РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1587
Град Пловдив, 28 юли 2021
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1176 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215,
ал.1 от Закона за устройство на територията във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на М.А.М., ЕГН
**********, с адрес ***, против заповед № РД-09-191/15.05.2020г. на кмета на Район
„Западен“ при Община Пловдив, с която на основание чл.225, ал.2, т.2 във вр. с чл.225а от ЗУТ е разпоредено премахването на строеж:
"Преустройство на апартамент чрез приобщаване на тераса към жилищна стая, находяща се в жилищна сграда в УПИ III-488, кв.14-нов по плана на
кв."Хр. Смирненски", гр.Пловдив, ПИ с идентификатор 56784.511.488 по
КК и КР на гр.Пловдив, с административен адрес: гр.Пловдив,
ул."Драма"№29 с извършител М.А.М..
Твърди се, че оспорената заповед е
незаконосъобразна и се иска нейната отмяна. Посочва на първо място, че са
незаконосъобразни действията на органа, който на два пъти е отменил своя
предходна заповед, като счита, че с правото на отзив същият разполага
еднократно, съгласно нормата на чл.91, ал.2 АПК. Счита, че в конкретното административно производство
административния орган не само е допуснал повторно преразглеждане на оспорената
заповед, но и е отменил двете предходно издадени заповеди. Твърди в тази връзка
липсата на компетентност. По същество на спора посочва, че в заповедта отново
липсва конкретика относно дължината на премахнатия
зид, като било посочено „около 4м“, както и че не са спазени общите правила на
АПК за изясняване на факти и обстоятелства от значение за случая. Твърди,че липсват мотиви. Счита, че процесният обект не попада в хипотезата на незаконен строеж
по см. на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, тъй като с процесните
СМР е извършено остъкляване на южната тераса и същата е приобщена към дневна-готварна чрез премахване на дограмата на дневната /
врата и прозорец/ и неносещ зид под прозоречната рамка, което представлява
вътрешно преустройство по смисъла на закона, като съществуващата конструкция на
сградата не е променена или допълнена; преустройството е извършено в обема на
съществуващото жилище, съгласно § 5, т.30 от ДР на УТ; за остъкляването на
терасата не се изисква разрешение за строеж, съгласно чл.151, ал.1, т.6 ЗУТ;
извършените СМР не засягат конструкцията на сградата и не променят
натоварванията на тези помещения, което определя СМР като текущ ремонт, за
който не се изисква РС. Претендира отмяна на заповедта и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът – кмет на район „Западен“
при община Пловдив, чрез процесуалния си представител Мирослав Т., в нарочно
становище към административната преписка
намира жалбата за неоснователна и иска същата да бъде оставена без
уважение поради законосъобразност на оспорената заповед.
Заинтересованата страна Т.А.М., чрез
адв. Д.А. не взема становище по жалбата, а само по
допустимостта на доказателствата.
Окръжна прокуратура-Пловдив,
уведомена за производството по делото по реда на чл.16 ал.1 т.3 от АПК, не
встъпва в процеса.
Административен съд - Пловдив в
настоящият си състав намира, че жалбата е подадена от лице, адресат на
оспорената заповед, чиито права и законни интереси пряко се засягат от нея.
Констатира се, че заповедта е връчена на жалбоподателя на 20.05.2020 г.,
съгласно приложената по делото на л.30 обратна разписка, а жалбата е подадена
на 02.06.2020 г., поради което е подадена в четиринадесетдневен от издаването й и е допустима за разглеждане
по същество.
Оспорената заповед е била издадена,
след постъпила жалба с вх. №2-2400-56(8)/13.05.2020 г., подадена от М.А.М. срещу
заповед №РД-09-53/25.02.2020 г. на кмета на Район „Западен“ при Община Пловдив за
премахване на незаконен строеж и заповед №РД-09-154/23.04.2020 г. за отмяна на
същата. Органът е посочил, че е налице основание за преразглеждане на
оспорените актове, поради което с оглед изложеното в жалбата и на основание чл.
91 от Административнопроцесуалния кодекс, чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 225а, ал.
1 във връзка с чл. 225 ал. 2, т. 2 от ЗУТ, както и с оглед предоставените му
правомощия със заповед №13 ОА 560/05.03.2013 г. на кмета на Община Пловдив, е
наредена отмяната на заповед №РД-09-53/25.02.2020 г. и заповед
№РД-09-154/23.04.2020 г., както и да се премахне следният строеж:
„Преустройство на апартамент чрез приобщаване на тераса към жилищна стая",
находяща се в жилищна сграда в УПИ III-488, кв.14-нов по плана на кв. „Хр.
Смирненски", гр. Пловдив, ПИ с идентификатор 56784.511.488 по КК и КР на
гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. „Драма" №29, който
представлява незаконно строителство, изразяващо се в: приобщаване и затваряне
на южна тераса на ет. 1 /жилищен/ към дневна-готварна
и премахване на около 4 м. неносещ зид с дебелина 12 см., в следствие на което
е обособено едно помещение.
За да постанови процесната
заповед с посочения резултат, органът се е позовал на обстоятелството, че при извършена
проверка от служителите за контрол по строителството в администрацията на
строеж: „Преустройство на апартамент чрез приобщаване на тераса към жилищна
стая", находяща се в жилищна сграда в УПИ III-488, кв.14-нов по плана на кв. „Хр.
Смирненски", гр. Пловдив, ПИ с ифентификатор
56784.511.488 по КК и КР на гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив,
ул. ,Драма" №29, от служителите е съставен констативен акт №5/26.11.2019
г. В същия е установено, че строежът попада в самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.511.488.1 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрена със заповед
№РД-18-48/03.06.2009 г. на изп. директор на АГКК, с
предназначение на имота - жилищна сграда - многофамилна,
брой етажи 4, брой самостоятелни обекти 4, застроена площ 134 кв.м.
Установено било, че собственици на
обекта са М.А.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и Т.А.М.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***. Установен е извършителят на
строежа и възложител на обекта - жалбоподателят М.А.М.. Посочено е, че за строежа
не е налице одобрен инвестиционен проект, в т.ч. съгласувани и одобрени части
на проекта не са налице, липсва и издадено разрешение за строеж, липсва съставен
протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и
ниво, нито има заверени заповедната книга и дневникът на строежа.
Установено е, че строежът е извършен
в частта от жилищната сграда, ползвана от М.А.М., съгласно споразумение от
02.12.2013 г., чрез приобщаване и затваряне на южна тераса на ет. 1 /жилищен/
към дневна-готварна, премахнат е около 4 м. неносещ
зид с дебелина 12 см., като е обособено едно помещение.
Посочено е, че строежът е V-та категория, съгласно чл. 137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003 г., на МРРБ, за номенклатурата на видовете
строежи.
Органът се е позовал на установеното с констативен акт №5/26.11.2019 г.
и събраните по преписката доказателства, като е направил извод, че при
изпълнение на строителството е нарушена разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от
Закона за устройство на територията, съгласно която строежи могат да се
извършват, само ако са разрешени съгласно Закон за устройство на територията, а
за същия липсва разрешение за строеж и всякаква строителна документация.
Предвид установените нарушения строежът е квалифициран като незаконен по
смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията. Констативният
акт №5/26.11.2019 г. е бил връчен лично на заинтересованите лица, а срещу него не
са постъпили възражения.
Посочено е, че според становище на главния
архитект на Район Западен – Община Пловдив, извършеното преустройство не попада
в хипотезите за търпим строеж съгласно 127 от ЗУТ.
В настоящото производство по искане
от страна на жалбоподателя се изслуша съдебно-техническа експертиза с в.л. Я.Р.,
която след посещение в техническата служба на общината и извършен оглед и
измервания на място, както и преглед на представените от заинтересованото лице чертежи
на сградата с молба вх.№1611/27.01.2021г. - един от част
"Електроинсталации" и два еднакви чертежа от част
"Конструкции", последния съгласуван на 27.11.1984г. от РНС
"Васил Коларов", е изготвила снимков и графичен материал на обекта, е
установила, че жилищната сграда е била с призем и
един жилищен етаж до 1984г. Същата е надстроена по одобрени проекти и издадено
разрешение за строеж с два етажа, като при това съществуващия жилищен етаж е
преустроен. Вещото лице е посочила, че разрешението за строеж е приложено по
делото/л.120/. От съхранените одобрени проекти за сградата, представени
допълнително от заинтересованата страна, на мястото, където сега се констатира
приобщаване на тераса към жилищна стая, вещото лице посочва, че по проект
действително е било предвидено да се изпълнят две помещения - кухня и
трапезария с врата между тях и обща тераса за двете помещения, на която да се
излиза от кухнята. Трапезарията е била предвидена с прозорец към терасата.
Терасата е показана с ширина 90см. Посочва, че ограждащият зид има дължина
4,00м. по проект. По информация от съпругата на жалбоподателя, още при
надстрояването етажът не е променян спрямо съществуващия в старата сграда и
кухнята и трапезарията са били едно общо помещение, а не разделени с преградна
стена с врата.
В момента на огледа вещото лице е констатирало,
че врата с прозорец пред помещението, наречено "кухня" в проекта няма
и че прозорец пред помещението "трапезария" също няма. Вместо това, в
източния край на ограждащата стена по проект има плътен зид с дебелина 25см.
/З0см. с положената от вътрешната страна изолация/ и дължина 1,20м. Останалата
дължина от ограждащата стена по проект 2,80м. /2,75м. без изолацията/ е
премахната и терасата е приобщена към помещението "дневна - кухня".
На мястото на премахнатите врата с прозорец и частично зидария не е засегната стоманобетоновата греда над тях и тя е видима вътре в
стаята. Външната ограждаща стена на помещението "дневна - кухня" е
изпълнена на външния край на терасата и в нея са монтирани прозорци от РVС-профили. Прозорците са общо 5
броя. Средният е с размери 1,00м./1,50м., а от двете му страни са монтирани по
два прозореца 0,75м./1,50м. Отваряеми са само по едно
крило от два прозореца 0,75м./1,50м., всички други прозорци са неотваряеми.
В приложение №1 на експертизата
вещото лице е отразило констатациите относно процесния
строеж върху сканирано копие от приложения от заинтересованата страна проект по
част "ЕЛ", като с цвят са показани местоположението и размерите на
останалата на място част от ограждащата стена по проект, отвора в нея и гредата
над нея. Показана е и новата ограждаща стена по южния край на терасата.
В изготвеното приложение №2 към
експертизата същото е отразено върху сканирано копие от приложения от
заинтересованата страна проект по част "Конструкции" - "Кофражен
план на плоча на коти 2,80; 5,60; 8,40".
Вещото лице посочва, че параметрите
на премахнатите елементи от ограждащата стена на помещението "дневна-кухня"
могат да се проследят при сравнението на разпределението на първия жилищен етаж
от сградата, дадено в приложения чертеж по част "ЕЛ" и констатациите
на експертизата от огледа и заснемането на място. Посочва, че общата дължина на
ограждащата стена е била 4,00м. конструктивно между колоните /К14 и К15 от
кофражния план/. От нея в момента на място се установява като налична плътна
тухлена зидария с дължина 1,20м. Премахнатата част е с дължина 2,80м. /2,75м.
светло без изолацията/. Дебелината на зида е 25см. /З0см. с изолацията/. Светлата
височина на помещението е 2,57м. Премахнатите елементи включват: врата с
прозорец от кухнята към терасата, част от прозорец между трапезарията и
терасата и част от тухлена зидария между тях. До запазената плътна част от
ограждащата стена е видима гредата над получения отвор. Под нея височината е
2,32м.
Вещото лице посочва, че от представения
чертеж "Кофражен план" са видими ясно местата на конструктивните
елементи в сградата. Между колони К14 и К15 е предвидена стоманабетонова
греда - Гр.5 - 25/40см., която на място е изцяло запазена. От кофражния план
също е видно, че по южния ръб на терасата е следвало да има бетонов парапет с
дебелина 8см. и височина 100см. Този парапет при преустройството е заменен с
тухлена зидария с дебелина 25см. и върху нея са монтирани прозорци.
Посочила е в заключението, че при
извършеното преустройство за присъединяване на терасата към жилищното помещение
не са засегнати конструктивни елементи от сградата, а при надстрояването през
1984-1985г. са изпълнени колоните през всички етажи, изпълнена е и гредата
между К14 и К15 - Гр.5. Посочва, че тухлената зидария по ограждащия зид по
проект не представлява носещ конструктивен елемент. Конструкцията на сградата е
монолитна, с тухлени шайби от плътни тухли за поемане на сеизмични усилия,
означени надлежно на кофражния план. Ограждащата зидария под Гр.5 е самоносеща, пълнежна зидария и
няма характер на носещ конструктивен елемент.
Вещото лице е установила, че при
извършеното преустройство предназначението на помещението, към което е присъединена
терасата не е променяно. От проекта е видно, че т.нар. "жилищна стая"
в обжалваната заповед е била предвидена за "кухня" и
"трапезария". В момента двете помещения се ползват като едно общо и
имат предназначение "Дневна - кухня", което като натоварване
представлява едно и също нормативно и изчислително експлоатационно натоварване
съгласно Наредба №3/21.07.2004г. за основните положения за проектиране на
конструкциите на строежите и за въздействията върху тях - 1,5 кN/m2. В участъците с предназначение за
тераса, както по действащите норми - Наредба №3, така и във всички предходни
норми за натоварване на сгради и съоръжения, нормативното експлоатационно
натоварване е било винаги с по-голяма стойност, отколкото в помещенията за
живеене в жилищна сграда. В действащата Наредба №3 то е 3,0 кN/m2.
При изготвянето на проекта през 1984г. натоварването на терасата също е било
предвидено с по-голяма стойност от това на жилищните помещения. Посочено е, че
при извършеното преустройство, при което терасата е присъединена към жилищното
помещение, реалното натоварване в присъединения участък няма да доведе до
надвишаване на предвиденото в проекта от 1984г. Изпълнението на зид с дебелина
25см. и височина 100см. по ръба на терасата вместо бетонов парапет с тази
височина, но с дебелина 8см., се компенсира от по-ниското обемно тегло на
зидарията спрямо бетона и завишеното предвиждане на нормативното натоварване за
тераса спрямо това от реалното предназначение за жилищно помещение, както то се
ползва. Според вещото лице преустройството не променя натоварванията в
помещенията, а извършените видове строително - монтажни работи, с които е
изпълнено процесното "Преустройство на
апартамент чрез приобщаване на тераса към жилищна стая" не засягат
конструкцията на сградата. Извършените дейности по премахване, преместване на
съществуващи зидове и направа на отвори в тях също не засягат конструкцията.
Посочва, че присъединената част от
етажа не е "тераса" по определенията на ЗУТ /"тераса" -
т.59 от §5 на ДР на ЗУТ/, а "балкон" съгласно т.57 от §5 на ДР на
ЗУТ. В случая не е извършено "остъкляване на балкон", за което не се
изисква разрешение за строеж съгласно чл.151, т.б от ЗУТ, а приобщаване на
балкона към жилищните помещения, което води до промяна на неговото
предназначение. По определението на т.57 от §5 на ДР на ЗУТ балконът е открита
използваема площ, а след приобщаването й към жилището, тя вече като част от
него не е открита. С това е променен начина на ползването й и съгласно т.41 от
§5 на ДР на ЗУТ е налице "промяна на предназначението".
По делото бе разпитана като свидетел
Елена Трифонова съпруга на жалбоподателя. По повод извършената проверка си
спомня, че комисията била петчленна - двама от Район Запад и трима от РДНСК.
Започнали проверката от техния имот, а в
дела на Т. не били допуснати да влязат проверяващите. Проверката се извършили
само в имота на жалбоподателя. Посочва, че Т. имал част от сутерена. Свидетелката
представила документите на къщата, с които разполагала. Проверяващите пожелали
да се качат на първия етаж. Посочва, че ползвали ½ от апартамента на
свекъра и свекърва й и имали спогодба за разпределение за ползване на този
апартамент на първия етаж над сутерена. Предоставили оглед на комисията, която
влязла в дневната. Гледали, но нищо не са мерили. Коментирали защо заповедите
на Т. от 2014 г. и 2015 г. не били изпълнени. Проверяващите й казали, че
общината няма средства. Проверяващите оглеждали, без да мерят, само си записвали
в папките. Посочва, че на място не са
подписвали нищо. Инж. Няголов, който бил председател на комисията, казал, че ще
я извика допълнително. Връчили й констативен акт, с който не били съгласни.
После пуснали и заповеди, които те обжалвали. След месец доила втора заповед,
която отменяла първата, пак с право на обжалване. Пак обжалвали с писмо до
общината, не били допуснати до административен съд. Трета заповед издали и
отново пуснали жалба. Първите две заповеди обжалвали чрез административния
орган. Посочва, че горе в помещението проверяващите не били искали документи.
Документацията останала в сутерена и при същата проверка документацията изчезнала.
Твърди, че е предоставила документите, които стояли у свидетелката след смъртта
на свекърва й. Посочва, че били на първия етаж в това помещение. То било разделено
на две. Тяхната част била югозападната, а на Т. - югоизточната. В тяхната част
имало дневна, баня и спално помещение. Посочва, че предоставила на
проверяващите папката с архитектурата на къщата – чертежи, с преустройство на
старата къща-близнак по стария план. Изкарали проекти, за да надстроим – плоча
и таван. Имали планове как трябва да бъде извършено преустройството, какво
трябва да се направи като колони, шайби
за 2 и 3 етаж, за таванското помещение, В и К и ел, арматурни планове –
технически документи по изпълнение на строежа, със сини печати. Посочва, че разрешението
за строеж не било там, не им било необходимо, а нотариалните актове държала
отделно.
Представиха се доказателства и
относно изчезналите архитектурни проекти, съгласно твърденията на
жалбоподателя, в това число и сигнал до прокуратурата.
При така събраните по делото
доказателства от правна и фактическа страна съдът установи следното.
Производството по реда на чл.225 ЗУТ
е служебно и упълномощеното по закон лице – кмета на общината има право на
преценка за образуването му, провеждане и приключване с краен акт, подлежащ на
оспорване. Процесната заповед е издадена от
компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване
на административнопроизводствените правила за нейното издаване.
Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ,
кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл. 225, ал. 2, или на части от тях. В настоящия случай, оспорената заповед е
издадена от кмета на Район „Западен“ при Община Пловдив, надлежно упълномощен
със заповед № 13 ОА 560/05.03.2013 г. на кмета на Община Пловдив. В този смисъл
неоснователни и без опора в доказателствата се явяват твърденията на
жалбоподателя, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган.
Във връзка с твърденията за нарушена
процедура по издаването на заповедта, съдът намира от правна страна следното.
Действително се установява по
делото, че с предходна заповед № РД-09-53 от 25.02.2020 г. на кмета на район
„Западен“ е разпоредено премахването на строежа, предмет и на процесната заповед. Заповедта от 25.02.2020 г. не е влязла
в сила, тъй като е била оспорена от адресата й на 20.03.2020г., като на
основание чл.91 от АПК в седемдневния срок тази заповед е била отменена със
заповед № РД-09-154 от 23.04.2020 г. на кмета на Район „Западен“ при Община
Пловдив. Против втората заповед от 23.04.2020 г. отново е постъпила жалба от
13.05.2020 г., при което на основание чл.91 АПК е издадена процесната
заповед от 15.05.2020 г.
Съгласно чл. 91, ал.1 АПК В 7-дневен
срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на
жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да
оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния
акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни.
Нормата на ал.2 от сочената разпоредба предвижда, че новият акт подлежи на оспорване
по реда на този кодекс, както и че в тези случаи не се допуска повторно
преразглеждане на акта.
От нормата на чл. 91, ал. 1 от АПК
става ясно, че достатъчна предпоставка за преразглеждане на акта от самия
издател е да има депозирана жалба срещу акта. Видно е, че срещу първата заповед
такава е била налице, т.е. заповедта не е влязла в сила и по преценка на органа
заповедта от 25.02.2020 г. е била отменена с тази от 23.04.2020 г. със
заповедта от 23.04.2020 г. се възстановява фактическото и правно положение от
преди издаването на първата заповед от 25.02.2020г.
Съдът намира за неправилно
позоваването в процесната заповед на основанието на
чл.91 АПК, тъй като съгласно цитираната норма на чл.91, ал.2, изр.2 АПК втори
т.нар. отзив на постановения втори акт не може да има. Това обаче е без правно
значение, тъй като процесната заповед има своето
самостоятелно правно основание да бъде издадена, а това са констатациите на
органа при извършената проверка. Никъде законът не забранява издаването на
друга заповед, ако органът прецени, че това е необходимо в изпълнение на
предоставените му от закона властнически правомощия.В този смисъл съдът намира
за излишна и неправилна и изричната отмяна със заповедта по т.I
на двете предходни
заповеди, тъй като първата вече е била отменена със заповедта от 23.04.2020 г.,
а втората на практика не въвежда някакви нови основания или установявания,
нарушаващи законните права и интересите на адресата си.
Относно възраженията на
жалбоподателя по съществото на спора, съдът намира жалбата за неоснователна.
От събраните по делото
доказателства, в това число и приетата по делото ССЕ, която съдът кредитира
като обективна и безпристрастна, се установява, че не се засяга конструкцията
на сградата, няма промяна и в натоварванията. Установява се промяна на
предназначението. При променено предназначение на помещенията, когато
кумулативно не се променят натоварванията в тях, се касае за текущ ремонт, но
само ако се касае за изцяло лична собственост - за извършения от единствените
собственици текущ ремонт чрез вътрешно преустройство в собствени помещения,
които не са обособени като самостоятелни обекти в сградата, не се изисква
разрешение за строеж, съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ.
От административната преписка става
ясно, че преустройството е извършено след 2013 г., когато със споразумение
имотът, предмет на заповедта, е бил разпределен между съсобствениците. Такова
споразумение не е представено по делото, но е безспорно за страните, че
съществува. Фактът обаче, че същите са си поделили реалното ползване на имота
не променя обстоятелството, че и към момента съсобственици на конкретния
апартамент са както жалбоподателят М.М., така и
заинтересованото лице Т.М..
При тези фактически установявания,
правилно административният орган е квалифицирал извършените работи като строеж,
за който се изискват строителни книжа. В случая действително не се засяга
конструкцията на сградата и не се променят натоварванията в помещенията на етажа,
но е налице промяна на предназначението на тези помещения по смисъла на § 5,
т.43, буква „в“ от ДР на ЗУТ във вр. с чл.151, ал.1,
т.1 ЗУТ на съсобствен апартамент.
Съдът намира, че следва да посочи и императивното
изискване на ЗУТ - чл. 185, ал. 1, т. 1 – наличието на съгласие на останалите
собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения
или части от тях, когато се променя предназначението им. В случая такива не са
представени.
В издадената заповед е налице точно
описание на строежа, определен като незаконен. Направените констатации относно
обема на строителството, описанието на процесната
тераса, която е приобщена към апартамента, както и на материалите, с които е
извършено са еднозначно изразени в съставения акт, поради което съдът намира
заповедта за правилна и законосъобразна.
Съобразена е и търпимостта на
строежа – отбелязано е, че извършването на преустройството е след 2013 г.,
който факт не е бил оспорен, като и посочено, че строежът не е търпим по см. на
§127 от ЗУТ.
Водим от всичко изложено, настоящият
съдебен състав намира, че жалбата като неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Предвид изхода на делото,
направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски се явява неоснователно.
Поради което и на основание чл.172,
ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ХІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.А.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, против заповед № РД-09-191/15.05.2020г. на кмета
на Район „Западен“ при Община Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: