Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……….
гр. Варна, ………….2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна,
XXIII-ти състав, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Светла Великова,
разгледа докладваното от съдия Н. Дичева административно дело № 2476/2019 г. по
описа на XXIII-ти състав на Административен съд – Варна, като за да се
произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 121, вр. чл. 124 от Закона
държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по жалба на М.И.Н. от гр. Варна, ЕГН **********, срещу Заповед №
ЗЦУ-1177/07.08.2019 г., издадена от Изпълнителния директор на Националната
агенция за приходите /НАП/, в качеството на дисциплинарнонаказващ орган /ДНО/,
с която за извършено дисциплинарно нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл –
неспазване на правилата на чл. 1 и чл. 2 от Кодекса за поведение на служителите
в държавната администрация /КПСДА/, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на държавния служител М.И.Н. –
директор на дирекция „Събиране“, ТД на НАП Варна, и Заповед № 3-2474/09.08.2019
г., издадена от Изпълнителния директор на НАП, с която, на основание чл.107,
ал. 1, т. 3 от ЗДСл, във връзка със Заповед за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ № 1177 от 07.08.2019 г., е прекратено служебното
правоотношение между М.И.Н. на длъжност директор на дирекция „Събиране“, ТД на
НАП Варна и НАП.
В жалбата се твърди, че оспорената Заповед № ЗЦУ-1177/07.08.2019 г. е
издадена без съобразяване на давностните срокове за ангажиране и реализиране на
дисциплинарна отговорност, без да е налице фактическо основание за това –
описаното деяние не съставлява нарушение на трудовата дисциплина, при
противоречие между мотивационна и диспозитивна част, както и при липса на
мотиви при индивидуализацията на наказанието.
Жалбоподателят счита, че двумесечният срок от откриване на
нарушението, в който следва да се наложи дисциплинарно наказание, визиран в
нормата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, е започнал да тече на 14.02.2014 г. и е
изтекъл на 14.04.2019г., а процесната заповед му е връчена пет месеца по-късно
– на 13.08.2019 г., след преклудиране на възможността за налагане на
дисциплинарна санкция. Сочи, че по отношение на едногодишния срок по чл. 94,
ал. 1 от ЗДСл в обжалваната заповед липсват мотиви, от които да става ясно кога
се приема за извършено вмененото му нарушение, поради което е поставен в
невъзможност да реализира пълноценно правото си на защита срещу дисциплинарното
обвинение, а съдът – да извърши преценка, своевременно ли е наложено
наказанието или е налице преклузия по отношение на възможността за налагане на
дисциплинарна санкция. Оспорва извършената от ДНО преценка за наличие на
основание за ангажиране и реализиране на дисциплинарната отговорност по реда на
ЗДСл, изтъквайки че чл. 1 и чл. 2 от КПСДА по никакъв начин не могат да бъдат
интерпретирани „в контекста“ на т. 3 от раздел „Заключение“ от Етичните норми
за поведение на служителите на Националната агенция за приходите, установяващ
препоръка за „донасяне“ на предполагаеми случаи на престъпване на нравствени
стандарти, като неизпълнението на тази препоръка не може да бъде квалифицирано
като основание за дисциплинарна отговорност по смисъла на чл. 89, ал. 1, т. 5
от ЗДСл. Освен това заявява, че е съобразил надлежно препоръката за „донасяне“
по т. 3 от раздел „Заключение“ от Етичните норми за поведение на служителите на
Националната агенция за приходите, тъй като с молба вх. № 42646/25.09.2015 г.
до Изпълнителния директор на НАП е съобщил, че материалите по досъдебно
производство № 233/2012 г. по описа на ОД на МВР – Варна са разделени, като
срещу него е образувано ново досъдебно производство под № 324/2014 г. по описа
на ОД на МВР – Варна, че това производство е частично прекратено по отношение
на повдигнатото му обвинение по чл. 282 от НК, като към молбата е приложил
копие на Постановление за частично прекратяване на наказателно производство от
08.07.2015 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна. Сочи, че
работодателят е уведомен за образуваното срещу Н. на 12.06.2012 г. досъдебно производство № 233/2012 г. по
описа на ОД на МВР – Варна чрез постъпилото в ЦУ на НАП уведомление вх. №
11-02-68/13.03.2013 г., което е видно от съдържанието на връчената му на
15.03.2013 г. заповед за временно отстраняване от служба, издадена от
Изпълнителен директор на НАП. По отношение на второто вменено нарушение –
непредставяне на Решение № 91/20.03.2018 г. по АНД № 1541/2017 г. по описа на
Окръжен съд – Варна в НАП за целите на фиска, жалбоподателят счита, че подобно
действие не е дължимо от него нито по служба, нито в качеството на данъчно
задължено местно физическо лице, като причината извършените от негова страна
плащания в полза на бюджета във връзка с посоченото производство да останат
„висящи“ в периода от 06.12.2017 г. до 20.03.2019 г. следва да се търси в
неизпълнението на служебни задължения от трети лица. Твърди, че постановление
за частично прекратяване на наказателно производство от 08.07.2015 г. на
прокурор при Окръжна прокуратура – Варна е нарочно изпратено за сведение на
Директора на ТД на НАП – Варна, с оглед на което е следвало да бъде приведена в
действие процедура ОПЗ 3, която в т. 4.6 урежда осчетоводяването на обезщетение
за имуществени вреди в полза на държавата за непозволено увреждане, произтичащо
от невнесен данък.
На следващо място жалбоподателят навежда доводи, че Решение №
91/20.03.2018 г., постановено по АНД № 1541/2017 г. по описа на Окръжен съд –
Варна, не е основание за извършените от него плащания в полза на централния
бюджет с платежни нареждания от 06.12.2017 г., а само констатира, че с тези
плащания необявеното и неплатено данъчно задължение за 2007 г. е внесено в
бюджета заедно с лихвите, т.е. е вече изпълнено. Счита, че същото се отнася и
за Постановлението на Окръжна прокуратура – Варна от 21.12.2017 г. по досъдебно
производство № 324/2014 г. по описа на ОД на МВР – Варна, с което в съда се
внася предложение за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание. Изтъква, че основанието на плащанията,
реализирани в полза на централния бюджет, е посочено ясно и недвусмислено при
изготвянето на платежните нареждания от 06.12.2017, с което
е отстранен всякакъв повод за възникване на заблуждение у данъчната
администрация относно предназначението на тези плащания, като освен това не е
предприемал никакви опити за злоупотреба със ситуацията, като не е предявявал
нито молби за връщане на надвнесени суми, нито за извършване на прихващане с
такива, т.е. с личните си действия по никакъв начин не е увредил или създал
предпоставки за увреждане на фиска.
Релевират се допуснати в хода на дисциплинарното производство
нарушения на процесуални правила, нарушили правото на защита на жалбоподателя.
Във връзка с това се сочи, че преценката на Изпълнителния директор на НАП по
обективната съставомерност на вменените му дисциплинарни нарушения е формулирана
още преди провеждането на процедурата по реда на чл. 93 от ЗДСл, която в случая
е сведена до формалност. Твърди, че писмо на Изпълнителния директор на НАП изх.
№ 24-03-572#5/07.10.2015 г. за „обръщане на внимание“, отправено до Н. при и по
повод възстановяването му на работа през октомври 2015 г., след отпадане на
повдигнато срещу него обвинение за престъпление по служба, с което тогавашният
Изпълнителен директор на НАП му обръща внимание, да подобри организацията на
работа и да прецизира служебното си поведение, като не допуска пропуски или
нарушения, които да уронват престижа на администрацията, не е свързано с
частичното прекратяване на досъдебното производство по отношение на обвинението
по чл. 282 от НК, а с продължаването му по чл. 255 от НК /във връзка с което е
постановено Решение № 91/20.03.2018 г. по АНД № 1541/2017 г. по описа на
Окръжен съд – Варна/. Аргументира, че правото му на защита е нарушено, тъй като
в хода на производството пред ДНО не е направена нито една констатация за допуснато
от него нарушение на конкретно нормативно закрепено правило за дължимо
поведение, въз основа на което поведението му да бъде обективно оценявано като
противоправно или неетично, а обжалваната заповед се позовава единствено на
бланкетните норми на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл и чл. 1 и чл. 2 от КПСДА,
които не съдържат конкретни правила за поведение, а извеждат принципите на
етичния кодекс. Сочи, че не са анализирани представените от него писмени
обяснения и доказателства.
Оспорващият счита, че при индивидуализацията на дисциплинарното
наказание не е съобразена разпоредбата на чл. 91 от ЗДСл, според която при
определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид:
тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба
или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата,
при които е извършено нарушението; цялостното служебно поведение на държавния
служител. Посочва, че от визираните в заповедта нарушения не са произтекли
никакви вредни последици нито за държавната служба, нито за гражданите. Навежда
доводи, че при индивидуализацията на дисциплинарното наказание не са взети
предвид цялостното служебно поведение на жалбоподателя, както и резултатите от
проведените му множество проверки, свързани с воденото срещу него досъдебно
производство, повечето от които са възлагани лично от Изпълнителния директор на
НАП, при които не са установени никакви правонарушения. Твърди, че наложеното
му дисциплинарно наказание не е съобразено с предложението на Дисциплинарния
съвет по Решение № РЦУ - 72/10.06.2019 г., което не намира основание за
прилагане на най-тежката предвидена в закона санкция.
По изложените съображения се настоява за отмяна на оспорените
заповеди на Изпълнителния директор на НАП и за присъждане на разноските,
направени във връзка с водене на делото, включително заплатен адвокатски
хонорар.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез
представител по пълномощие, поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Подробни съображения за незаконосъобразност на оспорените заповеди се излагат в
депозирана по делото писмена защита.
Ответната страна – Изпълнителен директор на НАП, в открито
съдебно заседание и в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че е спазена
процедурата за налагане на дисциплинарно наказание, в т.ч. и сроковете по чл.
94, ал. 1 от ЗДСл. Намира, че е доказано извършването на описаното в Заповед №
ЗЦУ-1177/07.08.2019г. дисциплинарно нарушение. Отправя се искане за отхвърляне
на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на
НАП.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно трудов договор № 3477/20.12.1991 г. М.И.Н. постъпва
на работа в Министерство на финансите, Териториално данъчно управление – Варна,
данъчна служба – Варна, Бюро „Прогрес“, като заема длъжност главен данъчен
инспектор, считано от 03.01.1992 година. С допълнително споразумение за
изменение на трудовото правоотношение № 12377/16.12.1993г. Н. е преназначен на
длъжност главен данъчен експерт – ръководител на данъчна служба „Прогрес“ в ТДУ
– Варна, считано от 01.01.1994 година. От 01.06.1994 г. последователно заема длъжност
началник на данъчна служба „Прогрес“, данъчна служба „Одесос“, данъчна служба
„Приморско“. Със Заповед № 23855/24.056,1998 г. е прекратено трудовото му
правоотношение, на основание чл. 325, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ и лична
молба, считано от 01.07.1998 година. На 28.08.2003 г. между Главна данъчна
дирекция и М.И.Н. е сключен трудов договор № 40646, съгласно който последният
заема длъжността началник отдел „Събиране“, считано от 01.09.2003 година. С
допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение №
40987/28.12.2005 г. е назначен на длъжност директор на дирекция „Събиране“ в ТД
на НАП Варна, считано от 01.01.2006 година.
Със Заповед № 517/18.05.2009 г. на Изпълнителния директор на
НАП /л. 22/, издадена на основание чл. 9, ал. 2 от ЗДСл, във връзка с № 36, ал.
5 от ПЗР на ЗИД на ДОПК /обн. ДВ, бр. 12 от 2009 г./ М.И.Н. е назначен на
държавна служба на длъжност директор на дирекция „Събиране“ В ТД на НАП Варна,
като съгласно акт за встъпване в длъжност /л. 23/ същият е постъпил на държавна
служба на 01.06.2009 година.
На 22.04.2010 г., 12.10.2015 г. и 15.11.2016 г. на Н. са
връчени длъжностни характеристики за заеманата от него длъжност.
Във връзка с постъпила чрез ТД на НАП Варна докладна записка от
лицето А. П., заведена в деловодната система на ЦУ на НАП с вх. №
24-03-1070/18.12.2018 г., и по сигнал от лицето Д. П., заведен с вх. № 94-Д-379/10Л2.2018 г.,
на основание Заповед № ЗЦУ-16/04.01.2019 г. и Заповед № ЗЦУ-14/04.01.2019 г., е
извършена проверка от Инспектората, резултатите от която са обективирани в
нарочен доклад, изготвен от Л.Г. – ръководител на Инспекторат. При проверката е
установено, че в докладната записка /вх. № 24-03-1070/18.12.2018 г./ се съдържа
информация за водено досъдебно производство /ДП/ по чл. 255, ал. 4 от
Наказателния кодекс /НК/ срещу директора на дирекция „Събиране“ М.Н., респ. за
АНД 1541/2017 г., с подсъдим същото лице, за извършени престъпления по чл. 255,
ал. 4, ал. 3 и сл. от НК – „избягване плащане на данъчни задължения в особено
големи размери, внесени по-късно“, по което е постановено Решение №
91/20.03.2018 година. Подобна информация се съдържа и в сигнала на Д. П. /вх. №
94-Д-379/10.12.2018 г./, а именно – за водено ДП срещу М.Н., „...за което е
осъден по чл. 255, ал. 4, ал. 3 от НК..“.
Допълнителна справка на Инспектората е изяснила, че съгласно Решение
№ 91/20.03.2018 г. на Окръжен съд – Варна, М.Н. е признат „...за виновен за
това, че на 15.04.2008 г., пред ТД на НАП град Варна, като данъчно задължено
местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ ... е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 29 065,20
лева, представляващи дължим данък върху доходите на физически лица за данъчна
година от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г....“. Определеният данък е за
недеклариран облагаем доход от прехвърляне на права или имущество в размер на
121 105,00 лева, придобит от прехвърляне на вещно право на строеж,
обективирано в нотариален акт от 14.12.2007 година. Тъй като до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатено данъчно
задължение в размер на 29 065,20 лева е внесено в бюджета заедно с лихвите
в размер на 30 259,90 лева, съдът постановява, че М.Н. „…..е осъществил
състава на престъпление по чл. 255, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2
от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК го освобождава от наказателна
отговорност и му налага административно наказание глоба е размер на 2 500 лева“.
Инспекторатът е направил извод, че тъй като лицето се
освобождава от наказателна отговорност, то не е налице нарушение на
изискванията за назначаване на държавна служба, по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДСл.
Прието е обаче, че видно от установеното от съда, налице е неспазване на
задължението на лицето за деклариране на доходи по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ и в
тази връзка – укриване на данъци и съответно реализиране състава на чл. 255 от НК.
В доклада на Инспектората са посочени норми от Кодекса за
поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/, които
регламентират съответните изисквания по отношение морала и поведението на
държавния служител, напр. чл. 2, ал. 5, чл. 17, чл. 21, чл. 22 и други.
Визирани са и аналогични правила от Етичните норми за поведение на служителите
в НАП.
Направен е извод, че тъй като от 2003 г. до настоящия момент М.Н.
заема ръководна длъжност – началник на отдел и директор на дирекция,
констатираното нарушение е с по-голяма тежест, предвид деморализиращото
въздействие на извършените от ръководителите нарушения спрямо техните подчинени
служители.
Установено е още, че във връзка с образувано на 13.06.2012 г.
в ОД на МВР – Варна досъдебно производство № 233/2012 г. за престъпление по чл.
282, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и привличане на М.Н. като обвиняем на 12.03.2013
г., в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква “а“ от НК, считано от 15.03.2013 г., на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДСл, същият е
временно отстранен от служба, със Заповед № 93/13.03.2013 г. на Изпълнителния
директор на НАП /л. 16/.
С молба вх. № 42646/25.09.2015 г. /л. 63 от делото/ до
Изпълнителния директор на НАП жалбоподателят е поискал Заповед № 93/13.03.2013
г. да бъде отменена и да бъде възстановен на служба. Към молбата са приложени
постановления на Окръжна прокуратура – Варна вх. №№ 3108/14/16.09.2014 г. и
3108/14/09.07.2015 година. Със заповед № ЗЦУ-1132/07.10.2015 г. на Изпълнителния
директор на НАП /л. 15/, считано от 13.10.2015 г., временното отстраняване е
отменено.
Инспекторатът е анализирал процедура ОПЗ 3, т. 4.6, в която е
уредено осчетоводяването на обезщетение за имуществени вреди в полза на
държавата за непозволено увреждане, произтичащо от невнесен данък, като по
отношение изясняване на задължението тя препраща към т. 4.19 от Процедура К 33,
която предвижда, решението за това какъв да бъде въведеният размер на
задълженията, възникнали във връзка с производствата по тази процедура, да се
взема от комисията по т. 4.11, при съобразяване на разпоредбите на ДОПК и на
указание № 20-00- 203/12.06.2009 г. на ИД на НАП, когато се касае за събиране
по реда на ДОПК. Преценено е, че макар и процедура К 33 да касае случаите, при
които инициативата за водене на съдебното производство е уведомяване на прокуратурата
от служители на НАП, този ред може да се приложи и в конкретния случай, с оглед
отразяване на задължението по ДОС, обвързване с наличните плащания и уточняване
на разминаването в задължението и вноските.
В заключение Инспекторатът е счел, че М.Н. – директор на
дирекция „Събиране“ в ТД на НАП Варна, е нарушил изискванията по отношение
морала и поведението на държавния служител, регламентирани в КПСДА и Етичните
норми за поведение на служителите в НАП, в т.ч. и на изискването за изпълнението
на личните си задължения, произтичащи от нормативни актове, като се спазват
установените от закона срокове за подаване на данъчни документи и плащане на
данъци и осигуровки, и навреме, и коректно декларират данни, свързани с
определяне на данъчните им задължения, когато това е постановено със закон.
Със Заповед № ЗЦУ-316/05.03.2019 г. на Изпълнителния директор
на НАП, на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДСл, е наредено дисциплинарният съвет,
назначен със Заповед № ЗЦУ-1045/06.08.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП,
да образува дело срещу държавния служител М.И.Н. – директор на дирекция
„Събиране“, ТД на НАП Варна, съгласно доклада от Л.Г. – ръководител на
Инспекторат.
С докладна записка от 01.04.2019 г. главният секретар на НАП
и председател на дисциплинарния съвет /ДС/ на НАП уведомява Изпълнителния
директор на НАП за проведено от ДС на НАП заседание на 15.03.2019 г.,
резултатите от което са отразени в нарочен протокол, на което е преценено, че не
са налице предпоставките за вземане на обективно решение относно наличието на
основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител.
Счетено е, че по случая е необходимо да бъде извършена допълнителна проверка от
страна на компетентните дирекции „Обслужване“, ДОМ, „Контрол“ и „Събиране“, с
подкрепата, при необходимост и на звено Инспекторат, както и да се предостави
допълнителна информация от страна на ТД на НАП Варна, по подробно описани в
докладната въпроси.
За резултатите от проведеното второ заседание на ДС на НАП е
съставен протокол от 08.05.2019 г., съгласно съдържанието на който членовете на
ДС са се запознали с материалите, постъпили допълнително въз основа на докладна
записка от главения секретар на НАП и председател на дисциплинарния съвет на
НАП, като са обсъдени постъпилите становища от съответните административни
структури.
Видно от становището на Директора на ТД на НАП Варна при
извършена проверка и анализ на ДОС на М.Н. е установено, че за периода от 2007
г. до 2018 г. по данъчно-осигурителната сметка /ДОС/ има информация за подадени
декларации за данък върху доходите на ФЛ и извършени плащания по тях и за
подадена декларация обр. 7 за периода 2013 г. – 2015 г., и плащания по нея. На
06.12.2017 г. по сметка „Банка данъци и др.“ постъпват две плащания, съответно
в размер на 30 259,90 лева и 29 065,20 лева, като с част от тези
плащания през 2018 г. се погасяват задължения по реда на чл. 169, ал. 4 от ДОПК
в размер на 2 339,10лева. На 20.03.2019г. в отдел „Обработка на плащания и
задължения“, дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Варна постъпва Протокол вх. №
ВхК 13449/20.03.2019г., изготвен от комисия, определена със заповед на
директора на ТД на НАП Варна. Основанието за нейното сформиране е постъпилият
доклад от Л.Г. – ръководител на Инспектората, и във връзка със съдебно решение
на Окръжен съд – Варна № 91/20.03.2018 г., постановено по АНД 1541/2017 година.
Посочено е, че съгласно Процедура ОПЗ 3 версия Е,
задълженията, описани в Протокола от 20.03.2019 г., са осчетоводени по ДОС на М.Н.
на 20.03.2019 г., като същите са обвързани с плащанията от 06.12.2017 година. Сумата,
оставаща за довнасяне, в размер на 816,00 лева, е платена от лицето на 21.03.2019г.
чрез ПОС терминал.
В становището на Директора на ТД на НАП Варна се посочва също,
че при извършена справка в ПП „Архимед“ е установено, че съдебно решение на
Окръжен съд – Варна № 91/20.03.2018 година, постановено по АНД 1541/2017 г., не
е постъпвало по официален път. Същото е получено от Окръжен съд – Варна „на
ръка“, срещу представено пълномощно от страна на юрист от отдел „Обжалване“ при
териториалната дирекция, след постъпването на доклада ръководителя на
Инспектората. Процесуален представител на НАП не е участвал като заинтересовано
лице или в друго процесуално качество по наказателното дело, от страна на ТД на
НАП Варна не са изпращани становища и същата не е била официално информирана за
хода на наказателното производство.
По данни от ИС „Контрол“ срещу лицето М.Н. са водени различни
производства – проверка за установяване на факти и обстоятелства, проверка за
съпоставка на доходи и имущество, проверка за установяване на налични активи
/инвентаризация/, ревизионно производство.
Съгласно становището на директор на дирекция „Събиране“,
съдебното решение № 91/20.03.2018 г., постановено по АНД № 1541/2017 г. по
описа на ОС Варна, с което Н. е признат „за виновен за това, че на 15.04.2008
г., пред ТД на НАП град Варна, като данъчно задължено местно физическо лице по
смисъла на чл. 4, ал. 1, т.1 от ЗДДФЛ ... е избегнал установяването и плащането
на данъчни задължения в особено големи размери – 29 065,20 лева,
представляващи дължим данък върху доходите на физически лица за данъчна година
от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г....“, е отразено в ДОС на лицето на 20.03.2019
година. Констатирано е, че дължимият данък, ведно с лихвите е платен в пълен
размер на 06.12.2007 г., т.е. преди съдебното решение от 20.03.2018 година. Прието
е, че тъй като към датата на плащането М.Н. не е имал непогасени задължения,
плащанията са останали „висящи“ и са се обвързвали с декларирани от него
задължения през следващата 2018 г., включително авансови вноски за първо, второ
и трето тримесечие на 2018 г., за част от които е имало нарочни плащания в
сроковете за доброволното им изпълнение.
След като на 20.03.2019 г. в ДОС на г-н Н. е отразено
съдебното решение от 20.03.2018 г. и са приспаднати остатъците от направените
плащания, е останал непогасен дълг – в размер на 816,00 лева, който е платен на
21.03.2019 година. Сумата е равняваща се на частта от авансовите вноски за
второ и трето тримесечие на 2018 г., за които през 2018 г. няма постъпили
нарочни плащания.
От директора на дирекция „ Обслужване“ са предоставени данни,
представляващи описание на ДОС на задълженото лице в СУП за 2017 г., 2018 г. и
2019 г. – 19.03.2019 година.
В допълнително предоставеното становище Л.Г. – ръководител на
Инспектората се посочва, че тъй като към момента на извършване на проверката в
НАП не е налична информация за воденото дело и резултата от него –
постановеното Решение на Окръжен съд – Варна № 91/20.03.2018 година, по ДОС на
лицето не е отразено задължение, а са налични суми, които могат да бъдат
третирани като надвнесени или недължимо внесени, подлежащи на прихващане и
възстановяване. В раздел „Заключение“ на Етичните норми за поведение на
служителите на Националната агенция за приходите е предвидено следното
задължение: при предприети действия от страна на органите на прокуратурата, МВР
или следствието срещу служител на НАП, той или служител, на който този факт е
известен, е длъжен незабавно да уведоми за това работодателя. В случая е
констатирано, че това е направено от друг служител на НАП – Атанас Петков –
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“, ТД на НАП Варна, а не от служителя,
срещу когото е образувано наказателното производство – М.И.Н..
След анализ на гореописаната фактическа обстановка ДС на НАП
е взел единодушно решение, че на държавния служител М.И.Н. следва да се наложи
дисциплинарно наказание „Понижение в по-долен ранг“, за максималния срок от
една година, на основание чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, за допуснато нарушение
на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл – неспазване на правилата на КПСДА и
по-специално на правилата на чл. 1 и чл. 2 от същия, в контекста на Етичните
норми за поведение на служителите на Националната агенция на приходите.
С Решение № РЦУ-72/10.06.2019 г. ДС на НАП е направил предложение
към ДНО за налагането на дисциплинарно наказание „Понижение в по-долен ранг“,
за максималния срок от една година, на основание чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗДСл.
Членовете на ДС препоръчват да се предприемат действия по освобождаването на
служителя от заеманата понастоящем ръководна длъжност.
Решението на ДС на НАП, ведно с протоколите от проведените
заседания на ДС, е сведено до знанието на Изпълнителния директор на НАП на
12.06.2019 г. посредством докладна записка, изготвена от главния секретар на НАП
и председател на ДС на НАП.
С писмо изх. № 94-Ф-379#12/14.06.2019 г. Изпълнителният
директор на НАП уведомява М.Н. за открита срещу него процедура за ангажиране на
дисциплинарната му отговорност и отправя покана да се запознае с материалите по
решение на ДС на НАП и на 25.06.2019 г. за изслушване от Изпълнителния директор
на НАП. Писмото е връчено лично на държавния служител на 21.06.2019 година.
Съгласно докладна записка на главния секретар на НАП и
председател на ДС на НАП поради ползване от Н. на отпуск за временна
неработоспособност за периода от 25.06.2019 г. до 08.07.2019 г. същият не е
изслушан от Изпълнителния директор на НАП.
С писмо изх. № 94-Ф-379#15/11.07.2019 г.
Изпълнителният директор на НАП отново уведомява М.Н. за открита срещу него
процедура за ангажиране на дисциплинарната му отговорност и отправя покана да
се запознае с материалите по решение на ДС на НАП, като го кани на 30.07.2019
г. за изслушване от Изпълнителния директор на НАП.
При изслушването на държавния служител същият е депозирал
писмено становище № 94-Д-379#19/30.07.2019 г. /л. 189 – л. 191 от делото/,
в което са изложени възражения срещу констатациите в решението на ДС за наличие
на основание на ангажиране и реализиране на дисциплинарната отговорност на М.Н.
по реда на ЗДСл. Към становището са приложени писмени доказателства.
Със Заповед № ЗЦУ-1177/07.08.2019 г. Изпълнителният директор
на Националната агенция за приходите, в качеството на ДНО, е приел, че М.Н. е
извършил следното дисциплинарно нарушение, във формата на бездействие: не е
изпълнил задължението си да уведоми своя ръководител за резултатите от воденото
досъдебно производство, а впоследствие и за съдебното производство по АНД №
1541/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Служителят не е предоставил в НАП
и съдебното решение № 91/20.03.2018 г., с което е признат „за виновен за това,
не на 15.04.2008 г., пред ТД на НАП град Варна, като данъчно задължено местно
физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ ...е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 29 065,20
лева, представляващи дължим данък върху доходите на физически лица за данъчна
година от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г....“. Прието е, че с деянието си във
формата на бездействие, служителят е създал предпоставки плащанията от негова
страна във връзка със съдебното производство да останат „висящи“ и съответно да
се обвържат с декларирани от него задължения през следващата 2018 г.,
включително авансови вноски за първо, второ и трето тримесечие на 2018 г., за
част от които е имало нарочни плащания в сроковете за доброволното им изпълнение.
Причината – към датата на плащането М.Н. не е имал непогасени задължения, а
съдебното решение от 20.03.2018 г. не е било известно на компетентните
служители в ТД на НАП Варна. Същото е отразено в ДОС на служителя едва на
20.03.2019 г., във връзка с констатациите в доклада на Инспектората.
Посочено е, че деянието е в противоречие с правилата и
принципите, които са основополагащи в служебната дейност на служителите в
държавната администрация, съгласно чл. 1 и чл. 2 от КПСДА, както и че
поведението на Н. не е съобразено с Етичните норми за поведение на служителите
на НАП, поради което представлява нарушение на трудовата дисциплина и се
санкционира с дисциплинарно наказание по съответния ред.
Счетено е, че с деянието си, държавният служител е създал
сериозни предпоставки за неблагоприятни последици върху имиджа на НАП и
увреждане на доброто име на приходната администрация пред трети лица. С
бездействието си жалбоподателят е допринесъл внесени от него суми да останат
„висящи“ и то при положение, че се касае за служител на НАП, който същевременно
е ръководител на структурно звено дирекция „Събиране“. Според ДНО посоченото поведение,
проявено от страна на Н., индикира за груба незаинтересованост и нежелание за
съдействие на служителите на приходната администрация, имащи отношение към
администрирането на ДОС на държавния служител, в частност – отразяване на
задължението по ДОС, обвързване с наличните плащания и уточняване на
разминаването в задължението и вноските.
Посочено е, че предвид формата на деянието – бездействие, не
са налице предпоставките за прекратяване на образуваното дисциплинарно
производство поради изтекли давностни срокове, както и че от субективна страна
деянието е извършено умишлено, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от Наказателния
кодекс.
Изложени са мотиви, че преди налагане на дисциплинарното
наказание, на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДСл, ДНО е взел предвид становището
на дисциплинарния съвет във връзка с образуваното, въз основа на заповед №
ЗЦУ-316/05.03.2019 г., допълнена със заповед № ЗЦУ-651/08.05.2019 г. на Изпълнителния
директор на НАП, дисциплинарно дело. Отчетени са обстоятелствата, че Н. е
дългогодишен служител на НАП, с богат професионален опит, ръководител на
структурно звено – директор на дирекция „Събиране“ в една от най-големите
териториални дирекции в НАП – ТД на НАП Варна, че през 2016 г. и 2017 г.
държавният служител има годишни оценки за индивидуалното изпълнение на
длъжността 2 „Изпълнението е над изискванията“, а за 2018 г. – оценката е
„Изпълнението напълно отговаря на изискванията“, че на служителя е обърнато
внимание с писмо изх. № 24-03-572#5/07.10.2015 г. от Изпълнителния директор на
НАП /л. 169 от делото/, както и че няма наложени дисциплинарни наказания по
реда на Кодекса на труда и Закона за държавния служител. С оглед тези
констатации ДНО е посочил, че тъй като М.Н. е заемал основно ръководни
длъжности в приходната администрация, с високи годишни оценки за изпълнението
на длъжността, същият би следвало да има адекватно служебно поведение, което да
кореспондира стриктно с неговата длъжностна характеристика, утвърдени
процедури, заповеди, правила, както и етичните стандарти в НАП, респ. спрямо
него, в качеството му на ръководител, по правило са завишени изискванията за морално
и професионално изпълнение. Заключено е, че високите годишни оценки не
смекчават неговата отговорност, а създават очаквания за много по-висока степен
на професионализъм и етика на работното място.
Във връзка с наведените в писмените обяснения на държавния
служител възражения за липса на извършено дисциплинарно нарушение, в оспорената
Заповед № ЗЦУ-1177/07.08.2019г. е посочено, че наличието на инцидентна
информация по различни поводи относно воденото срещу него досъдебно производство,
не освобождава Н. от задължението да информира своя ръководител в НАП за
наличието на краен съдебен акт. За неоснователни са счетени и съображенията, че
служителят е изпълнил задължението си да информира /„да донася за себе си“/,
което според него имало еднократен характер.
По изложените съображения Изпълнителният директор на НАП е
достигнал до извод, че са налице предпоставките за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание от предвидените в чл. 90, ал. 1 от ЗДСл, поради което е
отчел мотивите на ДС, но не е потвърдил направеното от същия предложение за налагане
на държавния служител М.Н. на дисциплинарно наказание „Понижение в по-долен
ранг“, за максималния срок от една година, на основание чл. 90, ал. 1, т. 4 от
ЗДСл. Посочено е, че нарушавайки посочените по-горе нормативни и
вътрешнослужебни правила, държавният служител М.И.Н. – Директор на дирекция
„Събиране“, ТД на НАП Варна, е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл – неспазване
правилата на КПСДА и по-специално на правилата на чл. 1 и чл. 2 от същия,
което, видно от събраните доказателства, е извършено умишлено, поради което и
на основание чл.92 от ЗДСл и чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл му е наложил
дисциплинарно наказание „уволнение“.
В заповедта е посочено, че при определяне на вида и размера
на дисциплинарното наказание са взети предвид и тежестта на нарушението,
настъпилите от него последици, формата на вината, обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, писмените обяснения и цялостното служебно поведение на
държавния служител, съгласно изискванията на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл.
В хода на съдебното производство към доказателствения
материал по делото са приобщени представените от процесуалните представители на
страните писмени доказателства, подробно описани в съответните протоколни
определения за приемането им, между които 2 броя платежни нареждания 06.12.2017
г. съответно за сумите в размер на 29 065,20 лева и 30 259,90 лева, в
които като основания за плащане е посочено съответно „данъчно задължение от
доход за 2007 г. по чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ“ и „лихви върху доход от 2007
г. по 10, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ за периода от 01.05.2008 г. до 07.12.2017 г.“
/л. 46-гръб от делото/; трудови договори и допълнителни споразумения на М.Н.
/л. 129 – л. 135 от делото/; болничен лист № Е 20197510783 за периода
25.06.2019 г. – 08.07.2019 г., издаден на М.Н.
/л. 159/; справки от програмен продукт HeRMeS за ползван от М.Н.
платен годишен отпуск за периода 02.04.2018 г. – 09.08.2019 г. и отпуск за
временна неработоспособност за периода 26.06.2018 г. – 08.07.2019 г. /л. 160 и
л. 161 от делото/; декларация от М.Н. за запознаване с Етичните норми за
поведение на служителите на НАП, подписана от служителя на 22.03.2006 г. /л.
162 от делото/; разпечатка от ел. писмо за изпращане на 22.03.2019 г. на
становище с приложени доказателства във връзка с доклад на Инспектората при НАП
/л. 163 от делото/; становище от М.Н. относно доклад от Л.Г. – ръководител на
Инспектората при НАП ведно с приложени към него доказателства /л. 164 – л. 188
от делото/ и други.
Събрани са гласни доказателства – в качеството на свидетел е
разпитана Р.Д.Т, която дава показания, че познава жалбоподателя от края на 2006
година, когато е постъпила на работа като публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“, ТД на НАП – Варна. Твърди, че в продължение на няколко години /от
края на 2006 г. до м. август 2019 г./ е придобила непосредствени впечатления
върху работата и поведението на М.Н., като заявява, че никога не е ставала
свидетел на някакъв инцидент, непристойна проява или грубост от негова страна.
Посочва, че сумите по личните данъчно-осигурителни сметки на лицата се
обработват от отдел ОПЗ /Обработка на плащания и задължения/, а служителите на дирекция
„Събиране“ нямат такава възможност и компетентност.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК /Заповед № ЗЦУ-1177/07.08.2019 г. и Заповед №
3-2474/09.08.2019 г. са връчени на жалбоподателя на 13.08.2019 г., а жалбата срещу тях е
подадена на 26.08.2019 г./ и е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
При извършване на служебната
проверка по чл. 168 от АПК, съдът констатира, че обжалваната Заповед №
ЗЦУ-1177/07.08.2019 г. е издадена от компетентен орган – Изпълнителният
директор на НАП, който като орган по назначението съгласно чл. 13, ал. 1 от
Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/, има и качеството на ДНО по
смисъла на чл. 97, ал. 1, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗДСл и чл. 13а, ал. 1,
предложение първо от ЗНАП. Спазена е установената от закона писмена форма по
чл. 97, ал. 1 от ЗДСл и заповедта е мотивирана, като изложените в нея мотиви са
съобразени с естеството на акта и по ясен и недвусмислен начин излагат
съображенията на административния орган, като дават възможност адресатът на
заповедта да се запознае с основанията за налагане на дисциплинарното
наказание, а на съда – да упражни ефективен контрол за законосъобразност.
В хода на дисциплинарното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Съгласно чл. 89, ал. 2, т 5 от ЗДСл /каквото дисциплинарно
обвинение е повдигнато на жалбоподателя/, виновното неспазване на правилата на
Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, е дисциплинарно
нарушение. Съгласно чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл едно от видовете дисциплинарни
наказания е „уволнението“.
В производството по налагане на дисциплинарно наказание по
ЗДСл, ДНО не действа при условията на обвързана компетентност, а съобразно
разпоредбата на чл. 91 от ЗДСл, при определяне на вида и размера на
дисциплинарното наказание е длъжен да вземе предвид тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата
на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и цялостното поведение на държавния служител. Разпоредбата на чл. 93
от ЗДСл задължава още ДНО преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и
оцени посочените от него доказателства, като изискването е кумулативно.
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДСл, преди да наложи дисциплинарно
наказание по чл. 90,
ал. 1, т. 4 и т. 5, ДНО взема становището на ДС, който образува
дисциплинарно дело по негово нареждане. Според ал. 2 на същата правна норма,
задачата на ДС е да изясни фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение,
както и при необходимост да изслуша обясненията на държавния служител и обсъди
представените от него доказателства. Разпоредбата на ал. 3 на чл. 96 от ЗДСл
въвежда изискване решенията на ДС да се вземат с мнозинство от две трети, както
и да съдържат становище относно наличието на основание за дисциплинарна
отговорност, относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение
дисциплинарно наказание. Взетото решение следва да бъде представено заедно с
преписката по делото на ДНО в 7-дневен срок от приемане на решението /чл. 96,
ал. 4 от ЗДСл/.
Разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл от своя страна въвежда
императивни изисквания за формата на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, а именно в нея да бъдат посочени: 1/ трите имена и длъжността на
дисциплинарно наказващия орган; 2/ дата на издаването; 3/ трите имена и
длъжността на наказвания държавен служител; 4/ описание на извършеното от него
нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават; 5/ служебните
задължения, които са били виновно нарушени; 6/ видът и размерът на наказанието;
7/ правното основание за налагането му.
Провеждането на дисциплинарното производство при спазването
на горецитираните нормативни изисквания е гаранция за правото на защита на
наказаното лице, като в тежест на ДНО е да установи тяхното изпълнение.
Настоящият съдебен състав преценява, че в случая
дисциплинарната процедура формално е спазена.
Противно на релевираното в жалбата, са спазени и сроковете по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл и чл. 13а, ал. 2 от ЗНАП. По арг. от чл. 96, ал. 2
от ЗДСл нарушението и нарушителят следва да се считат открити от момента, в
който ДНО е запознат със становището на ДС – в случая на 12.06.2019 г., когато главният секретар на НАП и председател
на ДС на НАП е предоставил на ДНО материалите по дисциплинарното производство.
Оспорената Заповед № ЗЦУ-1177 е издадена на 07.08.2019 г., т.е. в
двумесечния срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Освен това следва да бъде отбелязано, че съгласно чл. 94, ал. 3 от ЗДСл
сроковете по ал. 1 не текат, когато държавният служител е в законоустановен
отпуск, а в случая са налице данни за ползван от Н. платен годишен отпуск на
24.06.2019г., 01.08.2019 г., 02.08.2019 г. и от 05.08.2019 г. до 09.08.2019 г.,
както и за ползван отпуск поради временна неработоспособност за периода от
25.06.2019 г. до 08.07.2019 година /вж. приложените по делото болничен лист № Е
20197510783 за периода 25.06.2019 г. – 08.07.2019 г., издаден на М.Н. и справки от програмен продукт HeRMeS/. Предвид датата на постановяване
на Решение № 91/20.03.2018 г. по АНД № 1541/2017 г. по описа на Окръжен съд –
Варна, ДНО е ангажирал дисциплинарната отговорност на жалбоподателя в срока по
чл.13а, ал. 2, предложение второ от ЗНАП, според която правна норма дисциплинарните
наказания се налагат от дисциплинарно наказващия орган не по-късно от две
години от извършването му.
На основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл
жалбоподателят е поканен за запознаване с материалите, изслушване и представяне
на писмени обяснения. Такива са представени от него и са обсъдени от ДНО в
изпълнение на изискването, въведено в посочената разпоредба. Всички конкретни
документи, на които са се позовали ръководителят на Инспектората при НАП, ДС на
НАП и ДНО, са приложени по преписката.
Независимо от формално спазената
процедура по налагане на дисциплинарно наказание, Заповед № ЗЦУ-1177/07.08.2019 г. на Изпълнителния
директор на НАП е
постановена в противоречие с материалноправни разпоредби – основание за отмяна
по чл. 146, т. 4 от АПК.
Според разпоредбата на чл. 89 от ЗДСл, дисциплинарно
нарушение по смисъла на закона е само това виновно поведение на служителя,
което може да бъде подведено под някоя от изрично посочените в ал. 2 и ал. 3
хипотези. При упражняване на правомощията си ДНО е длъжен да изследва
всеобхватно обективната и субективна страна на деянията и да дава точна
квалификация на нарушенията на служебните задължения, свързани със съответната
заемана длъжност. Когато е извършено действие или е налице бездействие във
връзка със служебните задължения, нарушени са конкретни правила, които
очертават съдържанието на служебното правоотношение, могат да се налагат
дисциплинарни наказания на онези основания, в чиито фактически състав са
включени нарушенията на служебните задължения.
В конкретния случай дисциплинарната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за това, че „не е изпълнил задължението си да уведоми своя ръководител за резултатите
от воденото досъдебно производство, а впоследствие и за съдебното производство
по чл. 78а от НК - АНД № 1541/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Служителят не е предоставил в НАП и съдебното решение № 91/20.03.2018 г., с
което е признат „за виновен за това, не на 15.04.2008г., пред ТД на НАП град
Варна, като данъчно задължено местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1,
т. 1 от ЗДДФЛ ...е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 29 065,20 лева, представляващи дължим данък върху
доходите на физически лица за данъчна година от 01.01.2007 г. до 31.12.2007
г....“. С посоченото решение № 91/20.03.2018г. състав на ВОС , НО го
освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание
глоба по чл.78а от НК в размер на 2500лв. http://vos.bg/bg/usefull/aktove.
Според АНО с деянието си във формата на бездействие,
служителят е създал предпоставки плащанията от негова страна във връзка със
съдебното производство да останат „висящи“ и съответно да се обвържат с
декларирани от него задължения през следващата 2018 г., включително авансови
вноски за първо, второ и трето тримесечие на 2018 г., за част от които е имало
нарочни плащания в сроковете за доброволното им изпълнение.
Причината – към датата на плащането М.Н. не е имал непогасени
задължения, а съдебното решение от 20.03.2018 г. не е било известно на
компетентните служители в ТД на НАП Варна. Същото е отразено в ДОС на служителя
едва на 20.03.2019 г., във връзка с констатациите в доклада на Инспектората.
Прието е, че по този начин М.Н. – Директор на Дирекция
„Събиране“, ТД на НАП Варна, е нарушил правилата
и принципите, които са основополагащи в служебната дейност на служителите в
държавната администрация, съгласно чл. 1 и чл. 2 от КПСДА, както и че
поведението на държавния служител не е съобразено с Етичните норми за поведение
на служителите на НАП – дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл,
което се санкционира с дисциплинарно наказание по съответния ред.
Посочените текстове от КПСДА регламентират целта на кодекса –
да повиши общественото доверие в професионализма и морала на държавните
служители, както и да издигне престижа на държавната служба /чл. 1 от КПСДА/, и
въвеждат за държавните служители и в частност на служителите на НАП, задължения
/чл. 2 от КПСДА/: да спазват принципите на законност, лоялност, честност,
безпристрастност, политическа неутралност, отговорност и отчетност; да изпълняват
служебните си задължения при строго спазване на законодателството в Република
България, като съдействат за провеждането на държавна политика, основаваща се
на принципите на правовата държава; да осъществяват действия, предлагат и
вземат решения, водещи до елиминиране на произвола и укрепване на доверието в
държавните институции; да извършват дейността си компетентно, обективно и
добросъвестно, като се стремят непрекъснато да подобряват работата си в интерес
на гражданите; да следват поведение, което не накърнява престижа на държавната
служба, не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в своя
обществен и личен живот.
С горепосочените задължения се регламентират правила за
поведение на служителя на приходната администрация при изпълнение на държавната
служба, нарушаването на които прави поведението му несъвместимо с морала, респ.
може да е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за
нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл. Както е прието в Тълкувателно
постановление на ВАС № 3/07.06.2007 г. по тълкувателно дело № 4/2007 г., поведение,
несъвместимо с морала, може да представлява действие или бездействие, а
действие, уронващо престижа, безспорно изисква външно изразен волеви акт на
нарушителя. Съдът намира, че тълкуването, дадено в посоченото тълкувателно
постановление, е приложимо и към настоящия случай, доколкото обсъждайки и
тълкувайки съставите на дисциплинарните нарушения по ЗМВР /отм./, ВАС е извел
принципни положения, относими към държавната служба изобщо.
За налагането на дисциплинарното наказание по чл. 90, ал. 1,
т. 5 от ЗДСл е необходимо да се установят действия или бездействия от страна на
държавния служител, които следва да се квалифицират като тежко дисциплинарно нарушение, засягащо общовалидни обществени
ценности, водещо до накърняване обществения авторитет на институцията. Такова в
случая не е установено. Цитираните в заповедта разпоредби на чл. 1 и чл. 2 от
ЗДСл не съдържат конкретни правила за поведение, а извеждат принципите на
етичния кодекс. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл също е обща, като
предвижда налагане на наказание за неспазване правилата на КПСДА. Реализирането
на дисциплинарна отговорност за нарушаване на принципите, прогласени в чл. 1 и
чл. 2 от КПСДА, изисква посочване на конкретните, неспазени от субекта, правила
и норми, регламентиращи дължимото поведение.
В Решение № РЦУ-72/10.06.2019 г. на ДС е посочено правилото
на т. 3, изречение първо от раздел „Заключение“ на Етичните норми за поведение
на служителите на Националната агенция за приходите, според което при предприети действия от страна на
органите на прокуратурата, МВР или следствието срещу служител на НАП, той или
служител, на който този факт е известен, е длъжен незабавно да уведоми за това
работодателя. Тези норми нямат нормативен характер, а представляват
вътрешнослужебен акт, регламентиращ морални принципи и правила, от които следва
да се ръководят служителите на приходната администрация в личните и служебните
си отношения. Въпреки ненормативния характер на това правило, жалбоподателят е съобразил
поведението си с него. За това свидетелства съдържанието на молба вх. №
42646/25.09.2015 г. до Изпълнителния директор на НАП, с която М.Н. е поискал
Заповед № 93/13.03.2013 г. да бъде отменена и да бъде възстановен на служба, с
която на органа по назначаването /работодателя/ са съобщени следните факти: че
материалите по Досъдебно производство № 233/2012 г. по описа на ОД на МВР –
Варна са разделени, като срещу него е образувано ново досъдебно производство
под № 324/2014 г. по описа на ОД на МВР – Варна, както и че това производство е
частично прекратено по отношение на повдигнатото му обвинение по чл. 282 от НК.
Освен това, към молбата е приложено копие на Постановление за частично
прекратяване на наказателно производство от 08.07.2015 г. на прокурор при
Окръжна прокуратура – Варна, с което е разпоредено досъдебно производство да
продължи да се води срещу обв. М.И.Н. за престъплението по чл. 255. ал. 1. пр.
1 и пр. 2, т. 2, пр. 1 от НК.
На
следващо място, Уведомление
за образуваното срещу Н. на 12.06.2012 г. Досъдебно производство № 233/2012 г.
по описа на ОД на МВР – Варна е постъпило в ЦУ на НАП на 13.03.2013 г. под вх.
№ 11-02-68 от същата дата, което обстоятелство се установява от съдържанието на
връчената му на 15.03.2013 г. Заповед за временно отстраняване от служба №
93/13.03.2013 г. на Изпълнителния директор на НАП и не е спорно между страните.
Що се касае до изискването уведомяването да се извърши
незабавно, в случая служителят е бил обективна невъзможност да го спази, тъй като
е задържан за срок от 72 часа от полицейските органи, което обстоятелство също
е безспорно по делото.
С оглед горното, следва да се приеме, че жалбоподателят добросъвестно
е изпълнил препоръката на т. 3, изречение първо от раздел „Заключение“ от
Етичните норми за поведение на служителите на Националната агенция за приходите,
която не изисква повече от еднократно уведомяване за първоначално предприети
действия. Застъпеното в обжалвания индивидуален административен акт /ИАА/
становище за периодично уведомяване за извършените действия и постановените
актове във връзка с образуваното досъдебно производство не намират нормативна
опора и не се споделят от настоящия съдебен състав. При наличие на уведомяване,
респ. знание за образувано досъдебно производство, органът по назначаването последният
би могъл да се информира във всеки момент за неговия ход,
включително и чрез изискване на допълнителни сведения от държавния служител,
каквито действия в случая не са предприети изцяло по волята на първия.
Не е налице нарушение на служебната дисциплина от страна на Н.
и във връзка с вмененото му бездействие, изразяващо се в непредставяне на
Решение № 91/20.03.2018 г. по АНД № 1541/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна
в НАП за целите на фиска. Подобно действие не е дължимо от жалбоподателя нито
по служба, нито в качеството на данъчно задължено местно физическо лице. Самостоятелно
уведомяване за крайния резултат на производството е мислимо да се дължи единствено в случай на несъвместимост на
осъждането с носенето на държавната служба по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 4 от
ЗДСл, както и в случай на престъпление или административно нарушение, свързано
със службата по смисъла на чл. 94, ал. 2 от ЗДСл, какъвто безспорно и
категорично настоящият не е.
Несъответен на събраните по делото доказателства и на
приложимите материалноправни норми е изводът на ДНО, че непредставяйки в НАП
Решение № 91/20.03.2018 г. по АНД № 1541/2017 г. по описа на Окръжен съд –
Варна, М.Н. е създал предпоставки плащанията от негова страна във връзка със
съдебното производство да останат „висящи“ и съответно да се обвържат с
декларирани от него задължения през следващата 2018 г., включително авансови
вноски за първо, второ и трето тримесечие на 2018 г., за част от които е имало
нарочни плащания в сроковете за доброволното им изпълнение. Основателно в
жалбата се сочи, че причината извършените от страна на държавния служител
плащания в полза на бюджета във връзка с посоченото производство да останат
„висящи“ в периода от 06.12.2017 г. до 20.03.2019 г. е резултат от
неизпълнението на служебни задължения от трети лица, а не от негово виновно
поведение /бездействие/, тъй като няма никакво касателство към служебните му
задължения, регламентирани в представената по делото длъжностна характеристика.
Това е така, тъй като, както бе отбелязано по-горе в настоящото изложение,
Постановление за частично прекратяване на наказателно производство от
08.07.2015 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна, с което е
разпоредено досъдебно производство да продължи да се води срещу обв. М.И.Н. за
престъплението по чл.255. ал. 1. пр. 1 и пр. 2, т. 2, пр. 1 от НК, е било
достояние на Изпълнителния директор на НАП. При това положение е следвало да бъде приведена в действие
процедура ОПЗ 3, която в т. 4.6 урежда осчетоводяването на обезщетение за
имуществени вреди в полза на държавата за непозволено увреждане, произтичащо от
невнесен данък. В същия смисъл са и констатациите в доклада на Ръководителя на
Инспектората при НАП Л.Г. относно резултатите от извършена проверка по Заповед
№ ЗЦУ-16/04.01.2019 година.
В подкрепа на извода за липса на виновно поведение на
оспорващия държавен служител във връзка с възникналата според ДНО „висящност“
на авансово извършените плащания, са и показанията на свид. Т., според които сумите
по личните данъчно-осигурителни сметки на лицата се обработват от отдел ОПЗ, а
служителите на Дирекция „Събиране“ нямат такава възможност и компетентност,
което обстоятелство не се и оспорва от ответния административен орган.
От непредставянето на Решение № 91/20.03.2018 г. по АНД №
1541/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна в НАП не е произтекъл и никакъв
вредоносен резултат за държавната служба. Без основание в обжалваната заповед
се посочва, че държавният служител е създал сериозни предпоставки за
неблагоприятни последици върху имиджа на НАП и увреждане на доброто име на приходната
администрация пред трети лица, тъй като с бездействието е допринесъл внесени от
него суми да останат „висящи“. В платежните нареждания в полза на централния
бюджет от 06.12.2017 г. Н. съвсем ясно и недвусмислено е посочил основание:
„данъчно задължение от доход за 2007 г. по чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ“, и
„лихви върху доход от 2007 г. по чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ за периода от
01.05.2008 г. до 07.12.2017г.“. Тази конкретизация изключва възможността за
възникване на заблуждение у данъчната администрация относно предназначението на
плащанията. Към момента на извършването
им /06.12.2017 г./ Решение № 91/20.03.2018 г. по АНД № 1541/2017 г. по описа на
Окръжен съд – Варна още не е било постановено, т.е. същите представляват
авансови плащания. Ненадлежното им осчетоводяване, в периода до вземане на
решение от комисията по т. 4.11 от К 33 – 20.03.2019 г., се дължи на
неизпълнение на задължения от други служители на данъчната администрация, за
което държавният служител не може и не следва да носи отговорност, включително
и дисциплинарна. Освен това жалбоподателят не е предявявал молби за връщане на
надвнесени суми, нито за извършване на прихващане с такива, т.е. по никакъв
начин не е извършвал или манифестирал намерение за злоупотреба с останалите „висящи“
суми.
Следователно, с личните си действия или бездействия Н. нито е
увредил, нито е създал реална опасност за увреждане на фиска. Още по-малко
такива предпоставки могат да бъдат отнасяни към „имиджа на НАП“. Воденето на
ДОС е вътрешнослужебна дейност – за обвързването на задълженията на Н. с
извършените от него плащания в базата данни на приходната администрация не само
не се дължи, но не е допустима обществена разгласа. Такава не е извършвана,
поради което няма как, след като определен факт не е станал обществено
достояние, да е предизвикал негативна социална реакция, свързана с доброто име
на приходната администрация. Следователно, в случая не е налице изискващия се
съгласно цитираното Тълкувателно постановление на ВАС № 3/07.06.2007 г. по
тълкувателно дело № 4/2007 г., външно изразен волеви акт на нарушителя, уронващ
престижа и имиджа на НАП.
Отделно от изложеното, съдът намира за основателни и
възраженията в жалбата за несъобразяване на разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от
ЗДСл при индивидуализацията на дисциплинарното наказание от страна на ДНО.
Съгласно цитираният законов текст при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание
се вземат предвид: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за
държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител,
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно
поведение на държавния служител. В разглеждания казус, макар че ДНО е
констатирал, че М.Н. е заемал ръководна длъжност, за индивидуалното изпълнение
на която същият е получил годишни оценки през последните години, предхождащи
издаването на процесната заповед, съответно за 2016 г. и 2017 г. оценка 2
„Изпълнението е над изискванията“, а за 2018 г. оценка „Изпълнението напълно
отговаря на изискванията“, както и липсата на наложени дисциплинарни наказания
по реда на Кодекса на труда и ЗДСл, неправилно в Заповед № ЗЦУ-1177/07.08.2019 г. тези факти са счетени не за смекчаващи,
а за отегчаващи обстоятелства, обуславящи налагането на по-тежко дисциплинарно
наказание. Наблюдава се и противоречие в заповедта, доколкото в същата са
изложени мотиви, че преди налагане на дисциплинарното наказание, на основание
чл. 96, ал. 1 от ЗДСл, ДНО е взел предвид становището на дисциплинарния съвет,
но впоследствие не е потвърдил направеното от същия предложение за налагане на
държавния служител М.Н. на дисциплинарно наказание „Понижение в по-долен ранг“,
за максималния срок от една година, на основание чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗДСл,
а, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, е наложил най-тежкото
дисциплинарно наказание „уволнение“. Действително, ДНО е самостоятелен в
преценката си какво по вид и размер дисциплинарно наказание да наложи, като не
е обвързан от предложението на ДС, но в случая, предвид установените от последния
факти и изложените от него мотиви, споделени изцяло от ДНО, наказанието по чл.
90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл се явява несъразмерно тежко.
По изложените съображения, съдът преценява,
че обжалваната
заповед по чл. 97 ЗДСл № ЗЦУ-1177/07.08.2019 г., както и последващо издадената във връзка
с нея Заповед № 3-2474/09.08.2019 г.,
и двете издадени от Изпълнителния директор на НАП, са незаконосъобразни, поради
което, на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, следва
да се отменят.
При този изход на правния спор, с оглед направеното своевременно искане
и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответната страна следва да бъде осъдена
да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева, за извършването на които по
делото са представени доказателства – договор за правна защита и съдействие от
26.08.2019 г. /л. 19-гръб от делото/, в който е посочено, че сумата е заплатена
изцяло в брой.
Водим от горното, Административен съд – Варна, XXIII-ти
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.И.Н. от гр. Варна, ЕГН **********, Заповед №
ЗЦУ-1177/07.08.2019 г., издадена от Изпълнителния директор на Национална
агенция за приходите, в качеството на дисциплинарно наказващ орган, с която за
извършено дисциплинарно нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл – неспазване
на правилата на чл. 1 и чл. 2 от Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация /КПСДА/, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на държавния служител М.И.Н. –
директор на дирекция „Събиране“, ТД на НАП Варна, и Заповед № 3-2474/09.08.2019
г., издадена от Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с
която, на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, във връзка със Заповед за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ № 1177 от 07.08.2019 г., е
прекратено служебното правоотношение между М.И.Н. на длъжност директор на
дирекция „Събиране“, ТД на НАП Варна и Национална агенция за приходите.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на М.И.Н.
от гр. Варна, ЕГН **********, сумата от 600,00 лева /Шестстотин лева/,
представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Административен
съдия: