РЕШЕНИЕ
№ 12
гр.Плевен, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, VІ-ти състав, в
открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Д. Добрева, като разгледа
докладваното от съдия Иванова административно дело № 724 по описа на съда за
2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.27, ал.3, 5 и
7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във вр. с чл.
162, ал.2, т.8 и т.9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Административното дело е образувано по жалба на Л.А.Л.,***,
с адрес за призоваване: ****************@*****.*** срещу АУПДВ №
02-150-6500/3926-4/05.07.2021 година на зам.изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“.
В жалбата се твърди, че актът е
издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, в противоречие с материалния закон. Посочва, че не е съобщено по
надлежния ред уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичния
ангажимент на лицето по чл. 61 от АПК и
узнаването не е предвидено като способ за съобщаване и е налице многобройна
съдебна практика и по този начин административното производство е започнало при
липса на материалните предпоставки – влязъл в сила акт за прекратяване на
агроекологичния ангажимент. Посочва, че е подадено възражение пред органа срещу
посочените в уведомително писмо обсотятелства за започване на настоящото административно
производство, което не е обсъдено и по този начин е налице постановяване на
АУПДВ в нарушение на чл. 35 от АПК.
Посочва, че договорите за наем въз основа на
които е ползвана земята и е получавал субсидии са прекратени поради законодателни промени §15, ал. 6 ЗИД
на ЗСПЗЗ и чл. 37и, ал. 5 от ЗСПЗЗ и е
поставен във фактическа невъзможност да продължи да изпълнява поетия
агроекологичен ангажимент и следва да се
приложи чл. 45, т. 4 от Регламент
(ЕО) № 1974/2006 на Комисията, че
когато бенефициентът не е в сътояние да продължи да спазва поетите задължения поради преразпределяне
на стопанството или бъде включен в
обществени мерки за комасация на земя или в мерки за комасация на земята ,
одобрени от компетентните обществени органи, държавите-членки предприемат мерки
за да позволят задълженията да бъдат приспособени за новото положение и не се изисква възстановяване на
средствата по отношение на периода, през който ангажиментът се е изпълнявал.
Счита, че е приложима нормата на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009
година, като в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства
агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно
възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Намира,
че в случая е налице именно такова обстоятелство, тъй като част от стопанството
не функционира именно поради прекратяване на договорите, като посочва, че и
неправилно се иска възстановяване на 20%
от полученото подпомагане за 2012, г. 2013г. ,2014 г и 2015 г. за цялата одобрена площ, като актът за прекратяване е издаден 2019 година
т.е. след петата година и следва да се иска сума от 10 %, а не така
определената, ако въобще в случая се дължи връщане именно поради прекратяване
на договорите за по-голяма част от площите. Счита, че сумата не следва да
определя въз основа на цялата получена субсидия, а само за площите , за които е
получена и които поради прекратяване на договорите, не могат да се обработват.
Моли за отмяна и присъждане на разноски.
В придружителното писмо към преписката е налице
становище на юрк.П., в което се сочи, че
жалбата е неоснователна, АУПДВ е законосъобразен, и е издаден въз основа на акт
за прекратяване на агроекологичен ангажимент и изплатени суми.
В съдебно заседание оспорващият – Л.А.Л.,*** не
се явява, представлява се от адв. Й., която поддържа жалба и иска отмяна на акта и присъждане на разноски. Посочва, че дори и
да се приеме, че е налице влязъл в сила
акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент, то са налице форсмажорни обстоятелства
, тъй като са одобрени 93 ха по мярка 214, а през 2016 година е прекратен
договор с Община Никопол по отношение на 61,25 ха, което представлява над 2/3
от площта за участие в схемата и е налице възможност да изпълнява ангажимента с
останалата площ и именно поради отчуждаване на по-голяма част от стопанство, не
следва да се връща получената субсидия. Намира, че е налице именно тази хипотеза и актът се явява
незаконосъобразен . Посочва, че уведомителното писмо за прекратяване на
агроекологичния ангажимент е издадено през 2020 г., а ангажиментът е започнал
2013 година и не може да се установи, защо се иска възстановяване на 20%, а не
на 10 % от субсидията, тъй като е налице
прекратяване след петата година от поемане на ангажимента, като посочва съдебна
практика, че годината на прекратяване на
ангажимента се има предвид датата на издаване на акта – уведомително писмо за
прекратяване. Навеждат се доводи относими към уведомителното писмо за
прекратяване на агроекологичния ангажимент, които не са относими към предмета
на делото. Моли за отмяна на акта и присъждане на разноски по списък в размер
на 10 лева държавна такса, такса за удостоверение – 5 лева и адв.възнаграждение
в размер на 1500 лева. Представя писмени бележки, в които поддържа вече изложеното
в жалбата относно недължимост на връщане
на получените суми поради форсмажорни обстоятелства – прекратяване на
договорите за по-голяма част от стопанството. Намира за неоснователни доводите,
че е следвало заявяване на форсмажорни обстоятелство в 10 дневен срок от
датата, от която земеделският производител е можел да направи това, както и че
изменението на нормативната уредба не е форсмажорно обстоятелство. Писмената
защита не е подписана, като на 06.01.2022 година се представя по ел. поща подписана от адв Й..
В съдебно заседание ответникът – зам.
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ – София, редовно призован, не се явява,
представлява се от ст. юрк. Д.П.. Счита жалбата за неоснователна, намира оспорения акт за правилно издаден
от компетентен за това орган, при спазване на процедурата за издаване и целта
на закона. Моли същият да бъде потвърден. Налице са двете предпоставки за
издаването на обжалвания акт, а именно: влязъл в сила акт за прекратяване на
ангажимента и получени суми, като ангажиментът
е започнал през 2012 година и това е първата година. Претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Представя списък с разноските. Представени са писмени
бележки , в които се излагат доводи относно законосъобразност на издадения акт
– от компетентен орган, при спазване на процедурата и в съответствие със
закона. Посочва, че е налице плащане на оспорващия като земеделски
стопанин и прекратяване на агроекологичния
ангажимент, като не е налице обжалване и същият
е влязъл в сила. Счита, че
размерът е правилно определен и правилно
е прието, че година на прекратяване е 2016 година, когато реално е
преустановено изпълнението му, а не 2019 година – годината на издаване на
уведомителното писмо и именно поради това е определен процент в размер на 20%,
а не 10 % . Намира, че не е налице хипотеза на форсмажорни обстоятелства, тъй
като те са изчерпателно посочени в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11 и е
недопустимо разширително тълкуване. Счита, че не е налице обективна
невъзможност за изпълнение на агажимента за останалите 315 дка и правилно е
издаден АУПДВ.
Административен съд-Плевен, шести състав, като провери
законосъобразността на оспорения акт, съобрази доводите на страните и представените
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Л.А.Л. е регистриран е
Уникален регистрационен номер (УРН) 330856 в Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК). Одобрен е за участие по мярка 214 ..Агроекологични
плащания*’ от ПРСР 2007-2013 г.. с направление „Възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност (ВГ1С I)“ през кампания 2012.
Предмет на делото е Акт за установяване на публично
държавно вземане АУПДВ № 02-150-6500/3926-4/05.07.2021 година на
зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“. Същият е издаден на основание чл.27, ал.3, 5 и 7
от ЗПЗП и чл.
162, ал. 2. т. 8 и т. 9 от ДОПК, както и чл. 5, параграфи 1 и 2 от Регламент
(ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила
за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на
прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение
на мерките за подпомагане на развитието на селските райони и чл. 80, пар. 1 и 2
от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за
определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на
Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за
администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски
производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на
Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по
предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор, във връзка с
влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214
„АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 02-150-6500/3926 от 25.07.2019г. Като основание за издаване на АУПДВ са
посочени и разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, буква „в“ във връзка е
чл. 67, ал.
1
от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и във връзка с чл.
165 и чл. 166 от ДОПК, и чл.20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП.
Установено е публично
държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР
2007-2013, направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока
природна стойност“ за кампании 2012, 2013,
2014 и 2015 г. във връзка с подадени заявления за подпомагане за 2012 г., 2013 г , 2014 г и 2015 г. в размер на
20 012,09 лева.
Прието е, че съгласно чл. 67, ал. 1 от
Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214
„АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г., земеделски стопани, които не подадат „Заявление за
плащане“ по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената
финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4 от същата наредба и се изключват от
подпомагане по мярка „Агроекологични плащания". В процесния акт е установено публично държавно вземане в
размер на 20 012, 09 лева, което представлява 20 % от изплатена субсидия
по мярка 214 „АЕП“ , направление
„Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ от
общо изплатените за четирите години от ангажимента 100 060,43 лева.
На л. 40 по делото е прието
като доказателство уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент
по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 02-150-6500/3926/25.07.2019 г.,
на зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ -РА, тъй като за част от
площите – 38,15 ха, за които има ангажимент не е доказал, че е налице
невъзможност да продължи изпълнение на поетия ангажимент и тази площ не е
заявена за подпомагане през кампания 2016 г..Това писмо е връчено на лицето на
09.08.2019 година
С писмо изх. № 01-150-6500/3926/03.07.2020
г. зам. изпълнителен директор на ДФЗ с уведомил Л. за откриване на
административно производство за издаване па АУПДВ, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. В писмото са изложени фактическите обстоятелства, въз основа на които е
прието, че са налице основания за издаване на АУПДВ. Дадена е възможност да
предостави допълнителна информация, в съответствие е чл. 34, ал. 3 от АПК или да
възстанови доброволно сумата. В същото се посочват е и сумите, които е получил
оспорващия по мярка АП:
- През първата година от ангажимента по заявление с УИН: 15
150612 64675 за кампания 2012: -АП 13 -26 960.15 лв.
- През втора година от ангажимента по заявление с УИН: 15
150413/68291 за кампания 2013: AП13- 26 951.43 лв.
- През третата година от ангажимента: по заявление с УИН: 15 ‘250414/73589 за кампания
2014: АП 13-19 347.89 лв.
- През четвъртата година от ангажимента по заявление с УИН: 15/210415/77596 за кампания
2015- АП 13 - 26791.96 лв. или общо в размер на 100 060,43 лева по направление
„Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2).
С писмо с вх. № 01-150-6500/769от
31.07.2020 г. оспорващият възразява срещу откритото производство по издаване на
АУПДВ.
Оспорващият е бил одобрен за участие по мярка
214 „АЕП“ от
ПРСР 2007-2013 г. с УП, приобщено на л.45. Към същото е приобщена таблица на
одобрените и неодобрените парцели , от които е видно, че са одобрени парцели в
размер на 93 ха.
По преписката е приложено заявление
от 2016 година, в което не са заявява за подпомагане площ по мярка 214
„Агроекологични плащания“ за кампания 2016 г.. – л. 69 по делото, но се заявява
площ за подпомагане по други мерки.
Представени са
доказателства-допълнително споразумение от 2016 г на л. 66 по делото, в което
оспорващият и Община Никопол се договарят, че по отношение на земеделски земи – мери , пасище в с. Въбел,
местност Минчев дол и Камъка в размер на 315 дка е налице договор за наем , а
се прекратява сключен договор по отношение
на 612, 500 дка за земеделски земи в с. Въбел в м. Камъка, Лапатаца, Минчев дол
и Задовица.
Приобщен е протокол от заседание на УС на ДФЗ от
15.06.2017 г. /л. 47 /, като видно от същия, подписалата писмото П.С.е избрана
за заместник изпълнителен директор на ДФЗ.
Приобщена заповед № ОЗ-РД/2891 от 16.06.2021 г.
/л.л51 /, с която изпълнителният директор на ДФЗ делегира право на заместник
изпълнителния директор на ДФЗ П.С.да издава актове за установяване на публични
държавни вземания /т.20 от заповедта/.
Приобщен е протокол от заседание на УС на ДФЗ от
10.06.2021 г. /л.54/, като видно от същия, подписалият заповедта от 16.06.2021г. Б.М.е избран за изпълнителен директор на ДФЗ.
АУПДВ е получен на 28.07.2021 г., видно от
пощенското клеймо на обратната разписка на л.24, а жалбата срещу него е
подадена на 10.08.2021 г. чрез органа.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Жалба е подадена в срок, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
АУПДВ
е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният
директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и
организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция. Разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК
предвижда, че публичните държавни вземания се установяват от органа, определен
в съответния закон. В чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП е
предвидено, че изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" издава
актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК. В ал. 1 и
ал. 6 на същата разпоредба е уредена възможността правомощия на Изпълнителния
директор на ДФЗ да бъдат делегирани на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. По делото е приложена Заповед №
ОЗ-РД/2891 от 16.06.2021 г.,издадена от изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие", с която (т. 20) на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 6 от ЗПЗП правомощията за
издаване и подписване на актовете за установяване на публични държавни вземания
по мярка 214 "Агроекологични плащания", са делегирани на П.С.,
заместник-изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". Оспорвания акт е
подписан именно от П.С., заместник изпълнителен директор на
ДФ"Земеделие". Въз основа на това съдът приема, че актът е издаден от
компетентен орган.
Актът
е издаден в писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Има
посочени правни основания и изложени фактически такива,съдържа ясно и конкретно
разпореждане, разяснена е възможността, срока и органа, пред който може да се
обжалва, датиран и подписан е.
Неоснователен
е доводът на оспорващия, че уведомителното писмо за прекратяване на
агроекологичния ангажимент не е влязло в сила, тъй като не му е съобщено. По
делото са представени доказателства на л. 42 по делото, че същото е съобщено
именно на Л. на 09.08.2019 година с оглед известие за доставяне и не са
ангажирани доказателства, че същото е обжалвано пред съда, а и адв Й. в с.з.
заявява, че същото не е обжалвано. Не са
оспорени от Л. отбелязванията върху известието за доставяне, където е посочено
неговото име и подпис, като подписът не
е оспорен и съдът приема, че
уведомителното писмо е влязло в сила.
При
издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила - налице е уведомяване на лицето
по реда на чл. 26 от АПК, налице е възражение, подадено в срок, което не е
уважено от органа и е издаден процесният АУПДВ.
С
оглед изменението на ЗПЗП ДВ бр. 91 от 2019 г. на ЗПЗП, с която се създават
нови ал. 6 до 9 на чл. 27 от ЗПЗП е предвидено, че установяването дължимостта
на подлежаща възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на
критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с
издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В случая не се твърдят и не се
установяват основания измежду тези по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП - нарушение от страна
на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите
за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на
финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, та подлежащата
на възстановяване помощ да се установява с издаването на решение за налагане на
финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон.
Съдът
счита, че при издаване на процесния акт не са взети предвид обаче всички
относими факти и обстоятелства, като са налице такива, които сочат наличие на
основанието по чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. - в случаите на
форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент се
прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от
земеделския стопанин финансова помощ.
По
смисъла на § 1, т. 4, буква "в" от ДР Наредба № 11 от 6.04.2009 г.
форсмажорно или изключително обстоятелство е отчуждаване на голяма част от
стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет
ангажиментът. Именно за такова обстоятелство е уведомил Л. органа и то е прието
от административния орган като обективна невъзможност да се изпълни ангажимента
за част от площта. Органът обаче не е съобразил друго - през 2012 година в
качеството си на земеделски производител Л. е поел пет-годишен агроекологичен
ангажимент по мярка "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 с
направление ВПС1 за референтна площ 93 ха, като е подал заявление за подпомагане и тези хектари са одобрените(референтните) за
участие по мярка 214, съгласно Уведомително писмо изх. № 01-6500/357 от 14.10.2013
г. – л. 45 по делото. Видно от акта за
прекратяване на ангажимента от тази референтна площ органът изключва площта, за
която са били прекратени договорите за наем на земи от общинския поземлен фонд,
но счита че за оставащата площ в размер на 38,15 ха от референтната агроекологичният
ангажимент може да продължи да се изпълнява и за тази площ е трябвало да се
подаде заявление за кампания 2016 година. Този извод съдът счита за формиран в
противоречие с чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. Според
тези разпоредби агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т.
2(каквото е направлението възстановяване и поддържане на затревени площи с
висока природна стойност) се извършват върху едни и същи площи за едни и същи
блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на
агроекологичното задължение. Одобрената площ за извършване на агроекологични
дейности може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 %
от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за
която има поет агроекологичен ангажимент. С оглед на това не е възможно за
площ 38,15 ха, които са под 90% от
референтната площ, агроекологичният ангажимент да продължи. Дори при
увеличаване на стопанството с други площи, различно от тези, за които
договорите за ползване са били прекратени, поетият петгодишен ангажимент през
2012 г. ще се счита прекратен, тъй като площите няма да отговорят на
изискването за 90 % географско покритие. Предвид горепосоченото при отчуждаване
на по-голяма част от стопанството не следва да се изисква частично
възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ, тъй като
е налице отчуждаване на стопанството в такъв размер, който прави невъзможно
продължаването на ангажимента при спазване на разпоредбите на чл. 24, ал. 1 и
ал. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. След като е прието, че отчуждаването на
стопанството се дължи на обективни причини, а не на субективното поведение на
земеделския производител, неправилно е постановено възстановяване на част от
получената помощ.
Основателни са доводите на оспорващия за
приложимост на Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията от 15 декември 2006
година за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) №
1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), конкретно
за осъществяване на хипотезата на чл. 45, т. 4 от същия, който визира
преразпределяне на стопанството, в резултат на което бенефициерът не е в
състояние да продължи да спазва поетите задължения, приспособяване не е
възможно поради наличие на изискванията на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №
11 от 6.04.2009 г., с оглед на което срокът на задължението се счита за изтекъл
и не се изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който
се е изпълнявало задължението. След отмяната на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на
Съвета, правилото е пренесено в РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1305/2013 на Европейския
парламент и на съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на
развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони (ЕЗФРСР ) - в чл. 47, т. 3 от регламента, и остава приложимо,
тъй като стопанството на Л. е преразпределено, а по аргумент от нормата чл. 2,
б. "е" от Регламент (ЕС) № 1306/2013, е налице и
"отчуждаване" на голяма част от стопанството, респективно експроприация
по смисъла на § 1, т. 3, б. "в" от ДР на Наредба № 11/03.04.2011 г.,
поради което поетият ангажимент следва да бъде прекратен и да не се изисква
възстановяване на предоставената му помощ.
По
отношение на размер на определената сума за връщане съдът я намира за неправилно определена. Съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11/ 2009
г. на МЗХ, подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова
помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално
одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният
ангажимент, както следва: а) до края на третата година - 100 %; б) до края на
четвъртата година - 40 %; в) до края на петата година - 20 %; г) след петата
година - 10 %. Анализът на нормата сочи, че крайният момент на посочените в нея
периоди не е обвързан с годината, за която е установено основанието за
прекратяване на агроекологичния ангажимент, а с момента на волеизявлението на
административния орган за прекратяването му, като се съобрази това, то налице е
одобрение през 2012 година , а
прекратяването е през 2019 г. т.е. след петата година и съответно при
определяне на дължимите за възстановяване суми е приложима разпоредбата на чл.
18, ал. 4, б. "г" от Наредба № 11/ 2009 г. на МЗХ, предвиждаща
възстановяване на 10 % от получената финансова помощ,а не на 20%, като от мотивите на административния орган не
става ясно, защо след като е признал обективно основание за прекратяване на
ангажимента по отношение на 54,85 ха, е изискал възстановяване на 20 % от полученото
подпомагане за 2012 г. , 2013, 2014 и 2015 г. за цялата одобрена площ, въпреки
разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. В този смисъл е
и актуалната практика на ВАС –Решение № 3349/ 15.03.2021 г. по адм. д. № 10238/
2020 г. на ВАС, Осмо отделение.
В
заключение съдът приема, че обжалваният е издаден в нарушение на материалния
закон - чл. 18, ал. 6 вр. с § 1, т. 4,
буква"в" от ДР на Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за
прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на чл. 47, т. 3 от Регламент
(ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година
относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), според които фондът не следва да
изисква възстановяване на средства поради отчуждаване(преразпределяне) на
голяма част от стопанството на земеделския производител, което води до
обективна невъзможност за изпълнение на ангажимента.
С
оглед на изложеното, АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предписаната от
закона форма, при спазване на административно-производствени правила, но в
нарушение на материалния закон и следва да се отмени.
С
оглед изход на делото, искането на
оспорващия за присъждане на разноски за държавна такса и уговорено адвокатско
възнаграждение и такса за съдебно удостоверение , съдът намира за основателно и
на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК ДФ „Земеделие“ гр. София , бул. *** следва
да заплати на Л.А.Л.,*** разноски в размер на 1515
лева – договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат от 1500 лева, държавна
такса в размер на 10 лева и 5 лева за съдебно удостоверение.
Съдът
намира, че не следва да се уважи възражението на ответника за прекомерност на
адв. възнаграждение, тъй като съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).
Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката и клиента, размерът на възнаграждението трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се
явява Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба № 1/09.07.2004 г.). Съгласно установеното от нормата на
чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830
лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. или в случая 1130,37 лв.
Съгласно
точка 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012
г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение,
поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (отменена разпоредба)
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер. Предвид последно
изложеното и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и
извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че
заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
Предвид горепосоченото и на основание чл. 172, ал.
2, предл. второ от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отменя Акт за установяване на публично държавно
вземане №02-150-6500/3926-4 от 05.07.2021 г. на заместник-изпълнителния
директор на „Държавен фонд „Земеделие“.
Осъжда „Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, бул. *** да
заплати на Л.А.Л.,*** разноски в
размер на 1515 лева.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: