Р Е
Ш Е Н
И Е
№
295
Гр. Русе, 12
декември 2019 г.
Русенският окръжен съд, гражданско и търговско отделение, в открито
заседание на 14 ноември 2019г. в състав:
Председател: Йордан Дамаскинов
Членове: Ъшъл
Ириева
Зорница Тодорова
при
участието на секретаря Анелия Генчевакато разгледа
докладваното от съдия Дамаскинов
въззивно търговско дело № 375 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Делото е образувано по въззивна жалба на С.Б.Н. против решение № 1074/14.06.2019 г.
на Русенския районен съд, постановено по гражданско дело № 1823 по описа за 2018г.,
в частта с която е осъдена да заплати наказателни лихви заради допусната забава
и липса на погасявания към кредитора, както и в частта, с която е осъдена да заплати
разноските по делото. Жалбоподателката излага съображения
в подкрепа на жалбата си и моли Окръжния съд да отмени решението в обжалваната част
и да отхвърли иска в тази част. В допълнителна жалба с вх. № 32323/05.08.2019 г.
се уточнява предметът на обжалването.
Жалбата е подадена в законния срок от
надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на
районния съд. Въззивната
жалба е процесуално допустима. Същата е редовна - съдържа реквизитите, посочени
в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
Препис от жалбата е изпратен на другата
страна "Райфайзенбанк България“ ЕАД. Подаден е писмен отговор от „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт П. Д., в който се излагат доводи, че
жалбата е неоснователна. Искането към Окръжния съд е да остави жалбата без разглеждане
като недопустима и да прекрати въззивното производство, а ако счете жалбата за допустима,
да потвърди решението в обжалваната част.
Русенският окръжен съд прецени
доводите на страните, събраните доказателства
и правилността на първоинстанционното решение в обжалваната част и прие
следното:
На 8.08.2008г. между „Райфайзенбанк
(България) ЕАД и „Хумел“ ЕООД кредитополучател и Я. Б.
Н. солидарен длъжник бил сключен договор за банков кредит № 59876, по силата на
който банката отпуснала кредит в размер на 16400 евро с краен срок за връщане
15.08.2018г. Погасяването на кредита е уговорено да става на 119 равни месечни
вноски в размер на 137 евро и последна изравнителна вноска В т. 1.7. е
предвидена наказателна лихва СБР за евро плюс 19 пункта надбавка годишно. В чл.
10 от общите условия е уговорено, че при забава в плащането на дължими суми по
главницата и/или лихвата по кредита, кредитополучателят дължи на банката
наказателна лихва, определена в индивидуалния договор, върху цялата усвоена
главница по кредита в т. ч. върху непадежиралите
вноски за времето на забавата до окончателното погасяване на забавените вноски.
При настъпване на случай на
неизпълнение банката има право да направи изцяло и предсрочно изискуем целия
ползван кредит – всички дължими от кредитополучателя на банката суми във връзка
с кредита – чл. 30 т.2 от общите условия. Случай на неизпълнение е налице когато
кредитополучателят /солидарният длъжник не погаси в срок която и да е
погасителна вноска и/или дължима лихва по определения погасителен план – чл. 29
„б“ от общите условия.
Видно от удостоверение за наследници
№ 2-1811/ 03.04.2013 г Я. Б. Н. е починал на *****и е оставил законни
наследници сестри Д. Н. И. и С.Б.Н. (жалбоподателката).
Втората от тях е приела наследството по опис. Това съгласно чл.62 от ЗН ползва и другия наследник.
Спорната искова претенция е за наказателна
лихва от 2969,17 евро, начислена от
15.11.2013 г. до 14.11.2017 г.,вкл., от която наказателна лихва върху просрочени
главници 2964,51 евро за периода от 15.11.2013г. до 14.11.2017г., и начислена наказателна
лихва върху предсрочно изискуема главница за периода от 09.11.2017г. до 14.11.2017
г., вкл. 4,66 евро. Банката твърди, че съдлъжниците не
заплатили вноски с падежни дати от 15.11.2013
г. до 15.10.2017 г.,вкл. Банката обявила кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната
изискуемост била осчетоводена в банката на
9.11.2017г.
Пред първата инстанция в съдебното
заседание на 26.09.2018г. С.Б.Н. заявява, че оспорва единствено наказателната лихва
2719 евро, и признава останалите искове.
Русенският районен съд е уважил
установителния иск по чл. 422 от ГПК като е признал за установено по отношение на
С.Б.Н., ЕГН **********,***, че към 15.11.2017 г., че в качеството си на наследник
на Я. Б. Н., б.ж. на гр.Русе, заедно с Д. Н. И., по равно дължат на “Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, бул.”Никола
Вапцапров” № 55, Експо 2000, със съдебен адрес:***2, чрез
юрк.П. Д., по Договор за банков кредит № 59876/08.08.2008 г., сключен между банката и “Хумел”
ЕООД, представлявано от Я. Б. Н. (починал) и съдлъжник
Я. Б. Н. (починал) сумата 2968,36 евро – наказателна лихва за времето
15.11.2013 г.-14.11.2017 г. Районният съд е приел в мотивите, че няма спор, че е
допусната забава и през процесния период никой от двамата наследника не е правил
погашения към кредитора. Назначеното по делото вещо лице е определило, че от ответницата
принудително по това перо е била събрана сумата от 1484,59 евро при дължими 1
484,18 евро. По аналогични съображения, изложени за останалите вземания, искът
за наказателна лихва също трябвало да се
уважи до посочения размер при спазване разделност на дълга.
Окръжният съд отчита
законосъобразното схващане, че делимите задължения, каквито са паричните, се разпределят
по право между сънаследниците съразмерно с техните наследствени
дялове и от всеки може да се иска само тази част от задължението, която отговаря
на дела му. Правилно е, че от всеки от двамата наследника с равни дялове
банката може да иска само сума, равна на ½ от дълга. Неправилно е
подадено заявление и издадена заповед за изпълнение срещу двамата наследника за
солидарно задължение, както и неправилно е формулиран петитума
по настоящото дело, респективно в доклада по делото. Възражение срещу заповедта
е подала само С.Б.Н. и установителният иск е следвало
да бъде предявен срещу нея за половината от сумите по заповедта, след като е
безспорна разделната, а не солидарната отговорност на законните наследници и Д.
Н. И. не е страна по делото. Интересно е също, че районният съд постановява
диспозитив за отхвърляне на искането да се признае за установено по отношение на
С.Б.Н., че е задължена солидарно с Д. Н. И., в качеството им на наследници на Я.
Б. Н., към ”Райфайзенбанк (България)” ЕАД-София по Договор за банков кредит №
59876/08.08.2008 г., както и за дължимост
на наказателна лихва над 1484,18 евро от заявената в условия на солидарност обща
стойност от 2969,17 евро, като неоснователни. Този втори диспозитив улеснява
тълкуването на първия по отношение на наказателната лихва в смисъл, че е установено
задължение на С.Б.Н. за наказателна лихва само за сумата 1484,18 евро, но защо
няма аналогичен отхвърлителен диспозитив за ½
от другите пера?
Посочените проблеми засягат
донякъде предмета на въззививната жалба, поради което
съдът изразява становище по тях, но все пак въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата, а именно, че решението на първата инстанция е неправилно
само в частта за наказателната лихва.
Окръжният съд намира за необснован извода на районния съд, че жалбоподателката е
изпаднала в забава.
В изпълнение на изискването на чл.60
ал.2 от ЗКИ банката изпратила чрез ЧСИ, уведомление за предсрочна изискуемост на
кредита изх. № 300-147/07.11.2017 г. до С.Б.Н., което е било връчено на 09.11.2017
г. След тази дата настъпва забава за С.Б.Н. Исковият период е от 15.11.2013 г. до
14.11.2017 г., през който С.Б.Н. не била уведомена от банката, че съществува
непогасен кредит на наследодателя и тя е задължена да встъпи в кредитното
правоотношение като длъжник В писмото – уведомление за настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита от 7.11.2017г. „Райфайзенбанк България“ АД
твърди, че С.Б.Н. била уведомена в качеството на наследник на Я. Б. Н. чрез
писмо изх. № 300-176/23.05.2013г. за наличието на задълженията на наследодателя
по Договор за банков кредит № 59876/8.08.2008г. Писмо от 2013г. не е
представено по делото, нито доказателство за получаването му.
В чл. 10 от общите условия е уговорено, че при забава в плащането
на дължими суми по главницата и/или лихвата по кредита, кредитополучателят дължи
на банката наказателна лихва, определена в индивидуалния договор. Правният въпрос е изпаднала ли е в забава С.Б.Н.. Отговорът
на окръжния съд е отрицателен. Банката твърди, че съдлъжниците
не заплатили вноски с падежни дати от
15.11.2013 г. до 15.10.2017 г.,вкл., а банката обявила кредита за предсрочно изискуем,
което било осчетоводено на 9.11.2017г. Както падежите на посочените неплатени
вноски, така и предсрочната изискуемост са настъпили след
смъртта на Я. Б. Н., починал на
*****Чл. 84 от Закона за задълженията и договорите
постановява: „Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника,
неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата“.
Споменатото писмо изх. № 300-176/23.05.2013г. за наличието на задълженията на наследодателя
по Договор за банков кредит № 59876/8.08.2008г. не е представено по делото, нито
доказателство за получаването му. Покана от 2013г. до наследника няма. Такава
има едва от 9.11.2017г. Задължението за наказателна лихва се формира при забава
на длъжника да заплати на падежите погасителни вноски. Мъртвият длъжник не може
да изпадне в забава. Законният наследник изпада в забава 7 дни след покана. В
случая банката не е доказала своевременна покана до законния наследник, че е
налице забава в погасителния план и започват да се начисляват наказателни лихви
за забава. Законният наследник не може да бъде поканен да заплати на
9.11.2017г. вече натрупано обезщетение за забава при на практика безадресна забава за минал период.
По изложените съображения искът
за наказателна лихва е неоснователен, а въззивната жалба по отношение този иск следва
да се уважи.
Мотивиран така Русенският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1074 от
14.06.2019г. по гражданско дело № 1823 по описа за 2018г. на Русенски районен
съд в ЧАСТТА, с която признава за установено по отношение на С.Б.Н., ЕГН **********,***,
че към 15.11.2017 г. в качеството си на наследник на Я. Б. Н., б.ж. на гр.Русе,
заедно с Д. Н. И., по равно дължат на “Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, бул.”Никола
Вапцапров” № 55, Експо 2000, със съдебен адрес:***2, чрез
юрк.П. Д., по Договор за банков кредит № 59876/08.08.2008 г., сключен между банката и “Хумел”
ЕООД, представлявано от Я. Б. Н. (починал) и съдлъжник
Я. Б. Н. (починал) сумата 2968,36 евро – наказателна лихва за времето
15.11.2013 г.-14.11.2017 г., както и в ЧАСТТА, с която С.Б.Н., ЕГН **********,***, е осъдена да заплати
на “Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Лозенец, бул.”Никола Вапцапров” № 55,
Експо 2000, със съдебен адрес:***2, чрез юрк.П. Д., сумата
над 1362,05 лв. до присъдения размер 1783,25 лв. - разноски по делото и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Райфайзенбанк
(България)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Лозенец, бул.”Никола Вапцапров” № 55, Експо 2000, със
съдебен адрес:***2, чрез юрк.П. Д., срещу С.Б.Н., ЕГН
**********,***, признал за установено по отношение на С.Б.Н., ЕГН **********,***,
да се ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Б.Н., ЕГН ********** към 15.11.2017 г. в качеството
си на наследник на Я. Б. Н., б.ж. на гр.Русе, заедно с Д. Н. И., по равно дължат
на “Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК ********* по Договор за банков кредит №
59876/08.08.2008 г., сключен между банката и “Хумел” ЕООД, представлявано от Я. Б. Н. (починал) и съдлъжник Я. Б. Н. (починал) сумата 2968,36 евро – наказателна
лихва за времето 15.11.2013 г.-14.11.2017 г., както и искането за присъждане на
412,20 лв. разноски по делото.
Решението на окръжния съд не
подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: