№ 3231
гр. София, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20241110217382 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Диана Комерс-1“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Ж. Д. А. – управител чрез неговия упълномощен
процесуален представител – адв. д-р Х. Б. от САК срещу наказателно
постановление № 23-2400462/05.11.2024 г., издадено от инж. Калинка
Йорданова Вълкова – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София
област /ДИТСО/, с което на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ,
обн. в ДВ бр. 26 от 01.04.1986 г. и бр. 27 от 04.04.1986 г./ във вр. с чл. 55 от
Закона за безопасни и здравословни условия на труд /ЗЗБУТ, обн. в ДВ бр. 124
от 23.12.1997 г./ на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“
в размер на 2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за неизпълнено правно
задължение по чл. 275, ал. 1 КТ във вр. с чл. 14, ал. 2 ЗЗБУТ във вр. с чл. 16, т.
1, б. „б“ от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи /Наредба № 2/22.03.2004 г., обн. в ДВ бр. 37 от 04.05.2004 г.,
в сила от 05.11.2004 г., издадена от министъра на труда и социалната политика
и министъра на регионалното развитие и благоустройството/.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
1
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на дружеството-въззивник, както и за некоректно
приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на
атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.
Претендират се извършените по делото разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован,
представлява се от адв. д-р Х. Б. от САК, с пълномощно по делото, който
поддържа жалбата и изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст. юрк.
Ивайло Иванов, с приложено пълномощно. Последният пледира за
неоснователност на постъпилата жалба и за пълна доказаност на
неизпълненото правно задължение, в каквато насока изтъква конкретни
аргументи. Отправена е молба за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение № 23-
2400462/05.09.2024 г., съставен от инж. Б. Л. Т. – гл. инспектор в ДИТСО и в
присъствието на свидетелите С. Г. Д.а, В. И. П. и Н.С.С.Г. е констатирано, че
на 28.08.2024 г. в гр. София, строителен обект: „Жилищна сграда с магазини,
магазин за хранителни стоки с топла точка, аптека, гаражи и подземен гараж“,
2
находящ се в УПИ XIII – 9525 за ЖС и 00, ПИ с идентификатор
68134.4334.9637, кв. 61, м. Овча купел-Актуализация, жалбоподателят „Диана
Комерс-1“ ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 2 от ДР
на ЗЗБУТ и строител по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 2/22.03.2004
г., не е предприел мерки за отстраняване, ограничаване или намаляване на
опасностите за живота и здравето на работещите на изпълнявания от него
строителен обект, вкл. и на работниците на подизпълнителя „Мелиса-88“
ЕООД, като не е осигурил комплексни здравословни и безопасни условия на
труд, които да осигурят безопасност от падане на хора или предмети при
работа на височина чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични
предпазни средства /напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни
(защитни) мрежи/, в т.ч. при изпълнение на кофражни дейности за изграждане
на плоча, на кота +15,10 м /секция В01, вход А и Б/, част от строящата се
сграда, което е довело до падане на работника Бейхан Фадилов Морев,
назначен при подизпълнителя „Мелиса-88“ ЕООД, докато изпълнява
кофражни дейности на посоченото място и до причиняването на тежки травми
по тялото.
В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 275, ал. 1 КТ
във вр. с чл. 14, ал. 2 ЗЗБУТ във вр. с чл. 16, т. 1, б. „б“ от Наредба № 2/
22.03.2004 г., като препис от него е връчен на същата дата на упълномощен
представител на дружеството-въззивник.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 23-2400462/05.11.2024 г. от инж. Калинка
Йорданова Вълкова – директор на ДИТСО, с което на основание чл. 413, ал. 2
КТ във вр. с чл. 55 ЗЗБУТ, при цялостното възпроизвеждане на фактическите
констатации от акта, на търговско дружество „Диана Комерс-1“ ЕООД е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500,00 /две хиляди и
петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 275, ал. 1 КТ във вр.
с чл. 14, ал. 2 ЗЗБУТ във вр. с чл. 16, т. 1, б. „б“ от Наредба № 2/22.03.2004 г.
Препис от наказателното постановление е връчен на 13.11.2024 г. на
служител на търговското дружество, видно от приложеното копие на
разписка, като жалбата, инициирала производството пред настоящата
инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия
орган на 27.11.2024 г., видно от отбелязването върху нея.
3
При проведения непосредствен разпит на свидетеля Б. Т.
установената в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло по
категоричен и безспорен начин. Показанията на посоченото лице са подробни,
логични и по еднопосочен начин доказват неизпълненото от въззивника
правно задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, като в тази връзка същите кореспондират и с приложените по делото
писмени доказателства. Ето защо, съдът кредитира инкорпорираните по
делото гласни и писмени доказателствени средства без резерви, като липсата
на противоречия обезпредметява тяхното отделно обсъждане. Нещо повече –
между страните не се спори по фактите, а единствено относно приложимите
процесуален и материален закон.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от постъпилите писмени доказателства, относими към назначаването,
респективно оправомощаването на актосъставителя и наказващия
орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната
форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.
5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените
4
фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика
административните органи са очертали времето, мястото, механизма на
твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило
проявление в обективната действителност, а с това правото на зашита на
търговското дружество е гарантирано в пълна степен. Релевираните в жалбата
оплаквания за противното са бланкетни, което лишава съда от възможността
да обсъди тяхната евентуална основателност. Тук е място да се отбележи, че
макар АУАН да е подписан единствено от свидетеля С. Д.а, то липсват
процедурни пороци, имайки предвид, че същата е взела пряко участие при
установяване на самото нарушение, доколкото е била част от проверката,
видно от изготвения протокол. Двама свидетели са необходими при
съставянето на акта винаги, когато няма свидетели присъствали лично при
извършване, респективно установяване на нарушението или пък тяхното
участие е невъзможно /арг. от чл. 40, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН/.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението
на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо
са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Имуществената отговорност на въззивника „Диана Комерс-1“ ЕООД
е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 275, ал. 1 КТ във вр. с
чл. 14, ал. 2 ЗЗБУТ във вр. с чл. 16, т. 1, б. „б“ от Наредба № 2/ 22.03.2004 г.,
като на основание чл. 413, ал. 2 КТ във вр. с чл. 55 ЗЗБУТ му е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева.
По делото се установява по категоричен и безспорен начин, че на
28.08.2024 г. в гр. София, строителен обект: „Жилищна сграда с магазини,
магазин за хранителни стоки с топла точка, аптека, гаражи и подземен гараж“,
5
находящ се в УПИ XIII – 9525 за ЖС и 00, ПИ с идентификатор
68134.4334.9637, кв. 61, м. Овча купел-Актуализация, жалбоподателят „Диана
Комерс-1“ ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 2 от ДР
на ЗЗБУТ и строител по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 2/22.03.2004
г., не е предприел мерки за отстраняване, ограничаване или намаляване на
опасностите за живота и здравето на работещите на изпълнявания от него
строителен обект, вкл. и на работниците на подизпълнителя „Мелиса-88“
ЕООД, като не е осигурил комплексни здравословни и безопасни условия на
труд, които да осигурят безопасност от падане на хора или предмети при
работа на височина чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични
предпазни средства /напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни
(защитни) мрежи/, в т.ч. при изпълнение на кофражни дейности за изграждане
на плоча, на кота +15,10 м /секция В01, вход А и Б/, част от строящата се
сграда, което е довело до падане на работника Бейхан Фадилов Морев,
назначен при подизпълнителя „Мелиса-88“ ЕООД, докато изпълнява
кофражни дейности на посоченото място и до причиняването на тежки травми
по тялото.
С демонстрираното противоправно бездействие дружеството-
въззивник е нарушило разпоредбите на чл. 275, ал. 1 КТ във вр. с чл. 14, ал. 2
ЗЗБУТ във вр. с чл. 16, т. 1, б. „б“ от Наредба № 2/ 22.03.2004 г. В тази връзка,
макар и да не е наведено като възражение в жалбата, съдът служебно
констатира, че привлеченото към отговорност лице не е спазило и
изискването на чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г., където е предвидено
изискване работи на височина да се извършват при осигурена безопасност от
падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или
лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или
предпазни (защитни) мрежи). Тези фактически положения поначало
фигурират в АУАН и оспореното НП, поради което допуснатата непрецизност
при подвеждане на релевантните факти под материалния закон не може до
доведе априори до отмяна на атакувания санкционен акт. Отчитайки
спецификите на настоящото въззивно производство, съдът следва да упражни
правомощията си по чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, преквалифицирайки
нарушението по чл. 275, ал. 1 КТ във вр. с чл. 14, ал. 2 ЗЗБУТ във вр. с чл. 16,
т. 1, б. „б“ във вр. с чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2/ 22.03.2004 г., доколкото се
касае за същото наказуемо бездействие, без съществено изменение на
6
неговите фактически обстоятелства.
Този съдебен състав категорично не споделя обективираната в жалбата
словесна еквилибристика, с която се оспорва качеството на „работодател“ и
„строител“ на санкционираното търговско дружество. Първото понятие по
смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ се припокрива с понятието, определено в §
1, т. 1 от ДР на КТ, както и всеки, който възлага работа и носи цялата
отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. Съгласно чл.
§ 1, т. 1 от ДР на КТ „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице
или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически
обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. От приложената
по делото идентификационна карта, изготвена от упълномощен представител
на жалбоподателя, се установява, че в качеството на юридическо лице
извършва дейност, свързана със строителство на сгради и съоръжения при
нает персонал от 108 бр., а това мотивира извод, че търговското дружество
„Диана Комерс 1“ ЕООД изпълва изискуемите елементи на легалната законова
дефиниция. Що се отнася до понятието „строител“, съгласно § 1, т. 2 от ДР на
Наредба № 2/22.03.2004 г. следва да бъде дефинирано съобразно
определението, дадено в ЗУТ. Противно на твърденията на процесуалния
представител на въззивника в разпоредбата на чл. 163, ал. 1 ЗУТ е предвидено,
че строителят е физическо или юридическо лице, включващо в състава си
физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност,
което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с
издадените строителни книжа. Жалбоподателят „Диана Комерс 1“ ЕООД
несъмнено изпълва и тези изисквания, имайки предвид приложения по делото
договор за възлагане на строителство от 01.11.2023 г., с който търговско
дружество „Емблема Овча Купел 2“ ЕООД му е възложило изграждането на
процесния строителен обект. Нещо повече – това обстоятелство се
потвърждава недвусмислено и от поставената информационна табела на
строежа, видно от приобщения снимков материал.
Не намират нормативна опора и оплакванията в жалбата за липсата
на конкретизация на отделните предложения, ситуирани в разпоредбата на чл.
7
16, т. 1, б. „б“ от Наредба № 2/ 22.03.2004 г. Съгласно чл. 26, ал. 1 и 2 от Указ
№ 883 за прилагане на Закона за нормативните актове всеки нормативен акт се
състои от членове, като членът може да съдържа алинеи, алинеята – отделни
точки, а точката – букви. Прецизирането на разпоредбите чрез посочване на
структурни единици от по-ниска степен каквито са отделните изречения,
предложения, алтернативи и пр. е без каквото и да било правно значение и по-
никакъв начин не би могло да ограничи правото на защита на въззивника,
преценено в контекста на изискванията за посочване от страна на
административните органи на нарушените законови разпоредби.
Същественото в случая е, че в АУАН и НП са описани всички съставомерни
факти, относими към твърдяното административно нарушение и това е
позволило на търговеца да организира пълноценно реципрочната функция по
упражняване на своята защита.
Несъстоятелна е и аргументацията в жалбата, че строителят няма
задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на
работниците на подизпълнителя, имайки предвид, че съгласно чл. 16, т. 1, б.
„б“ от Наредба № 2/22.03.2004 г. строителят е длъжен да осигури комплексни
ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата,
самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на
изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на
тази наредба. Безспорно пострадалият работник е бил назначен в търговско
дружество „Мелиса-88“ ЕООД, което се явява подизпълнител предвид
сключените договор за строителство от 22.04.2024 г. и допълнително
споразумение по ЗБУТ, на което лице строителят „Диана Комерс 1“ ЕООД е
възложил съгласно чл. 163, ал. 4 ЗУТ извършването на отделни СМР. В тази
връзка, с т. 1 от самото споразумение по чл. 18 ЗЗБУТ строителят и
подизпълнителят се задължават съвместно да спазват всички изисквания на
Наредба № 2/22.03.2004 г. по отношение на наетите от тях работници.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 413, ал. 2 КТ във
вр. с чл. 55 ЗЗБУТ, предвиждаща отговорност за работодател, който не
изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. Налице е пълно
съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
8
обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното
последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и
възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният
закон също е приложен правилно.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен,
предвид обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и
касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
По отношение на наложената “имуществена санкция” в размер на
2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да отбележи, че предвидената от законодателя санкция в
разпоредбата на чл. 413, ал. 2 КТ е относително определена в границата от
1 500 до 15 000 лева. В конкретния случай административнонаказващият
орган е преценил добросъвестно обуславящите отговорността обстоятелства,
отчитайки като отегчаващи факти предходните влезли в сила НП за
нарушения на ЗЗБУТ и КТ, както и настъпилите сериозни телесни
увреждания на работника, поради което обосновано е индивидуализирал
„имуществената санкция“ над предвидения от закона минимален размер, а
именно 2 500,00 лева. Ето защо, определената санкция не е явно
несправедлива, пропорционална е на извършеното нарушение, като същата е
от естество да изпълни и легитимните цели по чл. 12 ЗАНН.
Процесният случай не би могъл да се третира като маловажен по
смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ не само поради липсата на фактически данни, че
констатираното нарушение е отстранено веднага след установяването му, но и
имайки предвид, че от същото закономерно са произтекли вредни последици
за пострадалия работник.
Съобразно изложените фактически и правни доводи, така
протеклата фаза на административнонаказателното производство по
установяване на административно нарушение и налагане на административно
наказание не е опорочена поради допуснати съществени процесуални
нарушения, а отговорността на жалбоподателя поначало е ангажирана
правилно.
Ето защо, този съдебен състав намира, че атакуваният санкционен акт
следва да бъде изменен, като единствено се преквалифицира нарушението в
такова по чл. 275, ал. 1 КТ във вр. с чл. 14, ал. 2 ЗЗБУТ във вр. с чл. 16, т. 1, б.
9
„б“ във вр. с чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2/ 22.03.2004 г.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе и по
извършените от страните разноски, имайки предвид изричното искане в
очертаната насока. Съобразявайки степента на фактическа и правна сложност
на делото, обема на доказателствения материал, релевираните възражения в
жалбата, наложили обсъждането им, както и осъщественото процесуално
представителство на наказващия орган, съдът намира, че на основание чл. 63д,
ал. 4 ЗАНН дружеството-въззивник следва да бъде осъдено да заплати на ИА
„Главна инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00 лв. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от
Наредбата за изплащането на правната помощ/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 4
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-2400462/05.11.2024 г.,
издадено от инж. Калинка Йорданова Вълкова – директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – София област /ДИТСО/, с което на основание чл. 413,
ал. 2 от Кодекса на труда /КТ, обн. в ДВ бр. 26 от 01.04.1986 г. и бр. 27 от
04.04.1986 г./ във вр. с чл. 55 от Закона за безопасни и здравословни условия
на труд /ЗЗБУТ, обн. в ДВ бр. 124 от 23.12.1997 г./ на търговско дружество
„Диана Комерс-1“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ж. Д. А. –
управител е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500,00 /две
хиляди и петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 275, ал. 1
КТ във вр. с чл. 14, ал. 2 ЗЗБУТ във вр. с чл. 16, т. 1, б. „б“ от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи /Наредба №
2/22.03.2004 г., обн. в ДВ бр. 37 от 04.05.2004 г., в сила от 05.11.2004 г.,
издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на
регионалното развитие и благоустройството/, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
нарушението по чл. 275, ал. 1 КТ във вр. с чл. 14, ал. 2 ЗЗБУТ във вр. с чл.
16, т. 1, б. „б“ във вр. с чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г.
10
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН,
търговско дружество „Диана Комерс-1“ ЕООД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на ИА „Главна инспекция по труда“ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11