ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 145
гр. В., 28.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно частно гражданско дело №
20221300500072 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал.1 т.2 във вр. с чл.420, ал.3 ГПК по
подадени частни жалби от двете страни.
Н. ЗДР. М., ЕГН: ********** с адрес: гр. К., е подал такава против
определение №108/27.07.2021г. по ч.гр.д.№38/21г. на КРС, с което е спряно
принудителното изпълнение по изпълнително дело №20217240400154 по
описа на ЧСИ В. Т. с район на действие ВОС.
В частната жалба са направени оплаквания, че неправилно КРС е
преценил, че за да спре изпълнителното производство по посоченото дело,
следва да се представи парична гаранция по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД, тъй
като е представил документ за плащане на вземането по издадената заповед за
незабавно изпълнение общо в размер на 508.46 лева. Платежният документ
съдържал всички изискуеми реквизити, съгласно изискванията на ЗПУПС
/имат регистрация, уникален регистрационен номер и референция за
осчетоводяване/, и бил убедителен писмен документ и доказателство за
изпълнение на задължението по издадената заповед за изпълнение.Сочи се, че
на основание чл.85, ал.1 от цитирания закон ,ползвателят на платежни услуги
не би могъл да отмени платежното нареждане след получаването му от
доставчика на платежни услуги на платеца и то е неотменимо.
Сочи се още, че неправилно е определен размера на паричната
гаранция, тъй като съдът е приел, че същата следва да е около 20% от от
задължението в размер 508.46 лева, и я е изчислил в размер на 500.00 лева,
вместо в размер около 100.00 лева.
Иска се да бъде отменено определението ,като бъде постановено
спиране на основание чл.420, ал.2, т.1 ГПК или алтернативно да бъде
1
изменено, като бъде намален размера на гаранцията на 100.00 лева.
От И. К. М. - ответник по частната жалба и заявител в заповедното
производство – не е постъпил писмен отговор.
От И. К. М., ЕГН: ********** е постъпила частна жалба против същото
определение №108/27.07.2021г. по ч.гр.д.№38/21г. на КРС, с което е спряно
принудителното изпълнение по изпълнително дело №20217240400154 по
описа на ЧСИ В. Т., с район на действие ВОС, по което същият е взискател.
Частната жалба, съдът приема за подадена в срок, с оглед липсата на
съобщение за връчване на определението на заявителя.
Излага се в същата, че искането за спиране било инкорпорирано в
частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение, а с
определение №244/28.10.2021г. по ч.в.д № 391/21г. ВОС е потвърдил
разпореждане №47/05.02.2021г. по ч.гр.д.№38/21г. на КРС, с което е издадена
заповед за изпълнение и е постановено незабавно изпълнение на същата.
Сочи се, че от доказателствата по делото било видно, че възражението по
чл.414а от ГПК не било обосновано. Излага се, че длъжникът е получил
покана за доброволно изпълнение/ПДИ/ по изпълнително дело
№20217240400154 на 12.07.2021г., като сумата, посочена в ПДИ,
включително и дължимите такси и разноски по изпълнителното производство
възлизат на 2 636.69 лева. Плащане е извършено от длъжника след
получаване на ПДИ, на 27.07.2021г. в размер на 508.46 лева, като на тази дата
сумата е постъпила по банкова сметка на взискателя, което обаче
представлява само частично изпълнение.
Моли да бъде отменено определението като неправилно и незаконосъобразно,
предвид необосноваността на възражението по чл.414а ГПК, или да бъде
постановено спиране, като бъде увеличен размера на гаранцията 2 128.23
лева.
След като взе предвид подадените частни жалби и представените
доказателства в приложеното ч.гр.д.№ 38/21г.на КРС, ВОС намира следното:
Частните жалби са допустими, тъй като същите са подадени в срок,
против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лица, за които е налице
правен интерес от обжалване (чл. 420, ал. 3 ГПК).
Видно от ч.гр.д.№ 38/21г.на Кулски районен съд, от И. К. М. против Н.
З. М. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
ГПК , въз основа на представено споразумение – анекс №1/29.09.2015 към
договор за аренда на земеделски земи. С разпореждане №47/05.02.2021г. по
ч.гр.д.№38/2021г. на КРС е постановено издаване на заповед и незабавното и
изпълнение, а със Заповед за незабавно изпълнение №19/05.02.2021г. по
делото е разпоредено заплащане на сумите 175.00 лева главница, ведно със
законната лихва, считано от 03.02.2021г. до окончателното издължаване и
разноските по делото в размер 325.00 лева. Издаден е изпълнителен лист и е
образувано изпълнително дело №20217240400154 по описа на ЧСИ В. Т., с
район на действие ВОС. Призовката за доброволно изпълнение е получена от
2
длъжника на 12.07.2021г. ,като на същия е съобщено, че задължението е в
размер на 2 636.69 лева ,от които главница 175.00 лева, законна лихва 7.39
лева за периода 03.02.2021г. -05.07.2021г. , 325.00 лева присъдени разноски,
от които 1600.00 лева приети разноски по изпълнителното дело,за адвокатски
хонорар, 529.30 лева от коитоавансови такси в размер 303.00 лева и
пропорционална такса по т.26 -226.25 лева такси по тарифата към ЗЧСИ ,
дължими към 05.07.2021г.
В срока по чл.414а ГПК / на 27.07.2021г/ длъжникът е възразил срещу
заповедта , като е посочил ,че е платил вземането на 26.07.2021г. и е
приложил платежното нареждане за изплатената сума на взискателя в размер
508.46 лева . На същата дата е подадена и частна жалба от длъжника против
разпореждането за незабавно изпълнение на вземането и е поискал спиране
на изпълнението. С определение 244/28.10.2021г по в.ч.гр.д.№391/21г на ВОС
е потвърдено постановеното незабавно изпълнение.
В становище по чл. 414а, ал.4 ГПК взискателят е посочил, че длъжникът
е направил плащане много по-късно след издаване на заповедта за изпълнение
– след получаването на покана за доброволно изпълнение, както и че е
следвало да заплати посочените в поканата суми.Посочено е , че нормата на
чл.414а ГПК се отнася само в производства по чл.410 ГПК.Плащането не
представлявало изцяло плащане в срока по чл.412,т.8 ГПК, тъй като сметката
на кредитора е заверена на 27.07.2021г с извършеното плащане, което към
този момент не покривало главница, лихва и разноски по ч.гр.д.№ 38/21г.
КРС ,тъй като оставали непогасени 0.05 лева.
С определение 20/23.02.2022г. по същото дело, КРС е оставил без
разглеждане възражението на длъжника по чл.414а ГПК.
С обжалваното определение 108/27.07.2021г. по ч.гр.д.№38/21г. на КРС
съдът е разграничил хипотезите на чл.420, ал.1 и 2 от ГПК и е приел, че
хипотезата на ал.2 не е налице. Приел е , и че съгласно същата ал.2, т.1на
чл.420 ГПК на текста на съда е предоставена възможност, но не и задължение
да спре изпълнението, при наличие на убедителни писмени доказателства, че
страната не дължи претендираната сума. Посочил е, че не са представени
такива, тъй като платежното нареждане не е подписано от банков служител
,както и печат на банката, и е отхвърлил искането поради липса на убедителни
писмени доказателства, че сумата не се дължи.Приел е, че изглежда , че са
заплатени сумите по заповедното производство, но не и тези по
изпълнителното ,които са значително по-големи.
Постановил е спиране при условията на чл.420, ал.1 ГПК,като е определил
гаранция около 20% от задължението, с включените разноски, като е посочил
размер на гаранцията 500.00 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното:
Основанията за спиране на изпълнението, с оглед подадено възражение срещу
издадената заповед за незабавно изпълнение, са посочени в чл.420, ал. 1 и 2
ГПК. Фактическият състав на чл.420, ал.1 ГПК регламентира задължение за
3
съда да спре изпълнението при наличие на надлежно обезпечение на
кредитора по реда на чл.180 и 181 ЗЗД.
Фактическите състави на основанията за спиране, предоставени като
възможност за съда по чл.420, ал.2 ГПК, без представяне на обезпечение и
при наличие на убедителни писмени доказателства са три и са изведени като
т. 1-3 на ал.2.Същите се отнасят обаче до наличие на предпоставки , които са
свързани с първоначални пороци на вземането,посочено в заповедта за
изпълнение, или липса на такова, респективно подадено възражение. В случая
и двете страни твърдят изпълнение на задължението, посочено в заповедта за
незабавно изпълнение, след издаването и няма спор по този въпрос. Спорът е
за разноските, и размера на законната лихва, която се изчислява в
изпълнителното производство. С оглед изложеното правилно КРС не е
уважил молбата за спиране на основание чл.420, ал.2, т.1 ГПК, макар и на
друго основание.
За длъжника остава възможността по ал.1 на същия текст, с представяне на
гаранция. Съдът намира, че определената от КРС съд гаранция в размер на
500.00 лева е завишена, тъй като това е размера на цялото вземане,
включително и разноските, посочени в заповедта за изпълнение. При
определяне на размера на гаранцията не следва да се имат предвид
посочените в призовката за доброволно изпълнение разноски в
изпълнителното производство. Същите подлежат на обжалване по реда на
обжалване действията на съдебния изпълнител, съгласно чл.435, ал.2 т.7 ГПК
в друго производство, поради което и е възможно размерът им да е различен
от посочения в призовката за доброволно изпълнение. Поради същото,
неоснователно е и искането на взискателя по изпълнителното дело за
определяне на гаранция, покриваща размера на всички разноски и лихви,
посочени в ПДИ.
Следва да се допусне спиране на изпълнението при определяне на гаранция
от 100.00 лева.
Останалите възражения на взискателя по изпълнителното дело не са
основателни. Същите се отнасят до наличие на плащане , касаещо
производството по чл.414а ГПК, което е приключило, и което не е предмет на
настоящото производство.
Размерът на изтеклите законни лихви след издаване на заповедта за
изпълнение, както и разноските в изпълнителното производство, както бе
отбелязано, не се покриват със задължението,посочено в заповедта за
изпълнение и подлежат на оспорване по друг ред. За пълнота, неоснователни
са доводите за плащане след получаване на призовката за доброволно
изпълнение, а не след издаване на заповедта за незабавно изпълнение, тъй
като в това производство – по чл.417 ГПК длъжникът узнава за издадената
заповед за изпълнение с връчване на призовка за доброволно изпълнение-
чл.418, ал.5 ГПК.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът намира, че е налице
4
хипотезата на чл.420, ал.1 ГПК и следва да бъде допуснато спиране при
определяне на гаранция от 100.00 лева.
Определената от заповедният съд гаранция е завишена и не отговаря на
целите на производството. Определението следва да бъде отменено и вместо
него бъде постановено ново, с което принудителното изпълнение бъде спряно
на основание чл. 420, ал. 1 от ГПК, с определяне на гаранция от 100.00 лева.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение 108/27.07.2021г. по ч.гр.д.№38/21г. на Кулски
районен съд, вместо което
СПИРА на основание чл. 420, ал. 1 от ГПК принудителното изпълнение
поизпълнително дело №20217240400154 по описа на ЧСИ В. Т., с район на
действие ВОС, при условие внасяне на гаранция от Н. З. М., ЕГН: **********
, по сметка на ВОС, с представяне на доказателство за това в едноседмичен
срок от уведомяване на Н. З. М..
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Препис от същото, след изтичане на срока да се изпрати на ЧСИ В. Т. по
изп.д. №20217240400154.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5