РЕШЕНИЕ
№66
гр. Велико Търново,5.3.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
осемнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа а година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при
участието на секретаря Д. С., изслуша докладваното от съдия Костова адм. д. № 712 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
145 и сл. от АПК, вр. с чл.
83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
.
Същото е образувано по подадена жалба от К.Й.Й.
*** против отказ рег. № 1739р-21437 от 28.10.2020г. на Началник на Районно
управление на МВР В. Търново за подновяване на разрешенията за съхранение,
носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси.
В жалбата се
сочи, че оспорваният ИАА е издаден при съществено нарушение на процесуалните
правила, при неправилно прилагане на материалния закон, несъобразен е с целта
на закона. Развива подробни доводи, че АО е нарушил разпоредбите на чл. 35 от АПК, не е събрал всички относими доказателства за спора, не е обсъдил събраните
такива, както и възраженията на жалбоподателя и допълнително изложените от него
аргументи за необходимостта за издаване на благоприятен административен акт. С
оглед качеството си на бивш служител на МВР, който е имал редовни негативни
контакти с криминалитета, че притежава недвижим имот в с. Никюп, което ноторно
известно е с голям ареал от малцинствени групи
счита, че е доказал необходимостта от притежаване и използване на
огнестрелно оръжие. Излага допълнителни доводи, че има посоченото разрешение от
2005г. и съответно е запознат задълбочено с разпоредбите на НК по отношение
допустимостта на използване на такова оръжие при самоотбрана или крайна необходимост
– чл. 12, чл.12а,чл. 13 от НК. Представя и доказателства, че е със съответно
установена степен на инвалидност, което затруднява защитата на личните му и
имуществени права с обикновени средства.
В съдебно заседание, редовно призован се явява , заема становище за
незаконосъобразност на отказа. Моли съда да го установи и отмени обжалвания ИАА
като съдът върне преписката на АО с указания по прилагането на закона.
Ответникът по жалбата – началникът на РУ на МВР – В. Търново, оспорва жалбата като неоснователна, тъй като не са доказани основателни причини за дейности с огнестрелно оръжие. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбоподателят притежава разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси по подадено от него заявление вх. № Я- 1198/10.11.2005г с № 134/1.11.2005г. на Началник РПУ В. Търново. Същото е надлежно продължавано, като в указания от закона едномесечен срок от изтичане на последното такова 1.10.2020г. е подадено ново заявление вх.№ 173900-15561. Към заявлението са приложени необходимите изискуеми от закона писмени доказателства, а именно : Декларация по чл. 76, ал. 4, т.2 и чл. 58, ал.1 т. 5 и т. 8 от , ЗОБВВПИ., свидетелство за съдимост ,Медицинско свидетелство вкл. ,че не се води на психоотчет, Удостоверение от НСС,че срещу него няма данни за обвинения по неприключили наказателни производства, Удостоверение № **********/18.3.2020г., че същият е бил служител на МВР до 2017г. Удостоверение за техническо състояние на оръжието, Протокол № 320/18.9.20г. за извършено прострел на 50 боеприпаса,. По така представените със Заявлението писмени доказателства от мл. ПИ в група ТП, както и на служител КОС с предложение за издаване на положителен ИАА, тъй като са спазени всички специфични изисквания на закона, които са удостоверени по надлежния ред. Въпреки тези докладни записки, ответникът е постановил отказ, като е приел, че не е доказано наличието на основателна причина за издаване на продължение на даденото разрешение, тъй като същият не е доказал наличието на реална и непосредствена опасност за него – живота и здравето му, необходими за подновяване на разрешителното. Или с други думи след изясняване на относимите факти и обстоятелства е направен извод, че твърденията на заявителя не мотивират нужда от самоотбрана и не налагат необходимост от ползване на оръжие, поради което не са налице основателни причини за подновяване на разрешението. В този смисъл е постановен отказ, който е предмет на настоящото съдебно производство.
Останалите
мотиви в ИАА са точно копие на специалните норми на закона и общи разсъждения.
Видно от представената по делото Заповед № 366з-2809/22.10.2020г. Началник РУ е
отсъствал, и по заместване ИАА е подписан от гл. инспектор М.. Съобщението за
отказа е връчено на 30.10.2020г., като на 10.11.2020г. в РУ МВР В. Търново е
получена жалба от К.Й. срещу акта, адресирана до Административен съд В.
Търново, където надлежно е препратена ведно с цялата административна преписка.
В хода на
съдебното дирене като доказателства е приета преписката ,ведно с представеното
Решение на ТЕЛК на жалбоподателя, за 100 % инвалидност, както и преписката по
първоначално издаденото разрешение за съхранение, носене и употреба на
късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи :
Съгласно
разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК.
Обжалвания отказ е издаден от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1, вр. чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ – началникът на РУ на МВР – В. Търново.Неговите функции е изпълнявал по заместване главен инспектор М., съгласно Заповед № 366з-2809/22.10.2020г.на Директор на ОД на МВР В. Търново. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 4/22.4.2004г. по т. д. 4/2002г. на ВАС, в случай на заместване, ответник по спора остава органа, от името на когото е издаден акта, за разлика от случаите на делегиране на права, в който ответник е съответния заместник или друго лице.
Оспореният индивидуален административен акт е съставен в надлежната писмена форма и в него се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Видно от самия отказ той съдържа мотиви: посочени са фактически и правни основания за издаването му, като установените факти, доказателствените средства, както и правните основания за издаването на заповедта, са в пълна кореспонденция помежду си, което изпълнява изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Отказът е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, както изисква нормата на чл. 35 от АПК. Производството е по инициатива на жалбоподателя, поради което не му е изпращано уведомление по чл. 26 от АПК, но му е дадена допълнителна възможност да обоснове необходимостта от боравене с оръжие, - конкретни данни за заплаха за живота и здравето. Наред с това е изпълнено и задължението на административния орган по чл. 83, ал. 2, вр. чл. 87, ал. 5 от ЗОБВВПИ за указване на непълноти и предоставяне на срок за тяхното отстраняване. Като АО се е произнесъл и по допълнително наведените доводи, за разлика от твърденията на жалбоподателя.
Не се констатират съществени процесуални нарушения, които на самостоятелно основание да обуславят незаконосъобразност на ИАА. Дадена му е възможност да сочи доказателства, да прави искания, поради което правото му на защита е било упражнено в пълен обем.
Следва да бъде изрично отбелязано, че необходимостта от издаване на позитивен акт по искането, не намира опора в разпоредбите на приложимия материален закон, т. к. не отчита факта, че издаденото в полза на касатора разрешение за носене на оръжие има предписан срок на действие, с чието изтичане се погасяват учредените в полза на адресата права. След като действието на акта е ограничено със срок и условията за издаването им са intuito persone, то очевидно правото, породено от административния акт се погасява с изтичането на този срок. Подновяването на вече издадено разрешение в хипотезата на чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ се извършва в самостоятелно и независимо производство, което само по себе си няма акцесорен характер. То съществува отделно, защото самото ново разрешение се консумира отделно и следователно производството по издаването му не е зависимо и обусловено от резултата на вече приключилото такова по издаване на първоначалният разрешителен акт. Ето защо и в хипотезата на подновяване срока на вече издадено разрешително, административният орган не е задължен да издирва или презумира обстоятелства, установяващи потенциална необходимост за заявителя, нито да установява, че необходимостта от носене на оръжие е отпаднала.
По приложението на материалния закон, съдът намира следното :
Физическите лица могат да придобиват
огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са
посочени в чл.
6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в
хипотезата на чл.
6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на
обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от
притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен
елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ.
Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като
представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание,
посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна
причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Съгласно разпоредбата на чл.
58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на
взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване,
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не
се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели,
спортни цели, културни цели, колекциониране.
В тежест на иницииралото производството
лице е да докаже нуждата от придобиване, съхранение и/или носене и употреба на
огнестрелно оръжие.
|
|
|
|
|
Независимо от това дали става въпрос за производство, инициирано по реда на чл. 76 ЗОБВВПИ (издаване на разрешение) или за такова по реда на чл. 87 ЗОБВВПИ (подновяване на разрешение), във всеки случай заявителят следва да докаже наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятстващ за лицето административен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ.В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. В константната си практика, изразена в Решение № 4571 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6726/2017 г., VII о., Решение № 10609 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9612/2015 г., VII о. Решение № 13202 от 11.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5251/2013 г., VII о. Решение № 13202 от 11.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5251/2013 г., VII о. и др. , касационната инстанция трайно приема, че основна предпоставка за издаването/подновяването на разрешение за дейностите по закона е наличието на основателна причина за ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели.Притежаването на оръжие трябва да сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие.В чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ условие за подновяване на разрешението за съхранение, носене и употреба на оръжие на лице, което има основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Видно от текста на цитираната правна норма административният орган действа в условията на обвързана компетентност и липсата на посочените обстоятелства е предпоставка за бъде отказано издаването на разрешение за придобиване, съхранение или носене и употреба на огнестрелни оръжия. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното, административният орган е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото и законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да се установявано периодично, според чл. 84, ал. 2 от ЗОБВВПИ на пет години. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие.
Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Настоящата инстанция намира, че тази необходимост е доказана както в административното, така и в съдебно производства. На първо мяст макар само по себе си твърдението, че заявителят е пенсионер от системата на МВР и оръжието е необходимо за самоотбрана, не представлява основателна причина за издаване на разрешението, но същото това обстоятелство разгледано с другите два довода на касатора, а именно, че неговото пенсиониране е сравнително скоро 2017г., че е имал съответен досег с криминалния контингент, като поради нарушеното му здравословно състояние от 100% инвалидност съответно е пречка същият да защити живота и здравето си. Самият АО приема за доказан фактът, че жалбоподателят има недвижим имот в с. Никюп, който е ноторно известен с голямата си престъпност е също допълнителен факт, който мотивира настоящата инстанция да приеме, че е налице основателна причина за постановяване на позитивен административен акт. Макар и съответните полицейски служители, изготвили докладните записки, да се явява помощни органи и техните становища да не обвързват автора на властническото волеизявление, извършената от тях проверка на заявените цели от жалбоподателя дава положителен отговор на въпроса, че е доказано съществуването на основателна причина за издаване на акта.
Оспореният отказ не кореспондира и с целта на закона. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена обективна опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично – на пет години, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Целта на закона за защита здравето и живота на лицата, в конкретния случай бивши полицаи, които са упражнявали нормативно призната опасна за тях професия ще бъде постигната само и единствено чрез издаване на исканото разрешение.
При този изход на спора на основание чл. 143 от АПК не се присъждат разноски на жалбоподателя, тъй като същият не е направил такова искане .
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, осми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ жалба от К.Й.Й. ***, отказ рег. №
1739р-21437 от 28.10.2020г. на Началник на Районно управление на МВР В. Търново
за подновяване на разрешенията за съхранение, носене и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси.
ВРЪЩА преписката на АО за издаване на ИАА при спазване на задължителните указания на съда по приложението на закона, дадени в настоящото решение.
Решението, подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: