Р
Е Ш Е Н И Е
№790
гр.
Перник, 17.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на деветнадесети април, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Цветелина Малинова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 06709 по описа на съда за
2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени обективно съединени искове от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Васил Левски“ 114, етаж Мецанин, чрез процесуалния си представител
юрк. Десислава Александрова срещу М.Н.Й., с адрес: ***, с искане да бъде признато за
установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 800.00 лева –
главница по Договор за кредит № 300234 от 03.09.2015г., сумата от 95,92лв. –
договорна лихва за периода от 03.10.2015г. до 01.03.2016г., сумата от 100.00
лева – административна такса за събиране на вземането, сумата от 461,50 лв. – такса за гаранция, сумата от
37,06лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 02.03.2016г. до
17.05.2018г., както и законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3554/2008г.
В исковата молба се твърди, че между
ищеца и ответника съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по
силата на сключен на 01.12.2017г. Договор за Покупко-продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити /цесия/ и Приложение Г от 01.12.2017г. между
ищеца и „Фератум Банк“ ЕООД (в качеството му на цедент) с регистрационен № С
56251. В резултат на този правопораждащ факт, всички вземания на „Фератум Банк“
ЕООД спрямо ответника М.Н.Й., са прехвърлени на ищеца по делото. Пояснява се
още, че на 03.15.2015г. между ответника по делото и „Фератум Банк“ ЕООД (като
гарант) е сключен Договор за гаранция с № 300234, въз основа на който, поради
неизпълнението на договорните задължения от страна на ответника, възникнали по
силата на сключен между него и „Фератум България“ ЕООД на 03.09.2015г. Договор
за кредит № 300234/03.09.2015г., гаранта е погасил дължимото вземане в пълен
размер към „Фератум България“ ЕООД, с което е встъпило в правата на кредитор.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът М.Н.Й.,
чрез назначения за особен представител адв. М.С., е депозирал писмен отговор, с
който е оспорил изцяло предявените искови претенции както по основание, така и
по размер.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
По ч. гр. дело № 03554/2018г. на ПРС, е била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 800.00 лева,
представляваща главница по Договор за гаранция във връзка с Договор за кредит №
300234 от 03.09.2015г., сумата от 95,92лв. – договорна лихва за периода от
03.10.2015г. до 01.03.2016г., сумата от 100.00 лева – административна такса за
събиране на вземането, сумата от 461,50 лв.
– такса за гаранция, сумата от 37,06лв. – мораторна лихва върху главницата за
периода от 02.03.2016г. до 17.05.2018г., както и законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимата
сума.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
(ответника по настоящото дело), в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.
Настоящата искова молба е предявена в
законоустановения едномесечен срок, поради което съдът намира същата за
допустима и следва да се произнесе по нея.
По
основателността:
Предявени от страна на ищеца са
обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Уважаването на предявените обективно
кумулативно съединени искове се предпоставя най-напред от доказването от страна
на ищеца на наличието на облигационно правоотношение между „Фератум България“
ЕООД и ответника от една страна, и наличието на облигационна връзка между
„Фератум България“ ЕООД и ищеца, от друга страна.
С доклада по чл.146 ГПК в съдебно
заседание от 11.01.2019г., съдът изрично е указал на ищеца, че същият следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно
правоотношение между страните по делото, предаването на заемната сума на
кредитополучателя (респ. ответника), да установи вземанията си по размер, както
и да установи размера на обезщетението за забава за процесния период.
По делото са представени (в заверено копие) общи условия
към договор за гаранция (поръчителство), приложим към сключен между «Фератум
Банк Лимитид» и съответния клиент договор за гаранция.
Представен е и Договор за Покупко-продажба на отписвания
на необслужвани потребителски кредити /цесия/ и Приложение Г от 01.12.2017г.
между ищеца и „Фератум Банк“ ЕООД (в качеството му на цедент) с регистрационен
№ С 56251, ведно с потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД.
Представено е и
електронно извлечение, досежно направена заявка за кредит от страна на
ответника.
Въпреки указаната доказателствена
тежест, ищецът не представи доказателства за сключен между „Фератум България“
ЕООД и ответника договор за кредит №
300234 от 03.09.2015г., нито договор за гаранция с № 300234, сключен между
ответника и „Фератум Банк“ ЕООД, за наличието на които е изложил твърдения в
исковата молба. Т. е. ищецът не доказа наличието на съгласие за сключване на
договор за заем от страна на ответника.
От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят са задължава да върне заетата сума или вещи в същия вид,
количество и качество. Анализът на цитираната разпоредба сочи, че договорът е
реален и постигането на съгласие за сключването му не е достатъчно условие,
т.е. същият се счита за сключен едва с предаването на договорената сума, като
тежестта за доказване на този факт пада върху ищеца. Въпреки, че съдът е указал
на ищеца, че не сочи доказателства за предаване (в брой или чрез превод) на
кредитополучателя на заемната сума по договора, ищецът не ангажира
доказателства в тази насока.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
ищецът не е доказал, че ответникът се е намирал в твърдяното облигационно
правоотношение. С оглед това обстоятелство съдът намира, че искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени
и акцесорните претенции.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото съдът намира,
че разноските следва да останат така, както са направени от страните.
С
оглед изложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете,
предявени от „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ 114, етаж Мецанин, срещу М.Н.Й., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 800.00 лева –
главница по Договор за кредит № 300234 от 03.09.2015г., сумата от 95,92лв. –
договорна лихва за периода от 03.10.2015г. до 01.03.2016г., сумата от 100.00
лева – административна такса за събиране на вземането, сумата от 461,50 лв. – такса за гаранция, сумата от
37,06лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 02.03.2016г. до
17.05.2018г., както и законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3554/2008г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 03554/2018г.
на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис
от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.