Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието
на секретаря МИЛЕНА
УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18596/2018 година на ВРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от Ж.П.Ж., ЕГН **********,***, чрез адв. В.Д., вписана в Адвокатска колегия Варна, личен №
**********, със съдебен адрес:***, офис 35, против „П.К.Б." ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***, заместено в хода на процеса на осн.чл.222 от ГПК като ответник по делото от „К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** 21, Бизнес център „Люлин - 6", ет. 2
иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено по отношение
на ответника, че ищецът не дължи сума в размер на 24 377,50 лева, ведно със законната
лихва от 13.10.2013г. до окончателното изплащане на задължението, присъдени
разноски общо в размер на 1 072,55 лева, юрисконсултско
възнаграждение 468,78 лева, както и такси по изпълнението 90 лева + 2 949,61
лева, предмет на принудително изпълнение по изп. дело
№ 20148480400501 по описа на ЧСИ Росица Апостолова, per.
№ 848 КЧСИ с район на действие СГС, образувано въз основа на изпълнителен лист
по т.д. № 182/2014г. на СГС, Търговско отделение, VI - 8 състав, издаден в
полза на „П.К.Б." ЕООД.
Ищецът
твърди, че По т.д. № 182/2014г. на СГС, Търговско отделение, VI - 8 състав на
основание чл.404, т.1 от ГПК и чл.51, ал.1 от ЗМТА въз основа на Решение №
2292/31.10.2013г. по вътрешно арбитражно дело № 2292/2013г. по описа на
арбитражен съд „Арбитер Юстициарум"
СНЦ, в полза на „П.К.Б." ЕООД е бил издаден изпълнителен лист за сумата -
24 377,50 лв./двадесет и четири хиляди триста седемдесет и седем лева, петдесет
ст./, ведно със законната лихва от 31.10.2013г. - датата на постановяване на
арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от
937,55 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение и сумата от 85 лева разноски по арбитражното производство, както
и сумата от 50 лева, представляваща заплатената от молителя държавна такса в
производството по издаване на изпълнителен лист. Въз основа на него през 2014г.
било образувано изпълнително дело № 20148480400501 по описа на ЧСИ Росица
Апостолова, per. № 848 КЧСИ, район на действие СГС.
Предприети били действия по принудително събиране на вземанията, като на
10.04.2014г. върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано в „Хидрострой" АД бил наложен запор, от който не са
постъпвали суми. В запорното съобщение било посочено,
че по молба на „П.К.Б." ЕООД и въз основа на изпълнителен лист от
23.01.2014г. на СГС, ТО, VI-8 състав по т.д. № 182/2014г. е образувано
изпълнително дело срещу Ж.П.Ж. за сумите: главница 24 377,50 лева, ведно със
законната лихва от 13.10.2013г. до окончателното изплащане, присъдени разноски
общо 1 072,55 лева, юрисконсултско възнаграждение
468,78 лева, както и такси по изпълнението и разноски 2 271,88 лева.
Поради
липса на извършени действия за период от 2 години, считано от датата на
последното действие - 10.04.2014г. изпълнителното производство е прекратено по
силата на закона на 10.04.2016г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Няма
данни в периода от 10.04.2014 год. до 10.04.2016 год. по изпълнителното дело да
са извършвани изпълнителни действия, нито взискателят
да е поискал извършването на такива действия. Няма и данни изпълнителното
производство да е било спирано в този период.
Наложеният
запор на 06.06.2018г. върху трудовото възнаграждение
на доверителя ми, получавано от „Битумина ГМБХ -
България" ЕООД за погасяване задълженията на длъжника по изпълнително дело
№ 20148480400501 по описа на на ЧСИ Росица
Апостолова, per. № 848 КЧСИ е извършено в условия на
прекратено изпълнително производство. На 06.06.2018г.
възможността на ответника да събере принудително вземанията си е погасена по
давност. По изпълнително дело № 20148480400501 по описа на на
ЧСИ Росица Апостолова, per. № 848 КЧСИ са предприети
изпълнителни действия едновременно с поканата за доброволно изпълнение и
налагане на запор на трудово възнаграждение на 10.04.2014г. Следващото
извършено по делото изпълнително действие, което би могло да прекъсне давността
е извършено на 06.06.2018г. с налагане на запор на
трудовото възнаграждение на длъжника Ж.Ж.. С оглед
изложеното в периода от 10.04.2014г. до 06.06.2018г.
по изпълнително дело № 20148480400501 не са предприемани изпълнителни действия.
В
срока за отговор ответникът оспорва иска с твърдения, че се легитимира като
кредитор на процесното задължение в качеството си на цесионер, придобил вземането на кредитора/взискател срещу ищеца по делото, по сключен договор за
цесия, за който ищецът е уведомен с нарочно съобщение от 08.11.2018г.,
евентуално с получаване на препис от отговора на исковата молба. По
образуваното изпълнително производство са извършвани изпълнителни действия,
прекъсващи давността, поради което изпълняемото право
не с погасено по давност, а именно: налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано от „Хидрострой“АД
на 08.04.2014г. и подадена на 10.06.2016 г. молба от предишния взискател „Профи Кредит", с
която е направено искане за налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника и насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника, наложен на
06.06.2018 г. запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца, получавано от Битумина ГМБХ - България ЕООД.
По
изложените съображения се иска отхвърляне на иска.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа страна:
В хода на
съдебното производство бяха приложени и приети следните писмени доказателства: Запорно съобщение изх. №
4586/06.06.2018г. до
„Битумина ГМБХ - Бългагрия"
ЕООД; Запорно съобщение изх. № 6618/08.04.2014г., получено на 10.04.2014г. от „Хидрострой"
АД; Покана за доброволно изпълнение изх. № 6614/08.04.2014г.; Изпълнителен лист от 23.01.2014г. на СГС по т.д. № 182/2014г.; Договор за револвиращ заем
№ ********** от 06.07.2012г., заверен препис
от изп.д. № 20148480400501 по описа
на ЧСИ Росица Апостолова.
Съдът приема за безспорно устновено, че по силата Договор за прехвърляне на вземания
от 08.08.2018г., сключен между „П.К.Б." ЕООД и К.И.И.Б. ЕАД, вземането на П.К.Б. ЕООД срещу Ж.Ж. по сключения с него Договор за револвиращ
заем (ДРЗ) № **********, е прехвърлено на нов кредитор - К.И.И.Б. ЕАД. Установява се, че ответното дружество е цедирало по надлежния ред в цялост, ведно с всички
привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, вземането си от ищеца Ж.Ж., в качеството на
кредитополучател по ДРЗ № **********.
Съдът приема за безспорно
установено, че по т.д. № 182/2014г. на СГС, Търговско отделение, VI - 8 състав
на основание чл.404, т.1 от ГПК и чл.51, ал.1 от ЗМТА въз основа на Решение №
2292/31.10.201 Зг. по вътрешно арбитражно дело №2292/2013г. по описа на
арбитражен съд „Арбитер Юстициарум"
СНЦ, в полза на „П.К.Б." ЕООД е бил издаден изпълнителен лист за сумата -
24377,50 лв./двадесет и четири хиляди триста седемдесет и седем лева, петдесет
ст./, ведно със законната лихва от 31.10.2013г. - датата на постановяване на арбитражното
решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 937,55 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата
от 85 лева разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50 лева,
представляваща заплатената от молителя държавна такса в производството по
издаване на изпълнителен лист.
По молба
на взискателя вх.№1128/07.03.2014 г. на ЧСИ Росица Апостолова, per. № 848 КЧСИ с район на действие – СГС е образувано изпълнително производство против длъжника – изп. дело № 20148480400501 по описа на ЧСИ Росица Апостолова. Безспорно бе установено, че на
08.04.2014 г. по делото са предприети действия по налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника/ищец/, получавано от Хидрострой АД. Установено е, че на същата дата са изпратени
запорни съобщения до множество банки
като е наложен запор върху банковите
сметки на ищеца, разкрити в банка ДСК ЕАД и Си Банк ЕАД. На 10.04.2014г. е изпратена и получена от представител на работодателя,
покана за доброволно изпълнение, отправена до длъжника/ищец/.Установено е, че
по тези запори, по сметка на ЧСИ, респ взискателя не са пъстъпвали суми.
На 02.07.2014 г. по делото има депозирана
молба от Ж.П.Ж. за предоставяне на копие на
поканата за доброволно изпълнение.
Установява се, че на 10.06.2016 г. е подадена молба от взискателя „Профи Кредит",
с която е направено искане за налагане
на запор върху банковите сметки на длъжника
и насрочване на опис на движими
вещи в дома на длъжника.
Установява се, че на 06.06.2018 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение
на ищеца, получавано от Битумина ГМБХ - България
ЕООД. Установява с, че на 21.09.2018 г. от „К.И.И.Б."
ЕАД е изпратена молба за конституиране на нов взискател.
С нея новият взискател - Кредит Инкасо", е
поискал насрочването на опис на движими вещи, собственост на длъжника. С
протокол от 26.09.2018г. „К.И.И.Б." ЕАД е
конституиран като взискате по делото на мястото на „П.К.Б."
ЕООД.
Въз основа
на установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни
изводи:
Според възприетото
в трайната съдебна практика за преценка
на допустимостта на иска по
чл.439 от ГПК е от значение дали ищеца
се позовава на ново настъпили
обстоятелства след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Чрез иска
по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (например погасяване на правото на
принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др.). Отрицателният установителен
иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, изключва възможността изпълняемото право
да се основава на факти, преклудирани със сила на пресъдено нещо, поради което е недопустим иск,
основан на такива факти.
Доводите на ищеца, че непредприемането на
действия от страна на взискателя
в продължение на две години
води до погасяване на вземането
са неоснователни, тъй като този
факт не представлява такъв погасяващ изпълняемото право. Безспорно в разпоредбата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК е установен процесуален
преклузивен срок, считано от извършване
на последното изпълнително
действие, като неговото изтичане води до прекратяване на изпълнителното производство. С настъпването
на някое от основанията по
чл. 433 ГПК изпълнителното правоотношение се прекратява по силата на закона и прекратяването настъпва по право,
като актът на съдебния изпълнител
– постановление за
прекратяване на производството, има констативен, а не конститутивен ефект. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване
на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Постановлението на СИ за прекратяване само констатира настъпилото прекратяване и невъзможността
след тази дата да се извършват
други изп. действия. Но прекратяването на изпълнителното произвоство не означава, че вземането на взискателя се е
погасило, тъй като същият може въз
основа на издадените изпълнителни
листи да образува ново изпълнително дело.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя
и или е предприето по инициатива на
съдебния изпълнител по възлагане от
взискателя: насочване на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването
на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
В разглеждания
случай, видно от приложената преписка по изп.д. № 20148480400501 на ЧСИ, взискателят е инициирал извършването на изпълнителни действия до 10.04.2014г., когато
е връчено запорното съобщение дзо ралботодателя на длъжника, поради което
следва да се приеме, че
това е последното предприето от него
изпълнително действие в двугодишен срок до
10.04.2016г. по смисъла
на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Извършените впоследствие
действия по търсене на справки
от НОИ и БНБ
от 2016г. не представляват основание за прекъсване
на давността. По изложените съображения изпълнителното производство следва да се
приеме за прекратено по силата
на закона /ex lege/ на 10.04.2016г. с изтичане на
предвидения в процесуалния закон двугодишен срок. Извършените след тази дата действия се явяват
несвоевременни, тъй като са направени
след настъпилото по право прекратяване
на изпълнителното производство.
Независимо от обстоятелството, че
прекратяването на изпълнителното производство е настъпило ex
lege на 10.04.2016г., по силата на т.10 от ТР 2/2013
от 26.06.2015г. на ВКС, следва да се приеме, че новата петгодишна давност е
започнала да тече на 10.04.2014г., когато е извършено последното релевантно
изпълнително действие по изп.д. № 20118080400373 на
ЧСИ.
Налага се изводът, че към датата
на образуване на настоящото исково производство /10.12.2018г./ срокът на общата
погасителна давност не е изтекъл, поради което настоящият съдебен състав приема,
че вземането на ответника в размер на исковата сума не е погасено понастоящем
по давност и е все още съществуващо. Давността би била изтекла на 10.04.2019г.,
което е четири месеца след като е заведено делото. В същото време ищцовата страна не се позовава на изтекла погасителна давност от 5г. /чл.117, ал.2 от ЗЗД вземания признати със съдебно
решение/ по отношение на дължимите суми, а и такава не е налице, тъй като
същата е прекъсвана с всяко
едно действие на взискателя
по принудителното им събиране
/чл.116 от ЗЗД/, подаване на молби
с посочеване на вещи и вземания,
върху които да се насочи изпълнение, поради което започва
да тече нова пет годишна давност. По делото са вилице
доказателства за нолен
запор върху трудово възннаграждение на ищеца от
06.06.2018г.
По делото
не са налице доказателства за наличие на плащане
или прихващане с други ликвидни и изскуеми насрещни вземания между страните.
По изложените
съображения съдът приема,
че ищецът към настоящият момент дължи сумите, посочени в изпълнителните титули, поради което и предявените обективно съединени искове следва да бъдат отхвърлени.
По делото е направено искане за юрисконсултско възнаграждение от ответната страна, поради
което съдът намира, че ищецът следва да заплати на ответника сумата от 450 лв.,
на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж.П.Ж., ЕГН **********,***, чрез адв. В.Д., против „П.К.Б." ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***, заместено в хода на процеса на осн.чл.222 от ГПК като ответник по делото от „К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** 21, Бизнес център „Люлин - 6", ет. 2
искове с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи сума в размер на 24 377,50 лева,
ведно със законната лихва от 13.10.2013г. до окончателното изплащане на
задължението, присъдени разноски общо в размер на 1 072,55 лева, юрисконсултско възнаграждение 468,78 лева, както и такси по
изпълнението 90 лева + 2 949,61 лева, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 20148480400501 по описа на ЧСИ Росица
Апостолова, per. № 848 КЧСИ с район на действие СГС,
образувано въз основа на изпълнителен лист по т.д. № 182/2014г. на СГС,
Търговско отделение, VI - 8 състав, издаден в полза на „П.К.Б." ЕООД.
ОСЪЖДА Ж.П.Ж., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ НА „К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК *** сумата 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/,
представляваща юрисконсултско
възнаграждение на основание
чл.78, ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: