РЕШЕНИЕ
№ 4702
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело
№ 20221110209212 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б. Т.“ ЕООД срещу НП № ........./.................г.,
с което на жалбоподателят е наложена имуществена санкция в размер на
1000лв., за нарушение на чл.221, ал. 1 от ЗЗП.
В жалбата са изложени съображения, че НП е незаконосъобразно.
Посочва се, че АУАН не е бил връчен на представляващия дружеството, тъй
като от м.07.2021г. до м.01.2022г. Б. Т. е бил много болен и в следствие на
болестта си е починал, като не е имал възможност да извършва служебните си
задължения. Твърди се неяснота в НП, доколкото в НП се твърди, че на
11.02.2022г. е вписан нов управител, но е неясно как това е било установено
три месеца по-рано, на 03.11.2021г. На следващо място се посочва, че в НП се
твърди, че до дружеството е била изпратена показана за представяне на
документи, без да е посочено дали тя е била получена от дружеството.
Същото се отнася и за второто изпратено писмо-покана. Според
жалбоподателя, тъй като в НП е посочено, че на два пъти дружеството не е
изпратило документи, то се касае за две нарушения, като реалното нарушение
следва да е било извършено на 23.10.2021г. Жалбоподателят твърди, че не
1
става ясно за кое нарушение е ангажирана отговорността на дружеството,
нито къде е следвало да се представят тези документи. Излага се, че в НП не е
посочено коя норма е била нарушена. Оспорва се и връчването на НП. Твърди
се и че размерът на санкцията е завишен и несъобразен с нарушението. На
следващо място се излагат доводи за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Иска
се отмяната на НП.
В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. М., който пледира за отмяна на НП, като акцентира, че в
НП е посочено, че на два пъти са били изпращани покани до дружеството,
като не е ясно дали са били получавани. Акцентира и че нарушението е било
констатирано на 03.11.2021г., а е било прието, че е извършено на 04.11.2021г.,
като не е посочено мястото на извършване на нарушението. Иска се
присъждане на направените разноски.
Въззиваемата страна КЗП, редовно призована, се представлява от адв.
А., която моли за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност
на разноските на жалбоподателя и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По повод постъпила жалба в КЗП от г-жа Копаранова била извършена
проверка на жалбоподателя. В жалбата се твърдяло неизпълнение на договора
за туристическа услуга. Във връзка със сключен договор за туристически
пакет 3745/09.08.2021г. с „Б. Т.”ЕООД по програма „П. на А.” за периода
06.10-10.10.2021г.
Във връзка с жалбата на дружеството жалбоподател била изпратена
електронна покана Ц-03-5388/15.10.2021г., с която били изискани документи
и информация по спазване разпоредбите на ЗТ, които следвало да бъдат
представени в срок до 15.10.2021г. до определената дата – 15.10.2021г.
управителя на дружеството не представил изисканите документи и
информация.
С писмо Ц-03-5388 от 28.10.2021г. бил предоставен нов срок – до
03.11.2021г. за представяне на изискуемото. До изтичане на този срок -
03.11.2021г. документите и информацията не били представени. За това бил
2
съставен Констативен протокол К -........... от ..............г. в КЗП.
Въз основа на така констатираното св. К. съставила АУАН на
дружеството жалбоподател при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за
извършено нарушение по чл.221, ал. 1 от ЗТ.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства,
както и въз основа гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св.
К..
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи.
Съдът счита, че АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити,
посочени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като при издаването им не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че АУАН не е бил връчен на представляващия дружеството,
тъй като по преписката е налице писмо от 03 РУ-СДВР, видно от което
АУАН е бил надлежно връчен на жалбоподателя на 11.02.2022г., което е
удостоверено и с подпис и дата на акта.
Относно твърдението в жалбата за неяснота в НП, доколкото в НП се
твърди, че на 11.02.2022г. е вписан нов управител, но е неясно как това е
било установено три месеца по-рано, на 03.11.2021г., то съдът намира същото
за неоснователно. В НП се визира, че проверката е била извършена на
03.11.2021г., а при последваща проверка в търговския регистър било
установено, че на 11.02.2022г. е вписан нов управител, като следва да се има
предвид, че НП е издадено на 25.03.2022г.
3
На следващо място се посочва, че в НП се твърди, че до дружеството е
била изпратена покана за представяне на документи, без да е посочено дали
тя е била получена от дружеството. Същото се отнася и за второто изпратено
писмо-покана. Тези възражения също се явяват неоснователни, доколкото по
преписката е налична първата покана,а дресирана до г-н Ташев, която е била
изпратена по пощата до седалището на дружеството и видно от обратната
разписка е върнато невръчено, тъй като адресатът се е преместил и не е бил
намерен на адреса. Втората покана е била изпратена на електронната поща на
дружеството. Първата покана не е била получена от дружеството, което е
посочено от АНО, а за втората, тази по електронен път няма такава
информация, тъй като АНО не разполага с такава.
Неоснователно се явява и твърдението на жалбоподателя, че тъй като в
НП е посочено, че на два пъти дружеството не е изпратило документи, то се
касае за две нарушения, като реалното нарушение следва да е било извършено
на 23.10.2021г. Нарушението безспорно едно, въпреки че поканите са били
две. Те са касаели представянето на едни и същи документи, като втората
покана е била изпратена, тъй като първата не е била получена от
дружеството.
Неоснователно е и твърдението в жалбата, че не става ясно за кое
нарушение е ангажирана отговорността на дружеството, нито къде е следвало
да се представят тези документи. И в двете покани ясно е посочен адреса и
органа на който следва да се изпратят документите. Ясно е посочена в НП и
нарушената норма – чл. 221, ал. 1 от ЗТ.
Във връзка с оспорването на връчването на НП, следва да бъде
посочено, че НП е било изпратено за връчване по пощата, като обратната
разписка е била върната с отбелязване, че е било получено от лицето Й. Й.
срещу подпис, като следователно е било надлежно връчено.
Съгласно чл. 221 от ЗТ при непредоставяне на контролните органи на
изискани документи или информация съответното лице, извършващо дейност
в обекта, се наказва с глоба от 500 до 2000 лева, а на едноличните търговци и
юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000
лева. По делото се установи от показанията на свидетеля К., така и от
доказателствата по преписката, че исканите документи не са представени,
въпреки изпратените две покани на дружеството, като самото то се е
4
поставило в положение да не получи първата покана, тъй като е сменило
адреса си, а втората е била получена по електронен път и ако не е била
прочетено, то това се е дължало само на бездействието на представляващия
дружеството. Безспорно, видно от представените доказателства Борислав
Ташев, управител на дружеството към онзи момент, е бил в тежко
здравословно състояние, но това не е било пречка да упълномощи друго лице
да извършва задълженията му.
Фактът, че законодателят е предоставил в компетенцията на
съответните органи да изискват предоставянето на едни или други документи
недвусмислено сочи, че те преценяват дали са необходими или не, а когато са
преценили, че са необходими в хода на извършената проверка -
проверяваните лица и техните представители са длъжни да ги предоставят.
Очевидно е, че с непредставянето на изисканите документи, проверката
е била затруднена. Чрез бездействието си жалбоподателят е осъществил от
обективна страна нарушението на чл. 221 от ЗТ, вменяващо задължение на
проверяваните лица да представят исканите документи на контролните
органи.
Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност,
доколкото засяга важни обществени интереси и по същество не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия
вид.
Неоснователно се явява и възражението, че размерът на санкцията е
завишен и несъобразен с нарушението. В случая е наложен минималния
размер на предвидената санкция, като е отчетено, че нарушението е
извършено за първи път.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че жалбата е
неоснователна и наказателното постановление следва да бъде потвърдено
законосъобразно и правилно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА НП № .........../............г., с което на „Б. Т.“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 1000лв., за нарушение на чл.221,
ал. 1 от ЗЗП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6