да е било учредено вещно право на
ползване на трето за спора лице или да е възникнало изрично договорно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между трето за спора лице
и "Т. С." ЕАД, поради което именно ответницата има задължение да заплаща
стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в имота за исковия
период и е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по
предявените искове.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
5
енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на
топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и
потребителя (клиента), по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо
изрично изявление на ответника – потребител, включително и относно
приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика -
решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.
При тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г.
на КЕВР, публикувани във вестник "М." от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016
г., което правоотношение е възникнало по силата на закона предвид
качеството на ответницата на собственик на имота през процесния период.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за
реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като
всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на
отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От заключението по ССчЕ се установява, че незаплатено е вземането за
периода м. 01.05.2020 г. – м. 30.04.2022 г. за сумата от 925,99 лева, поради
което искът следва да се уважи изцяло.
Върху главницата от 925,99 лева, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия на ищеца от 2016 г., приложими в случая, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
33, ал. 4 обаче продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45 - дневен срок след
издаване на обща фактура за отчетния период, определена на база
изравнителните сметки. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по
ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно
определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили
сумите в посочения в чл. 33, ал. 2 срок. Следователно, задълженията на
ответницата за заплащане стойността на доставената енергия са възникнали
като срочни, поради което поставянето на потребителя в забава не е
обусловено от отправяне на покана от кредитора или от публикуване на
общата фактура на интернет - страницата на дружеството. В ОУ от 2016 г.
6
падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен
– с изтичане на 45 - дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки
след края на отоплителния сезон. Ето защо за главните вземания за периода м.
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. в полза на ищеца съществува вземане за мораторна
лихва, която следва да се начислява за периода 15.09.2021 г. - 27.10.2023 г. и е
в размер на 158,14 лв., който размер е изчислен от вещото лице по ССчЕ.
Ищецът претендира по-нисък размер, а именно 158,09 лева, за който искът
следва да се уважи.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в
която се намира жилището на ответницата, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. От събраните в хода на производството доказателства
е установено, че услугата е извършвана през процесия период от "Т. с." ЕООД.
В отношенията между страните са приложими общите условия, приети
по делото като доказателство, като според тези условия редът и начинът на
заплащане на услугата "дялово разпределение" се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение.
Според чл. 22 ОУ услугата "дялово разпределение" се заплаща на продавача –
"Т. С." ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото дружество следва да
бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е
установено, че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на
същата е дължима на ищеца.
Ето защо и този иск е доказан по основание и по размер за сумата от
30,96 лв., която се доказва от експертното заключение
Като законна последица върху главницата следва да се присъди законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
плащане на задължението.
По иска за мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услуга дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за сумата от 6,38 лв. е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца следва да бъде присъдена сума в размер на 495,40 лв. от общо
претендираните 500 лв. (юрисконсултското възнаграждение, определено
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
7
заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес,
фактическата и правната сложност на делото, е 100 лева), съразмерно с
уважената част от исковете.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца се следват разноски в размер на сумата от 74,26 лв. от общо 75 лв.
Ответницата не претендира разноски, поради което такива не следва да
се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.“ ЕАД с ЕИК:
********* и адрес: гр. С., УЛ. „Я.“ ** *, общ. Столична, обл. С. (столица),
срещу Л. Ж. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ЖК „И.“, бл. ***, вх. *, ет.
*, ап. **, общ. Столична, обл. С. (столица), по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че Л. Ж. М. дължи на „Т. С.“ ЕАД както следва: 925,99 лева (деветстотин
двадесет и пет лева и 99 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр. С., ж.к. И. бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, аб. № *****, за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 09.11.2023
г. до изплащане на вземането, сумата 158,09 лева (сто петдесет и осем лева и
09 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
27.10.2023 г., 30,96лева (тридесет лева и 96 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.01.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 09.11.2023
г. до изплащане на вземането, сумата 6,38 лева (шест лева и 38 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 18.03.2021 г. до 27.10.2023 г., за
които суми е издадена на 20.11.2023 г. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 61721/2023 г. по описа на СРС, 178-ми състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД срещу Л. Ж. М. по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване
дължимост на сумата 6,38 лева (шест лева и 38 стотинки), представляваща
мораторна лихва върху главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.09.2020 г. до 31.12.2020 г., за период от
18.03.2021 г. до 27.10.2023 г., за която сума е издадена на 20.11.2023 г. заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61721/2023 г. по описа на СРС, 178-
ми състав.
ОСЪЖДА Л. Ж. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ЖК „И.“, бл. ***,
вх. *, ет. *, ап. **, общ. Столична, обл. С. (столица), да заплати на „Т. С.“ ЕАД
с ЕИК: ********* и адрес: гр. С., УЛ. „Я.“ ** *, общ. Столична, обл. С.
(столица), на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 74,26 лв. - разноски
за ч. гр. д. № 61721/2023 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав, и сумата от
495,40 лв. - разноски за гр.д. № 24804/2024 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Т. с.“ ЕООД, ЕИК
*********, като трето лице - помагач на страната на ищеца "Т. С." ЕАД.
8
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9