Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Плевен, 11.04.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V граждански състав, в публично съдебно заседание на 12.03.2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при
секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова гр.дело №9137 по описа за 2017г., и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл.45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД.
Ищцата А.Л.Б. *** предявила срещу Община
Плевен иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 7 000.00 лв. Ищцата твърди, че на 14.07.2017 г. около 16:20 ч.
пътувала като пасажер в автомобила на неин познат, заедно с нейната майка по
улицата, минаваща зад бл. ***. По нейно искане водачът спрял автомобила пред
магазин „к“, с уговорка да обърне автомобила и да я изчака пред магазина докато
напазарува, тъй като имали планове след това да пътуват към центъра на град
Плевен. След приключване на пазаруването, пресякла пътното платно и се
отправила към чакащия автомобил. В момента, в който се опитала да отвори
предната дясна врата, за да се качи в автомобила, почувствала, че крака ѝ
хлътнал в дупка на платното, която тя възприела, че е с дълбочина около 20 см.
и се намирала до тротоара, като не можела да бъде забелязана, предвид спрения
автомобил. Изпитала много силна и остра болка в крака, поради което залитнала и
се подпряла на автомобила, като в този момент чула как костта ѝ
изпращяла. Водачът и майка ѝ веднага излезли от автомобила, настанили я
на предната дясна седалка и я откарали в ЦСМП, но тъй като там имало над 20
пациенти, а болката в крака и била нетърпима се наложило да бъде закарана в
ДКЦ-2 – Плевен, където снимали крака ѝ. Установила се полифрагментна
фрактура на диафизата на пета метатарзална кост – средна – дистална трета с
дислокация на фрагментите, заедно с тежък хематом и оток. Твърди, че е била
приета във ВМА-МБАЛ – Плевен – Отделение по ортопедия и травматология, където
претърпяла оперативна интервенция с последваща кръвна репозиция и метална
остеосинтеза с две К-игли и два серклажа. Крайникът ѝ бил имобилизиран с
гипсов ботуш, като след свалянето на ботуша движението ѝ било
изключително затруднено и болезнено – единствено в жилището, и то с помощни
средства и придружител. Твърди, че изключително болезнени били също
провежданите рехабилитационни процедури за раздвижване на крайника. На
25.09.2017 г. била приета и ѝ била извършена втора операция при пълна
анестезия за изваждане на двете Киршнерови игли, но двата серклажа останали, и
за изваждането им предстояла трета операция. Твърди, че след втората оперативна
интервенция отново продължила да се движи с патерици, последвали два нови курса
физиотерапия, придружени с нови болки, оток и болезненост на ставите при
придвижване. Твърди, че в резултат на травмата, оперативните интервенции,
имобилизацията и рехабилитациите, изживяла и продължавала да търпи силни болки,
страдания, ограничения за период от повече от пет месеца, а ѝ предстои и
нова операция, която ще е свързана с нови страдания, болки и ограничения.
Твърди, че за дълъг период от време е била обездвижена и в невъзможност да се
самообслужва и да върши обичайната си работа. Често имала силно главоболие, не
била в състояние да спи, да води нормалния си живот. Изпитвала чувство на
безнадеждност и нежелание да прави каквото и да било. Здравословното ѝ
състояние не позволявало, както и понастоящем не позволява, да кандидатства за
работа и да реализира доходи. Твърди, че и в момента трудно стъпва на
оперирания крайник. Не се чувства стабилна при ходене, не може да преодолява
дори средни разстояния или да стои продължително време на крака, поради
болките. Описаните негативни изживявания, болки, страдания, стрес и
ограничения, претърпени вследствие на хлътването на крака ѝ в описаната
дупка в настилката на общинския път, оценява като неимуществени вреди на
стойност 7000.00 лв. Твърди, че Община-Плевен не е изпълнила задължението си за
поддържане на пътищата, а именно тя е лицето, което стопанисва пътя и отговаря
на основание чл.49 от ЗЗД за бездействието на лицата, на които е възложила
дейността по поддържане на пътя, и на основание чл.50 от ЗЗД - като собственик
на вещта. Претендира заплащане на 7 000.00 лв. за неимуществените вреди,
ведно със законната сума върху сумата считано от 14.07.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски.
Ответникът – Община Плевен,
оспорва иска като неоснователен, недоказан и необоснован. Счита, че по
доказателствата по делото се установява единствено наличието на претърпяно от
ищцата травматично увреждане на здравето, което като резултат не оспорва. Счита
обаче, че за реализирането на отговорността по чл. 49 от ЗЗД следва да се
установи и причинно-следствената връзка между противоправно действие или
бездействие на лицето, на което е възложена работа и установените вреди.
Оспорва наличието на такава връзка. Твърди, че липсват доказателства, че ищцата
действително е претърпяла травматичното увреждане в описаната в исковата молба
дупка. Счита, че местоположението на дупката не е уточнено и няма доказателство
за нейното наличие. Непосочването на точното място поставя ответника в
невъзможност за изследване на обстоятелствата и фактите около инцидента.
Заявява, че при него не е постъпвал сигнал за съответния случай и не е налице
възможност да се вземат мерки и да се организира проверка на установяване на
случая. Понастоящем липсва възможност за такава проверка, тъй като искът е
подаден пет месеца след инцидента. Счита, че доказателствата не сочат кога и
къде е настъпила фрактурата, кое медицинско заведение я е констатирало, а е
ясно само постъпването на ищцата за оперативната интервенция. Счита, че
посочения от ищцата час на настъпване на травмата е в светлата част на
денонощието и е нямало никаква пречка, ако изобщо е съществувала описаната
дупка, тя да бъде видяна и ищцата да избегне хлътването в нея. Счита, че
спрелият автомобил не е пречил на добрата преценка на ищцата да забележи
дупката и е налице съпричиняване на вредите. Счита, че обезщетение в размер на
7000.00лв. е прекомерно завишено, не отговаря на реално причинените вреди и е
налице съпричиняване. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Съобразно
показанията на разпитаните по делото свидетели П. и Д.- майка на ищцата, на
14.07.2017г. следобяд, ищцата и двамата свидетели били заедно в ж.к. Сторгозия
и планирали да пътуват с автомобила на св. П. ***. Ищцата А.Б. се возила на
предната седалка. Св.П. твърди, че управлявал автомобила по улицата, минаваща
зад бл. ***. По искане на ищцата, свидетелят спрял автомобила пред магазин „к”,
с уговорка да обърне и да я изчака докато напазарува, за да продължат своето
пътуване към центъра на град Плевен. След като приключила с пазаруването,
ищцата пресякла пътното платно и се отправила към чакащия автомобил. В момента,
в който се опитала да отвори предната дясна врата, за да се качи, кракът
ѝ хлътнал в дупка на платното, а тя се ударила в автомобила, като и
двамата свидетели чули удари върху колата. Свидетелят В.П. потвърждава, че е
чул удари и викове, че слезли двамата с майката на ищцата и едва тогава видели дупката на пътното платно.
Сочи, че е била с 50 см. диаметър и 20 см. дълбочина, неравна, елипсовидна, със
стъпаловидни стени от едната страна и се била образувала от нарушена настилка.
Твърди, че не е имало разстояние между края на дупката и тротоара, част от
дупката въобще не се е виждала, че той е бил спрял до тази дупка, без да я види
и част от нея се падала под колата. Твърди, че не е имало начин ищцата да се
качи в колата без да стъпи в дупката и единственият начин да я избегне, е бил
да знае, че там има дупка. Св. Д., намираща се в автомобила по същото време,
потвърди начина, по който другият свидетел е описал приближаването на ищцата до
колата, посочи, че когато ищцата посегнала да отвори предната врата, свидетелката
видяла, че тя залитнала два пъти, хванала се за колата и изпищяла. Посочи, че
когато са слезли от колата заедно със св. П., за да помогнат на ищцата, са
видели дупката, която е била като издълбана надолу, дълбока около една педя, и
широка около 50 см., колкото било и разстоянието от колата до тротоара. Заявява,
че не е имало възможност ищцата да се качи в колата, без да стъпи в дупката, че
после тя се оплакала, че крака много я боли и че той почнал да посинява. Св. П.
и ищцата оставили св. Д.в града на път за Бърза помощ.
Св. П. посочва, че като
пристигнали в Бърза помощ имало над 20 пациенти, а болката на ищцата била
нетърпима, кракът ѝ станал синьо-зелен
и тя не можела да стои права. Една сестра ги посъветвала да отидат да снимат
крака на друго място и свидетелят закарал ищцата в ДКЦ-2 – Плевен, където е
направена снимка на крака и се установило, че трябва да се оперира. От направената
снимка се установила полифрагментна фрактура на диафизата на пета метатарзална
кост – средна – дистална трета с дислокация на фрагментите, заедно с тежък
хематом и оток, констатирана от св. Б.Ю., ортопедът, оперирал впоследствие
фрактурата. Ищцата е била приета във ВМА - МБАЛ - Плевен – Отделение по
ортопедия и травматология на 17.07.2017 г., където претърпяла оперативна
интервенция с последваща кръвна репозиция и метална остеосинтеза с две К-игли и
два серклажа. Крайникът ѝ бил имобилизиран с гипсов ботуш. Видно от
приетите по делото 2 бр. епикризи от ВМА - МБАЛ гр. Плевен, първата операция е
била на 18.07.2017г., а последващата – за изваждане на двете К-игли – на
26.09.2017г. Първоначалната операция не била извършена в деня на счупването, а била
отложена с няколко дни, т.к., както посочиха и тримата свидетели, ищцата била в
цикъл и това е пречело за поставянето на упойка, но св. Ю. посочи, че
отлагането не е повлияло на самата операция и резултатите от нея. Св.П. потвърждава,
че не е имало начин ищцата да бъде оперирана веднага и я е закарал до вкъщи,
като тя е изпитвала болки, трудно се е движела и е стъпвала на пета. След
свалянето на ботуша движението на ищцата е било изключително затруднено и
болезнено – единствено в жилището и с помощни средства и придружител, видно от
показанията на свидетелите П. и Д.. Ищцата е ходила на физиотерапия, но не е
могла сама да се придвижва до ДКЦ, в което са се провеждали процедурите и е
била винаги придружавана от майка си, като св. К. Д.заявява, че са пътували с
такси, защото не било възможно придвижването им да се осъществява по друг начин
предвид патериците, които е използвала дъщеря ѝ. Втората операция била
извършена след два месеца, отново при пълна анестезия и при нея били извадени
на двете Киршнерови игли, като процедурата била същата като при първоначалната
операция – подготовка, изследвания, разрез, оперативна травма, лекарства –
антибиотици и обезболяващи, превръзки, сваляне на конци, имобилизация и
рехабилитация, както сочи св. Ю.. След тази втора интервенция ищцата продължила
да се движи с патерици и да ходи на физиотерапия, която, видно от показанията
на св. П., е била съпроводена с болки в ставите. Свидетелят П. твърди още, че
ищцата не е излизала извън дома си, освен за да посещава курсовете по
физиотерапията, до Нова година, тъй като ѝ е било трудно да стъпва на
крака си, усещала как я боцка метала от поставените серклажи и не е можела да
стои права повече от половин час.
От показанията на св. Б.Ю. е
видно, че лечението на ищцата все още не е приключило напълно – тя е претърпяла
две оперативни интервенции, като и предстои трета такава за премахване на
останалите импланти. Свидетелят твърди, че серклажите са оставени в крака
ѝ, тъй като походката не е била достатъчно стабилна и към момента не е
налице рентгенологично доказване, че костта е зарастнала напълно. Сочи, че по принцип
пълното зарастване на костта отнема между 10 и 12 месеца, че след свалянето на
гипса се е разрешавало само частично натоварване /придвижване с помощни
средства/ и рехабилитация. Свидетелят посочи, че счупването на ищцата може да
се предизвика и от директен удар, но при това положение трябва да е налице
нараняване на кожата, каквото при нея не е установено, поради което твърди, че
счупването е от индиректна травма. Твърди, че методът на лечение, който той е
приложил, е стандартно, по избор на ищцата, тъй като се покрива от здравната
каса. При него периодът на възстановяване е малко по-дълъг и натоварването на
крайника е в по-късен етап, като след операцията той се имобилизира с гипс и
придвижването е с патерици. Посочи, че има и друг, модерен метод, който обаче
не се заплаща от здравната каса
За състоянието на ищцата след
всяка от операциите показания са дали свидетелите П. и Д.. Св. П. е посещавал
ищцата в дома ѝ след първата операция, сочи, че тя е изпитвала болки, не
е можела да се обслужва сама, както и да стъпва на крака си. Сочи, че не е
излизала от къщи, месец и десетина дни е била с гипс и той е пазарувал по тази
причина и е помагал в домакинството. След втората операция я е посетил отново в
дома ѝ и тя му е казвала, че болките са същите, при опитите си да стъпи
на пета е усещала как я боцка метала от поставените импланти. Едва около месец
след това е започнала да стъпва на крака си с патериците. Споделяла е на св. П.,
че физиотерапията ѝ е била съпътствана с болки в ставите. Не е можела да
стъпва на външната част на крака си, тъй като там се намира метала и не е
можела да ходи на работа. До Нова година не е напускала дома си, освен за
физиотерапия. Св. К. К.Д.– майката на ищцата, с която живеят в едно жилище, сочи,
че при отлагането на операцията с няколко дни ищцата е била със силни болки, не
е могла да спи по цяла нощ, охкала и пъшкала, пиела обезболяващи. Свидетелката
се е грижела за нея, правела ѝ е компреси. След операцията дъщеря ѝ
е била с гипс до коляното, изпитвала е силни болки и не е можела да стъпва на
крака си, нито да се самообслужва. Сочи, че тя и е помагала за всичко – ставала
е нощем да ѝ подава патериците, за да може да отиде до тоалетна. Ищцата
не е можела да стъпва до втората операция. След нея е била ядосана, т.к. се
оказало, че се налага да се направи и трета операция за изваждане на железата.
Споделяла е на свидетелката, че я боли крака и не е можела да стъпва на него.
Към настоящият момент ищцата стъпва само леко на оперирания крак. Сочи, че св. П.
е идвал в дома им да посещава дъщеря ѝ и да помага с пазаруването, тъй
като самата тя има проблеми с краката. Твърди, че дъщеря и не е излизала от
дома си, освен за да ходи на физиотерапия, имала е желание да излиза, но
предвид патериците и болките в крака, не го е правила. Това, както и болките, и
е създавало допълнителен дискомфорт и тя е била видимо изнервена. Св. Д.сочи,
че в периода след счупването, след всяка от двете операции, ищцата е получила на
два пъти предложения от Германия за работа на поточна линия в шоколадова
фабрика, но тъй като естеството на работота изисквало работникът да стои
изправен, дъщеря ѝ отказал, което я е изнервило още повече. При
възстановяването, майката на ищцата свидетелства, че малко преди Нова година
дъщеря ѝ е започнала да стъпва на вътрешната страна на крака си и да се
движи без патерици, като все още имала постоянни болки, но по-слаби в сравнение
с началото. Ищцата се е оплаквала и от болки в кръста от залежаването и не е
можела да се обръща настрани.
Заключението на изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло, сочи че при
констатиране на травмата се установило многофрагментно счупване с размествания
на фрагментите на пета ходилна кост на лявото ходило, като увреждането е травматично
и може да се получи по начин и време, както се съобщава – ненадейно пропадане
на левия крак в дупка с последвало падане. Подобно счупване налага оперативно
лечение, каквото и е приложено. В рамките на 4 месеца след инцидента ищцата е
преминала през две оперативни лечения и е била обект на физиолечение. Сочи още,
че пострадалата по време на инцидента, двете операции и последвалото
физиолечение е търпяла различни по интензитет, но изразени болки и страдания,
най-вече през първите 2-3 месеца, с последващо затихване, но не и изчезване.
Болки в областта на счупването ще има в бъдеще и при рязка промяна на времето и
атмосферното налягане. Вещото лице излага в заключението си, че болките са не
само в областта на счупването, а и на съседните предна и задна стави, тъй като
при обездвижването на крака и тяхното пазене, при раздвижването им се усеща
изразена болка при движение и физиолечение. В съдебното заседание вещото лице допълва,
че е счупена една от нежните костици, чието счупване налага оперативно лечение и
намеса. Механизмът на настъпване на травмата, описан от свидетелите е приемлив
и възможен, не е представена друга вероятност, при която би могло да се стигне
да такова счупване. Твърди, че периодът, през който ищцата изпитва болки и
страдания е минимум шест месеца, но е солидарен с показанията на св. Ю., за пълно
зарастване на костта в период между 10 и 12 месеца.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи: За да се реализира деликтната
отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД, следва да са налице няколко кумулативно
предвидени предпоставки. На първо място трябва да е извършено определено деяние
/действие или бездействие/, което да е противоправно и виновно.
Противоправността е свързана с нарушаването на определени правни норми. Вината
се предполага до доказване на противното, т.е. причинителят на увреждането може
да доказва, че не е действал виновно и да се освободи от отговорност. Следващ
съществен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя може да бъде
имуществена и неимуществена, но във всички случаи подлежи на възстановяване,
само ако е в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца. Както
бе посочено по-горе, за да получи защита увреденото лице, респективно за да
бъде ангажирана деликтната отговорност на причинителя, възникнала поради
виновно неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, е необходимо
едновременно да се обсъдят като налични и конкретни за случая следните
предпоставки:
Първо, наличието на деяние, което
се изразява в някакво действие или бездействие. Този елемент е налице в случая
под формата на бездействие – неотстраняване на неравност по пътното платно. Съгласно
чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа, По
делото, от показанията на св. П. и св. Д.се установи, че пътят, на който се е
намирала дупката, в която е попаднал и се е счупил кракът на ищцата, се е
намирал в жилищен комплекс в гр. Плевен. Не спорно между страните, че като
такъв, намиращ се в рамките на града, между блокове в ж.к., той представлява
имот, предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности от местно
значение, и съгл. чл. 3 ал. 2 т. 3 от ЗОС, той е общинска публична собственост.
Такъв е правният му статус и съгл. чл. 8, ал.
3 от Закона за пътищата, а съгласно чл. 31 от Закона за пътищата,
изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища се осъществява от
общините. В същия закон в пар. 1, т. 14 от ДР е дефинирано и понятието
„поддържане на пътищата” – дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на
пътищата от преждевременно износване и водене на техническа отчетност на
пътищата. Разпоредбата на чл. 167, ЗДвП задължава лицата, които стопанисват
пътя да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, за
което чл. 167, ал. 2 от ЗДвП предвижда служби за контрол, определени от
кметовете на общините, които да контролират в населените места изправността и
състоянието на пътната настилка. В случая на ищцата са причинени вреди от
бездействието на лицата, на които община Плевен е възложила дейността по
поддържане на пътя, т.к. именно на пътя се е намирала дупката, в която кракът
ѝ е попаднал и е бил счупен. Не са наведени твърдения, че дупката е била
обозначена по някакъв начин, каквато е била другата възможност за изпълнение на
задълженията на ответника, така че да е могло да се предотврати настъпването на
вредите за ищцата. Противоправността на бездействието на ответника се
състои именно в неизпълнението на посочените по-горе императивни разпоредби на Закона
за пътищата и Закона за движение по пътищата, относно поддържането на общинския
път.
Налице е причинна връзка между
неизпълнението на задълженията по посочените законови разпоредби от страна на
лицата, определени от Община Плевен и причинените на ищцата вреди, тъй като ако
те бяха изпълнени, не би имало дупка /или такава би била обозначена ясно/, в
която кракът на ищцата да хлътне. Причинната връзка е доказана и от приетата по
делото съдебно-медицинска експертиза, сочеща като възможно полученото
специфично счупване от попадането на крака на ищцата в неравност. Без наличието
на дупка на пътното платно, на мястото, където е трябвало да се качи в превозно
средство, ищцата не би претърпяла вреди от счупването на левия крак на
две места. Показанията на свидетелите и писмените доказателства категорично доказват
хлътване на крака на ищцата в дупката на пътното платно, нейните размери - около 20 см. дълбока и местонахождение - до
тротоара, а също и че дупката не би могла да бъде забелязана предвид спрелия
автомобил. Описан от свидетелите е механизъм на получаване на травма, изцяло
съответстващ на обстановката – спрял и изчакващ ищцата автомобил, заобикаляне и
приближаване към предна дясна врата, хлътване на крака на ищцата в дупката пред
вратата на автомобила, която не е обозначена и забелязана първоначално от самия
шофьор, залитане, удар в колата, последващо залитане с нов удар. Налице са и
събрани доказателства за последиците от травмата – първоначално изпитани много
силни болки, страдания, трудно придвижване, необходимост от придружител,
невъзможност за работа и самообслужване. Налице са извършени до момента две
операции, всяка от които съпътствана от идентични болки и време за
възстановяване, предстои и трета такава за премахване на останалите в крака на
ищцата серклажи. Налице е и невъзможност за свободно и безболезнено придвижване
на ищцата и към датата на устните състезания, именно поради неприключилия към
този момент оперативен процес. Независимо от възраженията на ответника за
заинтересованост на свидетелите от изхода на делото, поради близката родствена
връзка между ищцата и св. Д.и дългогодишното познанство между ищцата и св.П., съдът
кредитира показанията на тези двама свидетели изцяло, тъй като те са логични,
последователни, непротиворечиви, описват техни собствени наблюдения и
възприятия по отношение на самото
счупване на крака, последствията от него и оперативните интервенции. Те са
конкретни, потвърждават се от останалите доказателства по делото - показанията
на св. Ю. и медицинската документация. Показанията на св. Д.са дадени от човек,
който е имал постоянни и непрекъснати наблюдения върху състоянието на ищцата - именно като нейна майка, придружителка и единствена
подпомагаща я в ежедневието след инцидента. Независимо, че тя определи другия
крак като пострадал от инцидента в притеснението си при свидетелстването, това
не разколебава съда в кредитиране на показанията на тази свидетелка, увредения
крак безспорно е левият крак на ищцата, съобразно епикризите на ВМА,
показанията на лекуващия лекар и СМЕ.
С оглед изводите на съда за наличие на
вреда на ищцата, причинена от бездействие от страна на определените от Община
Плевен лица за поддържане на пътищата, причинно-следствена връзка между
бездействието и вредата, обективната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, изключваща
изследването на елемента вина, както и с оглед доказаните болки и
страдания, изпитвани от ищцата по повод инцидента и последващото лечение, съдът
намира, че предявения иск за неимуществени вреди е основателен и доказан. Възражението
на ответника, че е налице съпричиняване на вредите от страна на ищцата – т.е.
виновно и противоправно действие/бездействие на ищцата и причинно-следствена
връзка между поведението ѝ и настъпилите вреди, е следвало да бъде
доказано от самия ответник. Тази тежест на доказване е указана на ответника в
доклада по делото, но ответникът не само не е представил пред съда
доказателства във връзка с указаната му тежест, той не е навел и конкретни
твърдения за противоправност на поведението на ищцата. Твърдяното от ответника
съпричиняване се опровергава и от свидетелските показания по делото, от които е
изяснено, че дупката е била незабележима при това спиране на автомобила и не е
можело да бъде избегнато стъпването в нея при влизането през предната дясна
врата.
Неимуществените вреди, претърпяни от
ищцата – болки, страдания, стрес и ограничения за дълъг период от време –
повече от осем месеца до датата на устните състезания, обездвижване за 5 месеца,
невъзможност за самообслужване и вършене на обичайната работа, препятстване
воденето на нормален живот, чувство за безнадеждност поради липсата на работа в
такова състояние и липсата на доходи, съзнанието за предстояща трета оперативна
интервенция напред във времето, съдът оценява по справедливост на 7 000.00
лв. Размерът на тези неимуществени вреди, определен от съда, се базира на
следните конкретни обстоятелства:
·
възрастта на
пострадалата – 47 г. - етап от живота, в който ищцата е в активна трудоспособна
възраст, а счупването е ограничило възможността ѝ да полага труд и да
реализира доходи;
·
претърпени две
сериозни оперативни интервенции и предстояща още една трета такава, съпроводени
с имобилизация, болезнени курсове по физиотерапия, приемане на лекарства,
антибиотици и обезболяващи;
·
счупвания на две
места в левия крак, което е направило състоянието на пострадалата по-тежко и е
удължило периода на възстановяване;
·
срокът на
физическо възстановяване – 8 месеца, продължил и в хода на производството до
устните съзтезания, в който срок ищцата е изпитвала силна физическа болка;
·
допълнителни
физически страдания, вследствие на травмата - главоболие, болки в съседните на счупването
стави;
·
липсата на
стабилност при ходене и понастоящем, трудност да стои изправена продължително
време, както и да стъпва на оперирания крайник;
·
психическо
състояние след счупването – проблеми със съня, чувство за безнадеждност;
·
две предложения
за работа в Германия в периода на възстановяване, които се е наложило да бъдат
отказани от ищцата, поради невъзможност към момента да работи изправена.
Като взе предвид, че претенцията на
ищцата за неимуществени вреди е в размер на 7 000.00 лв. и гореизложените
изводи за доказаност по делото на вреди в размер на 7 000.00 лв., съдът
намира, че искът е основателен и доказан, и следва да бъде уважен изцяло до
размера, в който е предявен.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при
задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, и
с оглед искането на ищцата за присъждане на лихва от датата на счупването -
14.07.2017 г., такава следва да се присъди върху главницата за периода от
14.07.2017 г. до окончателното изплащане на вземанията.
С оглед изхода на делото, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищцата направените от нея разноски в
процеса. По делото е налице възражение за прекомерност на адв. възнаграждение
на ищцата, което, направено едва в писмената защита на ответника, се явява
несвоевременно, по аргумент на т. 11 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 6/2012 г., ОСГТК. Дори и да беше допустимо това възражение, по същество то
би било и неоснователно, доколкото съобразно чл.
7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1 от 9.07.2004 г., адвокатския хонорар в размер на
680лв. е минимума за претенция от 7000лв. Поради изложеното, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата разноски както следва: адвокатско
възнаграждение в размер на 680 лв., ДТ в размер на 280 лв., депозит за вещо
лице в размер на 100 лв. и депозит за призоваване на един свидетел в размер на
20 лв., или разноски в общ размер от 1080 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание осн. чл. 49 във вр.
с чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД, ОБЩИНА
ПЛЕВЕН, с адрес гр. Плевен, пл.Възраждане
№ 2, БУЛСТАТ *********, ДА
ЗАПЛАТИ на А.Л.Б. , ЕГН **********,***,
сумата 7000.00лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени
на 14.07.2017г. в гр.Плевен, вследствие на стъпване в неотстранена и
необозначена дупка на общински път, изразяващи се в претърпени силни и остри
болки и страдания при счупването на костта и през продължителен период след
него, стрес и ограничения за дълъг период от време, подлагане на две оперативни
интервенции, ведно със законната лихва върху главницата от 14.07.2017г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ОБЩИНА ПЛЕВЕН, с адрес гр. Плевен, пл.Възраждане № 2, БУЛСТАТ *********, ДА ЗАПЛАТИ на А.Л.Б.,
ЕГН **********,***, направените от нея разноски в общ размер от 1080 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването чрез Плевенски районен съд пред
Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: