№ 544
гр. София, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
в присъствието на прокурора Б. В. Б.
като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20221100601330 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба от защитника на подсъдимия С.Р. С. срещу присъда №
20063736 от 10.03.2021г. постановена по НОХД № 6457/ 2020г. по описа на СРС, НО, 110
състав, с която подсъдимия С.Р.С.., с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на
14.04.2019 г., около 19:40 часа, в гр.София, бул. Ботевградско шосе“, в близост до магазин
„Джъмбо“, чрез нанасяне на удари с неустановен предмет в областта на лява ръка, причинил
на Г. Б. Р. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лакътна кост на лявата
предмишница в долната й трета, което е реализирало медико-биологичната характеристика:
трайно затруднение в движенията на левия горен крайник, поради което и на основание
чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК, му е наложено на наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изпълнение по реда на чл. 66,ал.1 от НК е
отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Подс. С.Р.С.. е осъден да заплати да заплати направените по делото разноски.
В жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционния акт. Според защитата на подсъдимия, СРС неправилно е установил
фактическата обстановка по делото и е формирал неправилно своите правни изводи по
делото. Моли въззивния съд да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, с която да
признае подсъдимия за невиновен в извършването на инкриминираното деяние,
алтернативно за изменение на същата, като след приложение на чл.55 от НК на подс. С. бъде
определено наказание пробация.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав защитата на подсъдимия - адв.
Д., поддържа жалбата, като акцентира, че СРС е игнорирал част от доказателствените
източници, неправилно е анализирал други, което е довело да неправилно изведена
фактическа обстановка. Моли да бъдат кредитирани обясненията на подс. С., да бъде
отчетено здравословното му състояние и че конфликтът е изцяло предизвикан от
1
пострадалия.
Подс. С. моли за оправдаването му или да му бъде наложено по –леко наказание.
ЧО се явява лично и с повереника адв. Г. и застъпват становище за неоснователност
на жалбата. Молят присъдата да бъде потвърдена.
Представителя на СГП също предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена, като
правилна и законосъобразна.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните,
доказателствата по делото, и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната
присъда по реда на чл.314 от НПК, намери за следното: Въззивният съд подложи на
внимателен анализ събраните доказателства и не установи възможност въз основа на тези
доказателства да се стигне до различни изводи относно фактите по делото, независимо от
твърденията на защитата, поради което прие следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.Р.С.., с ЕГН **********, е роден на ******* г. в гр.София, с
постоянен и настоящ адрес в гр.София, кв.******* Българин по произход, с българско
гражданство. Завършил е средно образование. Не работи, пенсионер, разведен, има две деца.
Съгласно справка за съдимост, подсъдимият С. не е осъждан.
Подсъдимият С. е психично здрав. Съгласно заключението на вещите лица по
комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, същият не боледува от
психично заболяване и не се води на отчет в психиатрично заведение. По отношение на него
не са налице данни за дефицит или интелектуална редукция, няма сериозни проблеми с
паметта, няма снижения на когнитивните процеси и е в състояние да възпроизвежда при
желание възприети в миналото събития и факти, и в частност случилото се през
инкриминирания период. Подсъдимия С. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, като неговото психичното състояние не се явява
пречка за неговото участие във всички фази на наказателното производство, същият може да
дава достоверни обяснения /ако желае.
На 14.04.2019 г., около 19:40 часа, свидетелят Г. Б. Р. управлявал личния си лек
автомобил марка „Ауди 80“, с рег.№******* от гр.Бухово, с посока на движение към
гр.София. Същият се движел по автомагистрала „Хемус“.
Непосредствено преди магазин „Джъмбо“, находящ се на бул.“Ботевградско шосе“ в
гр. София, свидетелят Р. отбил и спрял с автомобила си в локалната платно, поради
възникнал технически проблем в колата, като имал и намерение да закупи подарък за
внучето си от магазина. Слязъл от автомобила и отворил предния капак, но тъй като не
установил какъв е проблема, влязъл обратно в него, седнал на шофьорското място и
започнал да се занимава с кабелите под волана, където били бутоните за превключване на
газ и бензин. Стъклото на прозореца на предната лява врата на автомобила било спуснато, а
шофьорската врата оставил отворена.
В това време, пред автомобила на свидетеля Р., в локалното платно на
бул.“Ботевградско шосе“, отбил и спрял подсъдимият С. с управлявания от него лек
автомобил марка „Фолксваген Голф“, с рег.№******* НА. Заедно с него била и
свидетелката Г.В.. Подсъдимият С. слязъл от автомобила си, взел в ръцете си неустановен в
хода на досъдебното производство предмет, обвит във вестник, и се насочил към свидетеля
Р., който все още се намирал на на шофьорското място в автомобила си. Стигайки до лявата
врата на автомобила му, подсъдимият С. замахнал с предмета, който държал в ръката си,
опитвайки се да удари свидетелят Р. в областта на главата през отвореното стъкло на
прозореца на вратата. Тъй като не успял да стори това, с лявата си ръка хванал предната
лява врата на автомобила и я задържал отворена на разстояние около 20 см. През получения
отвор започнал да нанася удари с неустановения предмет, който държал в дясната си ръка,
насочени към главата на пострадалия. За да предпази лицето си, свидетелят Р. вдигнал двете
си ръце над главата. В това време, подсъдимият С. го ударил по лявата ръка, а след това му
нанесъл още няколко удара с неустановения предмет, насочени към главата му, като част от
тях попаднали върху лицето и върху двете му ръце. През цялото време, докато го удрял,
подсъдимият С. псувал и викал. Свидетелят Р. успял да затвори с дясната си ръка
шофьорската врата, да вдигне стъклото на прозореца на предната лява врата на автомобила
си и да заключи автомобила с дистанционната уредба. Подсъдимият С. продължил да удря с
неустановения предмет автомобила на свидетеля Р. - първо по задния капак, а след това
няколко пъти и по предния капак. Свидетелят Р. запалил автомобила си и тръгнал в посока
към гр. София. Преминавайки, покрай паркирания лек автомобил на подсъдимия С.,
2
забелязал, че на предната седяла бившата му съпруга - свидетелката В.. Подсъдимият С.
влязъл в своя автомобил и потеглил в посока гр.София. Свидетелят Р. го последвал и видял
регистрационния му номер. В 19:49 часа, подал сигнал на тел.112, като съобщил за нанесен
му побой на бул.„Ботевградско шосе“, в близост до магазин „Джъмбо Плаза“, както и
модела, цвета и регистрационния номер на автомобила, управляван от подсъдимия С..
Заключението на съдебната аудиотехническа експертиза, сочи, че при
прослушването на аудио файл от проведения разговор на тел. 112, може да се направи
извод, че същият отразява входящо повикване към тел.112 от гражданин, лице от мъжки
пол, на име Р., който подава сигнал, че му е нанесен побой от лице, водач на лек автомобил
марка „Голф“, бял на цвят, с рег.№*******, както и че лицето кара след автомобила,
движещ се в посока към карулката в кв.“Враждебна“.
След като сигнализирал за случая на тел.112, свид. Р. отишъл в 05 РУ-СДВР и подал
жалба, във връзка със случая. Междувременно се обадил и на сина си - свидетелят Б.Г. Р.,
като го помолил да дойде до 05 РУ-СДВР, за да го вземе и закара до МБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, тъй като изпитвал силни болки в лявата ръка и не можел да шофира.
Свидетелят Р. постъпил на лечение в МБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ на 14.04.2019г., в
23:45 часа, откъдето бил изписан на 15.04.2019 г., в 10:30 часа. При изписвнето му била
издадена епикриза с отразена диагноза по МКБ: Счупване на долния край на лъчевата кост -
закрито, както и че е извършено закрито наместване на фрактурата, без вътрешна фиксация,
като е направена фиксация с гипс. В графа „Анамнеза“ на издадената епикризата е отразено
като съобщено от пациента, че му е нанесен побой от неизвестно лице, при побоя паднал и
травмирал ляв горен крайник.
На подадения сигнал от свидетеля Р. на тел. 112, на указаното място -
бул.“Ботевградско шосе“, платното за вход към КПП-Враждебна, бил изпратен полицейски
екип на АПП-222, в състав: А.Н. и М.П.. Докато пътували към мястото, полицейските
служители получили информация от дежурната част за вероятния адрес на водача на лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№******* НА - кв.******* поради което го посетили.
На адреса установили подсъдимия С. и свидетелката В.. При проведен разговор с
подсъдимия С., последният съобщил на полицейските служители, че бил преследван от
бившия съпруг на приятелката си Г.В., и след като на въпросното разклоние на пътя
последният го засякъл с автомобила си, слязъл от своя, за да го попита защо ги следи, при
което водачът на аудито извадил метална тръба, а той бутнал вратата на автомобилът му,
ударил с ръка по капака, качил се в своя автомобил и потеглил.
На 18.04.2019 г., полицейски служител при 05 РУ-СДВР съставил два броя протоколи
за предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР, с които подсъдимият С. и свидетелката В.
били предупредени да не се саморазправят и да не влизат в пререкания с лицето Г. Б. Р., да
не допускат извършване на престъпления и нарушаване на обществения ред, както и да
спазват законите на РБългария.
След изписването на свидетеля Р. от МБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ на 15.04.2019г. ,
същият посетил КСМД при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД. При извършеният му преглед
от съдебен лекар и преценка на представената медицинска документация, на свидетеля Р.
било издадено съдебномедицинско удостоверение №277/2019 г., в което е дадено
заключение за следните травматични увреждания: контузии и повърхностни разкъсно-
контузни рани на брадичката и на дясната ръка; закрита фрактура в долния ляв край на
лявата лакътна кост; състояние след мануална репозиция и гипсова фиксация. Съгласно
заключението на съдебния лекар, тези травматични увреждания са получени в резултат от
действието на твърди тъпи предмети и могат да с получат по време и начин, както съобщава
прегледания, а именно: нанесени удари през отворената врата на автомобила му, докато
седял на шофьорското си място, без да излиза от него, с продълговат метален предмет, увит
във вестник, и при опит да се предпази с ръце, получил травми на двете ръце.
Съгласно заключението, фрактурата на лявата кост реализира критериите на медико-
биологичния квалифициращ признак: трайно затруднение в движенията на горния ляв
крайник, а останалите травми са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Съгласно заключението на вещите лица по съдебно-медицинска експертиза, на
свидетеля Р. са причинени следните травматични увреждания:
-ограничен оток, кръвонасядане и ограничено дълбоко охлузване в областта на
брадичката, повече вляво, като травмата на лицето е причинила на пострадалия болка и
3
страдание;
-оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на гърба на дясната ръка, в основите
на втори и трети пръсти, като травмата на дясната длан е причинила на пострадалия
временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
-счупване на лакътна кост на лявата предмишница в долната й трета, което според
морфологията и характеристиките на фрактурата насочва към механизма на нейното
получаване - касае се за просто, двуфрагментно счупване в дисталната метаепифизарна зона
на лявата лакътна кост от закрит тип с минимално разместване на фрагментите един спрямо
друг.
Въз основа на описаната в експертизата фрактурна морфология, вещите лица
приемат с категоричност, че счупването в разглеждания случай е получено по директен
механизъм - при удар на дисталната трета на костта с или върху твърд и тъп предмет с
ограничена контактуваща повърхност /пръчка, тръба, палка, бухалка или тъп ръб на
предмет/. При това кинетичната енергия на травматичния агент не е била особено голяма,
тъй като не са налице раздробяване на проксималния кортекс на костта и по-значителна
дислокация на фрагментине. Съгласно заключението, налице е просто, двуфрагментно косо
счупване в дисталната метаепифизарна зона на лявата лакътна кост от закрит тип с
минимална дислокация на фрагментите, в резултат на която е реализиран медико-
биологичния признак: трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период
по-голям от 30 дни, което телесно увреждане, при квалифицирането на телесните повреди
според настъпилия най-тежък резултат за здравето на пострадалия, съставлява средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Горепосочената фактическа обстановка се установява от обясненията на
подсъдимия С.; показанията на свидетеля Г.Р., вкл., приобщени по реда на чл.281, ал.5, във
вр. с ал.1, т.1 от НПК; на свидетелката Г.В.; на свидетеля А.Н., квкл., приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.2 от НПК; на свидетеля М.П.; на
свидетеля Б. Р.; от писмените доказателства и доказателствени средства: два броя протоколи
за предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР по отношение на лицата Г.В. И. и С.Р.С..;
съдебномедицинско удостоверение №277/15.04.2019 г.; фактура от 15.04.2019 г. за заплатена
услуга; издадена Епикриза от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД на името на Г. Б. Р.;
медицинска документация по отношение на свидетеля Г.Р.; справка от Дирекция
“Национална система 112“ към МВР, Регионален център 112- София; справка за съдимост;
справка от УИС на Прокуратурата на РБългария относно висящи досъдебни производства,
образувани и водени срещу подсъдимия С.; както и от заключенията на вещите лица по
съдебно-медицинската, комплексната съдебно-психиатрична и психологична и
аудиотехническа експертизи.
Между доказателствата няма противоречие относно датата и място на
инкриминираното деяние“. Доказателствата безспорно установяват и това, че свид. Р. е
подал сигнал за нанесения му побой 10 минути след случилото се. Безспорно е от писмените
източници, че свид. Р. е приет в болничното заведение именно на инкриминираната дата и
е изписан на следващия ден, като след това му е издадено горепосоченото СМУ от съдебен
лекар.
От показанията на пострадалия и от останалите доказателствени източници по един
категоричен и несъмнен начин се установява и авторството на деянието, а именно, че то е
извършено от подс. С.. В тази насока правилно са кредитирани показанията на свид. Р., В.,
частично обясненията на подс. С.. Съдът подборно е анализирал обясненията на подс. С. с
оглед двояката им природа и достигнал до извод, че в частта която твърди, че свид. Р. ги е
преследвал по пътя до София с МПС, че ги е „ засичал“ и пр. са защитна версия. Това не се
потвърждава от свид. В., която е пътувала с подс. С..
Доказателствата по делото оборват защитната теза на подс. С., че свид. Р. е имал
провокативно поведение и че свид. Р. е удрял подс. С. с метален предмет, а не обратното.
Противоречията между показанията на свид. Р. и обясненията на подс. С. са довели до
провеждане на очна ставка, при която правилно съдът е отчел, че свид. Р. е дал убедителни
отговори на поставените въпроси, които намират потвърждение и останалите доказателства
по делото. Освен това показанията на свид. Р. и от ДП и от СФ се констатира, че са
последователни и ясни. В подкрепа на изложеното от свид. Р. са и показанията на свид . В.,
която сочи, че именно подс. С. е този, които виждайки колата на свид. Р. на
инкриминираното място е спрял и слязъл от управлявания от него л.а. Междувременно
4
наредил на свид. В. да остане в колата и взимайки навит вестник се е насочил към свид. Р..
От показанията на свид. Р., се установява, че ударите са нанесени с предмета, който е бил
във увит във вестника - тръба.
Механизма на деянието е изяснен посредством показанията на свид. Р., който описва
ясно и точно всички извършени от подсъдимия С. действия, довели до причиняване на
телесните му увреждания. Относно механизма на причиняване на това травматично
увреждане, вещото лице категорично сочи, че счупването на костта е получено в резултат
на нанесен директен удар с твърд предмет с ограничена контактуваща повърхност, какъвто
предмет може да бъде описаната от пострадалия тръба, което съдът кредитира като
обосновано и компетентно защитено.
Първата инстанция е подложила на внимателен и задълбочен анализ събраните по
делото доказателства. В съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК в мотивите към
присъдата са изложени подробни съображения относно кредитирането на едни и
отхвърлянето на други доказателства. СГС напълно възприема аргументирания анализ на
доказателствените източници, подробно изложени в мотивите към присъдата, относно
кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от
тях чрез използване на правилата на формалната логика, както и на останалите
доказателства и доказателствени средства.
При извършената цялостна проверка на присъдата, съобразно задълженията си,
произтичащи от разпоредбата на чл.314 НПК, вкл. изводите на първоинстанционният съд
относно правната квалификация на деянието, настоящата инстанция не намери основание за
различна позиция относно съставомерността на действията на подсъдимия.
За да обоснове извода си, че с действията си под. С. е осъществил състава на
престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, СРС е разгледал подробно всеки от
елементите на обективния и субективния състав, вкл. доказателствата относно
осъществяването му.
Въззивната инстанция не споделя възраженията на защитата, че липсват
доказателства относно това подс. С. да е извършил деянието, за което е предаден на съд. На
тези възражения СРС е отговорил подробно в мотивите си към присъдата. СРС убедително
и аргументирано е отговорил на въпросите дали извършеното от подс. С. не е при
неизбежна отбрана или в състояние на афект, като е отхвърлил тези възможности, тъй като
не се подкрепят от доказателствата по делото.
С оглед гореизложеното въззивният съд изцяло се солидаризира с изводите на
първоинстанционния съд, че от обективна и субективна страна подсъдимия е осъществил
състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК.
От обективна страна подс. С. на 14.04.2019 г., около 19:40 часа, в гр.София,
бул.Ботевградско шосе“, в близост до магазин „Джъмбо“, чрез нанасяне на удари с
неустановен предмет в областта на лявата ръка, подсъдимият С. е причинил на Г. Б. Р.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лакътната кост на лявата предмишница
в долната й трета, което е реализирало медико-биологичния признак - трайно затруднение в
движението на левия горен крайник. Подсъдимият С. е нанесъл директен удар на свидетеля
Р. с твърд тъп предмет, с ограничена контактуваща повърхност, какъвто би могъл да бъде и
метална тръба, в областта на лявата ръка на свидетеля Р., докато последният е предпазвал с
нея лицето си, в резултат на което му е причинил счупване на лакътната кост на лявата ръка.
Настъпилият противоправен резултат стои в пряка- причинно следствена връзка с
действията на подсъдимия. Причинените телесни увреждания на пострадалия са довели до
медикобиологичния признак: трайно затруднение в движението на левия горен крайник,
което съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. От
субективна страна, подсъдимият С. е извършил престъплението умишлено, при форма на
вината пряк умисъл.
За извършеното престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до
шест години. Справедливо е отмерена наказателната санкция на подсъдимия С. и липсват
основания за ревизиране на присъдата и в тази част. При диференциране на наказателната
отговорност СРС е отчел конкретиката на индивидуализиращите инкриминираното деяние
обективни и субективни характеристики, като е приел, че същото следва да бъде
определено към минималния размер и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок
от 1 година. Съдът счита, че липсват предпоставки за намаляване размера на това наказание
или замяната му с по-леко наказание. Представеното от защитата пред въззиваната
5
инстанция ТЕЛК решение не бе прието, тъй като срока на същото се констатира, че е
изтекъл преди години. Представената писмена характеристика за това, че подс. С. се
ползва в квартала с уважение, няма пречка да бъде ценена, но същата не е в състояние да
обуслови приложение на чл. 55 от НК, каквото искане се прави от защитата, при все че
наказанието е определено към минималния размер от 1 година, като са отчетени всички
релевантни обстоятелства, в т ч. насоката на ударите, причинените две леки телесни
увреждания извън съставомерната такава.
На следващо място, за постигане цели по чл.36 от НК, най-вече за превъзпитанието на
подс. С. не е наложително същия да изтърпява ефективно това наказание, а и не
съществуват формални пречки за приложението на чл.66, ал.1 от НК-подсъдимия не е
осъждан, поради което отлагането му за срок от три години е в съответствие със закона.
Законосъобразно СРС се е произнесъл и относно разноските, които следва да бъдат
заплатени от страна на подсъдимия, предвид изхода на наказателното производство.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира, че оспорваната присъда е
правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 20063736 от 10.03.2021г. постановена по НОХД №
6457/2020г. по описа на СРС, НО, 110 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6