№ 3137
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110157331 по описа за 2021 година
Предмет на делото е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1, вр. с
чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищецът ЛЮБК. ХР. В. твърди, че на 15.06.2015 г. срещу нея в полза на
ответника [фирма] бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 23929/ 2015 г., по описа
на Софийски районен съд, 65 състав, за сумите 4628,23 лева – стойност на топлинна
енергия, ведно със законната лихва от 04.05.2015 г. до окончателното й изплащане,
744,23 лева – мораторна лихва и 525,49 лева – съдебни разноски, въз основа на влязла
в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. За принудителното събиране на сумите
било образувано изпълнително дело № ***************, по описа на ЧСИ С.Я..
Според твърденията на ищеца вземанията по изпълнителния лист са погасени по
давност най-късно на 15.07.2021 г. с изтичане на специалния тригодишен давностен
срок по чл. 111, б. „в” ЗЗД. Сочи, че давността е започнала да тече от момента на
издаване на изпълнителния лист – 15.06.2015 г. или на евентуално на 15.05.2018 г. –
момента на образуване на изпълнителното дело. Последното следвало да бъде
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 15.07.2020 г., тъй като не били
извършени изпълнителни действия в продължение на две години. Ищецът поддържа,
че извършени след това изпълнителни действия са ирелевантни, доколкото са
предприети след настъпилата перемпция. С оглед на тези съображения ЛЮБК. ХР. В.
моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че не
дължи на [фирма] сумата 4628,23 лева – главница, за която е издаден изпълнителен
лист от 15.06.2015 г. по ч.гр.д. № 23929/ 2015 г., по описа на Софийски районен съд, 65
състав.
Ответникът [фирма] оспорва предявения иск. Излага съображения, че
приложима към процесното вземане е петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
доколкото същото е обективирано във влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. Оспорва вземането да е погасено по давност. Твърди, че давностният срок е
прекъснат с подаването на молбата за образуване на изпълнително дело, с която са
предоставени на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, както и че по
делото са предприети редица изпълнителни действия, прекъсващи давността.
1
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства по делото и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението,
като в ал. 2 е предвидено, че искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Тоест посочените норми уреждат защита на длъжника,
след като кредиторът е предприел действия въз основа на изпълнително основание (а
дори и да не е предприел такива, но разполага с потенциалната възможност за това),
като тази защита може да се основава само на обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По аналогия нормите следва да бъдат приложени и към
влезлите в сила заповеди за изпълнение, издавани по реда на гл. 37 ГПК („Заповедно
производство), тъй като ГПК от 2008 г. предвижда, че същите влизат в сила (чл. 416
ГПК) и се ползват със стабилитет, за разлика от несъдебните изпълнителни основания
по чл. 237 ГПК (отм.). В този смисъл е Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч.т.д. №
886/ 2010 г. на ВКС, I ТО, в което е прието, че нормите на чл. 439 ГПК следва да бъдат
прилагани и при влязла в сила заповед за изпълнение, когато заповедното производство
е приключило, независимо че съдебно дирене не е проведено. След като заповедта за
изпълнение е издадена и длъжникът не е подал възражение срещу нея в преклузивния
срок по чл. 414, ал. 2 ГПК или е оттеглил възражението си, влиза в сила на основание
чл. 416 ГПК и длъжникът не може да навежда доводи чрез иск, че не дължи вземанията
на основания, настъпили преди влизането й в сила, с изключение на хипотезите,
регламентирани в чл. 424 ГПК. Той има възможност да предяви иск за недължимост на
вземанията, като релевира фактически основания, настъпили след влизането в сила на
заповедта за изпълнение чрез иска по чл. 439 ГПК.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на изразходваната
топлинна енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в
общите условия на ответното дружество, като не е необходимо плащанията да са
еднакви по размер (Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на
ОСГК на ВКС). Следователно същите се погасяват по давност с изтичането на
специалния тригодишен срок, предвиден в чл. 111, б. „в“, пр. последно ЗЗД. Доколкото
процесното вземане не е било установено със съдебно решение, а е предмет на
изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, не е приложима нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Последната предвижда
изрично, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност
е всякога пет години. Нормите, регламентиращи давността, са императивни и не могат
да бъдат тълкувани разширително. В рамките на заповедното производство не се
провежда съдебно дирене, при което страните имат възможност да навеждат твърдения
и възражения и да ангажират доказателства, въз основа на които съдът постановява
решението си. Влязлата в сила заповед за изпълнение поради обстоятелството, че
длъжникът не е подал възражение (или когато оспорва вземането, но е депозирал
възражението след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК), не може да бъде
приравнена на влязло в сила съдебно решение (макар да имат сходства в някои
отношения), за да се приеме, че към вземанията, които обективира, намира приложение
императивното правило на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Следва да се посочи, че в рамките на
исковото производство съдът преценява основателността на предявения иск въз основа
на събраните по делото доказателства, дори ответникът да не е направил каквито и да е
възражения срещу исковата претенция, като е възможно последната да бъде
отхвърлена ако се установи, че ищецът не е титуляр на претендираното от него право.
2
В заповедното производство съдът не извършва преценка на основателността на
твърденията на заявителя, а издава заповедта за изпълнение само въз основа на тях.
Смисълът на заповедното производство е да се провери дали твърдяното субективно
право е спорно и ако се установи, че то е безспорно вследствие бездействието на
длъжника (неподаване на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК), заявеното вземане
става ликвидно и годно за принудително изюпълнение. Влязлата в сила заповед за
изпълнение е изпълнително основание и има за последица преклудиране на
възраженията на длъжника, свързани със съществуване вземането на кредитора. В този
смисъл освен изпълнителна сила, заповедта за изпълнение се ползва и със стабилитет и
спор между същите страни на същото основание е недопустим. Изброените правни
последици приравняват силата на влязлата в сила заповед за изпълнение на силата на
пресъдено нещо, с изключение на правозасилващото действие на силата на пресъдено
нещо. Поради изложените по-горе особености на заповедното спрямо исковото
производство обаче не може да бъде прието, че влязлата в сила заповед за изпълнение
следва да се приравни на влязло в сила решение, за да бъде приложена нормата на чл.
117, ал. 2 ГПК по отношение на обективираното в нея вземане. На настоящия състав е
известна съдебна практика в обратната насока, която не споделя, поради горните
съображения.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява датата на
влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23929/ 2015 г.,
по описа на Софийски районен съд, 65 състав. Тъй като изпълнителният лист, издаден
на основание чл. 416 ГПК, е от 15.06.2015 г., следва да се приеме, че заповедта е влязла
в сила най-късно на 15.06.2015 г.
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давностният срок се прекъсва с предприемане на
действие за принудително изпълнение. В случая към настоящото дело е приложен
препис от изпълнително дело № ***************, по описа на ЧСИ С.Я., от който се
установява, че изпълнителното производство е образувано въз основа на молба на
„Топлофикация София” ЕАД до ЧСИ С.Я. срещу ЛЮБК. ХР. В., подадена на
15.05.2018 г., с която е поискано предприеме на действия по събиране на вземанията
по изпълнителния лист от 15.06.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 23929/ 2015 г., по описа
на Софийски районен съд, 65 състав, като на основание чл. 18 ЗЧСИ на органа по
изпълнение е възложено проучване на имущественото състояние на длъжника,
извършване на справки, набавяне на документи, както и определяне начина на
изпълнението. С оглед на тази молба и доколкото е възложено на съдебния изпълнител
да определя изпълнителния способ, който да бъде предприет, съдът намира, че
давностният срок за процесното вземане е прекъснат с подаването й – на 15.05.2018 г.,
макар да не е посочен конкретен изпълнителен способ от страна на взискателя.
Последният има възможности да посочва изпълнителните действия, които иска да бъде
предприети от съдебния изпълнител, или да му възложи правомощието последният да
ги определя по своя преценка, като в случая е използвана втората възможност. Поради
това не може да се приеме за основателно твърдението на ищеца, че молбата на
[фирма] за образуване на изпълнителния процес е нередовна и не е породила правни
последици, включително прекъсване на давностния срок. Видно от постановление от
22.05.2018 г. на ЧСИ С.Я. образуването въз основа на молбата на ответното дружество
изпълнително дело № *************** е присъединено към изпълнително дело №
**************, по негов опис. Препис от последното е приложен по настоящото
дело. От него се установява, че е образувано по молба на [фирма] за принудително
събиране на вземания срещу ЛЮБК. ХР. В., за които е издаден изпълнителен лист от
08.04.2016 г. по ч.гр.д. № 10004/ 2016 г., по описа на Софийски районен съд, 33 състав.
В кориците му е приложено съобщение до длъжника ЛЮБК. ХР. В., с което е
уведомена за образуваното изпълнително дело № ***************, както и че същото
3
е присъединено към изпълнително дело № **************, получено лично от нея на
01.07.2018 г. От съдържанието на изпълнително дело № ************** се установява,
че на 30.05.2018 г. съдебният изпълнител е изпратил до [фирма] и [фирма] запорни
съобщения за налагане на запор на вземанията на ЛЮБК. ХР. В. по й банковите
сметки, открити в тези банки, с което давностният срок е прекъснат отново на
основание чл. 116, б. ‚в“ ЗЗД. Въпреки че реално не са постъпили суми от наложените
запори, изпращането на запорно съобщение представлява изпълнително действие и
прекъсва погасителния давностен срок (т. 5 от Тълкувателно решение № 3/ 2015 г. на
ОСГТК на ВКС).
Видно от преписа от изпълнително дело № ************** със запорно
съобщение от 29.08.2016 г. съдебният изпълнител е наложил запор на трудовото
възнаграждение на ищцата, получавано от „Гробищни паркове“, като въз основа на
него последното е превеждало ежемесечно сумата 30 лева до 28.01.2022 г.
включително. С постъпването на всяло отделно плащане от третото лице давностният
срок е бил прекъсван. Това е така, тъй като постъпването на сумите от наложения
запор е следствие от проявена активност от страна на взискателя (независимо дали
лично или чрез направеното възлагане по чл. 18 ЗЧСИ) и не е необходимо
извършването на други изпълнителни действия, след като вземанията се
удовлетворяват в рамките на този изпълнителен способ. В този смисъл са
съображенията към т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/ 2013 г.
на ОСГТК на ВКС, където е прието, че давността се прекъсва с предприемането на
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, включително
плащания от трети задължени лица. Доколкото изпълнително дело № ***************
е присъединено към изпълнително дело № ************** следва се приеме, че всяко
от постъпилите от „Гробищни паркове“ плащания въз основа на наложения запор на
трудовото възнаграждение, получавано от ЛЮБК. ХР. В., е прекъсвало многократно
давностния срок, както за вземанията по изпълнителен лист от 08.04.2016 г. по ч.гр.д.
№ 10004/ 2016 г., по описа на Софийски районен съд, 33 състав, така и за вземанията
по процесния изпълнителен лист от 15.06.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 23929/ 2015 г.,
по описа на Софийски районен съд, 65 състав. Тоест към момента на подаване на
исковата молба, въз основа на която е образувано производството по настоящото дело
– 05.10.2021 г. и към момента на приключване на устните състезания давностният срок
за вземането в размер на 4628,23 лева – стойност на топлинна енергия по изпълнителен
лист от 15.06.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 23929/ 2015 г., по описа на Софийски
районен съд, 65 състав, не е изтекъл.
Освен това за пълнота следва да се посочи, че по двете изпълнителни дела са
депозирани молби от [фирма] на 22.10.2019 г. и на 17.11.2021 г., с които дружеството е
поискало да бъде насрочен опис на движимите вещи на длъжника, като по този начин е
прекъснало давността за процесното вземане, макар съдебният изпълнител да не е
предприел по-нататъшни действия за реализиране на поискания изпълнителен способ.
Предвид изложеното съдът приема, че предявеният от ЛЮБК. ХР. В. иск по чл.
124, ал. 1, вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сторените от него съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 120 лева.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК от
ЛЮБК. ХР. В., ЕГН **********, с адрес: [адрес], срещу [фирма], ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: [адрес], за сумата 4628,23 лева – стойност на
топлинна енергия, за която е издаден изпълнителен лист от 15.06.2015 г. по ч.гр.д. №
23929/ 2015 г., по описа на Софийски районен съд, 65 състав, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № ***************, по описа на ЧСИ С.Я.,
присъединено към изпълнително дело № **************, по описа на ЧСИ С.Я..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЛЮБК. ХР. В. , ЕГН **********, с
адрес: [адрес], да заплати на [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: [адрес], сумата 120 лева – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5