Решение по дело №2540/2019 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

714/12.12.2019г.

 

№......................                                     12.12.2019 г.                                        гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                                Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2540 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 465538-F506708/16.10.2019 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на НАП -              гр. София, с което на „Автомагистрали – Черно море” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Алеко Константинов” № 8, представлявано от Я.Д.Х., ЕГН ********** и Д.Х.Д., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева на основание чл. 185, ал. 2 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение по чл. 3, ал. 7 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не се явява представляващия дружеството, а изпраща упълномощен процесуален представител, койо поддържат жалбата на изложените в нея съображения, както и излага допълнителни мотиви в тази насока.

            Процесуалният представител на ТД на НАП – гр. Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено, излагайки съображенията си за това.

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството - жалбоподател „Автомагистрали – Черно море” АД, ЕИК ********* е със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Алеко Константинов” № 8, представлява се от Я.Д.Х., ЕГН ********** и Д.Х.Д., ЕГН ********** и е с основен предмет на дейност – строителство, ремонт и поддържане на пътища и пътни съоръжения, градски комуникации и инфраструктурите около тях. Във връзка с осъществяваната от негова страна дейност, дружеството - жалбоподател стопанисвало ведомствена нафтостанция № 26, находяща се в гр. Шумен, Промишлена зона – кв. Тракия, на която извършвало зареждане с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди.

На 26.08.2019 г. била извършена данъчна проверка на ведомствена нафтостанция № 26, находяща се в гр. Шумен, Промишлена зона – кв. Тракия, стопанисвана от „Автомагистрали – Черно море” АД, ЕИК *********, от компетентни длъжностни лица от отдел „Оперативни дейности“ – Варна при Главна дирекция „Фискален контрол“ към Централно управление на НАП - гр. София. В хода на проверката било установено, че в посочения обект има монтирано фискално устройство /електронна система с фискална памет - ЕСФП/, модел ОЙЛ-СИС 2.0-Д-КL с регистационен номер в НАП 4199814/22.05.2019 г., с ИН на ФУ ОS005515 и ИН на ФП 58005515. Също така било констатирано, че дружеството – жалбоподател в качеството на лице по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС не приключва зарежданията на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива чрез монтираното в обекта фискално устройство с вид на плащане „резерв 2“ – „вътрешно потребление“, а в системите на НАП зарежданията били отразявани с вид на плащане „резерв 1“ – „отложено плащане“. Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка № 0389148 от 26.08.2019 г. За констатираното нарушение на дружеството – жалбоподател на 30.08.2019 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер. АN, № F506708, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствието на упълномощено лице от дружеството – жалбоподател и подписан от него без възражения. Впоследствие дружеството - жалбоподател се е възползвало от законното си право и е депозирало допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на така съставения акт, съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка и депозираното възражение е издадено наказателно постановление № 465538-F506708/16.10.2019 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на НАП -             гр. София, с което на „Автомагистрали – Черно море” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Алеко Константинов” № 8, представлявано от Я.Д.Х., ЕГН ********** и Д.Х.Д., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева на основание чл. 185, ал. 2 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение по чл. 3, ал. 7 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя К.С.М., както и от присъединените по реда на           чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля К.М., съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото е присъствал по време на извършване на проверката на дружеството - жалбоподател и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията му са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посоченият свидетел не са е намирал в никакви особени отношения с представляващия дружеството - нарушителя, от които да извлича ползи от твърденията си, същият не може да се считат за заинтересуван или предубеден, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 465538-F506708/16.10.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на НАП - гр. София, съгласно заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г.  на Изпълнителния директор на НАП. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.

Съобразно разпоредбата на чл. 118, ал. 8 от ЗДД данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4, а именно Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 7 от цитираната Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ задължава лицата по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС регистрирането на зареждане чрез ЕСФП да се приключва с вид плащане „резерв 2“ – „вътрешно потребление“.

От материалите по делото е видно, че с наличното в обекта на дружеството – жалбоподател фискално устройство зарежданията с течни горива на собствените превозни средства, машини, съоръжения или друга техника не са приключвани с вид на плащане „резерв 2“ – „вътрешно потребление“, а в системите на НАП зарежданията били отразявани с вид на плащане „резерв 1“ – „отложено плащане“. В тази насока са представените като писмени доказателства по делото Протокол за извършена проверка № № 0389148 от 26.08.2019 г., Дневен финансов отчет, Дневен Х отчет, Дневен Z отчет, копия от ФКБ от 26-08-2019 г. и разпечатка от нивомерната система, а и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М.Д.Г..

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че като не е изпълнило задължението си да приключи чрез монтираното в обекта фискално устройство зарежданията с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с вид на плащане „резерв 2“ – „вътрешно потребление“, дружеството е осъществило състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 3, ал. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Независимо от гореизложеното обаче, настоящият съдебен състав възприема и споделя твърдението на представляващия дружеството - жалбоподателя, че в настоящия случай са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът счита, че административно-наказващия орган неправилно е ангажирал отговорността на дружеството. Съвкупният анализ на материалите по делото обосновава извода, че описаната в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление деятелност следва да се квалифицира като маловажен случай на административно нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. На първо място, деецът и деянието се отличават с ниска степен на обществена опасност, при която определената над минималния размер санкция не съответства на тежестта на нарушението. По делото липсват данни, а и не се твърди, деецът да е санкциониран за други сходни нарушения на режима за отчитане на фискалните устройства, т. е. касае се за инцидентна проява. Следва да се отчете и факта, че се касае за нарушение, от което не са произлезли вреди за фиска и осъществяването му може да бъде отдадено на несъзнателен пропуск, не и на целенасочено неспазване на правилата за отчитане на зарежданията с течни горива на превозни средства, машини и съоръжения за собствени нужди. Видно от показанията на разпитаният свидетел, осъществил проверката - М.Г., дружеството – жалбоподател е предприело необходимите действия за отстраняване на констатираното нарушение, както и че е отстранило същото веднага след констатирането му. В тази връзка съдът намира, че посоченото нарушение се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид. Съдът намира, че изводът за маловажността на нарушението би бил в унисон със смисъла на закона, поради което нарушението следва да бъде подведено под нормата на чл. 28 от ЗАНН, а санкционният акт се явява незаконосъобразен, доколкото административно-наказващия орган е пристъпил към стриктното прилагане на абстрактната правна норма, без да отчете горните обстоятелства. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че посочените в          чл. 12 от ЗАНН цели биха били постигнати и без да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, като постановеното решение, с което се прилага института на маловажността, ще окаже предупредително въздействие върху дееца. В тази насока е и константната съдебна практика на съдилищата в страната и по-конкретно Решение № 85/13.03.2008 г. на АдмС - Шумен по КАНД № 23/2017 г., Решение № 43/21.02.2018 г. по КАНД № 22/ 2018 г. по описа на ШАС, Решение по КАНД № 73/2013 г. по описа на ШАС, Решение по КАНД № 343/2012 г. по описа на ШАС, Решение по КАНД № 534 /2012 г. по описа на ШАС; Решение по по КАНД № 156/2008 г. по описа на ШАС и др.

Предвид направеното искане от страна на процесуаления представител на дружеството – жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че с ДВ бр. № 94 от 29.11.2019 г., ЗИДЗОДОВ, е изменен ЗАНН, като с разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН е прието, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. А размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

В горния смисъл и съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ дружеството - жалбоподател по делото, в размер на 100.00 лв., която сума следва да се заплати от страна на административно-наказващия орган.

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 465538-F506708/16.10.2019 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на НАП -           гр. София, с което на „Автомагистрали – Черно море” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Алеко Константинов” № 8, представлявано от Я.Д.Х., ЕГН ********** и Д.Х.Д., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева на основание чл. 185, ал. 2 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение по чл. 3, ал. 7 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ, като неправилно и незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите - гр. София, представлявана от изпълнителния директор, да заплати на „Автомагистрали – Черно море” АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Д.Х.Д., ЕГН ********** сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: