Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.05.2023 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
19 състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Маргарита
Димитрова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 7 073 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за сумата от 35 108,
97 лв.
В исковата молба на К.П.П. се твърди, че при ПТП, осъществено на 08.02.2018 г. в
гр. София, на ул. „Тодорини кукли“, в района на
кръстовището с ул. „Александър Екзарх“ е пострадала като пешеходец като й били
причинени травматични увреди, изразяващи се в руптура
на предната кръстна връзка и медиалната колатерална
връзка на дясна колянна става.Изложени са твърдения,
че виновен за пътния инцидент е Б.Н.А., който като водач на лек автомобил „Пежо
407“ с рег. № СВ ****КВ, виновно нарушил правилата за движение по пътищата като
предприел маневра „завиване наляво“ и блъснал пресичащата на пешеходна пътека
ищца.
С оглед на инцидента, ищцата била
откарана в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, където бил гипсиран десния й крак.
Било й препоръчано закупуване на патерици. Твърди се в исковата молба, че след
няколко дни ищцата отишла на преглед в УМБАЛ „Софиямед“,
където след направен ЯМР били установени руптура на
предна кръстна връзка и руптура на медиална кръстна
връзка на дясно коляно, което налагало извършване на оперативна интервенция.
Същата била осъществена с поставяне на импланти на
дясното коляно – резорбируем винт. Била направена и
пластика на ПКВ. Твърди се в исковата молба, че било проведено медикаментозно
лечение, а ищцата приемала антибиотици и антикуагуланти.
Лечението й продължило в домашни условия като грижи за нея полагали близките й,
тъй като тя не могла да се обслужва сама.
Твърди се, че тези увреди й причинили
силни и продължителни болки и страдания, многобройни неудобства и затруднения в
бита. Влошило се качеството й на живот. Сторила и имуществени разходи по повод
лечението си и закупуване на медицински консумативи.
При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес и иска от съда да
постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати сумата от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди и сумата от 5 108, 97 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 08.02.2018 г. Претендира разноски.
Ответникът Б.Н.А., редовно уведомен,
оспорва предявения иск и фактическите твърдения в исковата молба. Подробни
съображения са развити в депозирания в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор.
Претендира разноски.
По делото като трето лице помагач на
страната на ответника е конституирано дружество ЗК „О.– клон България“, редовно
уведомено оспорва заявените искове чрез процесуален представител.
В рамките на настоящото производство са
приети за съвместно разглеждане и обратни искове срещу застрахователя по риска
„ГО“ на първоначалния ответник.
Ответникът по обратните искове оспорва
същите.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и на основание
чл. 235 ал.2 и ал.3 от
ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от представената по делото присъда 27/17.11.2021 г. на СГС, НО, 14 въззивен състав, по внохд 2254/2021
г. е отменена присъда на СРС, НО, 19 състав по нохд
14152/2018 г. като вместо нея е постановено, че Б.Н.А. е признат за виновен в това,
че на 08.02.2018 г., около 19,40 часа, в гр. София, по ул. „Тодорини
кукли“, с посока на движение от ул. „Гаврил Кръстевич“ към бул. „Ботевградско
шосе“ на прилежаща пешеходна пътека в района на кръстовището с ул. „Александър
Екзарх“ при управление на МПС – лек автомобил „Пежо 407“ с рег. № СВ ****КВ при
извършване на маневра „завиване наляво“ е нарушил правилата за движение по
пътищата, установени със ЗДвП – чл. 119 ал.1 от ЗДвП, чл. 119 ал.4 от ЗДвП1 чл.
120 ал.1 т.2 от ЗДвП като не е пропуснал пресичащата по пешеходната пътека К.П.П. и реализирал ПТП с нея и по непредпазливост й причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в следните травматични увреждания: руптура на предната кръстна връзка и медиалната колактерална връзка на дясна колянна
става. Присъдата е влязла в сила на 14.07.2022 г., видно от стореното
отбелязване.
По делото е изслушана и СМЕ, изготвена от вещото лице д-р К.С., който е
посочил в заключението си, че получените от ищцата при пътния инцидент увреди са
с период на възстановяване около 4 месеца като в периода на лечение тя е
търпяла болки и страдания като първите 2 месеца болките са били с по-голям
интензитет. Вещото лице е посочило наличие на оперативни белези в областта на
дясна колянна става и ограничен обем движение в дясна
колянна става при свиване на коляното от 100 градуса,
при норма 130 градуса като е обективиран извод, че
най-вероятно тези последствия са с траен характер. Вещото лице е посочило в
заключението си, че описаните разходи в исковата молба са свързани с уточняване
на диагнозата и проведеното лечение.
Изслушана по делото е и САТЕ, изготвена от ВЛ В.К.Д., който е посочил в
заключението си, че от техническа гледна точка водачът при своевременна реакция
за маневра за аварийно спиране е имал техническата възможност да спре преди
мястото на удара. Обоснована е и техническа възможност за водача на МПС да
възприеме пресичащия пешеходец и да спре преди мястото на удара от момента на
навлизане на пешеходеца в района на пътното платно.
По делото са събрани и други гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Т.М.Т.,
съпруг на ищцата, разпитан в съдебно заседание на 24.04.2023 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск по чл.
45 ал.1 от ЗЗД и присъдено търсеното обезщетение, трябва да се установят всички
елементи от фактическия състав на деликтната
отговорност, а именно: деяние; противоправност; вина на дееца като за същата е
налице оборима презумпция по чл. 45 ал.2 от ГПК;
настъпили вредни последици за ищеца и причинна връзка между деянието и
настъпилите вреди. В настоящия случай съдът намира, че са налице всички
необходими предпоставки, за да се ангажира деликтната
отговорност на ответника.
Извършването на деянието, съставомерността
му и вината на дееца са установени с влязлата в сила присъда на наказателния съд, която е
задължителна за настоящия граждански състав с оглед повелителната норма на чл.
300 от ГПК.
Поради това следва да се
приеме, че с представяне на същата ищцата е доказала,
че нанесените й телесни
повреди са причинени
от противоправното и виновно деяние на ответника.
Настъпилите вреди, както и причинно-следствената връзка между деянието и
вредите се установяват и от СМЕ, установяваща
характера на получените увреждания от ищцата респ. последвалите болки и
страдания за същата. Понесените неблагоприятни за ищцата последици се
установяват и от събраните свидетелски показания, ценени от състава на съда при
съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите
подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по
справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Настоящият съдебен
състав счита, че предвид възрастта, интензитета на страданието на ищеца,
периода от време, през който тя е търпял болки, негативни преживявания, промяна
в стереотипа си на живот, емоционален и психологически стрес, трайните
последици, изразяващи се в ограничен обем движения на дясна колянна
става, справедливо би било да се присъди сума от 20 000 лв., която би
репарирала нейния душевен и физически дискомфорт като
за горницата до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли.
С оглед изводите на ВЛ по СМЕ относно наличието на пряка причинна връзка
между сторените имуществени разходи и проведеното лечение по повод пътния
инцидент, настоящият съдебен състав намира, че този иск е основателен изцяло и
като такъв следва да се уважи.
При проведено насрещно доказване, ответникът е противопоставил възражение
за съпричиняване от страна на ищцата. При
ангажираните по делото доказателства, настоящият съдебен състав възприема
същото като неоснователно. Видно и от присъдата на наказателния съд, и на
заключението на САТЕ пътният инцидент е осъществен на пешеходна пътека. Вещото
лице по назначената САТЕ е посочило в експертизата си наличната техническа
възможност у водача на МПС да възприеме пешеходеца на пешеходната пътека и да
предприеме аварийно спиране преди мястото на удара, поради което настоящият
съдебен състав намира, че с поведението си пешеходката /настояща ищца/ по
никакъв начин не е допринесла за настъпване на пътния инцидент.
По обратния иск с правно основание чл. 219 ал.3 от ГПК във вр. с чл. 429 ал.1 от КЗ:
Обратният иск на ответника винаги се предявява като евентуален – ако бъде
уважен първоначалния иск. С оглед гореизложените изводи за уважаването на
първоначалния иск, съдът следва да разгледа предявения от ответника срещу
третото лице, обратен иск, с предмет – притезанието
на ответника срещу деликвента за процесното
вземане.
Страните не спорят, че към момента на настъпването на застрахователното
събитие страните по настоящия иск са били в договорни отношения по повод
сключен договор за застраховка, покриващ риска „ГО”. По делото е установено, че
процесното застрахователно събитие попада в
приложното поле на този договор. Предвид което настоящият съдебен състав
намира, че са налице предпоставките на чл. 429 ал.1 от КЗ и искът следва да
бъде уважен за сумата от 20 000 лв. и отхвърлен за горницата до предявения
размер респ. следва да се уважи изцяло обратната претенция, касаеща
обезвреда на имуществени вреди. Правото на ищеца по обратния иск е обусловено от изпълнението на задължението му спрямо увредения – ищец по първоначалния иск
т.е. условно – ответникът
по обратния иск следва да бъде осъден да плати процесната сума, след като ищецът по обратния иск изпълни постановеното срещу него решение по първоначалния
иск.
По разноските: На ищцата по първоначалните искове се следва припадащата
се част от разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК съобразно уважената
част от тях. Тази припадаща се част възлиза на сумата от 1 202, 91 лв.,
която се следва на основание чл. 78 ал.1 от ГПК. Следва да се отбележи, че в
тази сума не попада претенцията за платена гаранция по повод допуснато
обезпечение с оглед наличието на нарочен процесуален ред за нейното
възстановяване, което е и сторено в рамките на настоящото производство. Данни
за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение по делото липсват. Претенция
за адвокатско възнаграждение не е посочена и в списъка по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника по първоначалните искове се
следва припадащата се част от разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК,
съобразно отхвърлената част от иска. В списъка е посочена сума в размер на
1 700 лв. – адвокатско възнаграждение. В договора за правна защита и
съдействие /стр. 105 в делото/, сочената сума е само договорена с отбелязване,
че е платима до 30.06.2020 г. Фактът на реално заплащане не е установен по
делото, поради което не са налице условията, същата да бъде призната като
съдебен разход. Ответникът е заявил искане за заплащане и на сума в размер на
1 000 лв. – адвокатско възнаграждение по първоначалните искове с оглед
договор от 04.11.2022 г. В сочения договор /стр. 173 в делото/ посочената сума
е уговорена и заплатена. Следва да бъде съобразена и сумата от 200 лв. –
депозит за САТЕ. Припадащата се част от тези разноски, съобразно отхвърлената
част от исковете възлиза на сумата от 400 лв., която се следва на ответника.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на
ищеца по обратните искове се следва сумата от 1 602, 91 лв., а на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника по обратния иск се следва сумата от
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Въз основа на изложените съображения, СГС, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Б.Н.А., ЕГН **********,*** – адв. Е.К. да заплати
на основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД на К.П.П., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, офис 4 – адв. Б. сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
ПТП, реализирано на 08.02.2018 г. в гр. София, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 08.02.2018 год. до окончателното им изплащане като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв. като
неоснователен, както и сумата от 5 108, 97 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се, както следва:
-
115 лв. – по фактура **********, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 09.02.2018 г. до окончателното й изплащане
-
320 лв. – по фактура **********, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 12.02.2018 г. до окончателното й изплащане
-
100 лв. – по фактура **********, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 12.02.2018 г. до окончателното й изплащане
-
100 лв. – по
фактура **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
12.02.2018 г. до окончателното й изплащане
-
240 лв. – по фактура **********, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 22.02.2018 г. до окончателното й изплащане
-
3 163 лв. – по фактура **********, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 23.02.2018 г. до окончателното й изплащане
-
40, 60 лв. – по фактура **********, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 23.02.2018 г. до окончателното й изплащане
-
137, 45 лв. – по фактура **********, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 24.02.2018 г. до окончателното й изплащане
-
12, 92 лв. – по фактура **********, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 26.02.2018 г. до окончателното й изплащане
-
12, 00 лв. – по фактура **********, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 26.02.2018 г. до окончателното й изплащане
-
868, 00 лв. – по фактура 20001701175, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 27.02.2018 г. до окончателното й изплащане,
както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 1 202, 91 лв. – съдебни
разноски.
ОСЪЖДА К.П.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
офис 4 – адв. Б. да заплати на основание чл. 78 ал.3
от ГПК на Б.Н.А., ЕГН **********,*** – адв. Е.К.
сумата от 400 лв. – съдебни разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице на страната на ответника
– ЗК „О.“ АД Кипър чрез „ЗК О.– клон България“ КЧТ.
ОСЪЖДА ЗК „О.“ АД Кипър чрез „ЗК О.– клон България“ КЧТ, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:*** по предявения по реда на чл. 219, ал.
3 ГПК обратен иск да заплати на основание чл. 429 ал.1 от КЗ на
Б.Н.А., ЕГН **********,*** – адв. Е.К.
сумата от 20 000 /двадесет хиляди/лв. – регресно
вземане за неимуществени вреди от ПТП от 08.02.2018 г., като отхвърля искът за
горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв., както и сумата от
5 108, 97 лв. – регресно вземане за обезщетение
за имуществени вреди, след като Б.Н.А. изпълни постановеното срещу него
решение по първоначалния иск с правно основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД, както и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 1 602, 91 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА Б.Н.А., ЕГН **********,*** – адв. Е.К. да заплати
на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗК „О.“ АД Кипър чрез „ЗК О.– клон България“
КЧТ, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 100 лв. –
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: