№ 1108
гр. София, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20221110131537 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата от
3090,36 лева, представляваща обезщетение за неизползван отпуск за 4 работни дни за
2018 год. и 24 работни дни за 2019 год.
Ищецът-С. Т. Б. излага в исковата молба, че в периода от 18.11.2021 год. до
21.02.2022 год. между него и НБУ е съществувало трудово правоотношение
възникнало по силата на Трудов договор №1133/18.11.20210 год., като ищецът е приел
да изпълнява длъжността „асистент“ към Магистърски факултет. Сочи, че
впоследствие трудовия договор е изменян с допълнителни споразумения, както следва:
Допълнително споразумение №150/28.03.2011 год., Допълнително споразумение
№175/06.04.2011 год., Допълнително споразумение №514/12.12.2011 год.,
Допълнително споразумение №584/28.02.2012 год. /за временно заемане на
длъжността „главен асистент“ до заемането й с конкурс/, Допълнително споразумение
№786/27.09.2012 год., Допълнително споразумение №048/09.01.2014 год.,
Допълнително споразумение №239/28.09.2017 год., по силата на което е започнал да
изпълнява задълженията на „декан“ на Факултета за базово образование,
Допълнително споразумение №833/13.12.2018 год., допълнително споразумение
№564/24.01.2020 год., Допълнително споразумение №773/01.07.2020 год., съгласно
което е отпаднало задължението му да изпълнява длъжността „декан“. Поддържа, че
по силата на сключения между страните трудов договор му е било възложено да
изпълнява преподавателска и научно-изследователска работа за целия период на
съществуване на правоотношението, както и организационна, обществена и
1
административна работа /програмен консултант, директор на програмен съвет, зам-
ръководител на департамент и изпълняващ функциите на „декан“ за периода от
02.10.2017 год. до 01.07.2020 год./. Сочи, че полагащия му се платен годишен отпуск
през периода на трудовото правоотношение е бил 48 работни дни, като съгласно
Раздел II, т.3 от трудовия договор, Допълнително споразумение №150/28.03.2011 год. и
Допълнително споразумение №786/27.09.2012 год. служителят е бил задължен да
ползва полагащия му се отпуск в неучебно време, считано от последната седмица на
юли до 30 септември на съответната година. Излага, че в НБУ е установена
специфична система на отчетност на труда и последващата му оценка, като съобразно
правилата, установени в Изисквания за видовете работа и процедура за планиране,
отчитане и оценяване на основната заетост на преподавателите на трудов договор в
НБУ-Приложение 1 а) към Наредба за заетостта на преподавателите в НБУ,
възнаграждението на преподавателите зависи от процента измерими часове учебна
работа, изследователска и творческа работа, административна и обществена работа,
приемно време, като ищецът е покривал посочените показатели на заетост и е
получавал предвиденото трудово възнаграждение за пълен обем преподавателска
работа. Твърди, че с вътрешни актова на работодателя- Заповед №3-РК-100/24.01.2019
год., Заповед №3-РК-103/08.01.2020 год. и Заповед №3-РК-86/28.01.2021 год. се
определя график за използване на полагаемия се платен годишен отпуск на щатните
преподаватели, съгласно които се предоставя използването на платения годишен
отпуск, в изрично посочени периоди и единствено за текущата година-между две
академични години и между двете сесии. Излага, че в заповедите изрично е посочено,
че когато щатен преподавател желае да ползва отпуска от минали години, същият
следва да подаде заявление и работодателят да разреши ползването на отпуска извън
посочените в т.1 от заповедите периоди, в които се ползва единствено платен годишен
отпуск. Твърди, че въведената от работодателя организация за ползване на платен
годишен отпуск създава предпоставка за натрупване на неизползвани дни платен
годишен отпуск. Сочи, че през месец юли 2019 год. е счупил крака си и се е наложило
да ползва отпуск за временна нетрудоспособност, в периода отреден за ползване на
плетен отпуск. След преустановяване на ангажиментите му свързани с изпълнение на
длъжността „декан“, считано от 01.07.2020 год., с уведомление с изх. №П-РЕ-И-
81/02.12.2020 год. бил уведомен от работодателя, че във връзка с натрупания към
01.12.2020 год. неизползван платен годишен за общо 56 дни следва да предприеме
действия за използването му, като се съобрази с индивидуалния си график за
провеждане на електронните лекции, научна работа и др. Твърди, че работодателят му
е дал възможност част от натрупаните дни да бъдат използвани през месец декември
2020 год. и месец януари 2021 год., като ищецът е заявил ползването на отпуск със
заявление от 22.12.2020 год. Поддържа, че с доклад от 22.10.2021 год. е уведомил
работодателя си, че желае да прекрати трудовото правоотношение, по взаимно
2
съгласие, считано от 21.02.2022 год.. Сочи, че правоотношението е прекратено със
Заповед №003/26.01.2022 год., но ответникът не му е платил обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2018 год. - 4 работни дни и за 2019 год. – 24
работни дни, в размер на 2266,67 лева, с мотив, че правото на ползване на платения
годишен отпуск за процесния период е погасено по давност. Моли съда да постанови
съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да му плати обезщетение за
неизползван отпуск за 4 работни дни за 2018 год. и 24 работни дни за 2019 год. в
размер на 3090,36 лева /увеличение на размера на предявения иск е допуснато в
открито съдебно заседание състояло се на 21.03.2023 год./ Претендира разноски.
Ответникът-НБУ, в срока по чл. 131 от КТ, е депозирал отговор на исковата
молба, в който оспорва иска по основание и размер. Излага, че със Заповеди №3-РК-
100/24.01.2019 год., №3-РК-103/08.01.2020 год. и РК-86/28.01.2021 год. е уреден редът
и начинът, по който служителите и преподавателите да използват платения си годишен
отпуск за 2019 год., 2020 год. и 2021 год.. Поддържа, че твърденията на ищеца, че
заявлението за ползване на отпуск не може да съдържа посочени от служителя дни и
година, за която ще се ползва е неоснователно, тъй като в бланката /заявлението/ са
предвидени свободни редове за дните отпуск и годината, за която ще се ползват.
Сочи, че НБУ е спазил разпоредбата на чл. 176 от КТ. Твърди, че от страна на ищеца
не е постъпвала молба за отлагане на отпуска за следващата календарна година, че
ищецът не подавал молби за отпуск в процесните периоди. Поддържа, че съгласно чл.
176а, ал.1 от КТ, когато платеният отпуск или част от него не е ползван до изтичане на
две години от края на годината, за което се полага, независимо от причините за това,
правото на ползване се погасява по давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 18.11.2010 год. между НБУ и С. Т. Б. е сключен Трудов договор
№1133/18.11.2010 год., по силата на който НБУ възлага, а С. Т. Б. приема да изпълнява
длъжността „Асистент“ към МФ, при 8 часов работен ден. Уговорен е платен годишен
отпуск-48 работни дни.
С Допълнително споразумение №786/27.09.2012 год. към Трудов договор
№1133/18.11.2010 год. ищецът е приел да изпълнява длъжността „Главен асистент“
към МФ. Уговорен е основен удължен платен годишен отпуск-48 работни дни.
С Допълнително споразумение №239/28.09.2017 год. С. Т. Б. е приел да
изпълнява и задълженията на и.д. „Декан“ на Факултет за базово образование“ до
03.06.2020 год., като е определено допълнително трудово възнаграждение в размер на
800 лева.
С Допълнително споразумение №773/01.07.2020 год. между страните по
3
трудовото правоотношение, задълженията на С. Т. Б. за изпълнение на
административна длъжност „Декан“ на Факултет за базово образование на НБУ
отпадат поради изтичане на мандата и избор на нов ректор.
Със Заповед №3-РК-100 от 24.01.2019 год., издадена на основание чл. 173, ал.1
и ал.4 от КТ и чл. 77, ал.2 и 3 от Наредбата за развитие на академичния състав на НБУ
е наредено щатните преподаватели в НБУ да ползват полагаемия им се платен
годишен отпуск за 2019 год., в размер на 48 работни дни, както следва: седем
неучебни дни през годината в периода от 11-15 февруари 2019 год. и 27-30 декември
2019 год. и четиридесет и един дни в периода от 15 юли-20 септември 2019 год. В
точка 2 от заповедта е посочено, че щатните преподаватели, изпълняващи
административни длъжности (ректор, зам. ректори, декани, ръководители на
департаменти и изследователски центрове, директори на програмни съвети, програмни
консултанти), подават заявление за ползване на 30 работни дни в периода 15 юли-27
септември по предварително изготвен график с посочен заместник. Посочено е, че за
ползването на отпуска не е необходимо щатните преподаватели да подават заявление, а
такова се подава от преподавателите, които имат неизползван отпуск до 2018 год. и
желаят да го ползват в различен от посочените периоди, както и от преподавателите,
заемащи длъжност, фигурираща в т.2 от заповедта.
Със Заповед №3-РК-103 от 08.01.2020 год., издадена на основание чл. 173, ал.1
и ал.4 от КТ и чл. 77, ал.2 и 3 от Наредбата за развитие на академичния състав на НБУ
е наредено щатните преподаватели в НБУ да ползват полагаемия им се платен
годишен отпуск за 2020 год., в размер на 48 работни дни, както следва: пет неучебни
дни през годината в периода от 10-14 февруари 2020 год. и четиридесет и три дни в
периода от 1 юли-11 септември 2020 год.. Съгласно т.2 ректорът, зам. ректорите, пом.
ректорът и деканите ползват 20 дни отпуск в периода по т.1.2. В т.3 е посочено, че
директори на програмни съвети и програмни консултанти ползват 30 дни отпуск в
периода по 1.2, като програмните съвети изготвят график за ползване на отпуска и
заместване с присъствено време от 10 до 16 часа. Предложенията се насочват за
утвърждаване от Ректора до 15 юни 2020 год. чрез системата Eventis. Съгласно
заповедта за остатъка от 48 дни за 2020 год. преподавателите следва да подават
заявление за отпуск в друг период през учебната година в дни без аудиторна заетост и
приемно време. Според т.4 за ползването на отпуска не е необходимо щатните
преподаватели да подават заявление, а такова се подава от преподавателите, които
имат неизползван отпуск отминали години и желаят да го ползват в различни от
посочените периоди, както и от преподавателите на длъжност по т.2 и 3. В т.5 е
посочено, че заместник ректорите са заместват взаимно, деканите се заместват от
заместник председателите на факултетните съвети или взаимно, а директорите на
програмни съвети и програмни консултанти се заместват от друг член на програмния
съвет или преподавател по предварително изготвения график. Съгласно т. 6 за дните, в
4
които има предварително насрочени заседания на Академичен съвет, Факултативен
съвет и комисии към настоятелството, ректора и факултетите отпускът на членовете са
прекратява служебно.
Със Заповед №3-РК-86 от 28.01.2021 год., издадена на основание чл. 173, ал.1 и
ал.4 от КТ и чл. 77, ал.2 и 3 от Наредбата за развитие на академичния състав на НБУ е
наредено щатните преподаватели в НБУ да ползват полагаемия им се платен годишен
отпуск за 2021 год., в размер на 48 работни дни, както следва: пет неучебни дни в
периода от 22-26 февруари 2021 год. и четиридесет и три дни в периода от 13 юли-10
септември 2021 год.. В точка 2 е посочено, че щатните преподаватели, изпълняващи
административни длъжности (ректор, зам. ректори, декани, ръководители на
департаменти и изследователски центрове, директори на програмни съвети, програмни
консултанти), подават заявление за ползване на 20 работни дни в периода 13 юли-10
сепетмеври 2021 год.. Съгласно т.3 щатните преподаватели, които провеждат
практически занимания със студенти в рамките на летен семестър (15 юни-15 август),
ползват платен отпуск в дните без практически занимания в периода 13 юли-15 август
2021 год. съгласно утвърденият от ректора график за летен семестър, а неизползваните
поради практически занимания дни отпуск в периода от 13 юли до 15 август 2021 год.
да се ползват от 10 до 21 септември. В т.4 е посочено, че за ползването на отпуска не е
необходимо щатните преподаватели да подават заявление, а такова за подава от
преподавателите, които имат неизползван отпуск от минали години и желая да го
ползват в период различен от посочените, както и от преподаватели на длъжност
визирана в т.2. Съгласно заповедта преподавателите посочени в т.2 изготвят график за
дежурства с посочен заместник в срок до 30 юни 2021 год., който подават на хартиен и
на електронен носител чрез системата Eventis до отдел „Човешки ресурси“, като един
заместник не може да замества повече от двама души в един и същи период.
С писмо с изх. №П-РЕ-И-81/02.12.2020 год. от Ректора на НБУ до гл.ас.д-р С. Б.,
изготвено по повод натрупани към 01.12.2020 год. 56 работни дни неизползван платен
годишен отпуск, последният е помолен да използва част от него през м.декември 2020
год. и до края на м. януари 2021 год., в дните без предвидените по индивидуалния
график електронни лекции, за което следвада подаде заявление за отпуск съгласно
приложена бланка. Адресата е помолен да има предвид, че използването на платения
годишен отпуск по горния ред няма до повлияе негативно на заетостта му в научната
ларота, консултации и пр., съгласно НЗП.
На 22.10.2021 год. С. Б. е депозирал молба за прекратяване на трудовото му
правоотношение, считано от 21.02.2022 год.
Със Заповед №003/26.01.2022 год. и на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ
трудовото правоотношение между НБУ и ищеца е прекратено, считано от 21.02.2022
год. В заповедта е посочено, че на С. Т. Б. следва да се изплати обезщетение за
5
неизползван платен годишен отпуск за 2022 год.-8 работни дни и за минали години 8
работни дни.
На 14.02.2022 год. С. Т. Б. е депозирал доклад до Ректора и Изпълнителния
директор на НБУ, изготвен във връзка с определеното му обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, в който моли да бъде преразгледано определеното му
обезщетение, като му се плати пълния размер на за неизползвания платен годишен
отпуск, като посочва, че причина за неизползването му е резултат от поети
административни задължения към НБУ през годините, през които е бил Декан на ФБО,
а преди това зам.ръководител на департамент „Информатика“.
Във връзка с доклада, от Ректора на НБУ, е изготвен отговор до С. Б., в който го
уведомява, че молбата му е неоснователна.
Приет като доказателство по делото е и отговор от ИА „Главна инспекция по
труда“ във връзка с подаден от С. Т. Б. сигнал с вх. №22017227/01.03.2022 год., с който
последният е уведомен, че след извършена провека за спазване на трудовото
законодателство от НБУ е констатирано, че полагаемия се платен годишен отпуск за
2018 год.-4 работни дни, за 2019 год.-24 дни, за 2020 год.-8 дни и за 2022 год.-8 дни са
погасени по давност.
Приети като доказателства са и Справка за годишния отпуск на С. Т. Б. за 2019
год., 2020 год., 2021 год. и 2022 год. и заявления за разрешаване ползването на платен
годишен отпуск от ищеца за посочените години, справки за броя оставащи дни
неизползван платен годишен отпуск, вкл. и за минали години, както и заповедите, с
които се разрешава на ищеца да ползва платен годишен отпуск.
От приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че общо полагаемия се отпуск на ищеца за периода от 2018 год. до 2022
год. възлиза на 176 работни дни, използвани за периода от 2018 год. до 2021 год. са
132 работни дни, като неизползвания платен годишен отпуск към 21.02.2022 год. е 16
работни дни, като размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е
в размер на 1 765,92 лева. От заключението се установява, че работодателят е приел, че
правото на платен годишен отпуск е погасено по давност за 28 работни дни, като
размерът на обезщетението за тях е 3090,36 лева. От допълнителното заключение
изготвено от вещото лице се установява, че за периода от 2018 год. до 2022 год. С. Б. е
ползвал отпуск поради временна неработоспособност 44 календарни дни, както
следва: за периода от 09.08.2019 год. до 22.08.2019 год.-14 календарни дни и за
периода от 23.08.2019 год. до 21.09.2019 год.-30 календарни дни.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 224 от КТ.
6
В производството по делото не е спорно, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор, което е прекратено
със Заповед № 003/26.01.2022 год. на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ.
Според разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск правото, за който не е погасено по давност.
Установената давност по чл. 176а от КТ е две години от края на годината, за която се
полага, независимо от причините за това. От изричната разпоредба на чл. 224, ал. 1 от
КТ следва изводът, че единствените предпоставки за правото на това обезщетение са
прекратяване на трудовото правоотношение и работникът или служителят да не е
ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за годината на прекратяването и за
предходните години. Размерът на това обезщетение се определя съобразно правилата
на чл. 177 от КТ, а именно той се изчислява от полученото среднодневно брутно
трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ прекратяването
на трудовото правоотношение, през който работникът или служителят е отработил
най-малко 10 работни дни.
Между страните няма спор относно обстоятелството, че ищецът не е ползвал
целия полагаем му се платен годишен отпуск за 2018 год. и 2019 год.
Спорно по делото е обстоятелството дали правото на ползване на платения
годишен отпуск за процесния период е погасено по давност, поради неосигурена от
работодателят реална възможност за ползване на платения годишен отпуск.
Ищецът твърди, че трудовата му функция е включвала освен преподавателска
дейност и научно-изследователска такава, и административна работа, а създадената от
работодателя организация за ползване на отпуските го е поставила в трайна
невъзможност да ползва всички дни отпуск. Съдът приема, че твърденията на ищеца
са неоснователни и не са установяват от приетите по делото доказателства. В подкрепа
на това са издадените Заповед №3-РК-100/24.01.2019 год., Заповед №3-РК-
103/08.01.2020 год. и Заповед №3-РК-86/28.01.2021 год., в които е посочено как следва
да бъдат ползвани полагаемите се 48 дни платен годишен отпуск в текущата година,
както и отпуските от минали години, в периоди различни от посочените в т.1 от
заповедите. Наличието на създадени от работодателя условия се установява и от
гласните доказателства в лицето на Борислав Г. Стефанов, които съдът кредитира като
обективни и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства
и от които се установява, че преподавателите в НБУ имат академична свобода и сами
могат да определят учебния график и да разпределят своята учебна, научно-
изследователска и административна работа, което е предпоставка за използване на
отпуска. Установява, че всяка календарна година преподавателите и служителите са
уведомявани за полагаемия се отпуск за съответната година, както и за натрупания
7
такъв от предходни години, като за това е бил уведомяван и ищеца. Последното се
установява и от писмо с изх. №П-РЕ-И-81/02.12.2020 год. от Ректора на НБУ до
гл.ас.д-р С. Б., изготвено по повод натрупани към 01.12.2020 год. 56 работни дни
неизползван платен годишен отпуск, като последният е помолен да използва част от
него през м.декември 2020 год. и до края на м. януари 2021 год., в дните без
предвидените по индивидуалния график електронни лекции, за което следвада подаде
заявление за отпуск съгласно приложена бланка. Видно от писмото адресата е помолен
да има предвид, че използването на платения годишен отпуск по горния ред няма да
повлияе негативно на заетостта му в научната работа, консултации и пр., съгласно
НЗП. С оглед на изложеното съдът намира, че работодателят е осигурил възможност
за ползването на отпуск. Освен това съдът приема, че платеният годишен отпуск е
субективно право на работника или служителя, което се упражнява чрез волеизявление
на последния, обективирано в писмена молба (в конкретния случай заявление),
съответно на насрещната страна по трудовото правоотношение - работодателя,
обективирано в писмена заповед – чл. 173 от КТ. От разпоредбата на чл. 173 от
КТ следва, че субективното право на платен годишен отпуск се упражнява по
определен в закона ред, който включва както писмено волеизявление на работника или
служителя, с което се отправя искане за ползване на отпуска и в което се посочват
видът, размерът, календарният период от време за ползване на искания отпуск /освен в
изрично предвидените случаи, в които платеният годишен отпуск може да се ползва
независимо от желанието на работника или служителя, какъвто не е настоящия
случай/, така и писмено волеизявление на насрещната страна по трудовото
правоотношение /работодателя/, с което се разрешава отпускът. В настоящия случай с
оглед събраните по делото доказателства, включително и от заключението на вещо
лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, прието като неоспорено от
страните, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че за процесния
период 2018 год.-2019 год. ищецът е ползвал платен годишен отпуск 132 работни дни.
Съдът приема за безспорно и установено, че освен за тези 132 дни липсва писмено
волеизявление на ищеца, с което да е отправено искане до ответника за ползване на
отпуск за останалите полагащи му се работни дни платен годишен отпуск за исковия
период от време, в които изрично да е посочен видът, размерът и календарният период
от време за ползване на отпуск.
Съгласно чл. 176, ал.1 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се
отложи за следващата календарна година от работодателя – поради важни
производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето и от
работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със
съгласието на работодателя. В ал. 2 е уредено, че когато отпускът е отложен или не е
ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен
да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6
8
месеца, считано от края на календарната година, за която се полага, а според ал.3
когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по
ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването
му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително. В
случая няма искане от ищеца да ползва отложен отпуск за предходна година и което
да е сторено до края на 30 юни респ. отказ на работодателя за ползването му.
На следващо място ответникът отказал изплащането на претендираното
обезщетение, като е релевирал такова възражение за погасяване на вземането по
давност и в настоящото производство-на основание чл. 176а, ал.1 от КТ, съгласно
който, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на
две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това,
правото на ползването му се погасява по давност.
Съдът приема възражението за основателно, както за претенцията за 2018 год.,
така и за 2019 год.. За да достигне до този извод съдът съобрази и с безспорното
между страните обстоятелство, че през 2019 год. ищецът е бил в отпуск по болест 44
календарни дни или е била налице хипотезата на чл. 176, ал.1, т.2 от КТ- поради
обстоятелството, че служителят ползва друг вид отпуск. В тази хипотеза според
разпоредбата на чл. 176а, ал. 2 от КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен при
условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на
ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на
годината, в която е отпаднала причината за неползването му. В случая причината за
неползването на платеният годишен отпуск за периода от 09.08.2019 год. до 21.09.2019
год. е отпаднала при връщане на ищеца на работа, което няма спор, че се е случило
през м. 09.2019 год. Следователно, ищецът е имал право да ползва натрупания за
посочения период отпуск до 31.12.2019 год. От 01.01.2020 год. е започнала да тече
двугодишната погасителна давност за ползване на полагаемия се отпуск, който е
изтекъл към датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 21.02.2022 год.
Към посочената дата е погасено правото на ползване и за платения годишен отпуск за
2018 год. С оглед изложеното съдът намира, че правото за ползване на полагаемия се
годишен отпуск за процесния период е погасено респ. е погасено по давност и
вземането за обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, поради което предявения иск следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Т. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
////////, чрез адв. Н. срещу НБУ, ЕИК /////////, със седалище и адрес на управление: гр.
////////, иск с правно основание чл. 224, ал.1 от КТ за сумата от 3090,36 лева (три
хиляди и деветдесет лева и тридесет и шест стотинки), представляваща
обезщетение за неизползван отпуск за 4 работни дни за 2018 год. и 24 работни дни за
2019 год., като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Т. Б., ЕГН ********** да заплати на НБУ, ЕИК /////////, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 от ГПК сумата от 100 лева (сто лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба, в двуседмичен срок, пред
Софийски градски съд от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10