№ 4086
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110168790 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. Г. А., с която срещу "******“
АД са предявени обективно съединени в условията на евентуалност искове по чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, ев. чл. 19 ЗПК за
прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ******/******
г., а в условията на евентуалност, на клаузата на чл. 29 от договора като нищожна
на осн. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, ев. на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал.
4 ЗЗД, вр. чл. 33 ЗПК, ев. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като чрез същата се нарушавала
императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ев. по чл. 26, ал. 1, пр. 3, вр. ал. 4 ЗЗД,
тъй като противоречала на добрите нрави.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по
силата на който ответникът му е предоставил сумата 400 лева, като в договора е
бил посочен размер на ГПЛ 36 % и ГПР 42,58 %. Уговорено е било заемът да се
върне в тридесетдневен срок, а потребителят да дължи възнаградителна лихва от
12 лева. С чл. 19 от договора е било установено задължение за кредитополучателя
да представи обезпечение по кредита, като при неизпълнение на същото съгласно
клаузата на чл. 29 е предвидена дължимостта на неустойка в размер на 0,9 % от
стойността на усвоения кредит на ден, като му е била начислена неустойка в
размер на 108 лева, а общата сума, която е следвало да върне била в размер на 520
лева. Поддържа, че е погасил всички суми по процесния договор. Развива
съображения за нищожността на същия, ев. на клаузата, предвиждаща заплащане
на неустойка, като счита, че е неравноправна, освен това е нищожна като
противоречаща на императивните норми на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК и др.
Изложени са доводи, че противоречи на добрите нрави, тъй като неустойката не
отговаря на нито една от присъщите й функции. В обобщение на подробните
1
доводи в исковата молба ищецът заявява искане съдът да прогласи договора за
нищожен, а в условията на евентуалност - процесната клауза за неустойка.
Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва
предявените искове. Не отрича сключването на договора и че по силата на същия е
предоставил на ищеца сумата от 400 лева. Отрича при сключването на договора и
със същия да са нарушени императивни норми на закона. Сочи, че макар неустойка
ДА НЕ Е НАЧИСЛЯВАНА и СЪБИРАНА от дружеството, клаузата, с която е
уговорена е валидна и отговаря на всички изисквания на действащото
законодателство. Обръща внимание, че неустойката е дължима само за периода,
през който потребителят не е предоставил обезпечение. Излага подробни
съображения относно същността, функциите и размера на неустойката, като счита,
че с оглед обезщетителния характер на вземането, същата по дефиниция не се
включва в ГПР. Оспорва клаузата да има неравноправен характер, като счита, че
кредитополучателят е можел да прецени икономическите последици от
сключването на договора, в т.ч. и тези относно дължимата неустойка. Излага
подробни доводи в подкрепа на становището си, че оспорената клауза не
противоречи на закона и добрите нрави. Моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски за производството.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване
становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че помежду им е бил сключен процесният договор за
потребителски кредит под формата на кредитна линия, по който ответникът е
предоставил в заем на ищеца сумата 400 лева, която последният се е задължил да
му върне.
По делото е представен екземпляр от процесния договор за кредит №
******/****** г. Съгласно клаузата на чл. 19 се предвижда, че ако страните са
договорили предоставянето на обезпечение (поръчител или банкова гаранция),
както е в случая, кредитополучателят следва да осигури същото в тридневен срок
от сключването, а обезпечението следва да бъде одобрено от кредитора.
Съгласно чл. 29, в случай на неизпълнение на задължението по чл. 19,
кредитоплучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността
на усвоената сума за всеки ден, през който не е представено обезпечение,
Потребителят се е съгласил да заплаща неустойката заедно с погасителните си
вноски. Неустойка се дължи само за периода, през който не е осигурено
обезпечение.
Представен по делото е погасителен план, от съдържанието на който се
установява, че сумата по кредита е дължима на една погасителна вноска с падеж
04.05.2023 г. при дължима лихва в размер на 12 лева и неустойка в размер на 108
лева.
Съгласно посоченото в договора ГЛП е в размер на 36 %, а ГПР – 42,58 %. Не
е спорно, че така посоченият размер на ГПР не включва неустойката за
неосигуряване на обезпечение. В случай че същата бъде прибавена като разход по
кредита, то тогава ГПР би възлизал на 2333 %, съгласно общодостъпен калкулатор
в интернет пространството (Бързи кредити - калкулатор | Calculator.BG).
2
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че
договорът, сключен с ответника, ев. процесната клауза са нищожни на заявените с
исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на
закона, в т.ч. и като неравноправна, евентуално поради накърняване на добрите
нрави, т.е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в
гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за
предотвратяване на несправедливото обогатяване.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че
при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП,
както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и
коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени
икономическите последици от сключването на договора.
Тук е мястото да се обърне внимание, че съдът е сезиран с нарочен иск, с
който ищецът е поискал да се прогласи за нищожна само конкретна клауза от
процесния договор. С оглед направеното уточнение и разрешението, дадено с ТР
по тълк.д. № 1/2020 г., ВКС, ОСГТК, съдът приема, че в настоящото производство
следва да разгледа само основанията на предявения иск за частична нищожност и
НЕ ДЪЛЖИ произнасяне ПО ВСИЧКИ ДОВОДИ НА ИЩЕЦА, че целият договор
за кредит бил нищожен, доколкото съгласно възприетото с това тълкувателно
решение принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при
предявяване на иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на
правна сделка или на отделни клаузи от нея, а доколкото възражението е защитно
средство, то и същото не е на разположение на ищеца, предявил иск за частична
нищожност на договора. Пак в мотивите на същото тълкувателно решение е
прието, че когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по
посочения в исковата молба порок на сделката, респ. на клаузата, т.е. следва да се
разгледат само основанията на конкретно предявения иск и наведените доводи за
нищожност на клаузата, а не и на целия договор, доколкото не е предявен иск за
прогласяване на нищожност на договора.
Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда
дължимостта на неустойка в полза на кредитора и съпоставянето на всяка с
естеството на сключения договор за заем, налага извод, че така наложената от
кредитора неустойка представлява скрито възнаграждение за него. Въведените
изисквания за вида обезпечение, което следва да се предостави по избор на
заемателя: физическо лице - поръчител, отговарящо на изключително завишени
изисквания към финансовия и кредитния им статус или банкова гаранция в размер
на цялото задължение на заемателя по договора и срока за представянето му-
тридневен, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението на
това задължение до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Изискванията, които
посочената клауза въвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него.
Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще
разполага с възможност да осигури банкова гаранция на цялото задължение по
договора, или физическо лице - поръчител, отговарящ на всички поставени
изисквания към него, при положение, че кандидатства за отпускане на кредит в
размер на сумата 400 лева с кратък срок на погасяване. С други думи, поставяйки
изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то
3
кредиторът цели да се обогати, въвеждайки основание за договорна отговорност на
потребителя, който да дължи неустойка в значителен размер с оглед размера на
главницата по съответния договор, като още към момента на сключване на
договора съдът приема, че за кредитора е било ясно, че задължението на
потребителя няма да бъде изпълнено, съответно ще са налице предпоставките за
дължимост на тази сума
Следва да се акцентира на задължението на кредитора преди сключването на
договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши
справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно
платежоспособен, да откаже предоставянето на заемните средства. На практика се
получава така, че с тези клаузи кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на
задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез
сключването на договора, като с последното се освобождава от своето
преддоговорно задължение. Последното обаче води до значително нарастване на
цената на кредита и възлага на потребителя финансова тежест, което е в
противоречие както със закона - чл. 16 ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя"
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В тази връзка, уговорената
неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по
договора.
Начинът на уговаряне на дължимостта на неустойката сочи, че целта е да се
създаде за потребителя задължение за допълнително плащане в полза на
кредитора, което де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита -
допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните
вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на кредитодателя.
Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита
и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката не е
включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този
договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно
не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че вземането за
неустойка бъде включено, то несъмнено процентът на разходите надхвърля
допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.
Следва да се даде отговор на въпроса дали това обуславя нищожност на
целия договор за кредит, доколкото същият не съдържа посочване на реалния ГПР
(с включена неустойка).
Както се посочи и по-напред, след като неустойката не е включена като
разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не
съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не нарушава
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че това вземане бъде включено, то
4
процентът на разходите ще надхвърли допустимия съгласно императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно с процесния договор за
кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвид че в
договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния
продукт. Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на
договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е
посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му
елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може
да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В аналогичен смисъл
е и решение по дело C‑714/22 от 21.03.2024 г. на СЕС, относимо към изискването за
реално посочване на ГПР в договор за кредит, сключен с потребител.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е
уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което и предявеният
иск е основателен на главното заявено от ищеца основание, а именно нищожност
поради противоречие с императивни норми на ЗПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се следват на ищеца на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. Сторените разноски са в размер на сумата 1950 лева – заплатени
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от А. Г. А., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ****** срещу "******“ АД, ЕИК ******, със съдебен адрес: ****** иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК
НИЩОЖНОСТТА на договор за потребителски кредит под формата на кредитна
линия № ******/****** г., сключен между страните, поради противоречието му
със закона.
ОСЪЖДА „******“ АД, ЕИК ******, със съдебен адрес: ****** да заплати
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на А. Г. А., ЕГН **********, със съдебен адрес:
******, сумата 1950 лева, представляваща разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5