№……….05.01.2018 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА
-ХХХІІІ състав в открито съдебно
заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : Мария Ганева
при секретаря Теодора Чавдарова и
в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от председателя
административно дело № 2141 по описа за
2017 год. , за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 40, ал.1
от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по повод жалба на
сдружение с нестопанска цел „ Сдружение за оптимизиране на правосъдието и
администрацията “ , ЕИК *********, със седалище и адрес гр. Варна, ******, подадена чрез Ю.Ч. ,
срещу изричен отказ за предоставяне
на обществена информация , обективиран в
писмо изх. № 94-00-69-1/29.06.2017 г. на директора на дирекция „ Правна“ при министерство на
регионалното развитие и благоустройството / МРРБ/ . Твърди се неспазване на
материалноправните разпоредби и целта на закона при издаване на атакувания
изричен отказ , тъй като в изпратеното
по компетентност заявление в частта по т. 3
не се иска информация за брой на
граждани с избирателни права , а за брой пълнолетни граждани. Освен това
съгласно чл. 104 от Закона за гражданската регистрация / ЗГР/ ЕСГРАОН
съхранява и поддържа хронология на
променените данни в гражданската регистрация . На изложените основания
се отправя искане да се отмени поради
незаконосъобразност обжалвания изричен отказ с присъждане на направените
съдебно –деловодни разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят чрез своя законен представител поддържа подадената жалба на
изложените в нея основания. В депозирани
по делото писмени бележки, подадени чрез пълномощник- адв. И И,
се излагат подробно аргументи в подкрепа на тезата за незаконосъобразност на
постановения изричен отказ.
Ответната страна по жалбата-
директора на дирекция „Правна“ при МРРБ , редовно призована, не се явява , не
се представлява в съд. заседание . В депозиран по делото писмен отговор се
обективира позиция за недопустимост на оспорването , тъй като не налице
индивидуален адм. ат. Прави се възражение по чл. 134 от АПК за местна неподсъдност / л. 10-11от делото/.
Съдът ,след като се съобрази по
отделно и по съвкупност със събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна и правна
страна следното:
С подадено по електронен път заявление по ЗДОИ
на 29.05.2017 г. от „Сдружение за оптимизиране на правосъдието и
администрацията „ гр. Варна , чрез неговия законен представител Ю. Ч.,*** с
искане за предоставяне на достъп
до обществена информация при заявен
надделяващ обществен интерес с цел разкриване на корупционно
мотивирани изборни и референдумни
злоупотреби с монополно контролирани от
МРРБ и ГД „ ГРАО“ данни в НБД „Население“ по следните пунктове:
1.Да се посочи дали районната администрация ползва програмен продукт ЛБД „Население“ , позволяващ генериране на списъци на първокласници, на подлежи на планови
имунизации по следните критерии : живи ,починали , ЕГН , пол , име място на раждане , дата на раждане, постоянен
адрес, настоящ адрес , място на смърт , дата на смърт, период , в който е
настъпила смърт;
2.Брой пълнолетни български
граждани към датата на справката , без отчитане на 6-месечна уседналост , които :
2.1 имат постоянен адрес *** ,
независимо дали съвпада с настоящия;
2.2.имат настоящ адрес *** ,
независимо дали съвпада с постоянния;
2.3 имат едновременно постоянен и
настоящ адрес *** .
3.
Същите данни като по т.2 , но при отчитане на 6-месечна уседналост;
4.
Брой лица ,навършили 18 години и
адрес на територията на община Пловдив ,
но без българско гражданство .
В заявлението е вписано , че
се иска предоставяне на информацията по
електронен път на посочен имейл / л.
25-27 от делото/ .
С писмо от 16.06.2017 г. кметът на община
Пловдив е изпратил по компетентност
на Главна дирекция „ГРАО“
заявлението в частта на т. 3 / л. 24 от
делото/ .
С писмо от 29.06.2017 г. директорът на
дирекция „ Правна“ при МРРБ е постановил отказ за предоставяне на поискана
информация с аргументи, че същата не е налична , че данните , които
поддържа МРРБ чрез тази дирекция , са
регламентирани в чл. 11, ал.3, чл. 25, чл. 41а, ал.1 и ал. 5, чл. 89, ал.7 във
вр. с чл. 102, ал.1, т.1 от ЗГР. Посочва се липса на нормативно задължение за
МРРБ по поддържане на данни за брой
граждани с избирателни права , както и на задължение за поддържане във
всеки един момент на данни за броя на пълнолетни български граждани с постоянен
и/или настоящ адрес на територията на
конкретна община , район, кметство или населено място / л. 28-29 от
делото/.
Със заповед № РД-02-14-525/14.06.2017 г.
министърът на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 25,
ал.4 от ЗА и чл. 28, ал.2 и чл. 35 от ЗДОИ е разпоредил разглеждане на
заявления и вземане на решения за
предоставяне на достъп до обществена информация от директора на дирекция „ Правна „ при МРРБ
/ л. 31 от делото/.
Със заявление от 05.06.2017 г. Сдружението е
изисквало от министър- председателя
на Р България информация дали правителството разполага
с програмен продукт за сортиране на
данни от НБД „ Население“ , поименни списъци и справки за пълнолетни български граждани и чужди
граждани към произволна отминала
дата с проверка за наличие на 6-месечна уседналост / л. 55/. С писмо от
12.06.2017 г. е заявителят е бил информиран, че администрацията на МС не
разполага с исканата информация и за препращане на заявлението по реда на чл.
32, ал.1 от ЗДОИ по компетентност на ЦИК /. 68/.
Видно от представено от жалбоподателя
заявление по ЗДОИ до Централната избирателна комисия за получаване на
информация коя институция или орган
проверява в националния регистър
на населението дали избирателите имат
настоящ адрес пред последните 6 месеца
преди насрочване на избори за
общински съветници или местен референдум
на съответна местна територия с проверка
за уседналост , както и за подобна информация за гласоподавателите за местния референдум в Община Стара Загора от 18.06.2017 г. и за избиратели
на местните избори и кметове в
Община Вра на 25.10.2015 г. е изготвено уведомление от 13.07.2017 г. , че заявлението се препраща по компетентност на
Министерство на правосъдието , Министерство
на вътрешните рабати , на Община Стара Загора и Община Варна / Л. 54 и
56 от делото/. С писмо от 25.07.2017 г. жалбоподателят е бил уведомен, че МП на
основание чл. 32, ал.1 от ЗДОИ е препратило заявлението на МВР, Община Варна и Община Стара Загора , както и че с решение
№ 95-00-83/13.07.2017 г. е предоставен пълен достъп до обработената и съхранена
информация от Министерството относно
проверки по чл. 410 от ИК / л. 57/.
Според
писмо от 31.07.2017 г. на
директора на дирекция „ Правно-нормативна дейност „ при МВР търсената информация по препратеното от
ЦИК и от МП заявление не е от
компетентността на МВР и неговите структури и затова е препратено на МРРБ / л.
58 и 64/.
По повод това изпратено заявление от МВР и
Община Варна, както и издадени съдебни удостоверения от АС – Варна и ВАС с писма на главния секретар на МРРБ и
директора на дирекция „Правна“ на посоченото министерство „Сдружение за
оптимизиране на правосъдието и администрацията“ е уведомено, че ГД „ ГРАО“ не разполага с техническа
възможност за изготвяне на справки за
минал период за граждани с избирателни парва , имащи постоянен и настоящ
адрес най-малко през последните 6 месеца на територията на Община Варна, , за
изготвяне на избирателните списъци от
общинските администрации въз основа на данните от НБД „ Население“ , в които
автоматично се включват лицата ,
отговарящи на чл. 396, ал.1 от ИК и чл. 4, ал.2 от ЗПУГДВМС, за
задължението по чл. 102, ал.1 от
ЗГР ГД „ ГРАО“ да поддържа в актуално състояние информацията за гражданска регистрация
в регистъра на населението, за извършването на служебни проверки от ГД „
ГРАО“ по изпълнение на ЗПУГДВМС относно подписки при произвеждане на национални и местни референдуми, граждански
инициативи и общи събрания на населението / л. 59-63, 65-65-67.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Подадената жалба изхожда от лице
с активна процесуална легитимация, адресат на постановеното решение по ЗДОИ .
Издаденият индивидуален адм. акт обективира отказ за предоставяне на обществена
информация по т. 3 от подадено заявление
по посочения закон. По този начин се засяга неблагоприятно правото на
достъп до обществена информация на подателя на оспорването . По възражението на
ответната страна за недопустимост на жалбата съдът се произнесе с определение
№2558/21.09.2017г., / л. 36-38 / , с което същото бе оставено без
уважение.
Потестативното субективно право
на оспорване е упражнено срочно , тъй като
отказът е съобщен на жалбоподателя на 07.07.2017 г.- / л. 16 от делото
/, а жалбата до териториално компетентния адм. съд е подадена на 21.07.2017 г.
В обобщение жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна поради следните съображения: .
Според чл. 3, ал.1 от ЗДОИ
този закон е прилага за достъп до обществената информация, която се създава или
се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на
местното самоуправление в Република България. Характерът на поисканата
обществена информация касае дейността на ГД „ ГРАО“ по аргумент на чл. 22 от
ЗГР и чл. 26 и 38 от ИК. Съгласно чл.25, ал.1 от Закона за администрацията министърът е
централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност и
ръководи отделно министерство, при осъществяване на своите правомощия той се подпомага от администрация /
чл. 34 от ЗА/. В този контекст задълженият
орган по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ в конкретния случай е министърът на
регионалното развитие и
благоустройството , който е делегирал правомощието за произнасяне по заявления
по цитирания закон на директора на дирекция „ Правна“ при МРРБ. Подобна правна
възможност по прехвърляне на посоченото
право и задължение е разписано изрично в чл. 28, ал.2 от ЗДОИ , поради което се налага заключение, че издаденият
административен акт изхожда от
компетентен адм. орган.
Атакуваният изричен отказ на
ответника е обективиран в изискуемата писмена форма като съдържа фактическо и
правно основание по зададените изисквания на чл. 38 от ЗДОИ. За дата на вземане
на решението може да се приеме датата на изготвяне на писмото .Отсъствието на
информация за срока за обжалване като реквизит на акта не рефлектира върху
неговата законосъобразност, тъй като има значение за упражняване на правото на
жалба, което в случая е реализирано срочно .
В жалбата не се релевира
съществено нарушаване на административнопроизводствените правила , а и
съдебната проверка за законосъобразност , реализирана по реда на чл. 168, ал.1
от АПК не констатира подобен порок на решението.
При изследване на
материалната законосъобразност съдът
съобрази, че ЗДОИ осигурява правна възможност
за получаване на създадена и съхранявана обществена информация от държавните органи, техните териториални звена и
органите на местното самоуправление в Република България / чл. 3, ал.1 чл. 9,
ал.1, чл. 10 ,чл.11 от ЗДОИ : официална обществена информация , съдържаща се в актовете на държавните органи и на органите
на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия и служебна
обществена информация, която се събира, създава и съхранява във връзка с
официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните
администрации.
Целта на Закона
за достъп до обществена информация не е задължените органи по чл. 3 да извършват дейност по създаване на информационни данни по повод
искане за достъп до обществена информация . Актът , съдържащ официална обществена
информация, трябва да е издаден, а
служебната обществена информация следва
да е събрана или създадена от задължения субект при или по повод неговата
дейност . В този смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд –
решение № 17404/21.12.2013 г. по адм. дело № 7138/2013 г. ; решение №
6494/14.05.2013 г. по адм. дело № 9277/2012 г.; решение № 7059/13.06.2016 г. по
адм. дело № 4513/2015г.
В конкретния
случай по т. 3 от заявлението на Сдружението се изисква достъп до информация за
брой лица към датата на справката при отчитане на 6-месечна уседналост , които
са без българско гражданство или са пълнолетни български граждани с постоянен и/ или настоящ адрес ***
.
Данните за брой пълнолетни български граждани с постоянен и настоящ
адрес *** , както и за лица без българско гражданство представляват информация,
съдържаща се в електронния личен регистрационен картон на всяко физическо лице
по чл. 25, , т. 7, 10 и 11 от ЗГР. Тези картони са част от регистрите на
населението / чл. 22, ал.2 от ЗГР / , а
този регистър се поддържа в електронен вид и формира Национална база данни
"Население" като локална база данни "Население" е част от
регистъра на населението и се състои от електронните лични регистрационни
картони на физическите лица с постоянен и/или настоящ адрес в общината / чл.22
, ал.4 от ЗГР/. Тази информация се ползва от общинска администрация за издаване
на удостоверения предвид чл. 24, ал.1 от ЗГР.
Според чл. 75 и 76 от Наредба №
РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функционирането на Единната система за гражданска
регистрация обработените
актуализационни документи се изпращат ежедневно на Главна дирекция
"ГРАО" по реда на чл. 55 и чл. 60, ал. 2 за актуализация на регистъра
на населението. Главна дирекция "ГРАО" ежедневно актуализира
регистъра на населението с получените документи , след което чрез
териториалните звена "ГРАО" изпраща до общините в електронен вид
необходимата информация за актуализация на Регионална база данни
"Население" и Локална база данни "Население".
Цитираната правна уредба навежда на съждение,
че съществуващата и съхранявана информация в НБД „ Население“ позволява
получаването на данни за лица без българско гражданство , регистрирани с адрес
на територията на Община Пловдив , както и за пълнолетните български граждани с
постоянен и настоящ адрес *** ежедневното актуализиране на информационната база
, но искането на Сдружението е тази информация , актуална към датата на
справката , да включва и допълнително изследване – „ 6-месечна уседналост“.
Информация за пълнолетни
български граждани с постоянен и настоящ адрес при съобразяване на 6-месечна
уседналост, включително пълнолетни
български граждани с различен постоянен и настоящ адрес се събира за
изготвяне на избирателни списъци при насрочени избори за кметове и общински
съветници предвид чл. 36 от Изборния кодекс като според алинея трета на
посочената правна норма органът по чл. 23, ал. 1
по настоящ адрес предава информация за подадените искания по ал. 1 на Главна
дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в
Министерството на регионалното развитие и благоустройството не по-късно от 12
дни преди изборния ден за автоматизирано вписване на избирателя в избирателните
списъци по настоящ адрес и заличаването му от избирателния списък по постоянен
адрес.
Съгласно чл. 38 , ал.2 т. 8 от
Изборния кодекс Главна дирекция "Гражданска
регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното
развитие и благоустройството изготвя списък на заличените лица, в който
фигурират и лицата , имащи настоящ адрес през последните 6 месеца преди
датата на произвеждане на изборите извън Република България – при избори за
общински съветници и за кметове.
Новелата на чл. 26 , ал.1 от ИК гласи, че избирателните списъци, включително част
I на избирателните списъци, се отпечатват въз основа на Националния регистър на
населението от Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно
обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Според разпоредбата на чл. 4 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и
местното самоуправление / ЗПУГДВМС/ право да гласуват
на национален референдум имат гражданите на Република България с избирателни
права, които имат постоянен адрес на територията на страната към деня на
насрочване на референдума. Право да гласуват на местен референдум и на общо
събрание на населението имат гражданите на Република България с избирателни
права/ , които имат постоянен или настоящ адрес, когато той е различен
от постоянния, на територията на съответните община, район, кметство,
населено място, квартал през последните 6 месеца преди насрочването на референдума.
Граждани с
избирателни права по аргумент на чл.42, ал.1 от Конституцията на Република
България са българските граждани , навършили 18 години.
Според чл. 396 от ИК право да избират
общински съветници и кметове имат българските граждани, които са навършили 18
години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не
изтърпяват наказание лишаване от свобода и са живели най-малко през последните
6 месеца в съответното населено място. Всеки гражданин на държава – членка на
Европейския съюз, който не е български гражданин, има право да избира общински
съветници и кметове, ако е навършил 18 години към изборния ден включително, не
е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода, има
статут на продължително или постоянно пребиваващ в Република България, живял е
най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място и не е лишен от
правото да избира в държавата членка, на която е гражданин.
Налице е сходство на
събираната информация под формата на избирателни списъци и поисканата такава от
жалбоподателя. Освен това в заявлението
на „ Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията твърдението за
надделяващ обществен интерес се обосновава с преследваната цел по разкриване на
изборни и референдумни злоупотреби.
В тази връзка след
като подобна обществена информация се създава за нуждите на насрочен национален
или местен референдум , общо събрание на населението , избор на кмет на Община
Пловдив или на общински съветници на тази община съдът даде указание по чл.
171, ал.4 от АПК на жалбоподателя , че не сочи доказателства за насрочени към
датата на подаване на заявлението и към датата на издаване на изричния отказ
избори за кмет на Община Пловдив или за общински съветници, национален или
местен референдум , общо събрание на населението.
Пасивността на
подателя на жалбата по ангажиране на такива доказателства изисква от съда да
приеме, че няма насрочени подобни избори и форми на пряко участие на гражданите
в държавната власт и местно самоуправление , което от своя страна сочи за
отсъствие на създадени данни по т. 3 от заявлението към датата на постановяване
на отказа . В този контекст законосъобразно е решението на ответната страна по
правния спор да остави без уважение отправеното искане за получаване на достъп
до обществена информация, тъй като поисканата такава не е създадена и съответно
не се съхранява .
При този изход на делото съдът не
следва присъжда разноски в полза на ответника, тъй като не е сезиран с подобно
искане от този участник в процеса.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172 и сл. от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на сдружение с
нестопанска цел „ Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията “
, ЕИК *********, със седалище и адрес гр.
Варна, ******, подадена чрез Ю.Ч. , срещу
изричен отказ за предоставяне на
обществена информация , обективиран в писмо изх. № 94-00-69-1/29.06.2017
г. на директора на дирекция „ Правна“
при Министерство на регионалното развитие и благоустройството .
Съдебното решение подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от датата на
уведомяване на страните.
Административен съдия: