Р Е Ш
Е Н И Е
№ 751/12.12.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на седми декември през две хиляди и двадесет и трета година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№659/2023г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.211 от Закон за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл.19, ал.2 от Закон за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС) и чл.145 и сл. от Административнопроцесуален
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на К.Т.К. ***,
подадена чрез пълномощника му адвокат А., срещу Заповед №Л-3122/03.10.2023г. на
Началника на затвора гр.Враца, с която на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197,
ал.1, т.2 във вр. чл.199, ал.1, т.3, пр. първо и
чл.204, т.4 от ЗМВР на оспорващия е
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месец,
считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, като се поддържа искането
за неговата отмяна с довод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушение на
материалния закон и липса на мотиви. В съдебно заседание оспорващият, чрез
пълномощника си адвокат А., поддържа жалбата си и моли да бъде отменен
оспорения административен акт, като доводи излага в писмена защита представена
по делото. Оспорващият претендира присъждане на разноски по делото съгласно
представен списък.
Ответника,
чрез пълномощника си юрисконсулт Х*** , оспорва жалбата в постъпил писмен
отговор, като излага доводи в подкрепа на законосъобразността на оспорения
административен акт, като мотивира, че са спазени всички законови изисквания за
издаването му.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са
следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед №Л-3122/03.10.2023г. на Началника на затвора
гр.Враца, с която на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.2 във вр. чл.199, ал.1, т.3, пр. първо и чл.204, т.4 от ЗМВР на оспорващия е наложено дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение” за срок от три месец, считано от датата на
връчване на заповедта. В мотивите на административния акт е посочено, че за
времето от 15,25 до 16,30 часа на 08.07.2023г., оспорващият, като постови на
пост №1 по своя воля е допуснал неколко кратно лишения от свобода Д.В.И. да
влезе в постовата бутка и да разговарят. Административния
орган е приел в мотивите на оспорения административен акт, че оспорващият е нарушил
разпоредбите на чл.291, т.4 и чл.293, т. 6 от Правилник за прилагане на Закон
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), което е
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, за
което на основание чл.199, ал.3, т.1, пр. първо от ЗМВР е предвидено налагане
на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца до
шест месеца.
От фактическа страна е безспорно
се установява следното:
По делото не е спорно, че
08.07.2023г. в интервала от 08,30 до 21 часа, оспорващият е дневна смяна като постови
на пост №1 - ежедневна ведомост на л.73 по делото.
С Докладна записка рег.
№8074/13.07.2023г. на Инспектор „Вътрешна сигурност“ на Затвор гр.Враца (л.21
по делото), Началника на затвора гр.Враца е уведомен за извършени нарушения на
08.07.2023г. на пост №1 и му е предложено да разпореди извършване на проверка.
Във връзка с Докладна записка рег. №8074/13.07.2023г. на Инспектор „Вътрешна
сигурност“ на Затвор гр.Враца са изготвени Докладна записка
рег.№8369/18.07.2023г. от инспектор И*** И. (л.24 по
делото) и Докладна записка рег.№8435/19.07.2023г. от инспектор Л*** И. (л.23 по
делото). С Докладна записка рег.№8672/21.07.2023г. на Началника на ЗОЗТ (л.22
по делото) е предложено на Началника на Затвора гр.Враца да разпореди
извършване на проверка за извършени нарушения на 08.07.2023г. на пост №1 и
неизпълнение на служебните задължения на оспорващия.
Със Заповед №Л-2390/26.07.2023г.
на Началника на затвора гр.Враца (л.19,20 по делото) е назначена комисия, която
в срок до 21.08.2023г. да извърши проверка за наличие на дисциплинарни
нарушения по изнесеното с Докладна записка рег.№8672/21.07.2023г. на Началника
на ЗОЗТ (л.22 по делото). С Писмена справка рег.№10032/17.08.2023г. (л.17,18 по
делото), комисията е предложила на Началника на затвора гр.Враца да вземе
дисциплинарно отношение по отношение на оспорващия за извършено дисциплинарно
нарушение, като на основание разпоредбата на чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР му бъде наложено дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца. С Покана
рег.№10044/17.08.2023г. (л.16 по делото), оспорващият е поканен от
дисциплинарно-разследващ орган да се запознае с материалите по проверката и в
срок от 24 часа да даде обяснения или възражения.
На оспорващия е връчена Покана
рег.№11831/18.09.2023г. (л.15 по делото), с която дисциплинарнонаказващият
орган му е предоставил възможност в срок от 24 часа да даде писмени обяснения
или възражения по Писмена справка
рег.№10032/17.08.2023г. (л.17,18 по делото). Видно от Протокол
рег.№12290/27.09.2023г. (л.14 по делото), оспорващия не е представил
допълнителни възражения или обяснения по Покана рег.№11831/18.09.2023г. (л.15
по делото).
С оспорената Заповед
№Л-3122/03.10.2023г. на Началника на затвора гр.Враца, с която на основание
чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.2 във вр. чл.199,
ал.1, т.3, пр. първо и чл.204, т.4 от ЗМВР
на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение” за срок от три месец, считано от датата на връчване на
заповедта. Административния акт е
връчен на оспорващия на 13.10.2023г., което се установява от личния подпис
положен върху него (л.13 по делото), тоест жалбата с №4269/25.10.2023г., с
която е сезирана настоящата съдебна инстанция е подадена в рамките на
законоустановения срок и е процесуално допустима.
От така описаната фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът, извежда следните правни изводи по същество на спора:
Оспорения административен акт е
издаден от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, Началникът на затвора организира, ръководи, планира, контролира и отговаря за работата
на служителите, разрешава отпуски и командирова служители в страната, награждава служителите с награди по чл. 30, ал.
2, т. 1 от този закон и налага
дисциплинарни наказания по чл. 197, ал.
1, т. 1 – 3 от Закона
за Министерството на вътрешните работи и по
чл. 188, т. 1 и 2 от Кодекса
на труда, тоест налице
е компетентност на издателя на административния акт.
Оспорения административен акт е издаден в предвидената
писмена форма и съответства като съдържание на специалната разпоредбата на
чл.210 от ЗМВР. Това е така, тъй като в оспорения административена
акт надлежно са посочени извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които
то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът
на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се
обжалва заповедта, тоест спазена е предвидената форма в действащата
редакция на специалния закон. В административния акт са изложени фактически и
правни основания, които са дали основание за издаването му.
Не се установява в хода на воденото дисциплинарно
производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са лишили
оспорващия от правото му на
защита. Оспорващия е надлежно запознат за образуваното дисциплинарно производство.
На оспорващия е предоставена възможност в хода на дисциплинарното производство да се запознае с изготвена
обобщена справка и да представи писмено
обяснение или възражение по нея.
Съгласно разпоредбата на чл.206, ал.1 ЗМВР дисциплинарно
наказващият орган е длъжен преди налагане
на дисциплинарното наказание да изслуша
държавния служител или да приеме
писмените му обяснения, освен когато по зависещи
от държавния служител причини той не може
да бъде изслушан
или да даде
писмени обяснения, като в случая видно
от Покана рег.№11831/18.09.2023г. (л.15 по делото) това
изискване е спазено. От Протокол рег.№12290/27.09.2023г. (л.14 по делото) се
установява отказа на оспорващия да даде писмени обяснения или възражения пред дисциплинарнонаказаващия орган, тоест на оспорващия е
предоставена възможност да участва във всеки от етапите на дисциплинарното
производство, респективно спазени са административнопроизводствените
правила, които гарантират правото му на защита. Спазени са и изискванията на
чл.195, ал.1 от ЗМВР, съгласно който
дисциплинарното наказание се налага не
по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от една
година от извършването му.
По разбиране на настоящият съдебен състав,
административния акт е издаден без във воденото дисциплинарно производство да
са събрани безспорни доказателства, които да обосновават налагането на
дисциплинарното наказание по чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР. Това е така, тъй като в
административния акт е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.291, т.4 от
ППЗНЗС, съгласно която надзорно-охранителният състав в местата за лишаване от
свобода има следните основни задачи осигурява реда и дисциплината в местата за лишаване
от свобода, разпоредбата на чл.293, т.6 от ППЗИНЗС, съгласно
която за
успешното изпълнение на задачите от
надзорно-охранителния състав
се изисква стриктно изпълнение на заповедите и разпорежданията на ръководителите, като
фактическото описание е на нарушението е посочено, че за времето от 15,25 до
16,30 часа на 08.07.2023г., оспорващия като постови на пост №1, по своя воля е
допуснал неколкократно лишения от свобода Д.В.И. да
влезе в постовата будка за да разговарят. При указана тежест на доказване на
фактическите и правни основания за издаване на административния акт (арг. на чл.170, ал.1 от АПК), административния орган не
ангажира като доказателства по делото годни такива от който да се установи
описаното нарушение. Тук следва да се отбележи, че дисциплинарнонаказващия
орган е получил Докладна записка рег.№8672/21.07.2023г. на Началника на ЗОЗТ
(л.22 по делото), с която му е предложено да разпореди извършване на проверка
за извършени нарушения на 08.07.2023г. на пост №1 и неизпълнение на служебните
задължения на оспорващия, а със своя Заповед №Л-2390/26.07.2023г. (л.19,20 по
делото) е назначил комисия с председател подалия същата докладна записка, която
в срок до 21.08.2023г. да извърши проверка за наличие на дисциплинарни
нарушения по изнесеното с докладната записка. Това действие на дисциплинарнонаказаващия орган е в противоречие с принципа
на безпристрастност, който е съгласно разпоредбата на чл.10, ал.2 от АПК
предвижда, че не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му
или има с някои от заинтересованите
лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие.
Безспорно, след като е сезирал Началника на затвора гр.Враца за извършено от
оспорващия дисциплинарно наказание, Началника на ЗООТ попада в кръга на лицата
по чл.10, ал.2 от АПК длъжностни лица, които са заинтересовани от изхода на
воденото производство, което дава основание да се приеме, че е нарушен принципа
на истинност по смисъла на чл.7 от АПК.
Соченото по-горе нарушение следва да се разглежда в
контекста на фактическото установяване по делото, което се извършва от показанията
на свидетелите М.Я., И.С. и Д.И., които се кредитират от настоящият съдебен
състав като безпристрастни и обективни. Свидетеля Д.И., който е лишен от
свобода и изтърпява наказанието си в ЗООТ, изяснява, че на 08.07.2023г. е имал
задължение на извършва хигиенно почистване с препарати и уреди, които се
намират при пост №1. Свидетеля изяснява, че има това задължение само в събота и
неделя, тъй като има задължения свързани със свиждането което се провежда на тези
дни, като съдът установява, че 08.07.2023г. е съботен ден. Свидетеля изрично
изяснява, че е извикан от оспорващия за да вземе необходимите му препарати и
уреди за изпълнение на възложената му работа. Свидетеля М.Я., който е на
длъжност „Командир на отделение“ е бил дежурен на 08.07.2023г., сочи, че не му
е докладвано да е извършено нарушение на службата на пост №1. Свидетеля М.Я.
потвърждава, че в пост №1 се съхраняват препарати и уреди за почистване и
нормална практика е свидетеля Д.И., които е бил дежурен на 08.07.2023г., след
извикване да взима и връща препаратите, да изхвърля кошчетата в пост №1.
Аналогични на показанията на свидетеля М.Я. са и показанията на свидетеля И.С.,
който също е бил дежурен на 08.07.2023г., като той конкретизира, че препаратите
се съхраняват в чекмедже в пост №1, а Д.И. е имал задължение да изхвърля
боклука. Така установените обстоятелства дават възможност да се установи, че в
случая на 08.07.2023г., оспорващият е извикал и разпоредил на лишения от
свобода Д.В.И. за да вземе от пост №1 необходимите му за изпълнение на
задълженията му препарати и уреди за почистване. Доколкото по делото не се
представят годни доказателства, които да установят описаното в административния
акт, че оспорващия е допуснал лишеното от свобода лице да влезе за да
разговарят в пост №1, следва да се приеме, че това описание в административния
акт не отговаря на фактическото установяване по делото. При наличието на тези
факти следва да се приеме, че административния акт е издаден в нарушение на
материалния закон, тъй като не се установява да има извършено нарушение на
разпоредбата на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, респективно незаконосъобразно е
наложено дисциплинарно наказание на соченото основание по чл.199, ал.1, т.3 пр.
първо от ЗМВР.
С оглед пълнота, настоящият съдебен състав отбелязва,
че дори така описаното на нарушение да беше установено по делото предвид
липсата на настъпилите последици от нарушението и липсата на данни за други
дисциплинарни нарушения на оспорващият, дисциплинарнонаказващият
орган е следвало да съобрази, че дисциплинарното нарушение е маловажно, тъй
като отклонението от изискванията е минимално, респективно на оспорващия да
бъде наложено наказание „мъмрене“ по чл.198, ал.2 от ЗМВР. По разбиране на
настоящия съдебен състав, като е наложил на оспорващия дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение за срок от три месеца“, дисциплинарнонаказаващия
орган е нарушил принципа за съразмерност регламентиран в чл.6 от АПК, тъй като от една страна, както стана дума
по-горе в случая безспорно се касае за маловажно дисциплинарно нарушение.
Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед №Л-3122/03.10.2023г. на Началника на затвора
гр.Враца, с която на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.2 във вр. чл.199, ал.1, т.3, пр. първо и чл.204, т.4 от ЗМВР на оспорващия е наложено дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение” за срок от три месец, считано от датата на
връчване на заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде
отменена, поради, което на основание чл.172, ал.2 от АПК, І-ви състав на
Административен съд Монтана
ОТМЕНЯ Заповед №Л-3122/03.10.2023г. на Началника на
затвора гр.Враца, с която на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.2 във
вр. чл.199, ал.1, т.3, пр. първо и чл.204, т.4 от ЗМВР на оспорващия е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месец, считано
от датата на връчване на заповедта.