№ 5152
гр. София, 01.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110171863 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. Г. И. /починала в хода на исковото производство
като на нейно място по реда на чл.227 ГПК са конституирани наследниците по закон
Г.Т.И. и Н.Т.И./ за заплащане на сумите, както следва: сумата от 6255,88 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент №1, находящ се в гр. София, ж.к. Илинден, ...., аб. №135868, за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението /27.08.2021г./ до плащането, сумата от 1460,91 лв. – лихва за забава в
плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до
02.08.2021г., сумата от 31,60 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано
от подаване на заявлението /27.08.2021г./ до плащането, както и сумата от 8 лв. – лихва
за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 31.08.2018г.
до 02.08.2021г. След постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК са предявени
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал
енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да
установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. Г. И. /починала в хода на исковото
производство като на нейно място по реда на чл. 227 ГПК са конституирани
наследниците по закон Г.Т.И. и Н.Т.И./ е депозирала писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете. Твърди, че не е клиент на топлинна енергия за
1
процесния имот, а претендирана сума е за прогнозно начислена, а не реално доставена
топлинна енергия. Оспорва приложимостта на ОУ на ищеца, както и въвеждането в
експлоатация на абонатната станция на сградата. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „МХ Елвеко” ООД не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответницата е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение №2/2017г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, но само когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот,
през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Съдът намира, че ищецът, чиято е доказателствената тежест за този
правнорелевантен факт, не е провел пълно и главно доказване ответникът Т. Г. И.
/починала в хода на исковото производство/ да е потребител на топлинна енергия за
процесния апартамент №1, находящ се в гр.София, ж.к. Илинден, бл.56, вх.В, през
исковия период, доколкото, както с депозираното възражение по ч.гр.д. №50017/2021г.
по описа на СРС, 77-ми състав, така и с отговора на исковата молба ответникът
изрично е оспорил това обстоятелство.
От приложеното по делото решение от 24.08.1987г. на Димитровския районен съд,
постановено по гр.д. № 2244/1987г. се установява, че процесният топлоснабден имот е
бил предмет на съдебна делба между ответника Т. Г. И. /починала в хода на исковото
производство/ и нейните деца – Г.Т.И. и Н.Т.И., като делбата е допусната при квоти 4/6
ид.ч. за Т. Г. И. и по 1/6 ид.ч. за Г.Т.И. и Н.Т.И.. Видно от решение от 12.10.1987г. на
Димитровския районен съд, постановено по гр.д. № 2244/1987г. е, че делбата на
процесния имот е извършена като имотът е поставен в дял на Г.Т.И. на основание чл.
288, ал. 2 ГПК /отм./ и същият е осъден да заплати на останалите съделители суми за
уравняване на дяловете им. По делото липсват данни в срока по чл. 288, ал. 7 ГПК
2
/отм./ някой от останалите съделители да е възразил, че Г.Т.И. не му е заплатил
определеното парично уравнение, поради което съдът приема, че Г.Т.И. е станал
едноличен собственик на процесния апартамент след влизане в сила на съдебното
решение по извършване на делба и изтичане на срока по чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./.
Следователно през процесния период ответникът Т. Г. И. /починала в хода на исковото
производство/ не е била собственик на процесния топлоснабден имот, съответно не е
притежавала качеството потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия.
Съдът е обвързан от заявеното в исковата молба спорно материално право – в
случая фактическото основание на иска е възникнало в полза на Т. Г. И. задължение в
качеството на собственик на процесния недвижим имот, съответно потребител на
топлинна енергия. В този смисъл съдът е обвързан да разгледа иска само на база
заявеното в исковата молба основание за възникване на вземането, т.к. само на
заявеното основание се формира сила на пресъдено нещо за претенцията. Доколкото по
делото се установи, че Т. Г. И. не е имала качеството на потребител на топлинна
енергия през процесния период, в нейния патримониум не е възникнало задължение за
заплащане цената на потребената топлинна енергия, съответно то не е преминало по
силата на наследствено правоприемство към нейните налследници по закон Г.Т.И. и
Н.Т.И., поради което исковете за установяване дължимостта на цената на топлинна
енергия и на извършена услуга дялово разпределение през процесните периоди, са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Без правно значение е обстоятелството, че в хода на процеса е настъпило
процесуално правоприемство, при което Г.Т.И. е конституиран като наследник по
закон на Т. Г. И.. Макар по делото да се установи, че Г.Т.И. е бил собственик на
процесния недвижим имот към процесния период, същият не следва да отговаря в
настоящото производство, т.к. основанието, на което е заявена претенцията е именно
възникнало задължение в патримониума на Т. Г. И.. Това не преклудира възможността
в последващ процес ищецът да претендира същите вземания от собственика Г.Т.И. въз
основа на възникнало облигационно правоотношение с него, доколото е този случай
основанието на вземането би било различно от това в настоящия процес.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения
и забава в погасяването на същите.
Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена топлинна
енергия и за извършена услуга дялово разпределение на адреса на процесния имот,
следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните вземания за лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски имат
ответниците. Същите са представлявани в настоящото производство от адв. Х. Т.,
който е осъществявал безплатна правна помощ по делото. Последният претендира
възнаграждение по реда на чл.38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА. Същото, определено по реда
на Наредба №1/2004г. е в общ размер от 1371 лв. /по 685,50 лв. за всеки ответник/,
която на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА следва да бъде
присъдена на адвоката.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
Г.Т.И., ЕГН ********** и Н.Т.И., ЕГН ********** /в качеството на наследници по
закон на починалата в хода на исковото производство Т. Г. И., ЕГН **********/,
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86,
ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че Г.Т.И., ЕГН ********** и Н.Т.И., ЕГН
********** /в качеството на наследници по закон на починалата в хода на исковото
производство Т. Г. И., ЕГН **********/, дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, сумите, както следва: сумата от 6255,88 лв., представляваща цена на
ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №1, находящ се в гр.
София, ж.к. Илинден, бл. 56, вх. В, аб. №135868, за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2019г., сумата от 1460,91 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 02.08.2021г., сумата от 31,60 лв.,
представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2018г.
до 30.04.2019г., както и сумата от 8 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за
разпределение на ТЕ за периода от 31.08.2018г. до 02.08.2021г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 50017/2021г. по описа на СРС, 77-ми
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА,
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адвокат Х. Т., л.
№**********, сумата от 1371 лв. – полагащо се адвокатско възнаграждение за защита
по исковото производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на „МХ Елвеко” ООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4