Решение по дело №1728/2022 на Административен съд - Варна

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

№........................................... 2022г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,

в публично заседание на шести октомври 2022г., в състав:  

    

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  Марияна Ширванян

                                                                                                Наталия Дичева

 

 

            при секретаря Деница Кръстева,

с участието на прокурора Александър Атанасов

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

к.адм. дело № 1728 по описа на съда за 2022г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

 

Подадена е касационна жалба от В.Д.В. срещу Решение № 812/15.06.2022г. постановено по НАХД № 20223110201910/2022г. по описа на ВРС, 27 състав,  с което е потвърдено НП № 23-0001824/06.12.2021г. издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна.

В касационната жалба, касаторът, чрез процесуален представител, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено НП. В касационната жалба са релевирани доводи относно неправилната преценка направена в оспорения съдебен акт за законосъобразност на НП. Сочат се съществени нарушения при описанието на фактите в НП изразяващи се по-конкретно в липса на подробно описание на фактическата обстановка в НП (нарушение на формата по чл.57 от ЗАНН), като е посочено, че вписаното в мотивите на НП „осъществил 14 броя курсове на дата 20.10.2021г.“ е правен извод. Направен е анализ на разпоредбите на чл.57, ал.1 от ЗАНН и е въведено възражение, че поради липсата на детайлно описание на фактите в НП за наказаното лице е било трудно да разбере в какво е обвинено и въз основа на какви доказателства. Намира, че се касае не за едно нарушение, а за множество – 14 отделни административни нарушения и сочи че от съдържанието на НП не става ясно за кое от тези нарушения е наказан. Цитира разпоредбата на чл.151а от ЗДвП и прави извод, че към момента на проверката водачът на МПС не е имал задължение да притежава СУВПС издадено от Р България, на съображение, че издаденото във Великобритания СУМПС е било валидно. Намира, че неправилно въззивният съд не е приложил чл.28 от ЗАНН по отношение на извършеното от него деяние и сочи, че разпоредбата на чл.18, ал.1, т.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ е изменена на 02.02.2021г. и той не е знаел за това изменение, а е съобразил поведението си с чл.151а от ЗДвП.

Ответникът, в отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 812/15.06.2022г. постановено по НАХД № 20223110201910/2022г. по описа на ВРС, 27 състав,  с което е потвърдено НП № 23-0001824/06.12.2021г. издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна. С НП на В.Д.В.  е наложено административно наказание „глоба“  в размер на 2000.00лв. на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП за нарушение по чл.18, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 на МТ.

За да постанови оспореният съдебен акт въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: на 20.10.2021г. около 14.40ч. В.Д.В. *** на таксиметровата стоянка срещу РС Варна в посока автогара Варна. На това място престоявал с лек автомобил „Рено“ от категория М1, с рег.№ /////, негова собственост. МПС било обозначено, маркирано и оборудвано като работещо такси, в съответствие с изискванията на Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ, с поставен знак „Такси“ върху покрива на автомобила, с включен ЕТАФП и „свободно“. При тези установени факти служители на РД „АА“ Варна извършили проверка на г-н В.. В хода на проверката констатирали, че г-н В. притежава и представя СУМПС валидно до 27.02.2022г. издадено от Великобритания. Г-н В. не притежава валидно СУМПС издадено в Р България към момента на проверката. Направен е извод за нарушение на разпоредбата на чл.18, ал.1, т.1 от  Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ. За констатираното нарушение е съставен АУАН и въз основа на него е издадено НП.

Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове – издаден/съставен от компетентни органи и в предвидената от закона форма (при спазване на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН) и срок, и че деянието е съставомерно на посочените в тях разпоредби. При горните констатации и изводи съдът потвърдил НП.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо -  постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Касационната инстанция извърши проверка на оспорения съдебен акт на посочените в касационната жалба основания по арг. от  чл. 218, ал.2, предл.трето от АПК.

Спорът в касационното производство е формиран относно следните въпроси:1. Правилна ли е преценката на въззивният съд за спазването на изискванията по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно реквизитите - описание на нарушението и посочване на доказателствата, които го потвърждават?; 2. Имал ли е задължение г-н В. да извършва дейност като таксиметров водач при условията на чл.18, ал.1, т.1 от  Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници или за него, предвид валидното му СУМПС, издадено от Великобритания е било приложимо правилото на чл.151а от ЗДвП?; 3.Колко нарушения са извършени от г-н В. – едно или множество (14, колкото превоза е осъществил за деня)? и 4. Маловажно ли е нарушението и приложимо ли е към него правилото на чл.28 от ЗАНН?

За да даде отговор на поставените въпроси, касационната инстанция съобрази относимите нормативни разпоредби и ги отнесе към фактите установени от АНО в НП и възприети от въззивния съд в оспореното съдебно решение.

Съгласно чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН наказателното постановление следва да съдържа конкретно посочени реквизити, между които и описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Видно от обстоятелствената част на НП, дадено е описание на мястото, на което е направена проверка на водача, а именно – стоянка на таксита; изложени са факти относно автомобила и е направен извод, че обзаведен като такси; констатирано е, че табелата на покрива на МПС е била включена с обозначение „свободно“; констатирано е, че водачът е изготвил отчет № 5067/20.10.2021г. и пътен лист № 00036/20.10.2021г. към пътна книжка сер.“Н“№ 172, заверена на 25.08.21г.. Посочените факти обосновават извод за извършвана от г-н В. таксиметрова дейност в момента на проверката. Г-н В. е представил на контролните органи валидно СУМПС издадено от Великобритания и по арг. за противното се налага заключението, че не притежава издадено в Р България СУМПС категория „В“. Описаната в НП фактическа обстановка е ясна и конкретна и от констатираните и описани в НП факти могат да се направят еднозначни изводи. Не е налице твърдяното нарушение на формата на НП.

Съгласно разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр в приложимата към датата на нарушението редакция „Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение.“ Съгласно нормата на чл.18, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници (в приложимата към момента на извършване на нарушението редакция - ДВ, бр. 9 от 2021 г. , в сила от 2.02.2021 г.) „Водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания“ между които и „да притежава валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство от категория В, издадено в Република България“. Изискванията за придобиване на правоспособност на водачите на МПС са разписани в ЗДвП. Поради това този закон се явява специален по отношение на разпоредбите уреждащи издаването на СУМПС за различните категории МПС. Съгласно чл. 151а от Закона за движение по пътищата  „Лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, могат да управляват моторно превозно средство на територията на Република България при спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория, определени в чл. 151“ от с.з.

Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че разпоредбата на чл.18, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, като норма от подзаконов акт, при съобразяването на императивните норми на чл.4, ал.1 изр.второ от Конституцията на Р България вр. чл.15, ал.1 от Закона за нормативните актове, ще бъде неприложима по отношение на лице, което притежава свидетелство за управление, издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. Тази нормативна уредба налага изследването на факта – притежаваното от г-н В. СУМПС издадено ли е от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. Не е спорно, че СУМПС не е издадено от Конфедерация Швейцария. То е издадено от Великобритания, като след издаването му през 2012г. му по отношение на държавата издател настъпва ново обстоятелство – същата напуска Европейския съюз на 31 януари 2020 г., съгласно Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (2019/C 384 I/01)[1]. Но с напускането на Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия не са напуснали и Европейското икономическо пространство. Те са негови членове, съгласно текста на Споразумението за Европейското икономическо пространство - Заключителен акт - Съвместни декларации - Декларации на правителствата на държавите-членки на Общността и държавите от ЕАСТ - Договорености - Съгласувани протоколи - Декларации на една или няколко от договарящите се страни на Споразумението за европейско икономическо пространство (официален вестник L 001, 3/01/1994 г. стр. 0003 – 0036)[2].

Както беше посочено с напускането на ЕС, Обединеното кралство не напуска едновременно и ЕИП, доколкото членството й в двете международни структури е на самостоятелни основания, по силата на подписани различни по същността си международни договори. Налага се извод, че СУМПС е издадено от държава членка на Споразумението за ЕИП и от това следва, че г-н В. притежава валидно СУМПС, което му дава правоспособност да управлява МПС от съответната категория на територията на Р България.

В този аспект основателно се явява възражението на касатора относно неправилното приложение на материалния закон, конкретно несъобразяването на разпоредбата на чл.151а от ЗДвП по отношение на установените факти, както от АНО, така и от въззивния съд. Решението на въззивния съд се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменено НП.

За пълнота на изложението, следва да бъде даден отговор и на средващите два спорни между страните въпроса. Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на касатора относно броя на извършените от г-н В. нарушения. Правилен е извода на въззивният съд, че нарушението е едно, а не множество (14, колкото превоза е осъществил за деня), тъй като съставът на деянието е относим към „дейност“, а не към „курс“. „Дейността“ предполага осъществяването на повече от един курс и системност в извършването й. В този аспект - изводът на извършването на таксиметрова дейност от  г-н В. се обосновава от направените множество курсове в деня на проверката. Касационната инстанция намира и, че ако беше съставомерно нарушението не би било маловажно и към него не е  приложимо правилото на чл.28 от ЗАНН. Извършването на таксиметрови превози е свързано предвид множеството участници в движението по пътищата с повишена опасност както за пътниците, така и за самите водачи на таксиметрови автомобили, което предполага и завишени изисквания към техните качества, както и своевременното им снабдяване с необходимите документи.

Направено е искане от касационния жалбоподател за присъждане на сторените разноски, но не са представени доказателства за направени такива, поради което искането се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. второ от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 812/15.06.2022г. постановено по НАХД № 20223110201910/2022г. по описа на ВРС, 27 състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП № 23-0001824/06.12.2021г. издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна, с което на В.Д.В.  е наложено административно наказание „глоба“  в размер на 2000.00лв. на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП за нарушение по чл.18, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 на МТ.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.