РЕШЕНИЕ
№ 383
гр. Бургас, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120104807 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Финтрейд
ресайклинг“ ЕООД, ЕИК *, със седлище и адерс на управление: *, представлявано от
Д.Щ.Д., против „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: *, представлявано от *. Иска се осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 1000 лева, част от общо дължима сума 20000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди от настъпило застрахователно събитие
с лек автомобил * с рег. № *, сумата 50,83 лева обезщетение за забава за периода 25.01.2022
г. – 26.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
27.07.2022 г. до окончателното плащане на главницата.
Ищецът чрез процесуален представител твърди, че на 22.01.2022 г. при
излизане от подземен паркинг на сграда на * управителят на дружеството спрял автомобила
след излизане от естакадата и при включен двигател преминал на режим паркинг. Слязъл от
автомобила, за да постави допълнителен багажник. Докато се опитвал да го позиционира,
автомобилът бавно потеглил назад. * се опитал да спре автомобила, докато се движел,
натиснал бутон за паркинг и ръчна спирачка, но автомобилът не спрял. При движението си
назад автомобилът съборил входната врата на паркинга, ударил една гаражна врата и спрял
в колона. По време на събитието автомобилът бил в спряно състояние с отворена врата. На
25.01.2022 г. * уведомил застрахователя – ответник, с който имал сключена застраховка
„Пълно каско“. Била образувана преписка по щета, като на ищеца било отказано изплащане
на обезщетение на основание т. 50.2 и т. 50.3 от общите условия.
1
Моли съда да уважи исковете и осъди ответника да му заплати
направените по делото разноски.
Ответното дружество е оспорило предявените искове. Посочило е, че
правилно е отказано изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като съгласно Общите
условия за застраховка на МПС „Каско“ не се покрива щета на застрахованото МПС,
причинена при, от или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на
застрахования. Съгласно т. 50.2 от Общите условия застрахованият е длъжен да пази и
ползва автомобила с грижата на добър стопанин, а съгласно т. 17 от гл. XVIII „Дефиниции“
от общите условия като груба небрежност се квалифицира необезопасяване на МПС срещу
самопотегляне. Поради това е налице нарушение на разпоредби от Общите условия за
застраховка на МПС от страна на застрахования. Ищецът сам е посочил, че е оставил МПС с
работещ двигател и без активирана ръчна спирачка, като по този начин са създадени всички
необходими предпоставки за самопотегляне, което е проява на грубо незачитане на
правилата за експлоатация на МПС от страна на *, което е довело и до безконтролно
движение на автомобила и катастрофа в подземен паркинг. Съгласно разпоредбата на чл.
408, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят може да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение, когато застрахованият не е изпълнил свое задължение по договора, значително
с оглед интереса на застрахователя и довело до настъпване на застрахователно събитие.
Тази хипотеза в случая е налице.
Изложени са доводи и за приложимост на разпоредбата на чл. 395, ал. 1
КЗ, евентуално за приложимост на чл. 395, ал. 4, изр. 2 КЗ и възможност на застрахователя
да намали застрахователното обезщетение най-малко наполовина.
В условията на евентуалност сочи, че размерът на претенцията е
прекалено завишен.
Моли съда да отхвърли исковете и присъди на ответника съдебно-
деловодни разноски.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 405, ал. 1 КЗ и чл.
86 ЗЗД.
С оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът намира исковете за неоснователни.
Съдът е приел за безспорно обстоятелството относно наличие на
валидно застрахователно правоотношение между страните към 22.01.2022 г. – датата на
инцидента, по застраховка Каско, касаеща автомобил * с рег. № *. Същото се установява и
от приложената застрахователна полица.
Видно от документите по процесната преписка за щета №
12022030100142 представител на ищеца е уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие на 25.01.2022 г. Застрахователят е отказал да изплати обезщетение
по претенцията, тъй като водачът на МПС-то не е предприел действия по опазване на
застрахования автомобил с грижа на добрия стопанин. Изготвен е опис на щетите по
2
автомобила от служител на застрахователното дружество на 26.01.2022 г.
Ищецът е установил по делото настъпилите имуществени вреди и
техния размер посредством приетата съдебно-техническа експертиза. Видно от
заключението на вещото лице при огледа на автомобила са възстановени уврежданията на
автомобила след процесното ПТП. Вещото лице е изготвило заключението си и е дало
становище за причинените материални шети по автомобила, като е посочило, че стойността
на разходите за възстановяване на щетите е общо 10046,83 лева. Посочено е, че причина за
ПТП е самопотегляне на автомобила от спряло положение. За предотвратяване на
самопотегляне е нужно лостът за управление на предавките да е в позиция P – паркинг,
както и за го-голяма сигурност да е вдигната ръчната спирачка. Възможната причина за
самопотегляне на автомобила е лостът да е бил в позиция N – неутрална, без да е
задействана ръчната спирачка. Вещото лице е отбелязало също, че конкретният автомобил е
снабден със система против самопотегляне при отворена врата/врати. Тази система не би
сработила само ако е нямало отворена врата, независимо на коя позиция е бил скоростният
лост.
Разпитаният по делото свидетел – очевидец на инцидента, е посочил, че
автомобилът е тръгнал, докато с управителя на дружеството – собственик са монтирали
багажник отгоре на колата, спряна на изхода на подземен гараж на *. Колата е била с
отворени врати, но е самопотеглила, двамата са се мъчели да натиснат бутон за ръчна
спирачка и скоростния лост в позиция паркинг, но не са успели. Не знае автомобилът да е
имал проблем със скоростната кутия. Въпреки това автомобилът е потеглил назад, съборил
вратата на паркинга и влязъл вътре, като се забил в стена.
При така установеното от фактическа страна за наличие на валидно
застрахователно правоотношение, възникване на застрахователно събитие (механизмът
на което не се спори между страните), конкретни по вид и стойност щети,
констатирани след сключване на застрахователния договор, и след като взе предвид
заключението на вещото лице П., което изцяло кредитира като всестранно и
компетентно дадено, съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 405, ал. 1
КЗ за неоснователен. Ответното дружество е доказало, че е налице основание,
изключващо отговорността му по застраховката „Автокаско”. В чл. 408 КЗ са изброени
хипотезите, при които застрахователят може да откаже плащане на обезщетение – при
умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето
ползващо се лице, при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна
на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, или в други
случаи, предвидени със закон. В случая е налице предпоставката неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахователя. Твърденията на застрахователя са, че е отказал плащане
на застрахователно обезщетение на ищеца на основание т. 50.2 и т. 50.3 от Общите условия
за застраховане на ЗАД „Армеец”. Съгласно т. 50.2 застрахованият е длъжен „да пази и
ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин и да го поддържа със същата
3
грижа в добро техническо състояние“, а в т. 50.3 е предвидено, че е следва „да предприема
всички обичайни и предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото
МПС от вреди“. В раздел XVIII „Дефиниции“, т. 17 се съдържа определение за понятието
груба небрежност, като са включени и действия по необезопасяване на МПС срещу
самопотегляне, както и случаи, при които вредата е следствие на самонадеяно поведение на
водача и/или неполагане на минимално дължимата грижа за предпазване на застрахованото
МПС от вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 96 ЗДвП „водачът на спряно за престой или
паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в
движение или да потегли само“. Съдът намира, че е налице неизпълнение на задължения на
застрахования по договора за застраховка да пази автомобила от вреди, като управителят на
дружеството – водач на автомобила е проявил груба небрежност, като не е обезопасил
процесното МПС от самопотегляне назад. От данните по делото може да се направи извод,
че самопотеглянето на автомобила е резултат от необезопасяването му – същият е бил спрян
на изхода на подземен паркинг, на лек наклон, не е била задействана ръчна спирачка, лостът
на скоростите не е бил на позиция P – паркинг, видно от събраните гласни доказателства * и
свидетелят са се опитвали да активират именно тях. Въпреки че според твърденията на
ищеца и заключението на вещото лице автомобилът е бил снабден със система срещу
самопотегляне, очевидно не е сработила. Съгласно показанията на свидетеля и
заключението на вещото лице няма данни автомобилът да е имал повреда, която да е
причинила незадействане на системата, няма твърдения, нито доказателства в насока за
повреда в скоростната кутия, която да е причинила потеглянето на автомобила, въпреки
вземане на мерки от страна на водача срещу самопотегляне. Ето защо и съдът намира, че
водачът е имал възможност и задължение да положи грижа за автомобила, за да не потегли
сам, което може да обоснове и извод за допусната от него груба небрежност, която е
единствената установена по делото причина за настъпването на вредите. Поведението на
водача е вредоносно, защото то е повишило значително предпоставките за настъпване на
ПТП и е в пряка причинно – следствена връзка с увреждането на автомобила, за което се
претендира заплащане на застрахователно обезщетение.
В нормата на чл. 395, ал. 1 КЗ също е предвидено задължение
застрахованият да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да
спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на
източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави
проверки. В ал. 4 на същата разпоредба е установено право на застрахователя при
настъпването на застрахователно събитие да откаже плащане на обезщетение, ако събитието
е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1 и само ако изрично е предвидил това
в договора. Съдът намира, че е налице изключението, предвидено в т. 50.2 и т. 50.3 от
Общите условия, в която хипотеза ответникът се освобождава от задължението за
заплащане на застрахователно обезщетение. Когато страните са определили неизпълнението
на едно задължение на застрахования като изключен риск, това е достатъчно основание за
освобождаване на застрахователя от отговорност (в този смисъл е напр. Определение №
421/20.06.2013 г. по т. д. № 957/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Налице е хипотезата на чл. 408,
4
ал. 1, т. 3 КЗ – застрахованият не е изпълнил задължение по договора, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния
договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. Ето защо и претенциите
следва да се отхвърлят като неоснователни.
На ответника се дължат разноски в производството на основание чл.
78, ал. 3 ГПК в размер на 450 лева – 300 лева заплатено възнаграждение на вещото лице и
150 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Финтрейд ресайклинг“ ЕООД, ЕИК *, със
седлище и адерс на управление: *, представлявано от Д.Щ.Д., против „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от *, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1000
лева, част от общо дължима сума 20000 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за имуществени вреди от настъпило застрахователно събитие с лек автомобил * с рег. № *,
сумата 50,83 лева обезщетение за забава за периода 25.01.2022 г. – 26.07.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2022 г. до окончателното
плащане на главницата.
ОСЪЖДА „Финтрейд ресайклинг“ ЕООД, ЕИК *, със седлище и адерс
на управление: *, представлявано от Д.Щ.Д., да заплати на „Застрахователно акционерно
дружество Армеец“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от *,
сумата от 450 лева (четиристотин и петдесет лева) разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5