Определение по дело №171/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

101

Година

13.3.2015 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

02.13

Година

2015

Председател:

Секретар:

за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.134 и сл. ГПК.

От съдържанието на искова молба и от съдържанието на допълнителната искова молба съдът констатира твърдяните факти, от които ищцовата страна счита, че е възникнало и съществува претендираното право. Те са следните: В качеството си на физическо лице ищецът е напарил лични вноски в полза на ответното дружество, като в исковата молба са описани документите, чрез които ищецът счита, че се установява внасянето от него в полза на ответното дружество на парични вноски. Това са платежни нареждания 5 бр., индивидуализирани в искова молба по дати, месеци, година и парична сума в лева; ПКО – 2 бр., също индивидуализирани по дати, месец, година и парична сума в лева. Личните вноски в полза на ответното дружество възлизат общо на стойност 109 841,81 лв. На 21.01.2010 г. между ищеца и ответното дружество е подписано споразумение, съгласно което ответното дружество признава вземането по посочени в искова молба платежни нареждания и ПКО, индивидуализирани с дати, месеци и година на издаване и парична стойност в лева. Съгласно споразумението ответното дружество се е задължило да изплати сумата на обща стойност 71 616 лв. по график до 31.12.2010 г. – 30 000 лв.; до 31.12.2011 г. – 30 000 лв. и до 31.12.2012 г. – 12 616 лв. До предявяване на ИМ посочените суми не са изплатени. С определение от 20.06.2014 г., постановено по гр.д. 342/2012 г. по описа на ВТОС, е оставено без уважение възражението на ищеца за включване на процесните вземания в списъците на приетите от синдика вземания, които вземания синдика е включил в списъка на предявените и неприети вземания въз основа на изтекла давност.

Въз основа на така твърдяните факти и обстоятелства е направено искане съдът да приеме за установено, че ответното дружество в несъстоятелност дължи на ищеца сумата 109 841,81 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане.

С постъпилия отговор на искова молба ответникът се брани с право погасяващо възражение - изтекла погасителна давност, обосновано с датите на издаване на ПКО, както и с факта, че към молбата, която е подадена в производството по несъстоятелност от ищеца, не е приложен като документ цитираното в искова молба споразумение, което е приложено към настоящото дело. Оспорено е съдържанието на представеното споразумение като антидатирано. Излага доводи и съображения чрез процесуалния си представител в писмени бележки.

Съдът като взе предвид становището на страните и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на производството, въведен с исковата молба, са предявени по реда и на основание чл.694, ал.1 от ТЗ искови претенции:обуславящи - положителни установителни искови претенции за съществуване и дължимост на неприети вземания, предявени от ищеца в производство по несъстоятелност на ответника, който е обявен за неплатежоспособен; както и обусловени – обезщетение за забавено плащане на парични задължения.

Предявените искови претенции са процесуално допустими.

Правният интерес при установителния иск и процесуалната легитимация на страните при иск, предявен по реда на чл.694, ал.1 от ГПК, са абсолютни положителни процесуални предпоставки за допустимостта на иска и на процеса. За допустимостта на иска и процеса съдът следи служебно във всяко положение на висящия исков процес.

Правният интерес е обоснован от вида на т·рсената защита. Искът, предявен по реда на чл.694, ал.1 от ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на предявено и неприето вземане на кредитор в производство по несъстоятелност на обявен за неплатежоспособен длъжник, при наличие на нормативно регламентирани предпоставки.

Налице е ипроцесуалната легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна. При иск, предявен по реда на чл.694, ал.1 от ГПК, легитимиранда предяви иска е кредитор с предявено и неприето вземане в производство по несъстоятелност на длъжник, който е обявен за неплатежоспособен, а легитимиран ответник е длъжникът по несъстоятелността.

Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск, включително и спазен срок за предявяване и компетентен съд, пред който са предявени. Аргумент разпоредбата на чл.694, ал.1 от ГПК.

Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи съществуването и упражняването правото на иск.

По отношение на основателността на обусловените искови претенции.

Предявените искови претенции са частично основателни. До този извод съдът стига като взе предвид следното:

От фактическа страна.

Чрез съдържанието на „Определение”, приложено на л.17 и л.18 от делото, съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства:

Ищецът е предявил вземания, които синдикът не е включил в списъка на приетите вземания, а ги е включил в списъка на неприетите вземания; Ищецът е подал възражение против включване на предявените вземания в списъка на неприетите вземания и невключването им в списъка на приетите вземания; Възражението на ищцовото дружество е оставено без уважение с влязло в сила определение, постановено по реда на чл.692, ал.4 от ТЗ. Освен това тези обстоятелства не са спорни.

Чрез депозираните по делото свидетелски показания на свидетеля М. П. М. се установява следното: „Работил е като счетоводител на фирма „Т. Е. 94” Е. с управител Й. Д. Й. от 1993 година до 2011 година, до последния момент преди да изпадне в несъстоятелност дружеството - 2011 – 2012 година. През 2009 или 2010 година свидетелят казал на ищеца, предложил му да направи споразумение, защото в данъчното законодателство като нов момент се появил фактът, че всяко физическо лице трябва да декларира в годишната си данъчна декларация сумите, които е предоставило или получило като заем. Това е въведено през 2009 или 2010 година, и във връзка с това предложил да се направи такова споразумение, за да се знае напред във времето какви суми ще се декларират в лична годишна данъчна декларация на ищеца. Ищецът е направил лични вноски от 1993 година насам, но до тогава не са били обект на деклариране в годишната данъчна декларация. Свидетелят Ô качеството си на счетоводител на фирма „Т. Е. 94” Е. ги е осчетоводявал в счетоводството на фирмата, като лични вноски на ищеца от 1993 година насам, от както съществува фирмата и те са отразени всяка година в счетоводството на фирмата до 2010 – 2011 година. Те са отразявани в счетоводството, като лична вноска по чл.134 от ТЗ, като свидетелят счита, че посоченият текст дава това право. Във връзка с тази промяна в законодателството направили споразумение как фирма „Т. Е. 94” Е. ще връща на господин Й. Й. тези лични вноски. До тогава той само е внасял лични вноски. Има и възстановяване в периода от 1993 година до 2011 година, но останала една голяма сума, която трябва да се върне на господин Й. Й. и направили график – споразумение как ще се връща това нещо във времето напред, за да може да го отразяват, като погасено в годишната данъчна декларация, какъвто закон излязъл, като свидетелят мисли, че законът е излязъл през 2009 година. Казал на господин Й. да направи това споразумение по години. Казал му да го направи, да си го има, защото ще го търси всяка година като подава годишната данъчна декларация, за да го отразява в нея. И знае от него, че го е направил. Свидетелят искал да го има за да може да го отразява, когато му потрябва и когато попълва годишната данъчна декларация за 2009, 2010, 2011, 2012 и 2013 година. Това не се отразява в счетоводството. Това е бъдещо уреждане на взаимоотношения. По години трябва да се изплатят тези суми. Те са внасяни в периода от 1993 до 2011 година. Това е отразявано с ПКО в касата на „Т. Е. 94” Е., а когато започне фирмата да му връща направените вноски на господин Й. Й. се отразява с РКО. Това споразумение не е обект на осчетоводяване. Това, което е включено като задължение в споразумението е отразено като задължение в счетоводството към момента, когато сумите са внасяни с приходен касов ордер. След като съдът показа на свидетеля намиращите се на листи от 6 до 9, включително, документи – ксерокопия, свидетелят се запозна с предоставените му от съда документи, приложени на лист от 6 до 9, включително по делото, след което свидетелят заяви, че това са ПКО, с които са направени личните вноски на собственика. Това са документите, с които се удостоверява внасяните от него вноски във фирмата и в касата. Това е счетоводното му отразяване. Това се отразява счетоводно. Това е отразявано в счетоводството на фирмата, има го в баланса на фирмата, като задължение на Е. към физическото лице Й. Й.. Когато започнат да се изплащат тези задължения, се издава РКО. Той вече е обект на осчетоводяване, както ПКО, но когато се появи, когато реално се изплати, а то не е плащано, затова няма такива документи и няма отразяване в счетоводството. Осчетоводят се само реално направените вноски. Свидетелят не може да си спомни точно, кога е изготвено споразумението, но някъде 2009 година, 2010 година, най-вероятно е било през 2009 година, защото тогава е влязло това правило за деклариране, когато е изменен закона. И вече през 2010 година е трябвало да бъде декларирано. Свидетелят предал счетоводните документи на госпожа М.Б.. Последните документи от 2012 – 2013 година й ги предал той, защото другите стояли заключени в стария офис. От началото до 2010 година се съхраняват в стария офис. Понеже не платили наема на хазаина и той заключил архива на стария офис и трябва да му се иска разрешение да влизаме. Заключени и не може да влязат и да си ги вземат, даже и да искат. Хазаинът е „П.с., бялата сграда на ул. „Б.” № 25 – там дълги години е бил офисът и понеже има неплатен наем и хазаинът е заключил стаите, сега не могат да си вземат архива. Изгонили ги и архива сега е там”.

Съдът давя вяра на тези свидетелски показания, като има предвидкакто личното си впечатление от начина на депозирането им, така и обстоятелствата, че свидетелят лично е възприел фактите, които установява, и не е заинтересован от изхода на делото.

Процесното „Споразумение”, приложено нал.10 от делото, е частен документ, чиято автентичност не е оспорена. С оглед разпоредбата на чл.180 от ГПК съдът приема, че изявленията, които се съдържат в него са направени от лицата, вписани в него.

Процесното „Споразумение” съдържа признаване на вземания и изявления за поето задължение тези вземания да се изплатят на посочени дати и в посочени размери, а именно:

=„Т. Е. - 94" Е. признава вземането на Й. Й. по: Платежно нареждане /вносна бележка/ от 22.08.2005 г. - 47 120 лв.; ПКО от 05.12.2007 г. - 10 000 лв.; ПКО от 06.12.2007 г. - 3 996 лв.; Платежно нареждане /вносна бележка/ от 07.12.2007 г. - 11 500 лв.На обща стойност 72 616 лв.

=„Т. Е. - 94" Е. се задължава да изплати сумата 72 616 лв. по следния график: до 31.12.2010 г. - 30 000 лв.; до 31.12.2011 г. - 30 000 лв.; до 31.12.2012 г. - 12 616 лв.

В частта, в която документът съдържа волеизявление за поемане на задължение, е частен диспозитивен документ. Като автентичен, притежаващ формална доказателствена сила, притежава и обвързваща доказателствена сила за съдържанието на волеизявленията, които материализира, защото не може да бъде верен или неверен, поради естеството на волеизявлението, което материализира. Щом е налице формалната доказателствена сила /документът е автентичен/, то е установено, че волеизявленията на страните са такива, каквито са изложени в него.

В частта, в която документът съдържа признаване на вземанията, е частен удостоверителен документ.

Съдът не е обвързан с материалната доказателствена сила на частния свидетелстващ /удостоверителен/ документ, съдържащ неизгодни за издателя си факти. Съдът следва да я прецени съобразно всички обстоятелства, установени чрез събраните по делото доказателствени средства.

Съдът като взе предвид обвързващатаматериална доказателствена сила на процесното споразумение, посочена по-горе, изпълнявайки задължението си, същопосочено по-горе, като взе предвид съдържанието на другите събрани по делото писмени доказателства /ПКО и Платежни нареждания, приложени по делото от л.5 до л.9, включително/, като взе предвид и фактите, които се установяват чрез депозираните по делото свидетелски показания, и като съобрази обстоятелството, че чрез всички посочени по-горе доказателствени средства се установяват едни и същи факти, приемаза установено от фактическа страна следното:

Ищецът е „дал” на ответното дружество твърдяните в исковата молба парични суми, които са вписани в процесното споразумение; ответното дружество е „получило дадените” от ищеца суми; управителят, в качеството му на представляващ дружеството и в качеството на едноличен собственик на капитала, е поел задължение тези суми да бъдат изплатени на вносителя им на дати и в размери, посочени в процесното споразумение.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени по-горе, съдът прави следните правни изводи:

За да бъде уважен предявен по реда и на основаниечл.694, ал.1 от ТЗ положителен установителен иск /съществуване и дължимост на вземане/ чрез събрани по делото доказателства следва да бъде установено /доказано/ при условията на кумулативност осъществяване на следните фактически състави:

=предявено от ищеца и неприето вземане в производство по несъстоятелност с длъжник – ответникът.

=осъществяване на юридическия факт или на фактическия състав, от който произтича претендираното вземане, съдържанието на вземането, размерът му и настъпила изискуемост.

В настоящия казуспо отношение на една част от претендираните вземания са осъществени и двата фактически състава, а по отношение на другата част от претендираните вземания не е налице първият фактически състав.

По отношение на вземанията, за които са осъществени и двата фактически състава, посочени по-горе.

Тези вземания са вземанията, които са предмет на процесното споразумение, а именно: по „Платежно нареждане" /вносна бележка/ от 22.08.2005 г. - 47 120 лв.; по ПКО от 05.12.2007 г. - 10 000 лв.; по ПКО от 06.12.2007 г. - 3 996 лв.; по „Платежно нареждане” /вносна бележка/ от 07.12.2007 г. - 11 500 лв. Вразмер общо на72 616,00 лв.

Както се посочи при обсъждане на приетите по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е „дал” на ответното дружество твърдяните в исковата молба парични суми, които са вписани в процесното споразумение; ответното дружество е „получило дадените” от ищеца суми; управителят, в качеството му на представляващ дружеството и в качеството на едноличен собственик на капитала, е поел задължение тези суми да бъдат изплатени на вносителя им на дати и в размери, посочени в процесното споразумение.

Приетите за установени обстоятелства, изложени по-горе, мотивират съда да направи извод, че вземанията, които са предмет на процесното споразумение, са възникнали.

Т.Д.№82/2014 г. ВТОС

Ответникът обосновава твърдяната си за „недължимост” с твърдение, че претендираните притезания са погасени по давност.

Възражението е направено с оглед изискванията, визирани с разпоредбата на чл.133 от ГПК - с отговора на исковата молба, който е постъпил в законоустановения срок, и следва да бъде разгледано.

Възражение е неоснователно. Съображенията за този извод са следните:

Процесните притезания попадат в категорията притезания, коитосе погасяват с изтичане на пет годишен давностен срок. Аргументразпоредбите начл.110 от ЗЗД и чл.111 от ЗЗД.

Давността започва да тече, считано от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо. Аргумент чл.114, ал.1 от ЗЗД.

В настоящия казус изискуемостта на вземанията е настъпила считано от датите, които са вписани в процесното споразумение. Аргумент разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЗД. Поради което давността е започнала да тече, считано от тези дати, а именно: до 31.12.2010 г. - 30 000 лв.; до 31.12.2011 г. - 30 000 лв.; до 31.12.2012 г. - 12 616 лв.

Исковите претенции са предявени на 30.06.2014 година.

Изложеното обосновава извод, че петгодишната погасителна давност не е изтекла и възражението за погасяване по давност на исковите претенции е неоснователно.

По изложените съображение вземанията, предмет на процесното споразумение, освен, че са възникнали, съществуват към настоящия момент и са дължими от ответника. Поради което предявените искови претенции по отношение на тези вземания са основателни и следва да бъдат уважени.

По отношение на вземанията, за които не е налице първият фактически състав, посочен по-горе.

Тези вземания са вземанията, които не са предмет на процесното споразумение, а именно: по „Приходен касов ордер от 20.04.2009 г. - 9 000 лв.; по „Платежно нареждане” от 28.04.2009 г. - 2 725.81 лв.; по „Платежно нареждане от 24.04.2009 г. - 25 500 лв.

Съдът счита, че наличието на фактическия състав - предявено от ищеца и неприето вземане в производство по несъстоятелност с длъжник – ответникът, обосновава основателността на претенцията, а не нейната процесуална допустимост. Това е така, защото:

Извод задопустимостта на исковата претенциясъдът прави въз основа на твърдяните в исковата молба факти, а дали те са се осъществилив обективната действителностсъдът проверява при обсъждане основателността на исковата претенция.

В настоящия казус ищецът твърди в исковата молба, че с влязло в сила определение, постановено в производство по несъстоятелност, „е оставено без уважение възражението му срещу отказа за включване на процесното задължение в списъците с приети вземания”. Поради което претенциите са допустими, но са неоснователни. Последният извод е обоснован от следното:

От една страна по делото не са представени доказателства, от които да се установява точно какви вземания е предявил ищеца в производството по несъстоятелност на ответника. Какви вземания са предявени е заявено в отговора на исковата молба, които факти ищецът не е оспорил нито от допълнителната искова молба, нито в съдебно заседание.

От друга страна чрез служебна справка по ГР.Д.№342 по описа за 2012 година на ВТОС за предявените от ищеца вземания, настоящият състав констатира, че са предявени САМОвземанията, вписани в процесното споразумение. Останалите, описани в обстоятелствената част на исковата молба вземания, не са предявявани в производството по несъстоятелност.

Изложеното обосновава извод, че не е налице първият кумулативно изискуем се фактически състав, посочен по-горе, за да бъдат уваженипредявените по реда и на основаниечл.694, ал.1 от ТЗ положителни установителни искови претенции за съществуване и дължимост на вземания.

Неосъществяването на този фактически състав е достатъчно за да се направи извод за неоснователност на исковите претенции, по отношение на посочените вземания. Не е необходимо да се обсъжда дали е осъществен другият посочен по-горе фактически състав.

По изложените съображения исковите претенциипо отношение на посочените вземания, като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на основателността на обусловените искови претенции.

Основателността на част от обуславящите искови претенции и неоснователността на другата част от обуславящите искови претенции обосновават и основателността и неоснователността на обусловените искови претенции. Поради което претендираните законни лихви, считано от предявяване на исковите претенции до окончателното изплащане на дължими суми,върху основателните обуславящи искови претенции следва да бъдат уважени, а върху неоснователните обуславящи искови претенции следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на делото:

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на основание чл.694, ал.2 от ТЗ дължимата ДТ за предявяване на отхвърлените искови претенции в размер на 1 489,03 лв.

Ищецът дължи на ответника направените разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, но тъй като документ, удостоверяващ, че такива са направени, не е представен, не следва де бъдат присъждани.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковите претенции, в размер на 10 лв.

Водим от горното по реда и на основание чл.694, ал.1 от ТЗ, наоснование чл.110 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.114, ал.1 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1, изречение първо от ТЗ Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНОпо реда и на основание чл.694, ал.1 от ТЗ, на основание чл.110 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.114, ал.1 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1, изречение първо от ТЗ, че предявените и неприети в производството по несъстоятелност по ГР.Д.№342 по описа за 2012 година на ВТОС вземания от Й. Д. Й., ЕГН-*, с постоянен адрес гр. В. Т., ул.”О.” №3А, вразмер общо на72 616,00 лв. /седемдесет и две хиляди шестстотин и шестнадесет лева/, представляващи вземания, предмет на „Споразумение от 29.01.2010 година, сключено между Й. Д. Й., ЕГН-*, и „Т. Е. - 94" Е., /в Н., ЕИК-..., както следва: по „Платежно нареждане" /вносна бележка/ от 22.08.2005 г. - 47 120 лв. /четиридесет и седем хиляди сто и двадесет лева/; по ПКО от 05.12.2007 г. - 10 000 лв.; /десет хиляди лева/; по ПКО от 06.12.2007 г. - 3 996 лв. /три хиляди деветстотин деветдесет и шест лева/; по „Платежно нареждане” /вносна бележка/ от 07.12.2007 г. - 11 500 лв. /единадесет хиляди и петстотин лева/; заедно със законната лихва сумата от72 616,00 лв. /седемдесет и две хиляди шестстотин и шестнадесет лева/, считано от предявяване на исковите претенции – 30.06.2014 година, до окончателното изплащане на сумата, СЪЩЕСТВУВАТ И СА ДЪЛЖИМИот „Т. Е. - 94" Е., /в Н., ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. Е., ул.„Т.м." №21, на Й. Д. Й., ЕГН-*, с постоянен адрес гр. В. Т., ул.”О.” №3А, по иска на Й. Д. Й., ЕГН-*, с постоянен адрес гр. В. Т., ул.”О.” №3А, против „Т. Е. - 94" Е., /в Н., ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. Е., ул.„Т.м." №21.

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда и на основание чл.694, ал.1 от ТЗ, на основание чл.110 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.114, ал.1 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1, изречение първо от ТЗ положителни установителни искови претенции, с който се претендира ДА БЪДЕ ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че предявените и неприети в производството по несъстоятелност по ГР.Д.№342 по описа за 2012 година на ВТОС вземания от Й. Д. Й., ЕГН-*, с постоянен адрес гр. В. Т., ул.”О.” №3А, вразмер НАДприсъдения72 616,00 лв. /седемдесет и две хиляди шестстотин и шестнадесет лева/, ДО предявения размер от 109 841,81 лв. /сто и девет хиляди осемстотин и четиридесет и едни лева и осемдесет и една стотинки/ - т. е. в размер на 37 225,81 лв. /тридесет и седем хиляди двеста двадесет и пет лева и осемдесет и една стотинки/, представляващи вземания, както следва: по „Приходен касов ордер от 20.04.2009 г. - 9 000 лв. /девет хиляди лева/; по „Платежно нареждане” от 28.04.2009 г. - 2 725.81 лв. /две хиляди седемстотин двадесет и пет лева и осемдесет и една стотинки/; по „Платежно нареждане от 24.04.2009 г. - 25 500 лв. /двадесет и пет хиляди и петстотин лева/,заедно със законната лихва до окончателното изплащане, съществуват и са дължимиот „Т. Е. - 94" Е., /в Н., ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. Е., ул.„Т.м." №21, на Й. Д. Й., ЕГН-*, с постоянен адрес гр. В. Т., ул.”О.” №3А; като НЕОСНОВАТЕЛНИ, по иска на Й. Д. Й., ЕГН-*, с постоянен адрес гр. В. Т., ул.”О.” №3А, против „Т. Е. - 94" Е., /в Н., ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. Е., ул.„Т.м." №21.

ОСЪЖДА Й. Д. Й., ЕГН-*, с постоянен адрес гр. В. Т., ул.”О.” №3А, да заплати ДТ върху отхвърлената част от исковите претенции в размер на 1 489,03 лв. /хиляда четиристотин осемдесет и девет лева и осемдесет и една стотинки/.

ОСЪЖДА „Т. Е. - 94" Е., /в Н., ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. Е., ул.„Т.м." №21, да заплати на Й. Д. Й., ЕГН-*, с постоянен адрес гр. В. Т., ул.”О.” №3А, направените разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковите претенции, в размер на 10 лв. /десет лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД - В. Т. в четиринадесетдневен срок от връчването му на страната.

СЪДИЯ: