О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671 15.07.2020 г. ***СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на 15 юли две хиляди и двадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ……………………… ………………………………………….
Прокурор ……………………………………………………………….....
като разгледа докладваното от зам.председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.ч.гр.дело № 1355 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по частна жалба на ,,Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК № *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е,
вх.В, представлявано от законните си представители С.Н.Н.и Ц.Г.С.– управители,
чрез юриск.Р.И. против разпореждане № 2625
от 05.03.2020 г., постановено по ч. гр.
д. № 1019/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което се отхвърля в
цялост подаденото от тях заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против длъжника Ж.Ж.Т..
Частният
жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането. Счита, че заповедният
съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по
валидността на сделката, от която заявителят черпи права.
Твърди,
че заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от
ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва
определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена
или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на
договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава
преценка.
По
съществото на спора, счита, че съдебният акт е неправилен и следва да бъде
отменен. Излага подробни съображения в жалбата си, цитира съдебна практика и
моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови
издаването на заповед за изпълнение за всички претендирани със заявлението
суми. Претендира присъждането на направените разноски по делото - 15,00 лв. за платена
държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд,
след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от
първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД - гр.София
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Ж.Ж.Т. от ***за сумата от 3461,46 лв., от
които 1631,29 лв. - главница; 473,13лв.
- договорно възнаграждение за периода от 02.10.2018 г. до 03.09.2019 г.- датата
на предсрочната изискуемост; 1060,23 лв. – неплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, 296,81 лв. - лихва за забава за периода от 03.02.2017
г. до 03.09.2019 г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
В
заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски
кредит № **********, сключен на 06.12.2016 г. между длъжника Ж.Ж.Т. и „Профи
Кредит България“ ЕООД - гр.София, по силата на който дружеството ѝ
предоставило паричен кредит от 2 750 лв., а длъжникът се съгласил да върне
сумата ведно с договорно възнаграждение,
за срок от 36 месеца, на равни месечни погасителни вноски в размер от 203,24
лв. и падежна дата всяко второ число на месеца.
Страните
по договора за кредит подписали и споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги, по силата на което длъжникът
дължал възнаграждение, което ставало изискуемо с подписването му.
Страните
се съгласили възнаграждението за
пакета от допълнителни услуги да бъде разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на самия кредит, като
неплатеното възнаграждение било в размер на 1060,23 лв.
Длъжникът
не изпълнил задължението си по договора, като платил 20 погасителни вноски и
изпаднал в забава, поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 03.09.2019г.
С
обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението изцяло.
Първоинстанционният съд е изложил съображения, че в случая искането на
заявителя за издаване в негова полза на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу длъжника се основава именно на неравноправна клауза на чл. 12.3 от общите
условия на договора за потребителен кредит от 06.12.2016 г., сключен между
страните, въз основа, на която клауза заявителят твърди в заявлението си, че
претендираните с него вземания по същия договор са обявени от него за
предсрочно изискуеми на 03.09.2019 г. и иска за същите издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника, според която клауза, в случай, че
клиентът/солидарният длъжник просрочи една месечна вноска с повече от 30
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора за потребители
кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо/
кредиторът да изпраща на клиента/солидарния длъжник уведомление, покана,
предизвестие и други. Съдът се е позовал на задължителната практика на ВКС,
който приема, че неравноправна клауза в
договор, сключен с
потребител, е всяка
уговорка в негова
вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика потребителя, като изброените след това в текстовете на чл. 143 ЗЗП
възможни проявни форми на неравноправни клаузи, по аргумент от т. 19 на чл. 143
ЗЗП, е примерно, а не изчерпателно (Р 109-2019- II
т.о.).
В случая клаузата на 12.3 от общите условия на договора за потребителски
кредит, урежда условията за настъпване на автоматично прекратяване на договора
за кредит и за обявяване на кредита за предсрочно изискуем както и
произтичащите от това последици за потребителя - клиент/солидарен длъжни Според
чл. 12.3, в случай, че клиентът/солидарният длъжник просрочи една месечна
вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на
договор за потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост,
без да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента/солидарния длъжник
уведомление, покана, предизвестие или други. За тази клауза ВКС приема още, че
предвиденото в нея прекратяване е равнозначно на разваляне на договор с
продължително изпълнение по смисъла на чл. 87 ЗЗД. За да бъде развален поради
неизпълнение обаче, един двустранен договор, неизпълнението трябва да е
съществено от гледна точка на интереса на кредитора (аргумент от чл. 87, ал. 4 ЗЗД). Идеята за неизпълнение, което е съществено от гледна точка на интереса на
кредитора, е заложена и в чл. 71 ЗЗД, уреждащ правото на кредитора да иска
изпълнение на срочно задължение преди срока (Р 109-2019-11 т.о.). Като се има
предвид това, ВКС приема още, че тази клауза на чл. 12.3 от общите условия на
заявителя, не би била неравноправна само ако съдържаше достатъчно ясни критерии
за тежестта на договорното неизпълнение, при проявлението, на което договорът
за кредит ще бъде прекратен (и то автоматично), респективно ще бъде обявен за
предсрочно изискуем от кредитора. Във формулировката й обаче - "в случай,
че клиентът/солидарният длъжник просрочи една месечна вноска с повече от 30
календарни дни", не е заложен "ясно и недвусмислено обективен и
безспорен критерий" за прекратяване на договора/предсрочна изискуемост на
кредита. Не само защото не съдържа указание дали просрочието с повече от 30
календарни дни следва да обхваща цяла дължима месечна вноска или част от нея и
какво трябва да е естеството на просроченото задължение - главница и/или други
акцесорни задължения, уговорени в договора (например възнаградителни лихви,
такси и др.), но и защото не държи сметка за продължителността на срока на
договора и за размера на кредитния дълг, които несъмнено имат значение за
преценката дали неизпълнението е съществено за кредитора, за да има той интерес
да се освободи от конкретната договорна обвързаност. Липсата на ясни критерии в
съдържанието на тази клауза, препятства, според ВКС, възможността при възникнал
съдебен спор между страните по договора за потребителски кредит, съдът да
прецени дали е осъществено предвиденото в чл. 12.3 основание за прекратяване на
договора, респективно за предсрочна изискуемост на кредита. Поради неяснотата
относно тежестта на неизпълнението, релевантно за настъпване на прекратяването/предсрочната
изискуемост, клаузата на чл. 12.3 поставя, според ВКС, длъжника в значително
по-неблагоприятно положение спрямо кредитора, който може да се позовава на нея
винаги, когато длъжникът забави плащания по кредита с повече от 30 дни, дори
забавата да е частична или да касае само акцесорни задължения. Същевременно
тази клауза, според ВКС, е в разрез и с принципа за равнопоставеност на
страните в договорното правоотношение, от който произтича изискване за
кредитора да отправи изявление до длъжника за едностранното
прекратяване/разваляне на договора, а съответно и за превръщането на срочното
задължение в безсрочно. Израз на този принцип е съдържащата се в чл. 87 ЗЗД
законодателна уредба на правото на изправната страна да развали едностранно
договора поради неизпълнение, обуславяща надлежното упражняване на правото на
разваляне на договора от отправяне на изрично волеизявление до неизправната
страна. Необходимостта от писменото уведомяване на длъжника по договор за
банков кредит за упражняване от банката на правото да превърне целия кредит в
предсрочно изискуем в случай на забава в плащането на погасителни вноски е
възприета в постановеното от ОСГТК на ВКС ТР 4-2014 г. Поради това, според ВКС,
предвиденото в чл. 12.3 автоматично прекратяване на договора и обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, без необходимост от уведомяване на длъжника,
нарушава изискването за равновесие в отношенията длъжник - кредитор и поставя
длъжника в значително по- неблагоприятно положение, включително като се имат
предвид неблагоприятните последици,
произтичащи за него от прекратяването на договора и от предсрочната изискуемост
на кредита. По тези съображения ВКС приема, че именно тази клауза на чл. 12.3
от общите условия на заявителя, е неравноправна (така и Р 109-2019-11 т.о.).
С
оглед на това първоинстанционният съд е приел, че искането на заявителя за
издаване в негова полза на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните
вземания срещу длъжника, се основава именно на тази неравноправна клауза от
общите му условия, при които е сключен и процесния договор за потребителски
кредит, и въз основа на която заявителят е приел същите вземания за изцяло и
автоматично предсрочно изискуеми от 03.09.2019 г. (л. 3), поради което заявлението
не може да бъде уважено, а следва да бъде отхвърлено на това основание по чл.
411, ал. 2, т. 3 ГПК (Нова ДВ, бр. 100/2019 г., в сила от 24.12.2019г.).
При така
установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от
процесуално-легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
Съобразно чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК заповед за
изпълнение не се издава ако съдът прецени, че искането се основава на
неравноправна кауза в договора с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Точно такъв е
извода на РС Стара Загора, за да откаже частично издаването на исканата
заповед. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира наличие на
такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по
категоричен начин. Съдът е обосновал преценката си и изводите му намират опора
в тълкуването на закона и на съдебната
практика. Ето защо приложението на чл.
411, ал. 2, т. 3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите
на съда са неправилни, то за него остава възможността да си докаже правата по
потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен
със сила на пресъдено нещо.
По
така изложените съображения, частната жалба е
неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се
потвърди. Поради което и на основание чл. 413, ал. 2 от ГПК във връзка с чл.
278 от ГПК съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане
№ 2625 от 05.03.2020 г., постановено по
ч. гр. д. № 1019/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което се
отхвърля в цялост подаденото от тях заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника Ж.Ж.Т..
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: