Решение по дело №816/2022 на Административен съд - Бургас

Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 793

 

гр. Бургас, 15 юни 2022 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. РАДИКОВА

         ЧЛЕНОВЕ: АТАНАСКА АТАНАСОВА

      ТОДОР ИКОНОМОВ

При секретар ЙОВКА БАНКОВА  и с участието на прокурора ХРИСТО КОЛЕВ, изслуша докладваното от съдия Г. РАДИКОВА КАХД № 816/2022г.

Производството e по реда на чл. 72, ал.4, пр.2 от ЗМВР във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С.Д.С.- инспектор в група „КП“ при РУ Царево на ОДМВР гр. Бургас против решение № 29/22.03.2022г., постановено по НАХД № 87/2022г. по опис на Районен съд гр. Царево.

С решението е отменена Заповед за задържане на лице с рег.№302зз-33/17.03.2022г., издадена от С.С.- инспектор в група „КП“ при РУ Царево на ОДМВР гр. Бургас, с която на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР е заповядано задържането за срок от 24 часа на Д.Т.Б., с ЕГН ********** и  ОД МВР-Бургас е осъдена да заплати ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т. Б., сумата от 400.00 лв. , представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят счита, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, предпоставено от неправилна оценка на събраните в хода на съдебното дирене, доказателства. Твърди, че Б. е бил призован по телефона, за да даде сведения по преписка, възложена за работа на друг колега от районното управление. На 17.03.2022г. в 15,00 часа е влязъл в сградата на районното управление заедно с адвоката си г-жа К., като е бил въведен в сграда от началника на група „Криминална полиция“ Г. Д., при когото е останал до 16,10 часа, като целта на посещението била за снемане на сведение по преписка, водена от колегата му Д.. Досъдебното производство, по което Б. бил задържан с оспорената заповед за задържане било друго - ДП № 3023М-50/06.03.2022г., по което било необходимо  да се проведат още беседи, да се вземат дактилоскопни отпечатъци за сравнително изследване на иззета при огледа следа и да се извършат други действия, които чисто технологично отнемали време.  На следващата сутрин след задържането с Б. била проведена беседа за снемане на сведение с него във връзка с ДП № 3023М-50/06.03.2022г. Поради изложеното, счита, че при издаване на оспорената заповед за задържане е спазена целта на закона, задържането е обосновано и изпълнено с необходимото материално и процесуално съдържание, следователно заповедта се явява законосъобразна.

 

Иска отмяна на оспореното решение и оставяне в сила на заповедта за задържане. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции

В съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба- Д.Т.Б., не се явява и не изпраща представител. В представено по делото писмено становище аргументира тезата за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е в предвидения от закона срок, от лице с доказан правен интерес от касационно оспорване, против съдебен акт, подлежащ на касационен контрол.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е приел за установено, че  Д.Т.Б. доброволно е отишъл в РУП Царево и доброволно е дал обяснения, като е отрекъл да има участие в извършването на престъплението. Същият е бил призован по телефона да се яви в РУ-Царево за провеждането на разпит в качеството на свидетел по ДП№50/2022г. по описа на РУ-Царево. След доброволното явяване на лицето в управлението, полицейският инспектор е провел беседа с лицето с цел снемане на сведения по процесното ДП по описа на РУ-Царево относно разбиването и кражба на пари от кафемашина. Лицето, в хода на беседата заявило, че не е участвало в престъплението, след което е било задържано с процесната заповед в 16:10 часа на 17.03.2022г. С него не били провеждани никакви процесуалноследствени действия от момента на задържането му в 16:10 часа на 17.03.2022г. до момента на освобождаването му в 09:20 часа на 18.03.2022г.

            При тези факти съдът преценил, че заповедта за задържане е издадена в противоречие с целта на закона, тъй като не са налице данни за възпрепятстване на действията на полицейските служители, които да налагат ограничаване на личната свобода на Б. за извършване на неотложни процесуално-следствени мероприятия. Задържането на лицето е осъществено в момент, когато не е извършено престъпление или друго противоправно деяние, няма опасност от извършването на такова, за да бъде предотвратено или да бъде осуетена възможността на нарушителя да се укрие.

Настоящият състав на съда изцяло споделя съображенията по прилагане на закона, изложени в обжалваното решение.

Заявените с касационната жалба твърдения не променят този извод.

По делото няма спор, че Б. се е явил в полицейското управление на 17.03.2022г. със защитник.

Касаторът сам е посочил в хода на първоинстанционното производство, че лицето е било призовано по телефона във връзка с воденото от него разследване по досъдебното производство и по друга преписка да даде сведения, причината за задържането е била нежеланието му да дава показания по досъдебното производство.

Според извадка от книгата за пропускателния режим в районното управление, на 17.03.2022г. в 15,00 часа Б. е влязъл в сградата на районното управление заедно с адвоката си, като е бил въведен в сграда от началника на група „Криминална полиция“ Г. Д., при когото е останал до 16,10 часа, като целта на посещението била за снемане на сведение. В същият час в книгата е направен запис за въвеждане на лицето, вече от служителя С., след което била издадена заповедта за задържане, предвид наличието на данни за участие в извършването на престъпление- кражба на пари от кафе-автомат.

По делото няма данни след даването на обяснения при служителя Д. Б. да се е опитал да напусне полицейското управление или да се укрие.

Правилно, при тези факти, съдът е посочил, че предпоставка за прилагането на принудителната мярка е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Поради което, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. В този смисъл предпоставките за налагане на мярката са налице.

При преценка законосъобразността на административния акт обаче, съдът дължи преценка освен за процесуално и материалноправно съответствие и за съответствие с целта на закона- чл.146, т.5 от АПК.

Последното в случая не е налице.

Целта на закона е задържането, като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие или да създаде пречки за разследването.

Затова за постигането й законодателят предвижда ограничаване правото на свободно придвижване на лице, за което са налице данни за извършено престъпление и такива, обосноваващи предположение, че същото се укрие или ще създаде други пречки за разследването.

Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" в случая не е съответно на посочената цел, тъй като не са налице никакви данни, че лицето може да се укрие или да препятства с действията си разследването.

Отказът за даване на показания и изобщо необходимостта за извършване на действия по досъдебно производство не представляват факти, сочещи на възможност за укриване или за наличие на намерение за създаване на пречки за разследването.

Отказът да бъдат съобщени факти, уличаващи лицето в извършване на престъпление е негово право. Поради това такъв отказ не представлява неизпълнение на процесуално задължение, така щото да е възможно да се приеме, че лицето създава пречки за разследването.

За извършване на посочените от касатора действия- провеждане на допълнителни беседи и вземане на дактилоскопни отпечатъци,  не се е налагало правото на това лице да бъде ограничавано с прилагането на принудителна административна мярка „задържане“.

Т.е. заповедта не е издадена за постигане на предвидената от закона цел, което е самостоятелно основание за отмяна на акта. Ето защо, като е постановил такъв резултат първоинстанционният съд правилно е приложил закона.

Решението е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Поради изложеното и на основание чл. 221, ал.2 и чл. 223 от АПК, Административен съд гр. Бургас, ХІV-ти състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 29/22.03.2022г., постановено по НАХД № 87/2022г. по опис на Районен съд гр. Царево.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението е окончателно.

 

                                   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: