Решение по дело №205/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 960
Дата: 26 юли 2023 г.
Съдия: Петя Георгиева
Дело: 20221100900205
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 960
гр. София, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Георгиева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело №
20221100900205 по описа за 2022 година
Производството е по молба за откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на „Р.М.С.В.“ ЕООД поради неплатежоспособността и свръхзадължеността му,
с правно основание чл. 607а, ал. 1 ТЗ вр. чл. 608, ал. 1, т. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 625 ТЗ.
С молбата си Я. Д., гражданин на Чешката република и З. П., гражданин на Чешката
република, чрез Адвокатско дружество „К. и З.“ и адв. Р. Л., САК твърди, че страните са в
търговски правоотношения по повод сключен на 18.10.2019 г. предварителен договор за
покупко-продажбата на следния имот: АПАРТАМЕНТ № ****, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.3.29.1.36 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Свети Влас, местност „Юрта - под пътя“, общ. Несебър, обл.
Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-48 / 03.10.2005 г. на Изпълнителния директор на АК,
с адрес по схема: гр. Свети Влас, м. „Юрта - под пътя”, вх. ****, aп. ****, на кота +8,40 м.,
със застроена площ 28,60 кв.м., състоящ се от: кухненски бокс, баня, спалня, тераса, ведно
със съответните 0,62%, равняващи се на 6,00 кв.м. идеални части от общите части на
сградата, или с обща площ в размер на 34,60 кв.м., ведно със съответния процент идеални
части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата ,както
този предварителен договор е допълнен с Приложения № № 1 и 2 към него и впоследствие е
изменен и допълнен с Анекс № 1 към него от 23.07.2020 г. Тъй като длъжникът бил в
неизпълнение на договорното си задължение да прехвърли собствеността на имота с
окончателен договор, под формата на нотариален акт, чист от всякакви тежести, в
уговорения срок, кредиторът развалили договора с едностранно волеизявление.
С оглед на изложеното, поддържат, че сключената помежду им сделка
търговска сделка - както от гледна точка на Длъжника (сключена от търговец, свързана с
упражняваното от него занятие - чл. 286, ал. 1 ТЗ), така и обективна търговска сделка (чл.
286, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1, т. 14 ТЗ). Кредиторите отправили до Длъжника
изявление за развалянето на Предварителния Договор поради неизпълнението му от
Длъжника, като двумесечният срок (съгласно т. V.1 от Предварителния Договор), след който
настъпва ефектът на развалянето, бил изтекъл преди подаването на настоящата молба.
1
Предварителният Договор е развален и за молителя е възникнало вземане за сумата от
35 000 евро – платеното по разваления договор. Длъжникът не изпълнил парично
задължение, произтичащо от развалянето на Предварителния Договор, което понастоящем е
изискуемо и неплатено.
Длъжникът имал изискуеми публично-правни задължения към държавата и
общините, свързани с търговската му дейност и не бил в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение към Кредиторите, породено от или отнасящо се до развалянето на
търговска сделка (чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ), нито в състояние да изпълни изискуеми публично-
правни задължения към държавата и общините, свързано с търговската му дейност (чл. 608,
ал. 1, т. 2 ТЗ). Паричните средства на Длъжника не били достатъчни за изпълнението на тези
задължения. Сочи се, че невъзможността на Длъжника да изпълни посочените задължения е
трайна, защото:
той не реализира съществени приходи от оперативна дейност, считано най-късно от края на
2019 г. (няма такива приходи за 2020 г., а вероятно няма и за 2021 г.);
такива приходи (по същество от продажби на обектите в комплекса) са понастоящем
невъзможни или поне практически ограничени поради наложените ипотеки и възбрани
върху тези обекти.
Длъжникът бил в състояние на „спиране на плащанията“ за продължителен период
(най-малко 8 месеца - от май 2021 г.), поради което спрямо него е приложима
презумпцията за неплатежоспособност по чл. 608, ал. 3 ТЗ. Спрените плащания са както към
частни кредитори (включително Кредиторите, а видно от горепосочената справка от
Службата по вписванията - Несебър и към трети физически лица, образували дела срещу
Длъжника и наложили обезпечителни мерки) и към публични кредитори (НАП). Поддържат,
че началната дата, на която е настъпила неплатежоспособността му следва да бъде
определена не по-късно от 30.06.2020 г.
ИСКАНЕТО Е да се постанови решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, евентуално по чл.632, от
ТЗ.
Ответникът не изразява становище по молбата и не сочи доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства: Предварителен договор от 18.10.2019 г. с
Приложения № № 1 и 2 към него и Анекс № 1 към него от 23.07.2020 г.;Нотариална покана
за изпълнение, евентуално разваляне на Предварителния Договор;Справка от Службата по
вписванията - Несебър № 1457904 / 23.11.2021 г.;Уведомление вх. per. № 20-00-416 /
01.06.2021 г. до Агенцията по вписванията с копие до нотариусите в район на действие -
Районен съд – Несебър;Счетоводен баланс на Длъжника към 31.12.2020 г. и Отчет за
приходите и разходите на Длъжника за 2020 г.;Уведомление до НАП по чл. 78 ДОПК;
справка в търговския регистър и от заключението на допусната и изслушана по делото
съдебно икономическа експертиза по делото съдът счита за установено, че:
Страните са сключили предварителен договор от 18.10.2019 г. за продажба на
описания недвижим имот в гр.Свети Влас, допълнен с Анекс №1, по силата на който
длъжникът се задължил да продаде на молителите недвижим имот срещу уговорената цена
35 000 евро Раздел XX, т.1 от договора. Страните са договорили с Анекс №1 допълнително
следните условия:-В буква Б на Преамбюла на Анекс№1 е потвърдено, че цената на Имота
в размер на 35 000 евро е платена изцяло; Съгласно чл. 1 от Анекса, т. III.4 от
Предварителния Договор (както е изменен) създава задължение на Длъжника да прехвърли
собствеността върху Имота на Кредиторите чрез сключване на окончателен договор във
формата на нотариален акт, чист от всякакви тежести, не по-кьсно от 31.12.2020 г.;
съгласно т. V.1 от Предварителния Договор, в случай че Длъжникът откаже да прехвърли на
2
Кредиторите правото на собственост върху Имота по причина, за която Длъжникът
отговаря, и при условие, че Кредиторите са изпълнили всички свои задължения по договора
в срока и при условията на договора, кредиторите имат право да развалят договора като
дадат на длъжника двумесечен срок за изпълнение. Длъжникът бил учредил договорни
ипотеки върху Имота (заедно с други имоти) в полза на „Юробанк България“ АД, които
ипотеки не са вдигнати към момента на подаването на молбата.
На 14.10.2021 г., чрез нотариус В.М.., peг. № 053 на Нотариалната камара,
Кредиторите на длъжника е връчена нотариална покана за изпълнение на задължението за
прехвърляне на Имота при условията на Предварителния Договор и Анекса и свободен от
всякакви тежести - (пар.(2)), не по-късно от 30.11.2021 г. Съгласно тази покана, при
неизпълнение в посочения срок, Кредиторите развалят Предварителния Договор (заедно с
Анекса) изцяло поради неизпълнение на Длъжника и искат при развалянето да им бъде
платена сумата от EUR 39 443, представляваща сборът от: 35 000 евро, представляващи
платената цена на имота; 4 093 евро, представляващи равностойността в евро (по фиксинг
на БНБ EUR 1 = BGN 1,95583) на сумата от 8005, 96 лева, която сума представлява
законната лихва върху 35 000 евро за времето от 23.07.2020 г. до 16.09.2021 г.; и 350 евро,
представляващи разноски, отнасящи се пряко до развалянето. Съдът намира, че от
доказателствата по делото не се установи виновно неизпълнение на договорното задължение
на длъжника и твърдението на молителите, че същият е забава за изпълнението на
задължението да прехвърли чист от тежести имота. С оглед събраните по делото
доказателства, тълкувайки клаузите на договора в тяхната взаимовръзка, съдът намира, че
волята на страните е била да се сключи окончателен договор за продажба на недвижимия
имот, като купувачите са заплатили неговата цена и за постигане на сключването на
окончателен договор биха могли да предявят иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. Фактическият състав на
правото на разваляне на договор по чл. 87, ал. 2 ЗЗД предполага наличието на следните
предпоставки: 1) валидно съглашение 2)изправност на страната, искаща развалянето 3)
неизправност на страната, срещу която се иска развалянето. Договорът може да бъде
развален и с искова молба, респ. молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Молителите не са имали правото да развалят едностранно договора, съобразно с
нормата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и Раздел V, чл.1 от Договора, тъй като не е налице соченото
неизпълнение на договора от страна на ответника – да откаже да прехвърли правото на
собственост по причина, за която продавачът отговаря, т.е. не са били налице предвидените
в закона и в договора предпоставки за развалянето му от страна на купувачите. Съгласно
разпоредбата на Раздел V, чл.1., изречение последно от Договора, купувачът е могъл да
развали едностранно същия, само при настъпване на конкретно посочените в нея условия, а
именно: по причина, за която продавачът отговаря. В случая не се сочи, а и не се установи
настъпването на друга причина, освен вписаната върху имота договорна ипотека, но
учредяването на договорна ипотека не може пряко да увреди интереса на кредитора
(купувач). Ипотечното право няма транслативно-вещен ефект, то не създава предпоставка за
придобиване на процесния имот от ипотекарния кредитор и/или от трето лице. Ипотечното
право не създава някаква пречка пред възможността процесния имот да бъде придобит от
бъдещия купувач - защото правото на собственост може да бъде прехвърлено дори и когато
вещта е обременена с ипотека. За бъдещия купувач, негативните правни последици от
учредяването на ипотеката могат да настъпят едва от момента на прехвърляне на правото на
собственост и то, ако към този момент ипотечното право все още съществува. Обаче
надлежното изпълнение на задължението на бъдещия продавач, с оглед интересите на
кредитора - бъдещ купувач, се преценява не по- рано от момента на сключване на
окончателния договор, защото именно към този момент последният придобива
собствеността върху имота. Поради това, след като се установи, че няма други тежести
върху имота, а вписаната договорна ипотека не застрашава правата на купувачите по
3
предварителния договор (правото да придобият собствеността), то поставянето на такова
условие към купувача не е сред предвидените в клаузата на раздел V.чл.1 причини, за които
продавачът отговаря. Следователно неизпълнението му не е основание за разваляне на
договора. С отправеното от купувачите едностранно предизвестие не са настъпили
последиците на развалянето на сключения договор за продажба, за молителите не е
възникнало вземане за връщане на платеното по разваления договор, ведно с обезщетение
за забавено плащане.
За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо кумулативното
наличие на всички елементи на фактическия състав, установен в чл. 608, 625 и 631 от ТЗ, а
именно: 1) да е подадена молба от някое от лицата по чл. 625 от ТЗ; 2) длъжникът да е
търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; 3) да са налице някои от предпоставките по чл. 608, ал. 1
от ТЗ – да е налице неудовлетворено парично вземане от някоя от четирите посочени
категории; 4) да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от
ТЗ – невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично вземане и 5) затрудненията
на длъжника да не са временни и състоянието да е обективно и трайно. В конкретния случай
молителят е физическо лице, което твърди, че е кредитор на длъжника по търговска сделка.
Ответникът по молбата е "търговец" по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, тъй като е
търговско дружество съобразно правно-организационната си форма. Съдът намира, че по
делото не се доказа обаче, че молителят има вземане, свързано с търговска сделка, към
длъжника по молбата по чл. 625 от ТЗ, което да е изискуемо и ликвидно, по следните
съображения:
За да се уважи молбата за обявяване на длъжника несъстоятелност по чл. 625 ТЗ
следва задължението към молителя да произтича от търговска сделка, за което правно
релевантни са качеството на длъжника като търговец и търговският характер на сделката.
Активната легитимация на молителя съобразно изискванията на чл. 625 ТЗ е основна
предпоставка за уважаване на молбата по последната норма и за откриването на
производство по несъстоятелност по отношение на търговеца, доколкото законът е
предоставил само на точно определени субекти правото да искат от съда откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на длъжника им. При недоказаност на
процесуалната легитимация на кредитора последицата е отхвърляне на молбата независимо
от установеното по делото икономическо състояние на ответника. В този смисъл е
уеднаквената съдебна практика, вкл. по постановените по реда на чл. 290 ГПК решение №
70 от 25.08.2014г. по т.д. 3560/2013г. по описа на ВКС, ТК, I ТО и решение № 64 от
23.03.20Юг. по т.д. 959/2009г. по описа на ВКС, ТК, II ТО. Ето защо, след като молителите
не са кредитори на ответника, молбата по чл.625 ТЗ следва да се отхвърли, без да се
обсъждат доказателствата за икономическото състояние на ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба от Я. Д., гражданин на Чешката република и З. П., гражданин на
Чешката република, чрез Адвокатско дружество „К. и З.“ и адв. Р. Л., САК за откриване на
производство по несъстоятелност срещу Р.М.-С.В. ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: гр. София 1680, бул. ****, офис 10.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в седмодневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5