№ 194
гр. Ловеч , 23.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на петнадесети декември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА Х. ВУТОВА
Секретар:ВАЛЯ И. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА Х. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20204310200817 по описа за 2020 година
С наказателно постановление № 35-0000457/24.07.2020 година на Пенчо Василев
Камарашев – Директор на РД „АА” гр. Плевен, определен от Министъра на МТТИТС за
длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от
ЗАНН, е наложена на Х. М. М., ЕГН ********** от с. Горско Сливово, на основание чл.53
от ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП - глоба в размер на 2000,00 лева, за това, че на
02.07.2020 г., около 11.35 часа по път гр. Летница – с. Горско Сливово до разклона за
местност Пустията като водач на товарен автомобил **** с рег. № **** собственост на
фирма Рента Кар София Брадърс ООД гр. София, извършва превоз на товар – жито за
собствена сметка, с поставена табела „Превоз за собствена сметка“, като допуска следното
нарушение: Водача извършва превоза без карта за квалификация на водача – направена е
справка в ел. регистър на ИА „АА“ гр. София и се констатира, че водача не притежава
такава, с което виновно е нарушил чл.18, т.5 от Наредба Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Х. М. М., който
го обжалва в законоустановения седем дневен срок, чрез адв. Нинов от ЛАК, и излага, че
НП е незаконосъобразно. Сочи, че в АУАН и НП не е посочено точното място на
извършване на нарушението, като направеното посочване не е достатъчно за да се
индивидуализира мястото. Сочи че АУАН е издаден в нарушение на чл. 42, т.4 от ЗАНН, а
НП в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като не е направено пълно описание на
нарушението, а направеното такова не кореспондира с посочените правни норми. Излага, че
е посочено, че е нарушил състава на чл.18, т.5 от Наредба Н – 8/27.06.2018 г. на МТ, която
норма изисква при поискване да се представи на контролните органи карта на водача, а в
същото време от словесното описание на нарушението се установявало, че няма такава
1
карта. Сочи, че това са две различни изпълнителни деяния. Сочи, че ако актосъставителят е
искал да посочи, че няма карта на водача е следвало да посочи, че е нарушен чл.76, ал.6 във
вр. с ал.9 от ЗАвПр във вр. с чл.2, ал.1 от Наредба №41/04.08.2008 г. за условията и реда за
провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари. Сочи, че
посочената за нарушена норма сочи, че е налице издадена карта за водач, но че същата не е
представена при поискване от контролните органи, като в случая е неприложима
разпоредбата на чл.91, ал.1, т.1 от ЗАвП, на основание на която е санкциониран в случая. На
следващо място сочи, че нормите на Наредба Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ се прилагат при
превод на товари с МПС или състав от ППС с товароносимост до 3,5 тона или с максимално
допустима маса до 6 тона. Излага, че посочената за нарушена разпоредба на чл.18, т.5 от
ЗАвП регламентира задължение за представяне на документи и неспазването и следва да се
санкционира по чл.93, ал.2 от ЗАвПр, където глобата е двадесет пъти по – ниска. Сочи, че
друга възможност за налагане на глоба е разпоредбата на чл.105 от ЗАвП, която АНО
отново не е използвал като целта му била да му наложи по – висока наказание. Сочи, че
цитираните по – горе нарушения са съществени и са довели до издаване на
незаконосъобразни АУАН и НП. Излага аргументи и за маловажност на деянието. С оглед
на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Последния се
представлява от адв. Нинов от ЛАК, която моли да се отмени НП като неправилно и
незаконосъобразно на подробно посочените в жалбата основания, които излага, че се били
доказали в хода на съдебното следствие. Моли да му бъде присъдено адвокатско
възнаграждение.
Ответникът – РД „АА” гр. Плевен, редовно призовани не изпращат представител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Д.
П. И., И. Ц. М., С.А.М. и А.М.М. от становището на процесуалния представител на
жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 02.07.2020 г. бил съставен акт серия А-2019 с бл. №273993 за установяване на
нарушение от св. Д. П. И. в присъствието на св. И. Ц. М. против Х. М. М., ЕГН **********
от с. Горско Сливово, за това, че на 02.07.2020 г., около 11.35 часа по път гр. Летница – с.
Горско Сливово до разклона за местност Пустията като водач на товарен автомобил **** с
рег. № **** собственост на фирма Рента Кар София Брадърс ООД гр. София, извършва
превоз на товар – жито за собствена сметка, с поставена табела „Превоз за собствена
сметка“, като допуска следното нарушение: Водача извършва превоза без карта за
квалификация на водача – направена е справка в ел. регистър на ИА „АА“ гр. София и се
констатира, че водача не притежава такава, с което виновно е нарушил чл.18, т.5 от Наредба
Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ. В акта е вписано, че к.т. към СУМПС №5219164 е иззет с акт
№273992. В акта в графа „Възражение” не е вписано възражение. Въз основа на АУАН е
издадено обжалваното НП.
2
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Д. П. И. за когото не се спори, че
е служител на РД „АА” гр. Плевен. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от
Пенчо Василев Камарашев – Директор на РД „АА” гр. Плевен. От приобщените по реда на
чл. 281 от НПК писмени доказателства и в частност от Заповед № РД – 08-30/24.01.2020 год.
на Министъра на МТИТС, се установява, че Директорите на РД „АА” са определени от
Министъра за длъжностни лица, които могат да издават НП за установени нарушения на
Регламенти на Европейския парламент и на Съвета, ЗАвП, ЗДвП и подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на тях.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена след преценката на
свидетелските показания на всички разпитани по делото свидетели, които кореспондират с
приетите по реда на чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 283 от НПК писмени доказателства: АУАН
серия А-2019 №273993, заповед № РД – 08-30/24.01.2020 год. на Министъра на МТИТС,
удостоверение за психологическа годност №639633 издадено на 09.07.2020 г. на името на
жалбоподателят Х.М. карта за квалификация на водач на МПС издадена на 11.09.2020 г. на
името на жалбоподателят Х.М. с №5b Р269520, удостоверение за професионална
компетентност за извършване на превоз на товари № 164-000182/28.06.2020 год.,
издадено на жалбоподателят Х.М. от учебен център “Алгора“ ЕООД, гр. София.
От правна страна:
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, които накърняват правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и водят до отмяна на
наказателното постановление, тъй като не са спазени част от императивните изисквания,
визирани в чл.42 и чл. 57 от ЗАНН – липсва съответствие между текстовото описание на
нарушението и посочения като нарушен закон, като деянието не е квалифицирано съгласно
действително нарушената законова разпоредба, което съществено нарушава процесуалните
правила, тъй като ограничава възможността на жалбоподателя да разбере за какво
нарушение е привлечен да отговаря и въз основа на какви факти, така че адекватно да
организира защитата си. Това е така по следните съображения:
Едно от възраженията на жалбоподателят, касае приложимостта на Наредба № Н-8 от
3
27.06.2008 г. на МТ. Изложени са аргументи, че, както в акта така и в обжалваното НП не са
посочени всички относими обстоятелства, като товароносимостта и обща маса на
превозното средство, управлявано от жалбоподателят, като е посочено, че липсата на тези
обстоятелства предвид разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.2 от ЗАвтП поставя под съмнение
приложимостта на Наредбата.
В тази връзка съдът намира за основателно направеното от жалбоподателят
възражение, че съгласно чл.12б, ал.1, т.2 от ЗАвтП „наредбата не се прилага за превоз на
товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с
товароносимост до 3,5 тона или с максимално допустима маса до 6 тона, с изключение на
превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е
страна, се изисква разрешително.“ Т.е Наредбата не намира приложение за тези моторни
превозни средства, спрямо които е налице една от двете алтернативни предпоставки -
товароносимост до 3,5 тона или максимално допустима маса до 6 тона. Ограничението от
3,5 тона касае тежестта на товара, който може да поеме превозното средство, а
ограничението от 6 тона касае общата тежест на товара и превозното средство.
Легално определение на понятието "максимално допустима маса" съдържа както
ЗДвП, така и ЗАвтП. Според §1, т.29 от ЗАвтП това е "съвкупността от собственото тегло на
превозното средство и максимално допустимото му натоварване", а според §6, т.35 от ДР на
ЗДвП "допустима максимална маса" е "разрешената максимална маса на пътното превозно
средство в натоварено състояние, определена за допустима от компетентните органи".
Съобразно правилата на ППЗДвП - чл. 19, ал.4, т,8, максимално допустимата маса се
отбелязва в свидетелството за регистрация на МПС и се означава с латинската буква F. В
случая не е посочено, каква е максимално допустима маса на управлявано от
жалбоподателят МПС. Видно от съдържанието на чл.12б, ал.1 от ЗАвтП, разпоредбата в пет
точки визира хипотези, при които нормите на Наредба № Н-8/2008 г. на МТ, издадена на
основание чл.12б, ал.1 от ЗАвтП са неприложими, като в това число, в т.2 в действителност
законодателят е предвидил, че нормите на Наредбата не се прилагат за превоз на товари с
МПС или състав от ППС с товароносимост до 3,5 тона или максимално допустима маса 6
тона. В този смисъл следва да се отбележи, че в НП не е посочена нито товароносимостта на
автомобила, нито неговата максимално допустима маса - факти, касаещи алтернативно
предвидените изключения относно приложението на наредбата - всяко на собствено
основание. Съдът намира, че както в АУАН, така и в НП не е посочена и категорията на
управляваното от жалбоподателят МПС. С оглед на гореизложеното съдът споделя
възражението на жалбоподателят, че посочените в акта и НП обстоятелства са недостатъчни
за да се определи приложимостта на Наредбата, чиято разпоредба на чл.18, т.5 е посочена от
органа като нарушена. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва да
съдържа описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В този смисъл съдът
споделя становището изложеното в жалбата, че в настоящия казус в акта и НП не са
4
посочени всички относими обстоятелства, които касаят ограниченията на чл.12б, ал.1 от
ЗАвтП относно приложението на наредбата, чиято норма се приема, че е била нарушена.
ЗАНН императивно е предвидил, че в НП следва нарушението да бъде пълно, точно и ясно
описано, като се посочат всички обстоятелства, при които е извършено и доказателствата,
които го подкрепят, за да се гарантира адекватната защита на лицето, което е обвинено в
извършването на нарушението. Липсата на факти, касаещи съставомерните признаци на
нарушението и обуславящи приложимостта на Наредба № Н - 8 от 27.06.2008 г. на МТ
лишава и съда от възможността да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли е
приложен материалния закон, като е недопустимо да се събират доказателства в подкрепа на
нарушението и да се установяват факти, касаещи съставомерните му признаци едва в
съдебно производство.
На следващо място, в хода на съдебното следствие с показанията на доведените от
страна на жалбоподателят свидетели - С.А.М. и А.М.М. беше оспорено вписаното в акта
обстоятелство, че жалбоподателят в качеството си на водач на товарен автомобил, към
момента на проверката е извършвал превоз на товар жито за собствена сметка, с поставена
табела „Превод за собствена сметка“, както и че е бил спрян не на посоченото в акта място,
а на черен път. Съдът анализирайки показанията на всички разпитани по делото свидетели,
намира, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите С.А.М. и А.М.М. в частта,
в която последните заявиха, че т.а. е бил празен, както и че водачът е бил спрян на черен
път, тъй като показанията им в тази част противоречат на показанията на актосъставителят и
свидетелят по акта, който са категорични, че т.а. се е движил по асфалтовия път от с. Горско
Сливово към гр. Летница, след което продължил за местността Пустията, където бил спрян
за проверка, както и че към момента на проверката превозвал товар – жито с поставена
табела „За собствена сметка“. Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на
разпитаните свидетели – актосъставител И. свидетел по акта М., тъй като последните се
подкрепят от отразената в акта фактическа обстановка, а същия е подписан без възражения
от жалбоподателят. Съдът намира, и че по делото не се събраха доказателства от които да се
установява, че свидетелите И. М., които са извършили проверката са лично заинтересовани
по някакъв начин от изхода на делото. Съдът намира че и двамата дадоха показания за
факти, станали им известни по повод изпълнение на вменените им служебни задължения и
няма причина съдът да не ги кредитира. От друга страна от показанията на свидетелите
С.А.М. и А.М.М. се установи, че същите се явяват заинтересовани от изхода на делото, тъй
като единия свидетел в съдебно заседание заяви, че е работодател на жалбоподателят и
собственик на процесния т.а., в която насока от една страна не бяха представени
доказателства, а от друга наличието на това обстоятелство го прави заинтересован от изхода
на делото, поради което с оглед на останалите събраните по делото доказателства съдът
цени показанията на този свидетел като опит да подпомогне защитната теза на
жалбоподателят. По идентичен начин съдът кредитира и показанията на св. М., който като
син на св. М. се явява също заинтересован от изхода на делото. Съдът кредитира обаче
показанията на свидетелите С.А.М. и А.М.М. в частта, в която последните заявяват, че
5
жалбоподателят е представил на контролните органи удостоверение за професионална
компетентност за извършване на превоз на товари № 164-000182/28.06.2020 год.,
издадено на жалбоподателят Х.М. от учебен център “Алгора“ ЕООД, гр. София, доказващо,
че е завършил курс за професионална компетентност за извършване на превоз на товари, с
оглед преминатото от него периодично обучение от 23.06.2020 г. до 28.06.2020 год.,
заверено копие от което е приложено и по делото.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че установените в хода на
проверката обстоятелства не изпълват признаците на посочената за нарушена разпоредба на
чл. 18 т.5 от Наредба № Н-8/27.06.2008 год. за условията и реда за извършване на превоз на
пътници и товари за собствена сметка на МТ, тъй като към момента на проверката
жалбоподателят не е представил на контролните органи карта за квалификация на водача,
защото не е притежавал такава. Ето защо и жалбоподателят не може да носи отговорност за
вмененото му нарушение по посочената разпоредба. Касае се за нарушение на чл. 2 ал.1 от
Наредба № 41/04.08.2008 год. на МТ за условията и реда за провеждане на обучение на
водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане
на изпитите за придобиване на начална квалификация, по силата на която жалбоподателят е
бил длъжен да притежава карта за квалификация на водача. Именно въз основа на
издаденото, от учебен център “Алгора“ ЕООД, гр. София, удостоверение за професионална
компетентност за извършване на превоз на товари и с оглед чл. 29 ал.1 от Наредба №
41/04.08.2008 год. жалбоподателят е следвало да подаде заявление до министъра на
транспорта за издаване на такава карта, което последния е направил и на 11.09.2020 г. му е
била издадена карта за квалификация на водач на МПС с №5b Р269520, заверено копие от
която е представено по делото.
Налагането на наказание на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗДвП, която правилно е
приложена, с оглед не притежаването на карта за квалификация на водача към датата на
проверката, не може да санира посоченото по-горе съществено нарушение на чл. 42 т.5 от
ЗАНН и чл. 57 ал.1 т.6 от същия закон, с оглед неквалифицирането на деянието по
действително нарушената от жалбоподателя законова разпоредба. Нещо повече: ако АНО
беше квалифицирал правилно нарушението по чл.2 ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008 год. на
МТ, то неминуемо при преценка на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, с оглед представеното по
време на проверката удостоверение за професионална компетентност за извършване на
превоз на товари № 164-000182/28.06.2020 год., издадено на жалбоподателят Х.М. от учебен
център “Алгора“ ЕООД, гр. София, сочещо, че жалбоподателят е притежавал необходимата
професионална компетентност, би стигнал до извод, че е налице изключително смекчаващо
вината обстоятелство, което разкрива по-ниска степен на обществена опасност на
нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.
Не на последно място настоящият съдебен състав намира, че АНО, върху когото лежи
доказателствената тежест не представи нито едно доказателство за обстоятелствата за вида
на превоза, т.е. че същият е обществен, още по малко, че този превоз попада в някоя от
6
предпоставките на „превоз за собствена сметка“, най-малкото каква е основната дейност на
дружеството за което се твърди, че т.а. е негова собственост. В НП, а и в АУАН е записано
само, че се касае за товар – жито и че т.а. е имал поставена табела „Превоз за собствена
сметка“. Посочената табела обаче сама по себе си не определя вида на превоза. Това
обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че НП е необосновано и незаконосъобразно.
Още повече в НП не е посочено ясно и конкретно лицето, за чиято сметка се е извършвал
превоза. Нещо повече, по делото няма представени копие на фактурата за товара или копие
на документ, удостоверяващ, че превозваните товари принадлежат на ЕТ или ЮЛ или са
продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или
поправени от него. В този смисъл и с оглед обстоятелството, че в административно
наказателното производство, тежестта на доказване е на АНО, съдът прави извод, че НП е
издадено при неизяснена фактическа обстановка, което довежда до невъзможност да бъде
извършена преценка на относимите обстоятелства и факти.
Допуснатите нарушения са съществени, неотстраними са на този етап от
производството и обосновават извод за незаконосъобразност от процесуална страна на
обжалвания административен акт, поради което съдът намира обжалваното наказателно
постановление за незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото искането на процесуалният представител на
жалбоподателят за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено до размер
от 370.00 лева а в останалата част до претендирания размер от 600.00 лв. оставено без
уважение като неоснователно. В случая е приложима разпоредбата на чл.18, ал.2 във вр. с
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, следва да се определи размерът на
сторените разноски за възнаграждение за един адвокат. В конкретния казус санкцията,
наложена с НП, е в размер на 2000.00 лв. и изчислен по приложимата разпоредба на чл.18,
ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, претендираното в случая адвокатското възнаграждение от
600.00 лева се явява неоснователно. С оглед на гореизложеното на основание чл.63, ал.3 от
ЗАНН /ДВ бр. 94/ 29.11.2019 г. / РД АА гр. Плевен следва да заплати на Х. М. М., ЕГН
********** от с. Горско Сливово, сумата от 370.00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред Районен съд Ловеч.
Същото е определено в съответствие с обхвата на защитата, фактическата и правна
сложност на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 35-0000457/24.07.2020 година на
Пенчо Василев Камарашев – Директор на РД „АА” гр. Плевен, определен от Министъра на
7
МТТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47,
ал.2 от ЗАНН, с което е наложена на Х. М. М., ЕГН ********** от с. Горско Сливово, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП - глоба в размер на 2000,00 лева, за
нарушение на чл.18, т.5 от Наредба Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РД „АА“ гр. Плевен да заплати на жалбоподателят Х. М. М., ЕГН
********** от с. Горско Сливово, сумата от 370,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред Районен съд Ловеч.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателят Х. М. М., ЕГН ********** от с.
Горско Сливово за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство пред Районен съд Ловеч за разликата над 370.00 лв. до 600.00 лева, като
неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки Административен съд по
реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8