РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. гр. Трън, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА СП. АЧАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211740200118 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН
Производството е по реда на глава осемнадесета ІІ, раздел V от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/, във връзка с 275 ал. 1 т.2 от Закона за
горите /ЗГ/, връзка с чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН.
С наказателно постановление № *** от 29.11.2021 г., издадено от Директора на РДГ
Кюстендил /упълномощен със заповед № РД49-199/16.05.2011г. на Министъра на
земеделието и храните/ на М. Н. М., ЕГН ********** от гр.******************, на
основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е наложено административно
наказание глоба в размер на 300.00 лв. за нарушение по чл.108, ал.3 от ЗГ вр. с чл.61 и чл.47
ал.1 т.6 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите.
Против така издаденото наказателно постановление привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице е подало жалба пред ТРС в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН. В същата са наведени съображения за допуснати неправилност и
незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление. Искането към съда е да
отмени последния.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се е явил лично, вместо
него се явил процесуалният му представител адв.А.Д. от САК.
Въззиваемата страна – РДГ Кюстендил, редовно призована е изпратила представител
в лицето на ю.к Антимова. В съдебно заседание се изразява становище, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно. Искането към съда е да го потвърди.
1
Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
АУАН № ***/23.09.2021г., серия ЮЗДП 2016 с бланков № ******* от 23.09.2021г.,
е съставен от Р. В. К. (старши лесничей при ТП ДГС Трън, в присъствието на св. Н. З. Е. и
Ю. З. П., въз основа на констативен протокол № ***/17.09.2021г.
При описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено в
АУАН и НП е прието, че М. Н. М., в качеството си на лице, на чието име е издадено
позволително за сеч № ******/04.06.2021г. не е упражнил контрол и не е взел мерки за
предотвратяване на незаконни действия при извършване на добив на дървесина, в резултат
на което е направен извозен път с дължина 155 метра и широчина 4 метра непроектиран в
одобрен технологичен план за добив на дървесина.
Констатираното бездействие било квалифицирано като нарушение на
разпоредбата на чл.108 ал.3 от ЗГ, вр. с чл.61 и чл.47 ал.1 т.6 от Наредба № 8 от 05.08.11 г.
за сечите в горите.
АУАН № ***/23.09.2021г., серия ЮЗДП 2016 с бланков № ******* от 23.09.2021г.,
е съставен в присъствие на нарушителя и връчен на същата дата.
Въз основа на съставения акт, при възприемане в пълнота и идентичност на
фактическата обстановка, отразена в АУАН и съобразявайки материалите в
административнонаказателната преписка, е издадено обжалваното НП № *** от 29.11.2021г.
на директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ Кюстендил. За осъщественото от
жалбоподателя нарушение на чл.108 ал.3 от ЗГ, вр. с чл.61 и чл.47 ал.1 т.6 от Наредба № 8
от 05.08.11 г. за сечите в горите и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, е наложено
административно наказание – глоба в размер на 300.00 лева. НП е получено от нарушителя
на 14.12.2021г. и обжалвано в срок в законоустановения срок пред ТРС.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава, както от всички
събрани по делото писмени доказателства (приетите и вложени по делото материали
депозирани пред ТРС с писмо изх.№ РдГ07-6916/21.12.2021 г. на РДГ- Кюстендил), така и
събраните гласни доказателства – свидетелските показания, дадени в съдебно заседание от
актосъставителя – инж.Р. ВЛ. К., Н. З. Е. и Ю. З. П.. В показанията си свидетелите
потвърждават направените от тях констатации, относно това, че в землището на с.Б., отдел
172, подотдел „ю“, държавна горска територия в обект, където съгласно позволително за сеч
№ ******/04.06.2021г., издадено от св.Р.К. в качеството и на старши лесничей при ДГС
Трън, на името на жалбоподателят М.М., в качеството му на представляващ фирма „М.“
ЕООД е бил направен горски път- извозен, който не е одобрен по изготвения технологичен
план за добив на дървесина. Непроектираният път се състои от четири пътни участъка,
представляващи отклонения от съществуващ извозен път до складиран в сечището дървен
материал. Констатирано е, че по план добитият дървен материал е следвало да бъде
привлечен от сечището до пътя с влачене на животинска сила или специализирана горска
техника (лебедка), а не чрез направата на пътни отклонения. Непроектираният път е от типа
2
временен тракторен горски път, който се изгражда единствено с оформяне на земното
платно без настилка и без стабилизиране на земното платно с местни или кариерни
материали. Св.Н.Е. - горски стражар при ДГС Трън се намирал в землището на с.Б. на
11.09.2021г., когато чул да работи машина, техника, но не може да определи точно каква.
Категоричен е само, че не е бензинова резачка. Не отишъл на място, не може да твърди, че
въпросната машина е направила нерегламентираните пътища във въпросния подотдел, тъй
като било почивен ден и отдалечен. Понеже не отговарял за процесната горска територия
той уведомил св.Р. В. К. и Ю. З. П., при което тримата заедно извършили проверка на
17.09.2021г. Констатираното от проверката описали в констативен протокол / КП/ №
***/17.09.2021г. При направата на извозния път не са засегнати дървета и жизнеспособен
подраст, но с оглед естеството на дейносттта - отнемане на почвен слой за оформяне на
пътно платно се засягат възможностите за естественото и възобновяване на насаждението.
Доколкото в състава на чл.47 ал.1 т.6 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в горите не е
предвидено настъпване на вредоносен резултат, нарушението е на формално извършване и
за налагане на административно наказание е достатъчно да се констатира неспазване на
одобрения технологичен план за добив на дървесина.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е
допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и от лице имащо право на това, а
разгледана по същество е основателна.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира нарушения на
императивни законови разпоредби в производството по установяване на административното
нарушение и налагане на административно наказание на жалбоподателя с наказателното
постановление.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат
законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Изготвени са в
законоустановените срокове, като не са допуснати нарушения и при тяхното връчване. В
наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано
нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид
НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни
реквизити. Изложеното мотивира съда да приеме, че същите са законосъобразни от
формална страна.
От материалноправна страна съдът констатира, че незаконосъобразно и
неправилно е реализиранана административнонаказателна отговорност на М. Н. М. за
извършеното нарушение, тъй като нарушението, за което е привлечен под
административнонаказателна отговорност въззивникът е недоказано. Съществен реквизит
при съставяне на АУАН и въз основа на него и издадено обжалваното НП е описанието на
времето на извършване на нарушението. Въззиваемата страна не доказа, че на посочената в
АУАН и НП дата /11.09.2021г./ е извършено прокарването на нерегламентирани пътища
извън технологичния план за добив в подотдел ю, отдел 172, землище на с.Б., общ.Трън.
Това е така, защото в показанията си св. Н.Е. беше категоричен, че само е чул работа на
3
техника, а самият се е намирал далече от мястото на шума и не е възприел нито каква е
техниката, нито кой я управлява, т.е кой извършва незаконното прокарване на пътища.
Именно този аргумент обосновава основателност на жалбата - не е установено на твърдяната
дата да е извършено въпросното прокарване на горски път. Мястото на нарушението е
посетено от свидетелите по делото едва на 17.09.2021г. и тогава е констатирано с изготвяне
на съответния КП /***/17.09.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, наказва се с глоба от 300 до 5
000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо
лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или
контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането
му, както и решения и предписания, основани на тях.
В нормата на чл. 108, ал. 3 от ЗГ е предвидено, че лицето по ал. 2 - лице, вписано в
публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика (в конкретния случай М. Н.
М.), на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина,
както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл.
148, ал. 11, до освидетелстване на сечището. Съгласно чл. 12 б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ,
след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на одобрения
технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина. В чл. 53,
ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, е предвидено, че в технологичния
план се определя схемата на съществуващите и проектираните извозни пътища,
технологични просеки и трасета за въжени линии.
Видно от приобщеното като доказателство по делото Позволително за сеч №
****** от 04.06.2021г., за процесния обект и съответния подотдел, е издадено на
жалбоподателя като лицензиран лесовъд. Изложеното обуславя жалбоподателя, в качеството
му на лицензиран лесовъд да е отговорен за обекта, в който не следва да се прокарват
нерегламентирани просеки, които не са отразени в изготвения технологичен план. Към
твърдяния момент на констатиране на нарушението (на 11.09.2021г.) не е безспорно
установено, да е прокаран извозен път с дължина 155 метра и широчина 4 метра, който не е
проектиран в одобрения технологичен план. Този извод се обективира от показанията на
св.Р. В. К., св.Н. З. Е. и св.Ю. З. П., както и от съдържанието на изготвения технологичен
план на обекта.
Действително въззивникът М.М. е лицензиран лесовъд, отговарящ за конкретния
подотдел до приключването на дейностите по добив на дървесина съгласно издаденото
позволително за сеч и съгласно ал.3 на чл.108 от ЗГ „Лицето по ал. 2, на което е издадено
позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на
незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането
на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване
на сечището.“ Както и до освидетелстване на сечището отговорност за тези дейности носи
4
лицензирания лесовъд. Тъй като се касае за един период от време, през който чрез
бездействие може да се извърши административното нарушение по чл.108 ал.3 от ЗГ не би
било нарушение от категорията на съществените при формулиране на обвинението АНО
като време на извършване на деянието да сочи период с начална дата такава преди
констатиране на нарушението до датата на констатиране на същото. И това не би нарушило
правото на лицето, срещу което се води административно наказателното производство, да се
защити адекватно съобразно периода от време сочен в НП. Като е посочил конкретна дата на
извършване на нарушението (на 11.09.2021г.) АНО е очертал по време обвинението за
извършеното описано в НП административно нарушение, което следва и да докаже.
Установеният по делото факт, за наличие прокаран извозен път, не сочи априори на
допуснато от жалбоподателя нарушение, свързано с неупражняване на достатъчен контрол
на дейностите, които се извършват в имота и представляващо неизпълнение от негова
страна на задължения и контролни правомощия съгласно чл. 257 от ЗГ.
За пълнота разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от ЗГ, респ. на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. не сочи на определен кръг от субекти, които могат да
осъществяват незаконни действия по извършването на добива на дървесина и не стеснява
кръга им до лица, намиращи се под прякото и непосредствено ръководство на лицензирания
лесовъд. Контролните правомощия на лесовъда, регламентирани в цитираните разпоредби
не визират субект на незаконата просека, поради което е ирелевантно обстоятелството
субектът дали е лице измежду тези, извършващи разрешената сеч – служители на фирмата,
извършваща дърводобива или трето за сечта лице. Персонализацията на лицата, извършили
прокарването на извозния път е ирелевантно за отговорността на дееца обстоятелство.
Обемът и характерът на контролните правомощия на лицензирания лесовъд не е свързан с
неупражнен контрол върху лицата, извършващи добива на дървесина, или по направа на
пътища, а е общо задължение, изразяващо се в неупражняване на контролни правомощия
върху целия добив, независимо от лицата, които го извършват (в този смисъл Р. по КНАХД
№ 10131/2017 г. на ВТ - адм. съд; Р. по КНАХД № 10108/2017 г. на ВТ адм. съд; Р. по
КНАХД № 10***/2019 г. на ВТ адм. съд, ).
Жалбоподателят претендира разноски за заплатен адвокатски хонорар. Съгласно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в съдебните производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. В случая, в договора за правна защита и
съдействие, представен по делото, е отразено, че заплатеното на адв. Д. възнаграждение е в
размер на 400 лв. В съдебно заседание процесуалният представител на РДГ Кюстендил
направи възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съобразно чл. 63д, ал. 2
ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Чл. 36
ЗА пък препраща към Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Изчислен по чл. 8 от тази наредба минималният размер на адвокатското
5
възнаграждение в случая е 300.00 лв., поради което уговореното и заплатено
възнаграждение от 400 лв. не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност
на делото и извършените от адв.Д. действия, поради което следва да бъде присъдена изцяло.
Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и неправилно, и като такова следва да бъде отменено, поради което
и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***/29.11.2021 г. на директор на
Регионална дирекция по горите Кюстендил, с което на М. Н. М., с ЕГН: **********, с адрес:
***************, е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300. 00 лева,
за извършено на 11.09.2021г. в, в землището на с. Б., общ.Трън, административно
нарушение на чл.108 ал.3 от ЗГ вр. с чл.61 и чл.47 ал.1 т.6 от Наредба №8 за сечите в горите
и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закон за горите.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - Кюстендил, с адрес:
гр.Кюстендил, бул.“България“ №33 да заплати на М. Н. М., с ЕГН: **********, с адрес:
гр.************* сумата от 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща сторените от
жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Перник в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
6