№ 123
гр. Враца, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пенка Т. Петрова
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Пенка Т. Петрова Гражданско дело №
20211400100265 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
В. И. Т. от гр.Враца,чрез процесуален представител адв.С.Г.,е предявил искове при
условията на обективно съединяване против Прокуратурата на Република България с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 и чл.2б от ЗОДОВ общо за сумата 60000 лв./съответно 50000 лв. и
10000 лв./,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за нарушаване
на правото му на разглеждане и решаване на образувано против него досъдебно
производство в разумен срок-10000лв.,както и обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от действия на длъжностни лица на ответника,изразяващи се в неоснователно
образуване на досъдебно производство,повдигане на обвинение и вземане на мярка за
неотклонение,задържането му под домашен арест за повече от 6 месеца,в последствие
определяне на висока парична гаранция в р-р на 10000 лв.,многократното му призоваване за
различни ПСД,проверки на фирми,на ищеца като ФЛ и членове на семейството му – 50000
лв.
Съдът е приел предявените искове за допустими,а исковата молба – за редовна от
външна страна, предвид изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК,и е постановил
администрирането и.
Препис от исковата молба с приложенията е връчен на ответника,който в
едномесечен срок от уведомяването е подал отговор,съдържащ реквизитите,визирани в
чл.131 ал.2 ГПК .
С отговора ответникът оспорва предявените искове.Прави възражение,че всъщност
се касае за един иск,а не за два,тъй като продължителността на воденото наказателно
производство се взема предвид при определяне дължимото обезщетение по чл.2 ал.1 т.3
1
ЗОДОВ,и последният поглъща иска по чл.2б ЗОДОВ.Не били представени доказателства
кога било влязло в сила постановлението за прекратяване на наказателното
производство.Следвало да се има предвид,че вземаната по отношение на ищеца мярка за
неотклонение била многократно потвърждавана от ВрОС и АС София.По време на действие
на мярката за неотклонение „домашен адрес” на ищеца са давани многократни разрешения
да напуска жилището си по различни причини.С отговора се оспорва поддържаното от
ищеца,че наказателното производство било продължило 6г.7м.12 дни,тъй като ДП е било
спирано на осн.чл.244 ал.1 т.3 НПК на два пъти.Тъй като при спряно НП процесуални
срокове не текат съгл.чл.234 НПК,при определяне общата продължителност на ДП от
поддържанания от ищеца срок следвало да се приспаднат 2г.4 м.15 дни.Второто ДП №
91/2010г. по описа на ОД МВР Враца било образувано против неизвестен
извършител.Следвало да се има предвид,че след обединяване на двете дела/под №
19/,същото се отличавало със значителна фактическа и правна сложност и обем,което
налагало събиране на многобройни доказателства – писмени,разпит на
свидетели,назначаване на многобройни специализирани експертизи.Не били сочени
доказателства относно действително претърпени неимуществени вреди от ищеца,които да са
в пряка причинна връзка с образуваното ДП,нито,че последното се било отразило на
здравословно състояние на ищеца.Следвало да се има предвид и факта,че след
2008г.ищецът бил задържан в РСърбия с оглед установени наркотични вещества в
съответно МПС,който факт също бил допринесъл за евентуално претърпени неимуществени
вреди.Претендираният размер на дължимото обезщетение бил прекалено завишен.
След редовното администриране на исковата молба,делото е било насрочено за
разглеждане в открито с.з.
Събирани са писмени и гласни доказателства по делото.Приложено е ДП №
19/2010г.по описа на ОП Враца,ДП № 6/2011г.по описа на ОСлО Враца/пр.№ 346/2011г. по
описа на ВрРП/.Допусната и назначена е исканата от ищеца психологическа
експертиза,която е дала заключение по поставените от ищеца в исковата молба въпроси.
Установено е от приложените дела,това е безспорно и между страните,че на
22.03.2010 година,с извършен оглед на местопроизшествието ,на основание чл.212 ал.2 НПК
,е започнато досъдебно производство №109/2010 г.по описа на ОД на МВР Враца/№31/2010
г. по описа на Окръжна прокуратура Враца/,срещу неизвестен извършител,за престъпление
по чл.354а ал.1 НК и по чл.339 ал.1 НК.На 23.03.2010 година ищецът бил привлечен в
качеството на обвиняем за посочените по-горе престъпления-по чл.354а ал.1 НК и по чл.339
ал.1 НК, и разпитан в това процесуално качество.С постановление на набл.прокурор,бил
задържан за срок от 72 часа и прокуратурата внесла в съда искане за вземане по отношение
на ищеца на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража”.С определение от
26.03.2010 година по ЧНД 166/2010 година,състав на Врачански окръжен съд взел по
отношение на ищеца мярка за неотклонение „домашен арест”,която следвало да се
изпълнява по местоживеенето му.Определението е обжалвано пред САС,който го
потвърдил.
2
В последствие по делото са събирани доказателства-назначени експертизи,разпити
на свидетели,вкл.и такива с тайна самоличност,проведени очни ставки и др.
Установено е,че по време на досъдебното производство ищецът направил три
искания за изменение на мярката му за неотклонение- от „домашен арест” в друга по-лека
такава,но те не били уважени от съда-ЧНД 244/2010 г.;346/2010 и 450/2010 г.-всички по
описа на Врачански окръжен съд. Едва с постановление от 04.10.2010
година,наблюдаващият прокурор изменил тази мярка в по-лека такава-„парична гаранция” в
размер на 10 000 лева,която била внесена и отменена с постановление на набл.прокурор на
10.04.2014 година-по реда на чл.234 ал.8 НПК.
На 19.10.2010 година ищецът отново бил привлечен в качеството на обвиняем за
престъпления по чл.308 ал.2 във вр.с ал.1 НК;чл.339 ал.1 НК и чл.354а ал.З НК и бил
разпитан.
На 30.03.2011 година,наказателното производство било спряно-на основание чл.244
ал.1 т.З НПК.В последствие,същото било възобновено и отново спряно.
От него били отделени материали и изпратени на Районна прокуратура Враца-с
оглед данни за престъпления по чл.155,чл.159а и чл.159б НК-с постановление от 27.12.2010
година на Врачанска окръжна прокуратура.
На 24.02.2010 година,прокурор от Врачанската окр.прокуратура образувал
досъдебно производство срещу НИ,затова че за периода от 2007 до 24.02.2010 г.,два и
повече пъти е извършил финансови операции и сделки с имущество,както и е прикривал
произхода и е преобразувал такова имущество,за което е знаел, че е придобито чрез
престъпление или друго общественоопасно деяние- престъпление по чл.253 ал.З т.2 във вр.с
ал.1 и 2 НК - № 19/2010 г.по описа на Окръжна прокуратура Враца и №91/2010 г.по описа на
ОД на МВР Враца.
По това второ досъдебно производство,също са извършени множество
процесуално- следствени действия-разпит на свидетели,разкриване на банкова
тайна,изискани са материали от Агенция по вписванията,от ОД на МВР-относно
притежавани МПС,назначени са данъчни ревизии на ищеца-като физическо лице и на
търговските дружества”Игрални технологии-ГТ-Гейминг Технолоджис” ООД с управител
М. В.,’’Олимп 2002” ЕООД, собственост на Т. Т. и „Фили” ООД с управител Ц.
Ф.,извършвани са проверки на притежаваното от ищеца и семейството му имущество,както
и на дължимите и платени данъци.Досъдебното производство е спирано,а в последствие е
възобновено и разследването е продължило.Изисквана е информация от сектор „ПП” при
ОД на МВР Враца,МЗХ,Комисията по хазарта и др.органи,свързана с ищеца и дейността на
посочените по-горе дружества.
На 24.10.2013 година,с постановление на прокурор от Апелативна прокуратура
София е постановено обединяването на двете досъдебни производства-19/2010 и 31/2010 —
и двете по описа на Врачанска окръжна прокуратура.Това обединяване е станало по силата
на постановление на набл.прокурор от ВОП на 17.02.2014 година и обединеното ДП се е
3
водило под №19/2010 година по описа на същата прокуратура.Разпитани били още
свидетели,назначени са множество експертизи,изискани са множество
информации,изпълнени са съдебни поръчки от МП на Р Сърбия,изискани са ревизионни
актове,възложени са разпити по делегация на множество свидетели.
На 12.08.2016 година,е получена справка за хода на разследването по ДП 346/2011
г.на ВРП -отделените материали за престъпления по чл. 155,чл.159а и чл.159б НК заедно с
постановление за прекратяване на наказателното производство ,водено срещу ищеца за
посочените престъпления-от 05.08.2016 година-поради недоказаност на обвинението по чл.
159б ал.2 във вр.с чл. 159а ал2 т.6 във вр.с ал. 1 НК.
На 29.08.2016 година,материалите по посочените ДП /обединени в едно под
№19/2010 г./,били предявени на ищеца и на защитника му,след което същото е изпратено на
набл.-прокурор от следователя със заключително постановление за прекратяване на
наказателното производство.
С постановление от 04.11.2016 година,набл.прокурор от ВОП прекратил
наказателното производство срещу ищеца ”поради недоказаност на обвинението по чл.354а
ал.З т.1 НК ,чл.339 ал.1 НК,чл.308 ал.2 във вр.с ал.1 НК и в частта му по чл.253 ал.З т.2 във
вр.с ал. 1 и ал.2 НК-„поради това че деянието не съставлява престъпление”.
Апелативна прокуратура София е проверила служебно това постановление и със
свое постановление от 17.02.2017 година по преписка 1511/2010 година го е потвърдила.
В резултат на действията на разследващите органи и поддържане на
обвинение,ищецът търпял неимуществени вреди според изложеното в исковата
молба.Излага се,че през цялото време на това ДП,се чувствал неудобно и се срамувал от
хората.Непрекъснато трябвало да обяснява на свои близки, че не е извършил никакво
престъпление.Бил психически потиснат и травмиран.Тези си емоции предавал и в
семейството.Съучениците на дъщеря му коментирали,че баща й се занимава с наркотиции ,
проститутки ,и тя се срамувала и се чувствала неудобно.Не можел да спи нощем.Тези
негативни изживявания се засилвали и поради коментарите на хората в
региона.Изпълнението на мярката за неотклонение ,домашен арест” се контролирала от
органите на МВР и всеки ден-понякога и по няколко пъти на ден бил проверяван.Не можел
да работи и да издържа семейството си.Част от приятелите му се отдръпнали ,страняли от
ищеца и семейството му и избягвали всякакви контакти.Задържането му , вземане на мярка
за неотклонение и изобщо самият случай били широко отразени в печатните и електронните
медии в страната и областта.
Установено е също,че общата продължителност на наказателното производство
срещу ищеца е продължила 6 години,7 месеца и 12 дни/13 според КП на Инспектората към
ВСС/,който срок според ищеца не представлявал „разумен” срок за решаване и разглеждане
на делото.Този срок започва да тече от 23.03.2010 година-момента на привличане в
качеството му на обвиняем и завършва на 04.11.2016 година,когато е издадено
прекратителното постановление на Врачанска окръжна прокуратура.Това производство
4
според ищеца,макар да се отличавало с фактическа и правна сложност било с прекомерна
продължителност и то не по вина на ищеца,който имал изрядно процесуално поведение и с
нищо не бил допринесъл за допуснатото нарушаване на „разумния срок” за решаването
му.Тази продължителност според изложеното в исковата молба се дължи на
неефективното,неритмично и недобре организирано разследване.Тези обстоятелства са
установени и констатирани и в приложения констативен протокол /КП/ от 07.07.2017 година
на Инспектората към ВСС,към който ищецът се обърнал за заплащане на обезщетение по
глава трета „а” ЗСВ.От този орган било прието допуснато нарушение на разумния
срок,поради което и му е предложено заплащане на обезщетение на основание чл.2б ал.2
ЗСВ.Тъй като не бил съгласен с предложения му размер,ищецът не подписал изпратеното му
споразумение,поради което и предявява претенцията си по съдебен ред.
Според ищеца в резултат на действията на Прокуратурата и разследващите
органи,който действали под ръководството и контрола на последната ищецът претърпял
неимуществени вреди,изразяващи се в множество негативни последици негативни
последици, пряк резултат от действията на органите на държавното обвинение-
Прокуратурата на РБ,поради което и ищецът претендира същата да му заплати обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева-за неоснователното му привличане към
наказателна отговорност-от момента на образуването на досъдебното
производство,задържането му на 23.03.2010 година и привличането му в качеството на
обвиняем на същата дата,искането и вземането по отношение на ищеца на мярка за
неотклонение „домашен арест” от същата дата- 23.03.2010 година до 04.10.2010
година,която е свързана с лишаването му от свобода и от правото да се придвижва
свободно,вземането на мярка за неотклонение „гаранция” в размер на 10 000 лева след тази
дата,която е в сравнително висок размер-до 10.04.2014 година,когато тази мярка е
отменена,призоваването и разпитите му в досъдебното производство;разкриване на банкова
тайна,извършване на проверки, данъчни ревизии на ищеца като физическо лице и на
фирмите,свързани с мен;проверки за платени данъци, проверки на притежаваното от мен и
семейството ми имущество,както и на дължимите и платени данъци и изобщо провеждането
на досъдебно производство и поради това, че нейните органи-прокурори от Врачанска
окръжна прокуратура, неоснователно са го привлекли към наказателна отговорност-въпреки
липсата на доказателства.Обезщетението се претендира със законната лихва от датата на
прекратителното постановление на Врачанска окръжна прокуратура-04.11.2016 година.
Предявените искове както се изложи са с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и
чл.2б ЗОДОВ.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор.С отговора ответникът
оспорва предявените искове.Прави възражение,че всъщност се касае за един иск,а не за
два,тъй като продължителността на воденото наказателно производство се взема предвид
при определяне дължимото обезщетение по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ,и последният поглъща иска
по чл.2б ЗОДОВ.Сочи,че не били представени доказателства кога било влязло в сила
постановлението за прекратяване на наказателното производство.Следвало да се има
5
предвид,че вземаната по отношение на ищеца мярка за неотклонение било многократно
потвърждавана от ВрОС и АС София.По време на действие на мярката за неотклонение
„домашен адрес” на ищеца са давани многократни разрешения да напуска жилището си по
различни причини.С отговора се оспорва поддържаното от ищеца,че наказателното
производство било продължило 6г.7м.12 дни,тъй като ДП е било спирано на осн.чл.244 ал.1
т.3 НПК на два пъти.Тъй като при спряно НП процесуални срокове не текат съгл.чл.234
НПК,при определяне общата продължителност на ДП от поддържанания от ищеца срок
следва да се приспаднат 2г.4 м.15 дни.Второто ДП № 91/2010г. по описа на ОД МВР Враца
било образувано против неизвестен извършител.Следвало да се има предвид,че след
обединяване на двете дела същото се отличавало със значителна фактическа и правна
сложност и обем,което налагало събиране на многобройни доказателства – писмени,разпит
на свидетели,назначаване на многобройни специализирани експертизи.Не били сочени
доказателства относно действително претърпени неимуществени вреди от ищеца,които да са
в пряка причинна връзка с образуваното ДП,нито,че последното се било отразило на
здравословно му състояние.Следвало да се има предвид и факта,че след 2008г.ищецът бил
задържан в РСърбия с оглед установени наркотични вещества в съответно МПС,който факт
също бил допринесъл за евентуално претърпени неимуществени вреди.Претендираният
размер на дължимото обезщетение бил прекалено завишен според
ответника.Интензивността на проведените ПСД по ДП № 109/2010 год. на ОД на МВР
Враца, с участието на ищеца били епизодични, а именно: привличане като обвиняем от
23.03.2010 год., разпити в това му качество от същата дата, от 04.05.2010 год. и 13.05.2010
год./последни два по негово желание/, ново привличане от 19.10.2010 год. и разпит от
цитираната дата, както и участие при разпитите на св.св.Ц. Г. от 20.05.2010 год., И. К. от
13.08.2010 год. и Р. М. от 25.08.2010 год., по негова и на защитата инициатива, а така също
психиатрично изследване, проведено по негово искане, което също следва да бъде отчетено
и съобразено.
Освен това според ответника, с оглед възприетото в т. II на ППВС № 4/1968 год.,
въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и
личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на
обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно константната съдебна практика, размерът
на обезщетението за неимуществени вреди бил свързан с критерия за справедливост,
дефиниран в чл. 52 ЗЗД, като справедливостта не била абстрактно понятие, а се извеждала
от преценката на конкретни обстоятелства. В случаите на причинени неимуществени вреди
по чл. 2 ал.1 ЗОДОВ, от значение било как обвинението в извършване на престъплението се
е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения.
Следвало да се има предвид, че паричното обезщетение за моралните вреди следвало да
съответства на необходимото за преодоляването им ,и, че не е проява на справедливост, а е
в дисхармония със справедливостта, определяне на парично обезщетение по - голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди/ Решение № 832/2010 г. по НД№
593/2010 год., ВКС/.
6
Между страните е безспорно образуване на ДП против ищеца,извършване на
процесуални следствени действия по него и прекратяването му,в хронологичен
ред,така,както е изложено в исковата молба и в мотивите по-горе.Този факт е изложен и в
доклада по делото,по който страните нямат никакви възражения.Изложените в исковата
молба факти и обстоятелства по делото освен,че са безспорни между страните се подкрепят
по категоричен начин от данните по приложените дела,цитирани по-горе.
По делото са събирани и гласни доказателства.
Св.И. И. познава ищеца от преди 2010г., с него са добри познати. Известно му е, че
към 2010г. срещу ищеца се е водело дело.Тогава той бил в близък контакт с него и с
неговото семейство.Знае,че ищецът бил обвинен за наркотици, за проституция, за незаконно
оръжие. Знае, че спрямо него била взета мярка за неотклонение "домашен арест".Свидетелят
го посещавал в тях през този период,заедно със своя вуйчо. Констатирал очевидна промяна
в поведение му, също и на близките
му. Ищецът бил много обиден за това, че се петни името му, и че се клевети. Знае,че ищецът
имал три деца, които тогава били по-малки, и ищецът се притеснявал ,че това нещо се
отразява на децата му. Знае, че ищецът преди да му бъде взета тази мярка за
неотклонение/домашен арест/ работел, имал частна фирма. След "домашния арест" той не
можел да упражнява тази си дейност. Смята, че фирмата му е спряла да работи. Знае, че през
този период ищецът не можел да се грижи за семейството си и за близките си,и му били
нанесени морални щети, които продължава да търпи и понастоящем.Според свидетеля
ищецът бил може би около една година под домашен арест. Не знае точно колко е
продължило това дело,но доколкото му е известно доста години продължило, може би около
10 години. В целия град се говорело относно това, че е образувано дело срещу ищеца, имало
голям медиен и обществен интерес. Пишело във вестниците, може би във в."Конкурент" по
онова време, имало голям отзвук и сред хората, които също коментирали. Известно му е, че
това дело приключило с оправдание за ищеца.
Свид.М. Д. познава ищеца,тъй като била наемател на негово помещение вече повече
от 10 години,и в момента е наемател на това помещение.Знае, че имало дело срещу ищеца за
обвинение за проституция и наркотици.Свидетелката го посещавала в дома му по време на
мярката му да неотклонение "домашен арест".Това продължило някъде около една година
време, по делова работа го посещавала.
Според свидетелката състоянието му било зле, уронен бил престижа му.Това се
говорело/коментирало/ в града и това се отразявало и на неговото семейство. Ищецът имал
три деца, те тогава били малки.Към децата му се отнасяли подигравателно в училище.
Децата тогава споделяли пред свидетелката, че в училището им се подиграват, тъй като
баща им се е занимавал с наркотици и проституция. През време на мярката ищецът не
можел да работи. Близо година ищецът бил под домашен арест. След това минали много
години, докато се приключи делото, и свидетелката знае това ,защото тогава я викали на
няколко пъти за разпит в следствието . Говорело се масово в града лошо,порицателно, че
7
ищецът се занимавал с наркотици, с проституция.Според свидетелката ищецът не се е
занимавал с такива неща, за които бил обвинен.
Всичко това уронвало името и престижа на ищеца. Той се тормозел от това нещо,
преживявал психически и се разстройвал. Известно е на свидетелката,че в крайна сметка
ищецът не бил осъден и делото се прекратило защото нямало доказателства.
Свид.П. Г. познава ищеца от 2005-06г., имали служебни отношения. Знае, че срещу
него имало дело за наркотици и за проституция. Първо чул по телевизията, че е задържан за
такова престъпление, че е обявен за национално издирване, което много учудило свидетеля,
защото същият ден с него имали среща в центъра на гр.Враца и според него той изобщо не
се криел. Също така според свидетеля вестниците постоянно пишели за задържането му и за
престъпленията, които е извършвал. Всички статии били изключително негативни.
Епитетите били "мутра", "подземен бос", "наркодилър".Според свидетеля ищецът е
работохолик, изключително коректен в отношенията си. По време на домашния му арест
ищецът се опитвал да работи, но му било невъзможно, защото бил сринат психически.След
образуване на делото ищецът не можел да се съсредоточи по темата и болшинството от
срещите със свидетеля се проваляли, защото цялата му мисъл била за това, което му се е
случило.Знае, че
делото е приключено вече, това го разбрал съвсем наскоро, но разбрал, че то официално е
било приключило по-рано, но никой не бил отразил този факт по начина, по който бил
обявен факта на образуване на производство против ищеца.
Съдът дава вяра на показанията на изслушаните свидетели,които добросъвестно
депозираха показания,не са заинтересовани от изхода на делото,споделят свои
непосредствени впечатления,показанията им са последователни,взаимно се допълват и
подкрепят и от останалите доказателства по делото.
По делото е назначена и изслушана и специализирана съдебно-психологическа
експертиза,чието заключение неоспорено от страните се възприема и от съда,като
компетентно и обективно.В заключението си вещото лице сочи,че образуваното наказателно
производство е дало негативно отражение върху психологическото състояние и нормалния
живот на ищеца.Изживял е множество емоции от негативния спектър,чувство на срам и
неудобство в обкръжаващата социална среда,а също и неудобство на нарушеното
спокойствие по време на проверките от страна на полицията в тъмната част на
денонощието,което го карало да изживява чувство за загуба на контрол над ситуацията и
невъзможност да я промени,така,че да осигури на семейството си спокойствие и нормално
ежедневие.Има данни според в.л.и за изживяно от ищеца чувство за несправедливо
обвинение,водещо до неприязън и отвращение.Тези негативни изживявания имат стресиращ
за личността характер и са стресогенни фактори,които обаче не са нарушили неговото
психично здраве.Няма данни според в.л.за промени в здравословното състояние на ищеца
през периода 2010-2016г.и за изживяване на психична травма.
При така изяснената фактическа обстановка настоящият състав намира първия
8
предявен иск за доказан по основание.Налице са предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.Срещу ищеца е било
образувано ДП и поддържано обвинение,които в крайна сметка са прекратени,поради
недоказаност и липса на престъпление. От образуването на досъдебното производство,което
в крайна сметка е било прекратено поради липса на престъпление в една част и
недоказаност – в друга,ищецът е претърпял неимуществени вреди,които са в причинна
връзка именно с действията на ответника във връзка с образуване на досъдебно
производство и вършените преди това предварителни проверки.Във връзка с образуваното
ДП ищецът преживял силен стрес,изпитвал срам и унижение по време на
разследването,което имало и широк обществен отзвук,според свидетелите и според
представените писмени доказателства в тази насока от ищеца,неоспорени от
ответника.Накърнени и опетнени били доброто име,честта и достойнството на
ищеца.Настъпили смущения в социалното общуване на ищеца и дезадаптация.Той се
затворил в себе си и изолирал от останалите.От позитивен,ведър и разговорлив човек се
превърнал в смутен и затворен в себе си,изпаднал в депресия,не излизал.
Претърпените неимуществени вреди от ищеца са в причинна връзка именно с действията на
ответника във връзка с образуване на досъдебно производство и вършените преди това
предварителни проверки.
При наличие на всички комулативни предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника на осн.чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ,последният следва да бъде осъден да обезщети ищеца
за претърпените неимуществени вреди от образуваното досъдебно производство.Константна
е практиката на ВКС,че съответният правозащитен орган отговаря ,както когато
наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства за извършено
престъпление,така и когато е прекратено поради това,че деянието не представлява
престъпление.Лицето срещу което е било образувано наказателното производство/в случая
ищеца/ търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследван,в последствие
прекратено в посочените в чл.2 ал.1 хипотези.Като има предвид възрастта на ищеца и
социалното му и професионално положение при и по време на разследването и
предварителните проверки преди това,тежестта на престъпленията-тежки умишлени
престъпления,за което било образувано наказателно производство,психическите
страдания,стрес,притеснения във връзка с неоснователно образуваните наказателни
производства,посочени по горе,влошаване на здравословното му психическо
състояние,промяна в начина му на живот,отчуждение от познати и приятели,настоящият
състав намира,че ще е справедливо ответникът да му заплати като обезщетение за
претърпените неимуществени вреди сумата 20000 лева.В този размер следва да се уважи
предявения иск,като в останалата част се отхвърли като неоснователен и недоказан.Сумата
се дължи ведно със законната лихва върху нея до окончателното и заплащане,начиная от
01.12.2016.,откогато е поискал процесуалния представител на ищеца в с.з.на
24.09.2021г.,към която дата постановлението на прекратяване на ДП № 10/2010г.по описа на
ОП Враца от 04.11.2016г. е влязло в сила при липса на данни да е обжалвано.Настоящият
9
състав намира за неоснователно становището на ответника,че лихвата се дължала от датата
на служебното произносяне на АП по постановлението за прекратяване на наказателното
производство с оглед неопределеността на датата,на която би се произнесла АП.
Настоящият състав намира за доказан по основание и втория иск.Съгласно чл.2б
ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически
лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл. 6 § 1 от КЗПЧОС. Съгласно чл. 6, § 1 Конвенцията, всяко лице при определяне
на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е обвинение
срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок
от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Според чл. 8 ал. 2 ЗОДОВ абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл. 2б, ал.
1 ЗОДОВ е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда
на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато
споразумение,която предпоставка за допустимост на иска в конкретния случай е налице.
Нормата на чл.2б от ЗОДОВ предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и
юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за
вреди, причинени му в резултат от нарушение, съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Доколкото се
касае за вътрешно правно средство за реализиране на право, предоставено с Конвенцията,
критериите въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, са посочени примерно в чл.
2б ал. 2 от ЗОДОВ,като същите са залегнали и в практиката на ВКС.
Първо се изследва продължителността на релевантния период, след което се преценява
дали този период е разумен. Разумността се преценява с оглед обстоятелствата по делото,
като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и
необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното
производство.
При преценката си за разумността на релевантния период, съдът прилага три критерия:
сложност на делото, поведение на жалбоподателя и поведение на компетентните
органи.Като допълнителен елемент при преценката на дължимото обезщетение по чл. 2 б
ЗОДОВ следва да е и обсъждане на въпроса за значението на делото за жалбоподателя.
В конкретния случай периодът, който следва да бъде взет под внимание по отношение на
ищците,както вече се изложи включва времето от 22.03.2010 г. до 04.11.2016 г.- 6 години, 7
месеца и 13 дни.Няма спор,че разследването се отличава с фактическа и правна
сложност.Делото съдържа значителен по обем фактически материал,събирани са много
доказателства,провеждани са множество процесуално-следствени действия.Наказателното
производство е водено макар и срещу едно лице за „тежки” по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК
престъпления. От събраните по делото доказателства не е установено с действията си
въззивникът да е допринесъл за забавяне хода на наказателното производство в досъдебната
фаза.
10
Интересът на ищеца от приключването на наказателното дело, според практиката на
ЕСПЧ, е свързан с предмета на делото. В образуманото наказателно производство ищецът-
обвиняем, е имал интерес да получи правна сигурност, защита на законните му права и
интереси и решаване на делото в разумен срок.
Досъдебната фаза на производството според настоящата инстанция е с прекомерна
продължителност от 6 години 7м.и 13 дни. Продължителността на досъдебното
производство е обусловена от фактическата и правна сложност на производството, но тази
сложност сама по себе си не обосновава прекомерната продължителност на същото. За
продължителността на досъдебното производство са допринесли с действията си органите
на досъдебното производство, тъй като са допуснали слабости в работата си - неритмично и
недобре организирано разследване, и не са събирани доказателства за установяване на
фактическата обстановка и за разкриване на обективната истина. Посочените обстоятелства
са довели до увеличаване на продължителността на наказателното производство.
С оглед изложеното,настоящата инстанция намира, че е налице забавяне на делото във
фазата на досъдебното производство за необосновано дълъг период от време по вина на
Прокуратурата. Законодателят е възложил на прокурора дейността по ръководство и надзор
върху работата на разследващите органи в досъдебното производство – чл. 196 НПК. В
настоящият случай досъдебното производство е приключило много над установените
срокове по НПК.В досъдебното производство прокурорът не е предприел необходимото, за
да се извършат своевременно необходимите следствени действия.Доводите на ответника за
приспадане от посочения срок на времето,през което ДП е било спирано,настоящият състав
намира за неоснователни.Спирането е елемент от организацията на работа на ответника и в
никакъв случай не води до скъсяване срока на разследване.
В обобщение настоящият съдебен състав преценява за неразумно дълъг общият срок на
наказателното производство в неговата цялост – досъдебно производство, от 6 години, 7
месеца и 13 дни, който е последица от поведението на компетентните органи по
разследването и Прокуратурата. Разглеждането на делото в този неразумно дълъг общ срок
е причинило неимуществени вреди на ищеца, отговорност за които носи държавата, чрез
Прокуратурата на Република България.Предявеният иск се явява основателен и следва да се
уважи за сума в размер на 5000 лв.,ведно със законна лихва върху сумата,начиная от
посочената по- горе дата.
В посочените размери следва да се уважат предявените искове,като в останалите им
части до пълните размери се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца делводни разноски
по компенсация в размер на 1200 лева.
Водим от горното,ВрОС
РЕШИ:
11
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на основание чл.2 ал.1
т.3 от ЗОДОВ на В. И. Т. от гр.Враца сумата 20000 лева,представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконосъоразно образувано наказателно
производство по ДП № 109/2010г.по описа на ОД МВР Враца, преоразувано в ДП № 19/2010
по описа на ОП Враца,наказателното преследване по отношение на което е прекратено на
основание чл.243 ал.1 т.1 и т.2 НПК-поради недоказаност на обвинението в една част и
поради това,че деянието не е престъпление – в друга част,както и сумата 5000
лв.,представляваща обезщетение за неразглеждане на делото му в разумен срок на
основание чл.2б ЗОДОВ,ведно със законната лихва върху посочените суми до
окончателното им изплащане,начиная от 01.12.2016г.,и сумата 1200 лв.деловодни разноски
по компенсация съобразно уважената част на исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове в останалите им части до пълния предявен размер.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АС София в двуседмичен срок от
уведомяване на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
12