Решение по дело №550/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 189
Дата: 31 октомври 2019 г.
Съдия: Мариан Василев Иванов
Дело: 20194400600550
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    

 

                                                           

 

                                  Гр.Плевен                  31.10.2019 г.

 

 

         Плевенския окръжен съд, втори въззивен наказателна състав,в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври  през 2019г., в състав :

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА  

 

                                                                      МАРИАН И.                                                                                                        

                                                 ЧЛЕНОВЕ:   

                                                                      ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ

          СЕКРЕТАР:ПЕТРОВ ПЕТРОВ

          ПРОКУРОР: ГЕОРГИ ЛАЗАРОВ

                                                                             

      Като разгледа докладваното от съдията Мариан И. ВНОХД № 550/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

        Районен съд-Червен бряг с присъда №46/14.11.2018г.,постановена по НОХД №315/2015г., на основание чл. 304 от НПК, признал подсъдимия     И.Н.Б.- ЕГН **********,  за невиновен в това, че: в периода от 05.10.2010 г. до 30.11.2010 г. в гр.Червен бряг, обл. Плевен, в Петролна база, представляваща УПИ № Х/-2490 в кв. 180А по плана на града, целият парцел е площ от 79255 м2, собственост на „Еврокапитал-България" АД гр.София, представлявано от изпълнителен директор Д.П.Д. от гр. София, чрез демонтаж на елементи от сградния фонд и изкопни дейности в дворния район, противозаконно присвоил чужди движими вещи, както следва: 1734 бр. тухли-четворки – употребявани на стойност 780.30 лв.; 2000 бр. цигли - употребявани на стойност 840.00 лв.; 186 бр. листи поцинкована ламарина с размери 6x0.75 м.  на стойност 3050.40 лв.; 150 бр. метални греди - П-профили на стойност 9041.76 лв.; 7 бр. противопожарни крана на стойност 201.60 лв.; 9 бр. метални тръби, Ф130 мм с дължина 15 м. на стойност 522.46 лв.; 12 тона метални тръби Ф100 мм на стойност 17100 лв.; 1180 кг силов захранващ ел.кабел с метална изолация, с алуминиево жило на стойност 13154.00 лв.; 37 кг алуминиево жило от същия вид ел.кабел на стойност 259.00 лв.; 5 бр. метални портални врати с размери 4x2 метра на стойност 2632.50 лв.; 1 бр. метална цистерна с размери 4x3x2 метра от дебелостенна ламарина 3 мм на стойност 3116.25 лв.; 12 бр. метални ферми от покривна конструкция с дължина 11 метра и височина 1.5 метра на стойност 5054.95 лв.; 8 м3 дърва за огрев на стойност 384.00 лв.; 2 м3 дървен материал - употребявани греди, дъски, летви на стойност 405.00 лв. - всички вещи на обща стойност 57 935.50 лв., които вещи владеел по силата на Договор за наем от 05.01.2010 г., като обсебването е в големи размери – престъпление по чл. 206, ал.3, пр.1 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК, като го оправдал по така повдигнатото обвинение.

     На основание чл. 301, ал.1, т.11 от НПК веществените доказателства– 26 бр. листа поцинкована ламарина с размери 6x0.75 метра - намиращи се на отговорно пазене в дома на М. И. ***, постановил да бъдат върнати на собственикът им „Еврокапитал-България"АД гр.София.

     Отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения граждански иск от „Еврокапитал-България"-АД-гр.София, представлявано от изпълнителен директор Д.П.Д., ЕГН ********** от гр. София против подсъдимия И.Н.Б., за сумата от 57935.50 лв., представляващи имуществени вреди настъпили от престъплението.

      Недоволен от присъдата, Ивайло Тодоров- прокурор в РП-Ч.Бряг я протестира.В протеста по същество се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановената оправдателна присъда.Изразява се становище, че на съдебното производство са събрани доказателства подкрепящи обвинителната теза срещу подсъдимия И.Б..Акцентира се на гласните дказателствени средства-показанията на множество разпитани свидетели, които според прокурора  потвърждават  обвинеието срещу подсъдимия , за извършено престъпление по чл. 206, ал.3, пр.1 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК.Твърди се , че защитната теза за извършени множество кражби от стопанисвания от подсъдимия обект се оборва от писмени доказателства и разпити на полицай, а именно, че няма регистрирани заявителски материали за такива престъпления.Твърди се също, че присъдата не кореспондира със събраните докателства, съдът неправилно е приел недоказаност на обвинението по несъмнен начит, поради което се иска отмяна на присъдата и признаване на подсъдимият И.Б. за виновен.

     В съдебно заседание представителя на ОП-Плевен, поддържа протеста.Счита, че се касае за грубо разграбване на петролната база в един сравнително кратък период от време.Не приема доводите на първоинстанционния съд, че подсъдимия не е бил ангажиран с пазенето на вещите, тъй като нямало примо-предавателен протокол, с подробно описание на тези вещи.Сочи приетото и от съда на стр.4 от мотивите, а именно излагане на доказателства и факти, пряко сочещи на присвоителни действия от страна на подсъдимия.Акцентира, че се касаело за изваждане на тръби, кабели , пожарни кранове, ламаринен покрив, тухли и други,  както и за разпореждането им да се продадат от страна на подсъдимия Б..Твърди се , че  в договора за наем, по достатъчно подробен начин е бил индивидуализиран имота, който се дава под наем.Счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което моли съда да отмени присъдата и осъди подсъдимия И.Б. по повдигнатото му обвинение.

       Заинтересованата страна „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ЕАД-Бургас, редовно уведомена  не се явява.   

       Защитникът на подсъдимия-адвокат Ц.А.-***, принципно поддържа постановената опхравдателна присъда.Счита , че липсват доказателства за владеене на имуществото от подзащитния му на някакво правно основание.По отношение на приложеният договор за наем , твърди че не е подписан от подсъдимия и няма примо-предавателен протокол.Договора за наем бил подписан от „****98“ ООД, фирма , с която подсъдимия няма взаимотношетие.Счита,че ако такова вземане на материали , то се за кражба.

        Подсъдимият И.Б. поддържа становището на защитника си .Иска опхравдателна присъда , тъй като се счита за невинове.

        Във връзка с доклада на делото от съдията –докладчик, съдът даде въможност на страните в десет дневен срок да представят писмени бележки.В даденият от съда срок не са постъпили писмени допълнения към становищата изразени при пренията между страните. 

        Съдът като се запозна с доказателствата по делото, изложеното в  протеста, становищата на страните изложени в съдебното заседание и след цялостна проверка на присъдата на основание 314 от НПК намира следното:

          Протеста   е подадена в срока  по чл.319, ал.1 от НПК , отговаря на изискванията по чл.320  от НПК, поради което е процесуално допустим.              

         Разгледан по същество  е основателен само в часта, че следва постановената присъда да се отмени.

        Въззивният съд намира,че при разглеждане на делото са  допуснати  съществени процесуални нарушения по смисъла на  чл.348 ал.3 т. 1 и  2 пр.1 от НПК, довели до ограничаване правата на страните, поради което следва да се отмени изцяло протестираната присъда и върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, по следните съображения:

         Поредното първоинстанционно разглеждане на делото е по обвинителния акт от 16.08.2013г., намиращ се в приложеното НОХД №388/2013г. на РС-Червен бряг.Това е вторият и валиден обвинителен акт, след като прокурора е съобразил решение №182/25.07.2013г. по ВНОХД №423/2013г. на ОС-Плевен, с което е била отменена присъда №152/10.04.2013г. по НОХД №410/2011г. на РС-Ч.Бряг.Първият обвинителен акт е с дата 01.12.2011г. и е по НОХД №410/2011г. на РС-Ч.Бряг.

      С обвинителният акт от 14.08.2013г., изготвен от прокуров Ивайло Тодоров, подсъдимия И.Б. е предаден на съд затова,че за периода м.юли 2010г до 30.11.2010г. , при условията на чл.26, ал.1 от НК, извършил престъплението по чл.206, ал.3, вр. с ал.1 от НК.В този обвинителен акт съобразно решението на въззивния съд са разграничени отделните деяния, осъществяващи продължаваното престъпление, по време и стойност на настъпилите имуществени вреди.

        От проведеното  по последното съдебно производство, по което е постановена и настоящата протестирана присъда, не става ясно дали действително е прочетен последният обвинителен актн, след   откриване на съдебното следствие и съответно по него ли се разглежда делото т.е.какъв е предмета на доказване.Това е така, тъй като в мотивите си, първоинстанционният съд е описал в началото, че подсъдимия е предаден на съд именно по обвинителния акт от 14.08.2013г., както и че е бил приет за съвместно разглеждане гр.иск в размер на 24.000 лева/л.53 от с.з./, при предмет на престъплението в размер на 57935.50 лева, на л.7 приел, същият времеви период, но с диспозитива на присъдата е оправдан, по различен диспозитив за време, без да са посочени отделните деяния осъществяващи продължаваното престъпление и без словесно да е изписано, че престъплението е при условята на продължавано престъпление.Само цифрово е посочен чл.26, ал.1 от НК.

        С постановената присъда,  предмет на настоящия въззивен контрол, е отхвърлен и гр. иска за сумата от  57935.50 лева, какъвто обаче не е предявяван по това първоинстанционно производство и съда не е приел такъв за разглеждане.Приетият, както се посочи, е частично в размер на 24000 лева. /л.52 от с.з.по НОХД 315//

         При сравняване на съществуващите два обвинителни акта е видно, че с настоящата присъда първоинстанционния съд е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по диспозитива на първият, вече невалиден обвинителен акт, въпреки че в мотивите си както се посочи е приел ,че е предаден на съд по втория и съответно валиден обвинителен акт.С настоящата присъда е бил и отхвърлен гр.иск в размер които не е бил приет за съвместно разглеждане.От тук нататък и самите мотиви не съдържат описание на фактологията съответстваща на втория обвинителен акт, така както са описани и отграничени по време всяко, едно от деянията осъществяващи продължаваното престъпление, съответно и причинените вреди и стойността им.С обвинителен акт от 14.08.2013г., подсъдимия е предаден на съд за извършено престъпление в периода от м.юли 2010г до 30.11.2010г., а с диспозитива на присъдата е оправдан, затова че, е извършил престъплението в периода от 05.10.2010 г. до 30.11.2010 г..Съществуват множество доказателства ,че  деянията са от м.юли,август и септември 2010г., когато по разпореждане на подсъдимия са сваляни нарязвани и продавани  вещите от дворния район на„ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ЕАД-Бургас, в гр.Ч.Бряг. В мотивите на присъдата също се описват действия на подсъдимия през юли, август и септември 2010г., като същевременно липсват мотиви по същество за деяния съобразно оправдателния диспозитив на присъдата, за периода от 05.10.2010 г. до 30.11.2010 г.Отделно от това пък, на досъдебното производство, на 08.11.2011г., И.Б. е бил привлечен като обвиняем , че е извършил престъплението за периода от 5.01.2010г. до 30.11.2010г./л.120 от ДП/

     Посочените фактически противоречия са противоречия между диспозитива на присъдата и обстоятелствената част-мотивите.От друга страна противоречивост и само в мотивите относно време  на извършване на престъплението от подсъдимия Б..Липсват мотиви и за противоречието между диспозитива на присъдата и мотивите в гражданската й част.Липсват мотиви във във връзка с приетия по размер граждански иск-24000 лева и защо същият съд пък отхвърля с диспозитива гр.иск в размер на 57935.50 лева.Какво в крайна сметка е прието от съда както по наказателаната част така и във връзка с гражданската част на присъдата, не става ясно.

    Това противоречие между мотивите и диспозитива на присъдата,, както и липса  на мотиви за основните факти предмет на доказване, в конкретния случай по валидният обвинителен акт от 14.08.2013г., е съществено нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване правата на страните.Противоречия в самите мотиви, водещи да един извод, че не може да се разбере какво е приел и неприел съда.Извода на съда, че свидетелските показания нищо не установявали в подкрепа на обвинителната теза и обясненията на подсъдимия са годно доказателствено средство, са необосновани, тъй като липсва обективен и задълбочен анализ на гласните доказателствени средства.Какви обяснения ще дава подсъдимия, след като не става ясно по кой точно обвинителен акт реално се е разглеждало делото?Как е отхвърлен гр.иск  в размер, който не е бил приет за разглеждане от първоинстанционния съд.Извода за липса на разпореждане с вещите и, че не ги е присвоил подсъдимия, явно противоречи на приетото например на страница 4 от мотивите, че подсъдимият, след като разпоредил да се извадят тръби и пожарни кранове от седем шахти, разпоредил да се предадат в пункт за вторични суровини, на „П. „*****“. И по нататък продължава с описание на разпоредителни действия от страна на подсъдимия да се срутят сгради и т.н.Не владеел вещите подсъдимия, но същевременно пак на стр.4 от мотивите е прието, че имало облигационни отношения с „Еврокапитал България „ АД.Не на последно и може би най-важно по значение място е, че е оправдан по фактическото обвинение на невалиден обвинителен акт от 01.12.2011г. по НОХД №410/2011г. на РС-Ч.Бряг, изготвен от прокурор Цветозар Златев.Оправдан за престъпление различно по времевия период от този на обвинителния акт от 14.08.2013г., изготвен от прокуро Ивайло Тодоров.

     Съобразно непротиворечивата съдебна практика посочените противоречия между мотивите и диспозитива на присъдата, представляват особено съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до невъзможност да се установи волята на съда. Вътрешното убеждение на съда не може да е противоречиво и различно при формирането му, за диспозитива и мотивите на присъдата. 

     Съобразно константната съдебна практика,  деянията на продължаваното престъпление, с оглед обективност, всестранност и пълнота следва да се конкретизират, съответно задължение на съда е да изложи мотиви по съответно таково обвинение, в извършване на престъпление при условията на чл.26, ал.1 от НК. Такова разграничение в мотивите няма.Няма и такова разграничение в диспозитива на присъдата, независимо, че тя е оправдателна за подсъдимия.

       При така постановената присъда като диспозитив и мотиви, е невъзможно да се установи волята на съда.Въззивният съд не е първоинстанционен съд, който тепърва да провежда пълноценно първоинстанционно съдебно производство съобразно НПК.Допуснатите нарушения на процесуалните правила не могат да се отстранят от въззивната инстанция.Те са отстраними при ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд.

      При това положение, не следва да се коментират и възраженията за неправилност и необоснованост, изложени в протеста на прокурора. Същите следва да се вземат предвид при новото разглеждане на делото.

         По изложените съображения и на основание чл.334 т.1 пр.2,вр. с л.335 ал.2,вр. с чл.348 ал.3  т.1 и 2 пр.1 от НПК, съдът

 

                                              Р   Е  Ш  И:

 

          ОТМЕНЯ изцяло присъда  №46/14.11.2018г., постановена по НОХД № 315/2015г. на Районен съд-Червен бряг.

          ВРЪЩА делото за ново разглеждане на РС-гр.Червен бряг.

          Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

      

                                                             

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: