С решение № .. от ..г. по гр.д. № ..г. по описа на Горнооряховски районен съд, е отхвърлен предявеният от „А.” -гр.Л. против В. Д. И. от гр.Л. иск с правно основание чл.210 ал.3 от КТ за ангажиране на ограничена имуществена отговорност в размер на 20,47 лв., ведно със законната лихва от 29.09.2009г., като неоснователен и недоказан. Против това решение е постъпила въззивна жалба от „А.” -гр.Л. чрез пълномощника адв.М.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение по изложени за това подробни съображения. Счита изводите на съда за опорочаване на процедурата по осъществяване на ограничената имуществена отговорност за неправилни. Излага, че КТ не установява единен образец на заповед, с която се налага имуществена отговорност на работници, и в случая са спазени изискванията на закона при издаване на заповедта. Счита, че е съществено процесуално нарушение това, че съдът не е дал възможност за представяне на нови писмени доказателства-дневен журнал за състоянието на производствения процес. Счита, че гласните доказателства на св.Ботева и Солаков потвърждават формата на вина, при която е допусната имуществената вреда-груба небрежност. Счита за необосновано разсъждението на съда, че е възможно наличието на технически проблем, който да изключи отговорността на И.. Моли въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд и да осъди В.И. да заплати на „А.” -гр.Л. сумата 20,47 лв. , представляваща размера на ограничената имуществена отговорност, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, както и разноските по делото. Ответницата по жалба В. И. оспорва жалбата. В писмена защита заема становище, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена от процесуален представител на дружеството без приложено изрично пълномощно за въззивната инстанция. Излага подробни доводи за неоснователност на жалбата. Счита, че решението не страда от сочените в жалбата пороци. Моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : Въззивната жалба е допустима-подадена в законоустановения срок от легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт. Възражението на ответницата по жалба, че жалбата е недопустима, тъй като не е налице изрично пълномощно на адв.М. за въззивната инстанция е несъстоятелно. Видно от приложеното по делото пълномощно, в него е посочено, че адв.М. е упълномощена да представлява ищеца до окончателното му свършване пред всички инстанции-първа, въззивна и касационна. След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество решението е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда. Предявен е иск с правно основание чл. 210 ал.3 от КТ. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона и константната съдебна практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените искове. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни. На първо място, както бе посочено по-горе, съдът е изяснил всестранно фактическата обстановка по делото и е направил въз основа на нея правилни изводи, поради което оплакването, че съдът е преценявал тенденциозно събраният по делото доказателствен материал и е изразено съмнение за невярност на показания на свидетели, поради това че са в служебна зависимост от жалбоподателя и поради опасност от ангажиране на дисциплинарна отговорност на едни от тях, е неоснователно. Правилно районният съд е преценил показанията на св. С.и Б. относно заявеното, че И. е престъргвала бройките, съобразно чл.172 от ГПК, отчитайки възможната им заинтересованост, тъй като се намират в служебна зависимост от жалбоподателя и поради това, че показанията им в тази насока не се подкрепят от другите събрани по делото доказателства. Съгласно чл.172 от ГПК показанията на всички други лица, които са заинтересовани в полза или вреда на една от страните, се преценяват с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид тяхната възможна заинтересованост. След като показанията на тези двама свидетели не се подкрепят от другите доказателства по делото, и имайки предвид посочената служебна зависимост от жалбоподателя, и освен това, имайки предвид, че св.С... е на длъжността „настройчик” и като такъв е отговарял за процесната операция по изработване на сб.1 от изделие 777, т.е. би могла да се ангажира евентуално и неговата дисциплинарна отговорност при наличие на данни за това, правилно съдът не е кредитирал показанията на тези двама свидетели в насока, че ответницата по жалба е престъргвала бройките. Несъстоятелно е и становището, че изводите на съда за опорочаване на процедурата по осъществяване на ограничената имуществена отговорност, поради това, че процесната заповед не удовлетворява изискванията за форма по чл.210 ал.1 от КТ, тъй като с нея работодателят не е определил основанието на отговорността на И. и не е посочил от неизпълнението на кои нейни трудови задължения се дължи претърпяната имуществената загуба от жалбоподателя, са неправилни. Действително, както сочи жалбоподателят, в КТ не е установен единен образец на заповед, с която се налага имуществена отговорност на работници, но е посочено, че със заповедта работодателят определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. В случая не са спазени тези изисквания на закона при издаване на заповедта, тъй като определянето на основанието на отговорността по смисъла на ал.1 на чл.210 от КТ означава да се опишат признаците на фактическия състав на нарушението, от което се поражда ограничената имуществена отговорност, както и да се посочи законният текст, под който този състав се подвежда, за да може да се прецени съответствието между фактическото и правното основание на отговорността, т.е. обосноваността на заповедта. В случая това не е налице. Видно от заповедта е, че в нея няма описание на нарушението на И.-посочено е само, че са нанесени загуби на предприятието в размер на 20,47 лв., определени към 30.07.2009г. Отразено е и че заповедта се издава на основание Акт № ...г. В този акт обаче, също не е отразено нарушението на И., само е посочено, че сб.1/ 777В не отговаря на размер 4,3-0,3мм-ниски, т.е. резултата от твърдяното нарушение. Какви са признаците на същото обаче липсват данни както в заповедта, така и в акта, към който тя препраща. Същите не са установени и от другите събрани по делото доказателства. Неоснователно е и становището на жалбоподателя за нарушение на процесуалния закон, поради това, че съдът не му е дал възможност за представяне на нови писмени доказателства-дневен журнал за състоянието на производствения процес. Видно от делото е, че такова доказателствено искане не е направено с исковата молба, нито в първото по делото заседание във връзка с д¯клада по делото и разпределението на доказателствената тежест. Същото е направено едва във второто по делото заседание, като необходимостта от него не е възникнала тогава и ищецът е могъл да ги представи своевременно, и поради това правилно районният съд е отхвърлил искането като преклудирано. Несъстоятелно е становището на жалбоподателя, че гласните доказателства на св.Ботева и Солаков потвърждават формата на вина, при която е допусната имуществената вреда-груба небрежност. Съображения относно преценката на съда на показанията на тези свидетели, са изложени по-горе. Освен това, както правилно е посочил районният съд, липсват писмени доказателства в чии правомощия е да разпореди спиране на производството, а свидетелските показания в тази насока са противоречиви, за да може да бъде прието, че И. е разполагала с възможността да спре производствения процес на групата си е можела да стори това, но не го е направила. Неоснователно е и възражението, че необосновано е разсъждението на съда, че е възможно наличието на технически проблем, който да изключи отговорността на И.. Както правилно е посочил районният съд, от свидетелските показания се установява, че върху качеството на продукцията влияе и качеството на състава, който е гранулиран, работата с мерителни лъжици и начина на насипване-на око. Освен това, се установява, че технологичният процес включва и работа с ексцентрик преса, като св.Ботева е установила, че на 22.07.2009г. такова замерване не е извършвано. Това обстоятелство не сочи на, но не изключва категорично причината за брака да е от технологично естество. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 210 ал.3 от КТ е неоснователен и недоказан, предвид на което следва да бъде отхвърлен. Тъй като не са налице твърдяните от жалбоподателя нарушения на материалния и процесуалния закон и обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № ... от ...г. по гр.д. № ...г. по описа на Горнооряховски районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване. Председател: Членове: |