Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1047
гр. Русе, 11.06.2010
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд , ХI - ти граждански състав в
публично заседание на втори юни, две хиляди и десета година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при
секретаря С.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4744 по
описа за 2009 год., за да се произнесе, съобрази следното:
П.М.Ц. твърди, че във връзка с
подадена от нея жалба на 28.07.2006г. е образувана преписка №2173/2006г. по
описа на РРП. Наблюдаващият прокурор разпоредил да бъде извършена проверка и
изпратил материалите в ОД на МВР – гр.Русе. В хода на проверката, полицейският
служител С. С. изготвил справка с №ЗМ-340/03.08.2006г. Ищцата счита, че без
указания на наблюдаващия прокурор, С. е провел разговор с Л. М., в който му
предоставил, незаконосъобразно информация, съдържаща данни за жалбата подадена
от ищцата срещу Б. Б., във връзка с поместено интервю в издадената от него книга.
Това довело до прекратяване на НЧХД №5220/2007г. по описа на СРС и до
невъзможността да докаже, че написаното в книгата са клевети и обидни
квалификации срещу личността й. В резултат на това Ц. претърпяла вреди,
изразяващи се в дискриминация на личните права и достъп до правосъдие,
унижение, уронване на личното достойнство и име, психически дискомфорт, чувство
на безпомощност и малоценност, както и невъзможност да реализира правата си по
НЧХД №5220/2007г. по описа на СРС. П.Ц. моли съда да постанови решение, с което
да осъди ОДП – Русе да и заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 4500 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на жалбата – 28.07.2006г. до окончателното й изплащане.
Ответникът оспорва изцяло
претенциите, както обстоятелствата, изложени в исковата молба.
По повод жалба от П.Ц. до Главния
прокурор било образувана преписка №713/2007г. по описа на РОП. С постановление
по преписката, РОП указала на С. С.– служител при ОДП – Русе да снеме обяснения
от Л.М.. Ищцата твърди, че посоченият служител провел среща с Л.М., без да го
разпита по надлежния ред, което приема за незаконосъобразно. Това довело до
неизясняване на обстоятелствата в жалбата и по-точно: не бил изяснен пътя на
движение на парите; къде се намират съпроводителните документи при това
движение и не било установено кога е издадена депозитна разписка. Според
ищцата, липса на писмени обяснения довела до невъзможност правораздавателните
органи да съпоставят показанията на разпитаните лица и да се установят твърдяните
от нея факти. Приема, че вследствие
липсата на тези писмени обяснения не е извършена обективна предварителна
проверка. В резултат на това претърпяла имуществени и неимуществени вреди.
Претендира имуществени вреди в размер на 10 000 лева, частично предявени
от 36 470 дойче марки, 22 690 щатски долара и 26 519
неденоминирани лева, суми визирани в протокол за доброволно предаване по НОХД
№170/1994г. по описа на РОС. Твърди, че вследствие действията на служителя е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се унижение, дискриминация,
страдание, мъка и психически срив, дължащи се на невъзможността да докаже
правотата на твърденията си и да се установи истината. Претендира мораторна
лихва върху главницата, считано от 10.08.1994г. до окончателното й изплащане.
Ответникът ОД на МВР – Русе оспорва
изцяло претенциите, както и обстоятелствата, изложени в исковата молба. Прави
възражение за изтекла погасителна давност, както по отношение на главницата,
така и по отношение на лихвата за забава.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и
съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Приложеното
в настоящото производство НЧХД №5220/2007г. по описа на СРС е образувано по
повод тъжба от П.М.Ц. против Л. Н. М. за извършени от него престъпления –
клевета и обида. С определение от 25.09.2007г., потвърдено с решение от
22.02.2008г., постановено по в.н.ч.х.д. №3486/2007г. по описа на СГС, делото е
прекратено, тъй като съдът е установил, че тъжбата е подадена след изтичане на
шестмесечния срок по чл.81, ал.3 от НПК.
Във
връзка с депозирана от ищцата жалба срещу Б.Н. Б., на 28.07.2006г. в РРП е
образувана преписка вх.№2173/2006г., по която наблюдаващият прокурор е възложил
на ОДП – Русе да извърши проверка. В хода на последната следвало да се снемат
обяснения от Б. Б.; да се приложат справки за съдимост и копия от бюлетините за
съдимост на Б. Б. и П.М.; да се снемат обяснения от жалбоподателката. За
действията, извършени в хода на проверката С. С.– служител в сектор
„Икономическа полиция” при ОДП – Русе изготвил справка. Според изложеното в нея,
полицейският служител е изпълнил указанията на РРП. Извън дадените от
наблюдаващия прокурор указания, провел разговор с Л.М., преценявайки че това ще
доведе до изясняване на определени обстоятелства, относими към изнесеното от П.М.
в жалбата. При тази среща полицейският служител установил, че по отношението разказа,
свързан с „Балканбанк” е ползвана публикация и даденото от Б.на Н. К. интервю. В
справката не се съдържат данни, от които може да се направи извод, че
полицейският служител е предоставил на Л.М. каквато и да е информация. Въз
основа на установеното в хода на проверката, Районна прокуратура отказала да
образува досъдебно производство и прекратила преписка вх.№2173/2006г.
По
повод жалба на П.М., заведена под №37907/2006г. по описа на ВКП е образувана
преписка с вх.№713/2007г. по описа на РОП. С постановление от 30.07.2007г. В. Л.
– зам.окръжен прокурор възложила на ОДП – Русе да извърши проверка, при която
да се снемат обяснения от Л.М. и В. С., относно обстоятелствата около съставяне
на депозитна разписка на името на Л.М.; да се снемат обяснения от С. М. за това
откъде е била иззета валутата, какво е движението на парите от момента на
предаването им от ищцата на 10.08.1994г. ; да се снемат подробни обяснения от П.М..
Проверката по преписката е извършена от С.
С.– служител в „Икономическа полиция” при ОДП – гр.Русе и констатациите от нея
са отразени в докладна записка №ЗМ-2568/16.08.2007г. Полицейският служител
пресъздава обясненията на В. С., А. Д., Л. С. и К.П.. Пояснява, че е провел
среща с Л.М., но последният отказал да изготви писмени обяснения по случая. В
разговор, Л.М. споделил, че по следственото дело няма водещ разследването
следовател, тъй като лично, в качеството си на окръжен прокурор е извършвал
следствените действия по досъдебното производство. По повод депозитната
разписка пояснил, че след като поел разследването предал парите, получени от П.М..
С постановление от 01.11.2007г. РОП отказала да разпореди проверка и прекратила
преписка вх.№713/2007г., като оставила без уважение молбата на П.М.Ц..
Постановлението е потвърдено от Апелативна прокуратура – гр.Велико Търново и
Върховна касационна прокуратура.
По
делото е приложена в заверен препис присъда №1/13.01.1995г. по НОХД
№170/1994г., от която е видно, че РОС признал П.М. Йорданова за виновна в това,
че на 04.08.1994г. в гр.Русе, в съучастие с подсъдимите Е. И. Г. Ц. Г. Ж. и Б.
Н. Б., чрез съставяне на документи с невярно съдържание съзнателно дала
възможност подсъдимия Б. да получи без правно основание чуждо имущество –
7 300 000 лева, собственост на ТБ „Балканбанк” АД, документна измама
в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, като полученото
имущество е заместено до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.212а, ал.1, т.3 от НК
във вр.чл.212, ал.2 и чл.20 от НК я осъдил на лишаване от свобода за срок от 9
години. От мотивите към присъдата става ясно, че П.М. е „обърнала” във валута
част от сумата 7 300 000 лева – собственост на банката, която
валутата е била иззета от дома й при задържането й.
В
хода на производството ищцата е представила медицинска документация, изготвена
в периода от 20.08.2008г. до 27.05.2010г. – амбулаторни листи и епикризи, с
които установява, че страда от: „хипертонична болест на сърцето”, „гастродуоденит”,
„струма Хашимото”,”постоперативен хипотиреоидизъм”, „дислипидемия”.
С
показанията на св.Е.П.П. ***.2008г. ищцата се притеснила и разстроила, тъй като
РОП обединила преписки образувани по повод нейни жалби с тези, образувани по
повод жалби депозирани от свидетеля.
Останалите
доказателства са неотносими към правния спор, с оглед което не следва да бъдат
обсъждани.
Установената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в
исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно
обективно съединените искове по чл. 49 и чл.84, ал.3 от ЗЗД.
За да намери проявление
предвидената в чл.49 от ЗЗД гаранционно – обезпечителна отговорност на ответника,
следва да се установи, че вредите са причинени от лица, на които са възложили
определена работа, при или по повод нейното изпълнение. Разпоредбата се основава на вината за лош
избор на лицето, на което е възложена работата и което е причинило вредите.
Същевременно трябва да са налице и общите предпоставки, обуславящи ангажирането
на деликтната отговорност, съгласно чл.45 от ЗЗД, а именно: действие или
бездействие на съответното физическо лице, натоварено с извършването на
определена работа; вреда; противоправност на извършените действия; причинна
връзка между деянието и настъпилото увреждане. Обезщетение се дължи за всички
вреди – имуществени и неимуществени, явяващи се пряка и непосредствена
последица от увреждането. Съгласно изложеното в тежест на ищцата е да установи
наличието на противоправно действие или бездействие, предприето от служители при
ответника, което и е причинило вреда, както и причинната връзка между
действието и вредата.
Съдът намира ищцовите
претенции за допустими, тъй като са предявени от надлежна страна, имаща правен
интерес от водене на настоящото производство.
По същество, съдът счита иска
за неоснователен по следните съображения:
Според изложените от П.М. доводи, претърпяното
от нея унижение, дискриминация, чувство за безпомощност, както и влошеното й
здравословно състояние са в причинна връзка с действията на С. С.– служител в
„Икономическа полиция” при ОД на МВР – гр.Русе. В хода на производството ищцата
е следвало да установи наличието на противоправно действие или бездействие от
страна на посочения служител. От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че Станчев, в качеството си на полицейски служител в сектор ИП е
изпълнил разпореждания на РРП и РОП по преписки, образувани въз основа на
депозирани от П.М. жалби. Действително,
по преписка вх.№2173/2006г., извън дадените от прокуратурата указания,
служителят е провел среща с Л.М., но от приложената по делото справка е видно,
че той е получил информация от лицето, а не е дал такава, която би осуетила
правата на ищцата по НЧХД 5220/2007г. Освен това, самата ищца, в жалба
вх.№2173/28.07.2006г. до РРП е направила искане да бъде разпитан като свидетел
и „автора на книгата Л.М.”. Не са ангажирани, каквито и да е доказателства,
оборващи този извод, нито такива, че С. С.е извършил действия, вследствие които
ищцата е претърпяла унижение, психически дискомфорт, уронване на личното
достойнство. По делото не бе установено, че на П.М. са причинени морални вреди,
каквито са твърденията в исковата молба. Отделно от това следва да се отбележи,
че НЧХД
№5220/2007г. по описа на СРС е прекратено на основание чл. чл.81, ал.3 от НПК,
тъй като тъжбата е подадена след изтичане на законоустановения срок, а не
поради недоказаност на обвинението от страна на жалбоподателката.
Съдът
намира за неоснователни ищцовите твърдения, че С. С.не е изпълнил дадените от
РОП указания за снемане обяснения от Л.М.. Съгласно докладна записка от
16.08.2007г. полицейският служител е провел среща с г-н М., но последният е
отказал да изготви писмени обяснения по случая. Въпреки това С. С.е възпроизвел
в докладната записка проведения разговор. Ищцата е обжалвала постановлението на
прокурора по преписката, но жалбата е оставена без уважение. Следователно
прокуратурата е преценила, че действията на полицейския служител са
законосъобразни.
От
изложеното следва, че не е налице противоправно действие или бездействие от
страна на служител при ответника, тъй като Станчев е действал съобразно указанията
на РРП, респективно РОП. На следващо място следва да се отбележи, че ищцата не
доказва причинно-следствената връзка между заболяванията, от които страда и
действията на полицейския служител. Напротив, от събраните гласни доказателства
е видно, че част от здравословните й проблеми са възникнали по повод това, че е
била разстроена от постановление на РОП, с което преписките, образувано във връзка
с нейни жалби са били обединени с тези на Е.П..
Недоказано
остана и твърдението, че вследствие действията на полицейския служител ищцата
не е могла да получи личните си пари, предадени в кабинета на директора на РДВР
– Русе, с протокол от 10.08.2004г. От мотивите на присъда №1/13.01.1995г. по НОХД №170/1994г. е видно,
че сумата, която П.М. претендира не е нейна, а на ТБ „Балканбанк” АД. Дори да
се приеме, че валутата, описана в протокола е на ищцата, то липсва връзка между
действията на С. С.(който е изпълнил указанията на РОП, но поради отказ от
страна на Л.М. не снел писмени обяснения) и невъзможността П.М. да си
възстанови сумата.
С оглед изложеното, съдът намира, че
ищцовата страна не е доказала по несъмнен и категоричен начин наличие на
незаконосъобразни действия (първата предпоставка за уважаване на иска),
извършени от служители при ОД на МВР –Русе, както и връзката между действията
на С. С.и твърдяните от ищцата имуществени и неимуществени вреди, за което да
бъде ангажирана отговорността на ответника. Поради това претенциите като
недоказани следва да бъде отхвърлени.
С оглед акцесорния характер,
на отхвърляне подлежи и исковете с правно основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, още
повече, че част от тях са погасени по давност в какъвто смисъл е възражението
на ответната страна.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищцата са направените
от ответника разноски в размер на 850 лева – юрисконсултско възнаграждение,
съобразно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователни предявените от П.М.Ц., ЕГН ********** ***-Б, против ОД МВР –
гр.Р., бул.”Г..С.”№..., представлявана от Директора С. Ф. П. искове по чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД за заплащане обезщетение за
причинени имуществени и неимуществени вреди, както и исковете за мораторна и
законна лихва върху главниците.
ОСЪЖДА П.М.Ц., ЕГН ********** ***-Б, да заплати
на ОД МВР – гр.Р. бул.”Г.С.”№..., представлявана от Директора С. Ф. П. сумата 850 лева – направени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: