О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 260054
гр.Силистра 15.12.2020 год.
Силистренски окръжен
съд наказателна колегия, в закрито заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
1.Кремена Краева
ЧЛЕНОВЕ:
2.Огнян
Маладжиков
като разгледа докладваното от съдия Неделчев ВЧНД № 295 по
описа за 2020 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 243, ал. 8 от НПК.
Постъпил е протест от прокурор при
РП-Силистра против определение №305 от 30.09.2020г., постановено по ЧНД
№573/2020г. на Силистренски районен съд, с което е оставена без разглеждане
като недопустима жалба на З.С.К., в частта в която прокурора е прекратил
наказателното производство за престъпление по чл. 296 от НК. Съдът е прекратил
наказателното производство в тази част и е върнал жалбата на З.К..
На основание чл. 243, ал. 6, т. 2 от НПК,
съдът е отменил постановление за прекратяване на наказателното производство по
ДП №1886 ЗМ-6/2920г. на РП-Силистра, в частта, в която прокурорът е приел, че
липсват престъпления по чл. 206 и чл. 216 от НК. Прокурорът счита, че в хода на
досъдебното производство са извършени всички необходими и възможни
процесуално-следствени действия, като въз основа на тях е достигнат извода за
липса на престъпление от общ характер, включително и по чл. 206 и чл. 216 от НК.
Предвид на това прокурора иска от въззивната инстанция да отмени определението
на СсРС.
Срещу същото определение е постъпила
жалба и от З.С.К., чрез адв. Николов, които оспорват отказа на съда да разгледа
жалбата им относно извършено престъпление по чл. 296 от НК. Жалбоподателката
оспорва и изводите на съда досежно липсата на престъпление по чл. 194 НК, като
счита, че са налице данни сочещи за извършител Величка К.. Излагат се аргументи
и за наличие на доказателства сочещи извършването на престъпление по чл. 323 НК,
поради което се иска отмяна на определението касаещо престъплението по чл. 296 НК, и в частта с което е прекратено наказателното производство за
престъпленията по чл. 194 и чл. 323 НК.
Съдът като прецени изложените в
протеста и жалбата доводи и взе предвид събраните по делото доказателства,
констатира следното:
От фактическа страна първоинстанционният
съд е установил, че с влязло в сила на 25.06.2019г. решение, съдът е прекратил
брака между З.К. и Деян Игнатов, като съдът предоставил родителските права над
децата на майката, както и ползването на семейното жилище за срок от една
година. Жилището находящо се в гр.Силистра, ул. “Генерал Скобелев“ № 29а, ап. 1,
било собственост на майката на Игнатов. Въпреки съдебното решение, св. Игнатов
не се изнесъл от жилището, поради което К. поискала издаването на изпълнителен
лист и депозирала молба за образуване на изпълнително дело, във връзка с
предоставеното й жилище. Св. Игнатов не изпълнил и поканата за доброволно
изпълнение, поради което било насрочено принудително изпълнение за 25.11.2019г.
На 22.11.2019г. св. Величка К. доброволно предала ключовете на жилището на ЧСИ.
Помощникът на ЧСИ отключил и въвел св. З. К. в жилището, при което се
установило, че апартамента бил опразнен. Във всекидневната бил открит
единствено кростренажор и кухненски шкафове. Всичко останало било изнесено,
включително фурната, котлоните, смесителните батерии, аспиратора и т.н. Мивката
била счупена, изнесени били всички столове, маси, дивани, телевизори, килими,
пътеки и въобще всички възможни вещи, включително домофона и вещите на децата.
На кухненския плот била оставена отворена кутия с шоколадови бонбони, а в
стаята били разпръснати надути балони. На 10.01.2020г. св. З. К. посочила пред
разследващия, че е заварила счупени и обковите на всички шкафове и гардероби.
Оглед на местопроизшествието бил извършен
едва на 08.04.2020г. Св. З. К. посочила липсата и на други вещи.
Св. Игнатов потвърдил, че изнесъл
част от обзавеждането в друго жилище, а именно-два телевизора, маса, две
канапета и шест стола. Поради ремонт се наложило демонтирането на смесителните
батерии, които обаче били в жилището и могло да бъдат монтирани отново.
Според въззивната инстанция протестът
и жалбата са неоснователни.
Първоинстанционния съд правилно е
приел, че жалбата на св. З. К. досежно престъплението по чл. 296 НК е
недопустима, и като такава я е върнал на жалбоподателката. С оглед засегнатите
обществени отношения с изпълнителното деяние на това престъпление, и
невъзможността от възникване на фигурата на пострадал, св. З. К. не разполага с
активна процесуална легитимация да подава жалба по чл. 243, ал. 4 от НПК.
Първоинстанционния съд е приел, че
проведеното разследване е непълно, а оттам и необосновано, въз основа на което
прокурорът е достигнал до неправилни правни изводи. Въззивната инстанция се
солидаризира с позицията на СсРС досежно изложените аргументи, касаещи данните
за извършено престъпление против собствеността. По този въпрос действително
разследването е повърхностно, и прокурорът не е изложил своите доводи,
обосноваващи фактическите и правните му изводи.
В постановлението пространно се
преразказват показанията на разпитаните свидетели и се излага хронологията на
извършеното разследване, но съвсем пестеливо прокурорът е изложил своите правни
изводи. Прокурорът е подчертал, че според обвинението се касае за отношения от
гражданско-правен характер, но този извод не намира своето убедително
аргументно изражение. Още повече, че в диспозитива прокурорът категорично е
посочил, че прекратява наказателното производство за престъпленията по чл. 216,
ал. 1, чл. 194 и по чл. 206, ал. 1 НК. За нито един от тези текстове не са
изложени конкретни и убедителни аргументи, с изключение може би до известна
степен за последния текст.
Необяснимо защо прокурорът приема, че
по делото не са представени доказателства, и е „обективно невъзможно да бъдат
признати като собствени на св. Манова /З.К./ част или всички движими вещи,
които са се намирали във въпросното жилище“, а безрезервно приема, че „гласните
доказателства сочат, че обзавеждането на жилището, предоставено от св. К. /Величка/
за ползване от нейния син и снаха, е закупувано от нейни собствени средства“.
Кои гласни доказателства? Може би тези на самата св. В. К., на които
противостоят показанията на св. З. К.. Както последната според прокурора не е
представила писмени доказателства-фактури, гаранционни карти, касови бонове и
т.н., от които да е видно дали движимите вещи са закупувани по време или преди
брака между свидетелите Игнатов и З. К., така такива доказателства не са
представени и от св. В. К.. Прокурорът все пак допуска, че е естествено в
процеса на съвместния съпружески живот, част от движимите вещи да бъдат
подменяни поради различни причини, което подкрепя и житейската логика, че е
нормално едно семейство само да преценява какви вещи са му необходими. Ето защо
да се приеме категорично, че процесните вещи са лична собственост на св. В. К.,
а не СИО е несериозна позиция, без по този въпрос да е проведено прецизно
разследване.
Правилно първоинстанционния съд е
приел, че е необходимо да се изясни собствеността на вещите, и едва тогава да
се преценява съставомерността на деянието по чл. 206 от НК, още повече, че е
налице по-голяма степен на вероятност тези вещи да са придобити в режим на СИО.
Налице в случая е безспорен факт, св. Игнатов се е разпоредил с вещи, в период,
в който жилището по силата на съдебно решение е следвало да бъде обитавано от
св. З. К.. По отношение липсата на документи удостоверяващи собствеността на
вещите, св. З. К. има по-логично обяснение, а именно, че на нея не й е осигурен
достъп до жилището от страна на свидетелите Игнатов и В. К., а в последствие не
е открила документите при въвеждането й в жилището. Св. В. К. би следвало да
разполага с подобни документи, след като твърди, че тя ги е закупувала и в
определен период от време единствено тя и св. Игнатов са имали достъп до
жилището.
В тази връзка въззивната инстанция
споделя доводите на първоинстанционния съд, включително и по отношение на
липсата на произнасяне за деянието по чл. 216 от НК, поради което е
безпредметно да ги повтаря.
В настоящия случай съобразно
установената фактология, не са налице действия, относими към някой от
елементите на изпълнителното деяние на престъплението „самоуправство“.
Несъмнено е, че към инкриминирания период /въвеждането на св. З. К. в жилището/
не е съществувал никакъв спор, предмет на който да са процесните вещи, и
по-конкретно, между св. З. К. и св. Игнатов не е съществувал никакъв спор от
вещно, облигационно или друго някакво имуществено право. Самоуправството се
извършва винаги и само в условията на такъв правен спор. В случая св. З. К. е
предявила своите претенции към вещите в момента, в който е открила, че св. Игнатов
се е разпоредил с тях, т.е. до този момент спор между тях, предмет на който да
са тези вещи не е съществувал. Нямали оспорване от друга страна, и лицето
осъществи своето действително или предполагаемо право, то завземайки определена
престация и изразявайки своите претенции върху нея, ще създаде условия другата
страна да извърши тепърва самоуправство и да се окаже не пострадал, а негов
субект. Ето защо, изводите на първоинстанционния съд досежно несъставомерността
на деянието по чл. 323 от НК са верни.
В тази връзка, и с изложените по-горе
доводи касаещи деянието по чл. 296 от НК, въззивният съдебен състав намира
жалбата на св. З. К. за неоснователна.
Предвид изложеното, въззивния съд
също счита, че е необходимо да бъдат положени усилия от разследващите органи,
респ. от органа осъществяващ функцията по ръководство и контрол в досъдебната
фаза на процеса, за пълно, всестранно и обективно разследване. След изчерпване
на всички възможни /относими и допустими по реда на НПК/ процесуални действия,
по недвусмислен начин следва да бъде изложена приетата от прокурора фактическа
обстановка, и формираното вътрешно убеждение на държавния обвинител, въз основа
на извършен обстоен анализ на всички доказателства.
Именно по този начин ще бъде спазен
принципа, че наказателното производство следва да се прекрати, само когато
деянието не съставлява престъпление изобщо, а не само когато не е престъпление
по текста от НК, по който е образувано.
Предвид горното, въззивният съдебен
състав приема, че в рамките на установените фактически положения, въз основа на
събраните доказателства от досъдебното производство, първоинстанционния съд
обосновано е изложил своето становище за отмяна на постановлението за
прекратяване на наказателното производство, поради което и определението следва
да бъде потвърдено.
Водейки се от тези си съображения
Окръжния съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 305 от 30.09.2020г. постановено по ЧНД №573/2020г. на
Силистренски районен съд, с което е отменено постановление на РП-Силистра от
20.08.2020г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №1886
ЗМ-6/2020г. по описа на РУМВР-Силистра.
Определението не подлежи на обжалване
или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.