№ 10
гр. Кюстендил , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Калин К. Василев
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20211500500215 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 230/05.05.2021 г. по описа на Съдебно изпълнителна
служба /СИС/ при Районен съд – Кюстендил, подадена от ЛЮБ. В. БЛ. с адрес: гр.
Кюстендил, ул. „9-ти май“ №6, насочена срещу постановление за приемане на разноски от
15.04.2021 г., издадено от ДСИ при РС – Кюстендил по ИД №7/2021 г. по описа на СИС при
КнРС.
С оспорвания акт на органа по принудително изпълнение са присъдени като
направени разноски по ИД №7/2021 г. по описа на СИС при КнРС, платени от взискателя
БЛ. ИВ. БЛ. и представляващи заплатен адвокатски хонорар до сумата от 400 лева,
определени на основание чл.78 и чл.79 ГПК вр. чл. 10, ал.1 /за образуване на изпълнително
дело – 200 лева/ и ал.4 /за процесуално представителство, защита и съдействие на страна по
изпълнително дело – 200 лева/ и §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Жалбоподателката – длъжник в изпълнителното производство, оспорва така
начислените разноски, считайки ги за недължими. В тази връзка се излагат следните
съображения:
Твърди се, че същата не е дала повод за образуване на изпълнителното производство,
доколкото винаги е изпълнявала определените й привременни мерки. Конкретизира се, че в
изпълнителното производство не били извършвани никакви процесуални действия;респ. че
на посочените дати, на които детето не било предадено, имало уважителна причина,
подкрепена с медицински документи, удостоверяващи неговото заболяване.Възразява се и
против твърдението на взискателя, че поради неизпълнение на съдебното решение за
привременните мерки срещу длъжницата имало образувани наказателни производства, като
пояснява, че по едно от тях има постановена оправдателна присъда, а другите са все още
висящи.
1
От жалбоподателката се оспорва и моментът на начисляване на разноските в
производството, като се изтъква, че такива следва да бъдат възложени при прекратяване на
производството, какъвто акт по изпълнителното дело липсва.
До взискателя БЛ. ИВ. БЛ. е изпратен препис от жалбата, като същият не е депозирал
възражение в законоустановения тридневен срок по чл.436, ал.3 ГПК.
ЧСИ Масларска е депозирала писмени мотиви по реда на чл.436, ал.3, изр.2 ГПК, в
които изразява несъгласие с релевираните в жалбата възражения. Пояснява, че с молбата за
образуване на ИД взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия. Сочи, че
доколкото в приложения по делото договор за правна защита и съдействие е договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, с атакувания акт присъденият разход е
определен в размер на 400 лева – т.е. в съответствие с нормирания от разпоредбата на чл.10,
ал.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
такъв, поради което счита, че не подлежи и на намаляване поради прекомерност.
Настоящият съдебен състав, като съобрази обстоятелствата по делото и
приложимия закон, намира за установено следното:
Изпълнителното дело е образувано въз основа на молба вх.№38/26.01.2021г.на БЛ.
ИВ. БЛ. чрез адв.Георги Скобелев с приложен изпълнителен лист от 22.01.2021г.по гр.дело
№8/2021г.на РС-Дупница.В същия е отразен предмет на изпълнение - осъществяване
режима на лични контакти на бащата БЛ. ИВ. БЛ., ЕГН ********** с детето Б.Б.Б
ЕГН********, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10,30ч.
в събота до 18.00ч. в неделя, с преспиване на детето на адреса на бащата в гр.София, ул.
„Манастирски ливади " № 110, ет.5, като вземането и връщането на детето по
местоживеенето му при майката следва да се осъществява от бащата .
На 24.02.2021 г, е подадена молба от взискателя с приложен към нея изпълнителен
лист от 22.02.2021г., издаден по гр.д. № 8/2021г. по описа на Районен съд - Дупница, с който
е изменен режимът на лични контакти между бащата БЛ. ИВ. БЛ. и детето Борис Б. Б.,
както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 16.00ч. в петък до
19.00ч. в събота, с преспиване на детето на адреса на бащата в гр.София, ул. „ Манастирски
ливади " № 110, ет.5.
С образуване на изпълнително дело е изпратена и ПДИ до длъжника с копие от изп.
лист, получена на 02.02.2021г.На 25.02.2021г. е изпратена нова ПДИ до длъжника с копие от
изп. лист за изменения режим на лични контакти, получена на 25.02.2021г.
Взискателят изрично е поискал в молбата си за образуване на изпълнително дело, в
случай, че длъжницата не изпълнява доброволно режимът на лични контакти, определен
по гр.д. № 8/2021 г. на ДРС да се пристъпи към принудително изпълнение.
На 04.03.2021г. взискателят е подал молба в деловодството на СИС при КРС с
искане на длъжницата по изпълнението да бъде наложена глоба, съгласно чл.528, ал.5 от
ГПК, тъй като същата е отказала да предаде детето доброволно на бащата на 26.02.2021г.,
съгласно определения режим на лични контакти, поради което ДСИ при КРС е насрочил за
26.03.2021 г. - 16.00ч. дата за предаване на дете в кабинета на ДСИ при КРС, за което са
уведомени страните по делото, социален работник от отдел „ Закрила на детето "от ДСП,
психолог към РЦПППО - Кюстендил и представител на РПУ - Кюстендил.
За посочената дата, въпреки редовното уведомяване в кабинета на ДСИ при КРС, не
са се явили страните по делото, като ДСИ уточнява, че взискателят по телефона е заявил на
ДСИ, че длъжницата му предава
доброволно детето, поради, което не следва да се извършват изпълнителни действия.
На 15.04.2021 г. е издадено атакуваното постановление за приемане на разноски,
2
като ДСИ при КРС е присъдил като направени разноски по и.д.№7/2021г. по описа на СИС
при КРС- платения от взискателя БЛ. ИВ. БЛ., хонорар на адвокат Георги Скобелев , но до
размер на 400 лева на основание чл.78 и 79 от ГПК във връзка с чл.10, ал.1 / за образуване
на изпълнително дело - 200 лева / и ал.4 / за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнителното дело - 200 лева / от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Длъжникът по изпълнението Л.Б. е получила препис от посоченото постановление на
21.04.2021 г., като в установения двуседмичен срок е депозирала жалба вх. №
230/05.05.2021 г. с искане да се отмени постановлението на ДСИ при КРС за приемане на
разноски по и.д. № 7/2021 г. по описа на СИС при КРС, изразяващо се в присъдения
адвокатски хонорар в размер на 400 лева на процесуалния представител на взискателя -
адв. Георги Скобелев.
Предвид изложените обстоятелства, окръжният съд намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима – като депозирана в срок и срещу акт на ДСИ, подлежащ на
обжалване от длъжника по изпълнението – по чл.435,ал.2,т.7 от ГПК.
В случаите, когато задълженията за предаване или връщане на дете не се изпълняват
доброволно е налице възможност за тяхното принудително изпълнение. Това е задължение
на родител, което е такова за незаместимо действие, по смисъла на чл. 527 ГПК. Правото на
лични отношения обаче не може да бъде реализирано, а съответно и съдебното решение
няма да бъде изпълнено, ако детето не бъде реално предадено на родителя за периода на
осъществяването му. Приложното поле на изпълнителния способ по чл. 528 ГПК е очертано
в ал. 1 на разпоредбата.
В случая, присъдената сума не е наложена глоба по реда на чл.528,ал.3 във вр.с
чл.527,ал.3 от ГПК, а представлява разноски по повод самото образуване на изпълнителното
производство.
По отношение на разноските в изпълнителното производство е налице
специалната разпоредба на чл. 79 от ГПК, която изключва приложение на нормата на чл. 78,
ал. 2 от ГПК, предвиждаща, че разноските са за сметка на ищеца, ако ответникът не е дал с
поведението си повод за завеждане на иска или признае същия. Отговорността на длъжника
за разноски в изпълнителното производство е различна по обем и предпоставки. Съгласно
изричната норма на чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, /без значение дали изпълняемото право е парично или непарично/, освен в
конкретни хипотези, каквито не са налице - ако делото е прекратено поради плащане преди
започването му, ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени
от съда, и за изпълнителни способи, които не са приложени.
Както е посочено в Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д.
№ 3/2015 г., ОСГТК, за разлика от исковото производство, в което съдът е длъжен да се
произнесе по отношение на задължението за разноски със съдебния акт, с който приключва
производството, в изпълнителното няма изискване за конкретен момент, в който съдебният
изпълнител трябва да се произнесе за разноските. Освен това, размерът на разноските по
изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително
действие.
Това вземане не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното производство. То обаче се събира в това производство, дори и
3
реализираното в него притезание да е непарично такова. В последния случай, при липса на
доброволно плащане на разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя за тях
ще може да се реализира в изпълнителното производство, чрез някой от предвидените за
изпълнение на паричните задължения изпълнителни способи. Тъй като тези разноски се
събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след
неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано
изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им
да бъде установен в течение на самото производство и става с надлежен акт на органа по
изпълнението, поради което е необходимо последният да определи дължимите се по
изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника.
Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по
изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е
необходимо издаването на изпълнителен лист. Затова този акт представлява пряко
изпълнително основание.
Като е постановил атакуваното постановление, ДСИ не е излязъл от правомощията
си, нито е постановил преждевременно този акт, предвид наличие на реално извършени
разноски, доказани чрез представения договор за правна защита и съдействие /ведно с
пълномощно/ , имащ характера на разписка.
Наред с това, ДСИ е съобразил и минималния размер на адвокатското
възнаграждение, посочен в чл.10, ал.1, т.1 и т.4 от Наредба 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, редуцирайки разноските от 500лв.на
400лв.
По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 230/05.05.2021 г. по описа на Съдебно
изпълнителна служба /СИС/ при Районен съд – Кюстендил, подадена от ЛЮБ. В. БЛ., с
адрес: гр. Кюстендил, ул. „9-ти май“ №6, срещу постановление за приемане на разноски от
15.04.2021 г., издадено от ДСИ при РС – Кюстендил по ИД №7/2021 г. по описа на СИС при
КнРС.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн.чл.437,ал.4
ГПК.
Да се изпрати препис от същото на ДСИ при КнРС.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5