№ 1748
гр. Варна, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20213100501706 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №281824/05.04.2021г. от „Свети Свети
Константин и Елена Холдинг” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, КК „Свети Константин и Елена“, административна сграда срещу решение
№260838/09.03.2021г. по гр.д. №7317/2020г. на ВРС, с което е отхвърлен предявения от
жалбоподателя иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД за приемане
за установено, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника „Варна Ойл 1“
ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна в размер на 13 698.24 лв. с ДДС, дължима по
Договор за предоставяне на общата инфраструктура в к. к. “Свети Свети Константин и
Елена“, гр. Варна от 22.12.2005г., за задължения за 2017г., за която сума е издадена Фактура
№55633/01.02.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението -
28.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане по ч. гр. д. № 1023
по описа на ВРС за 2020 год. е издадена заповед № 783/ 13.02.2020 год. за изпълнение на
парично задължение.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Сочи се, че съдът неправилно
не е взел предвид факта, че ответникът е заплащал дължимите по договора суми през
1
предходни периоди, както и че неправилно е основал изводите си на показанията на
свидетел, който няма преки впечатления за извършваните от ищеца дейности. Твърди се
също, че по делото не са установени направените от ответника възражения, а именно
прекратяване на договора, некачествено изпълнение на услугите, предмет на договора.
Отправената към съда молба е за отмяна на решението и за уважаване на
предявените искове с присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „Варна Ойл 1“ ООД, ЕИК
*********, със седалище гр.Варна, е депозирала писмен отговор, в който оспорва жалбата
като неоснователна въз основа на аргументи за законосъобразност и правилност на
постановеното решение.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание
чл.415 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, предявен от „Свети Свети Константин и Елена Холдинг”
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, КК „Свети Константин
и Елена“, административна сграда, срещу „Варна Ойл 1“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Христо Смирненски“ № 19, бл. 1, вх. 1, ет. 5,
ап. 24, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 13 698.24 лева с
ДДС по Договор за предоставяне на общата инфраструктура в к.к. “Свети Свети Константин
и Елена“, гр. Варна от 22.12.2005г., за задължения за 2017г., за която сума е издадена
фактура №55633/01.02.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението 28.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане по ч.
гр. д. № 1023 по описа на ВРС за 2020 год. е издадена Заповед № 783/ 13.02.2020 год. за
изпълнение на парично задължение. Претендират се и направените съдебно - деловодни
разноски.
В исковата молба се излагат твърдения за сключен между страните договор за
предоставяне на общата инфраструктура в КК „Св. Св. Константин и Елена” от 22.12.2005г.,
в изпълнение на който ищецът извършва дейности по поддържане на общата
инфраструктура в комплекса – осигуряване на пропускателен режим, озеленяване,
поддържане на вътрешни алеи и алейно осветление, извършване на реклама на комплекса.
За предоставената услуга е уговорена цена в размер от 1.50 евро без ДДС (респ. 1.80 евро с
ДДС) досежно сградата, която ще се изгради от ответното дружество, независимо от
основанието, като инвеститор. Разгънатата площ на построената от ответника сграда в УПИ
ІХ – 156, в кв. 6 по плана на КК „Св. Св. Константин и Елена“, с площ на имота от 2629 кв.
м., е 3944 кв.м. Твърди се още, че от страна на ищеца задълженията по договора са надлежно
изпълнени и за извършените услуги са издадени фактура № 55633/ 01.02.2017г. на стойност
13698.24 лв. с ДДС, по които не е постъпило плащане.
Ответникът – „Варна ойл 1“ ЕООД е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131
ГПК, в който релевира съображения за неоснователност на претенцията, като се позовава на
2
прекратяване на договора между страните през 2014г., когато сградата е въведена в
експлоатация, евентуално със загубване на собствеността върху имота от страна на
ответника. Оспорва и факта на предоставяне на услугите по отношение конкретния имот,
както и тяхното качество. Релевира възражение за недействителност на процесния договор,
поради липса на предмет. Отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на
разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият
състав намира предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за
процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Правният интерес от предявяване на установителния иск се обосновава с
постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от ответника срещу дължимостта на
сумата по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч.гр.д № 1023/2020 г. на ВРС.
По делото не се спори относно факта, че между страните е сключен договор за
предоставяне на общата инфраструктура в КК „Св.Св. Константин и Елена“, сключен от
ищеца в качеството на собственик и стопанин на инфраструктурата в КК „Св.Св.
Константин и Елена“ и ответника в качеството на инвеститор, изграждащ жилищна сграда
на територията на КК „Св.Св. Константин и Елена“ в УПИ IX-156, кв.6, с площ 2629 кв.м. и
обща РЗП на предвижданата сграда от 3944 кв.м. По силата на договора изпълнителят се
задължава срещу възнаграждение да извършва комплекс от услуги, с които се осигурява
нормалното функциониране и опазване на общата инфраструктура в курортния комплекс,
като поддържането и опазването пренася ползи към конкретния имот. Съгласно чл.5 от
договора предоставянето на общата инфраструктура не включва извършването на
посочените дейности спрямо конкретния имот и прилежащата му територия. В чл.20 са
изброени дейностите, които „Св. Св. Константин и Елена Холдинг“ АД се задължава да
извършва за опазване и поддържане на общата инфраструктура на комплекса: поддържане
на парковете, зелените площи, вътрешните алеи в комплекса, алейно осветление и други,
неприлежащи към конкретни имоти; поддържане на плажната ивица в рамките на
притежаваните концесионни права, осигуряване пропускателен режим на входа на
комплекса, извършване рекламна дейност на КК „Св.Св. Константин и Елена“. В чл.16, т.1
от договора е уговорен размера на плащането – 1,50 евро за кв.м. РЗП на сградата.
3
Оспорва се от ответната страна действителността на договора, като се твърди
нищожност поради липса на предмет и липса на съгласие, както и че договорът е прекратен
през 2014г. или в евентуалност с извършените разпоредителни сделки. Оспорва се също, че
е налице изпълнение от страна на ищеца на задълженията по договора, като се оспорват
представените от ищеца договори, протоколи и фактури и се сочи, че извършените дейности
не са приемани от ответника.
Видно от договора, страните са постигнали съгласие относно предмета като
осигуряване на комплекс от условия, обусловени от уникалните дадености на курортния
комплекс и неговата инфраструктура, осигуряващи пренесени ползи за отделните обекти в
комплекса, притежавани и стопанисвани от различни субекти. Тази крайна цел е предвидено
да се постигне чрез извършване на изброените в чл.20 услуги от въззивника срещу
заплащане на определена в договора цена от въззиваемия – като инвеститор, изграждащ
жилищна сграда на територията на комплекса. Не се констатира така очертаният предмет на
договора да е невъзможен, доколкото не се оспорва, че жилищната сграда попада в рамките
на комплекса и въззивникът притежава и стопанисва инфраструктурата в комплекса.
Неоснователни се явяват също и възраженията за липса на съгласие, доколкото
съществените елементи на договора са ясно предвидени, а конкретни фактически твърдения
във връзка с това възражение не са изложени. С оглед на изложеното, при липсата на
възражения за други пороци на договора, се налага извод за неговата действителност.
На следващо място не се установяват възраженията за прекратяване на договора
през 2014г. с изграждане и въвеждане в експлоатация на жилищната сграда и сключване на
договори с дружествата, предоставящи комунални услуги. Такова основание за
прекратяване не е предвидено в договора и не произтича от императивна законова
разпоредба. Неоснователно е и възражението за прекратяване на договора поради
извършеното от ответника разпореждане с част от самостоятелните обекти в изградената
жилищна сграда. Не са ангажирани доказателства за осъществено прехвърляне на правото на
собственост върху самостоятелните обекти, като освен това в договора е изрично
предвидено, че в такъв случай договорът се изменя, което в случая не се твърди да се
извършено.
В хода на първоинстанционното производство, ответникът е релевирал и възражение за
неизпълнение на договорните задължения по постигане на уговорения резултат – допринасяне на
ползи за конкретната жилищна сграда като обект, находящ се на територията на комплекса. Не се
спори между страните, че процесната жилищна сграда се намира в рамките на територията на
комплекса, както и че достъпът до нея се осъществява от бул.“Княз Борис I“ през локално шосе,
без да се преминава през пропускателния пункт на входа на комплекса.
За установяване качеството си на изправна страна по договора, ищецът, в настоящото
производство въззивник, е ангажирал многобройни писмени доказателства за направени разходи –
фактури, договори, протоколи. Те са оспорени своевременно от ответника като антидатирани,
както и като несвързани с територията на комплекса. Въз връзка с това оспорване от страна на
ищеца са ангажирани гласни доказателства чрез показанията на св.Светла Йончева, които следва
да се преценяват при условията на чл.172 от ГПК предвид трудовото й правоотношение с
4
ищцовото дружество. От показанията се установява, че през 2017г., 2018г. и понастоящем в
комплекса има пропускателен режим, поддържат се тревните площи, алейното осветление,
помпената станция и се извършват други дейности по поддръжка, като конкретно площите около
процесната жилищна сграда не се поддържат от КК „Св.Св. Константин и Елена“.
Същевременно не са ангажирани други доказателства от страна на ищеца, от които да би
могла да се установи връзка между фактурираните дейности и изпълнение на задълженията по
настоящия договор. При преценка на представените писмени и гласни доказателства в съвкупност
се обосновава извода, че дружеството е възлагало извършването на дейности за поддръжка на
тревните площи, алейното осветление, помпената станция, пропусквателния пункт, но не се
установява възлаганите дейности да са допринасяли полза за собствениците на обекти в
периферията на комплекса, какъвто е процесната жилищна сграда. В случая не се има предвид
извършване на дейности спрямо посочения имот и прилежащата му територия, което е изрично
изключено съгласно чл.5 от договора. Не се установява извършваните дейности да касаят като
цяло района, в който се намира имота, доколкото от свидетелските показания се установява, че
достъпът до него се осъществява единствено през булеварда и в площите около имота не се
поддържат елементи на комплексната инфраструктура като алеи, осветление и други. От
свидетелските показания се установява, че описаните в чл.20 от договора дейности се извършват
по отношение инфраструктурата на комплекса, без да се конкретизира в коя част, но определено
не в част, която да ползва пряко собственика на процесния имот. Не се установява също
изпълнението в другите части на комплекса да допринася ползи към конкретния имот, както е
изрично предвидено в чл.4 от договора.
С оглед на изложеното се преценява като недоказано извършените дейности да са
донесли пряка полза на собствениците в периферията на комплекса, различна от тази за
всички посетители, поради което и релевираното от ответника възражение за неизпълнение
на договора, е доказано по основание, поради което не се дължи заплащане на уговорените
суми.
Съобразно изложените мотиви и предвид съвпадане на крайния извод на
въззивния съд с този на първоинстанционния, съдът намира, че решението следва да се
потвърди изцяло.
С оглед изхода от спора разноски се държат в полза на въззиваемата страна в
размер на 1130 лв. съобразно отправеното искане и представени писмени доказателства за
реализирането им.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №260838/09.03.2021г. по гр.д. №7317/2020г.
на ВРС, 35 състав, ведно с постановено решение за поправка на ОФГ №261914 от
10.06.2021г.
5
ОСЪЖДА «Св. Св. Константин и Елена холдинг» АД, ЕИК *********, гр. Варна
да заплати на „Варна Ойл 1“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна сумата от 1130
лв. /хиляда сто и тридесет лева/ разноски в производството за процесуално
представителство, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280,
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6