Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 27.102023 г.
В И
М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива И. като разгледа докладваното от съдия Желязкова гр.д. № 9254/2019 г., за да
постанови решение, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 56
824,96 швейцарски франка, които са част от общо дължимата в размер на 169 986,68
швейцарски франка главница по договор за потребителскии кредит за текущи
нужди № HL 35735/04.04. 2008г. и допълнителни споразумения към него, сумата от 730,31
швейцарски франка, представляващи дължими суми за застраховки и 980,49
лв., представляващи разноски във вид на нотариални
такси, ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на
депозиране на иска пред СГС до окончателното изплащане.
ИЩЕЦЪТ- „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, чрез адвокат Х. И. твърди, че
между него, в качеството на кредитодател и ответника, като кредитополучател, е
сключен договор за потребителски кредит за текущи нужди № HL 35735/04.04.2008г.,
както и допълнитли споразумения от 09.03.2009 г., 04.01.2011 г. и 30.06.2011
г., съгласно които банката е предоставила на ответника кредитен лимит в
швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарските франкове в евро
по курс купува на „Ю.Б.“ АД в деня на усвояване на кредита, за срок от 300 месеца,
считано от датата на усвояване на сумата по кредита – 16.04.20 г.
Твърди, че
посредством Договор за прехвърляне на вземания от 15.05.2008г., прехвърлил
всички свои вземания от ответника по процесния договор за банков кредит на „Б.Р.С.“
АД, за което длъжникът е уведомен при сключване на допълнителното споразумение
от 09.03.2009 г. Поддържа, че с договор за прехвърляне на вземания по договор
за кредит от 28.03.2013г. „Б.Р.С.“ АД му е цедирало обратно вземанията, ведно с
настъпилите изменения в тях, за което ответникът е уведомен с нотариална покана
с рег. № 881, том І, № 94 на нотариус М.Д.С.. Навежда, че поради неизпълнение
от страна на кредитополучателя по договора за кредит, изразяващо се в забава на
плащането с падеж 10.10.2012г. и на основание чл. 18 от договора за кредит, банката
е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, посредством нотариална покана
с рег. № 881, том І, № 94 на нотариус М.Д.С., редовно връчена на основание чл.
47, ал. 1 и сл. ГПК.Твърди, че, въпреки изпратената покана, ответникът не е погасил
задълженията си по кредита, предвид което за банката се поражда правен интерес
да предяви настоящия частичен иск за сумата от 56 824,96 швейцарски франка-
част от главницата по договора за кредит, както и за сумите от 730,31
швейцарски франка, представляващи дължими суми за застраховки и 980,49
лв., представляващи разноски по кредита
- нотариални такси, ведно със законната лихва върху дължимата главница.
ОТВЕТНИКЪТ-
К.И.С., ЕГН **********, чрез адвокат В.В. оспорва
предявения иск по основание и размер. Поддържа, че не е редовно уведомен за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Сочи, че не дължи сочената суми в
шв. франкове, тъй като кредитът, който е поискал и му е бил отпуснат е договорен
в евро. Навежда, че банката многократно едностранно увеличила лихвата по
кредита като освен това сочи, че към момента, в който същата твърди, че е
обявила кредита за предсрочно изискуем, той е имал надплатени въз основа на
нищожни клаузи суми, предвид което не са били налице обективните предпоставки
за предсрочна изискуемост на задължението. Възразява за нищожност на клаузите
от договора, както следва: чл. 3, ал.1 и 5, чл. 6, ал. 3, чл. 12, ал. 1, чл.
22, ал. 1, като заявява, че по отношение на тях е налице влязло в сила съдебно
решение, с което същите са обявени за неравноправни. Възразява, че такива се
явяват и клаузите на договора по чл. 3, ал. 1, 3 и 5, чл. 6, ал. 3, чл. 8, ал.
2 и 3, чл. 12, ал. 1. Сочи, че не дължи изпълнение при условията на подписаните
от него допълнителни споразумения, тъй като те са сключени с „Б.Р.С.“ АД, което
дружество не може да извършва банкова дейност поради липса на необходимия
лиценз. Иска предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. С молба
в хода на делото, след изтичане на срока за отговор на исковата молба, прави
възражение за погасяване по давност на претенцията за застрахователни премии.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди направените доводи, намира за установено следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит № HL35735 от
04.04.2008 г., сключен между „Ю.Б.” АД и К.И.С., в качеството на кредитополучател,
от който се установяват следните постигнати договорености между страните:
В чл. 1, ал. 1 от договора е уговорено, че
БАНКАТА предоставя на кредитополучателите потребителски кредит за текущи нужди
в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 100 000
евро, по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на
усвояване на кредита, а кредитополучателят се задължава да върне ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията на настоящия договор.
В ал.2 е предвидено, че за деня на усвояване на кредита, за приложимия към
същата дата търговски курс „купува“ за шв. франка на банката, както и за
конкретно определения съобразно него размер на кредита в шв. франкове, страните
подписват приложение № 1 към настоящия договор, което е неразделна част от
него.
Чл. 2, ал.1 от договора предвижда, че разрешеният кредит се усвоява по
блокирана банкова сметка ***еля и се полза от него при условията на ал.3 и ал.4
– усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал.1 се превалутира
служебно от банката в евро по търговския курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката за
съответната валута в деня на усвояването като се превежда по открита в банката
сметка на кредитополучателя в евро, посочена в договора. С подписването на
договора кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и
оправомощава банката за служебното извършване на горните действия. Съгласно ал.4
за превалутирането по ал.3, кредитополучателят не дължи на банката определените
съгласно действащата Тарифа за условията, лихвите, таксите и комисионните,
които банката прилага при операциите си (Тарифата), такси и комисионни.
Според чл.3, ал.1 от договора, кредитополучателят дължи възнаградителна
лихва която е в размер на базовия лихвен процент за жилищни кредити в
швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата
плюс договорна надбавка в размер на 1,65 пункта. Към момента на сключване на
договора БЛП на банката е в размер на 4,5 %. В чл.3, ал.3 от договора е
договорено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
придсрочва изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на
сбора от лихвата за редовна главница, определена по ал.1, плюс наказателна
надбавка от 10 пункта.
В чл.6, ал.2 от договора за кредит е предвидено, че погасяването на кредита
се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски
франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителната вноска по
главницата и /или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в
швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал.1, но има средства в лева или
евро в банката погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във
валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези средства
в швейцарски франкове по курс продава на банката за швейцарския франк към лева/
евро, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето
неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката.
Съгласно чл.10, т.3 от договора, кредитаполучателят се съгласява да поеме
разноските на кредитодателя по орагнизиране и провеждане на принудително
изпълнение върху предоставеното обезпечение, както и да поеме разноските по
застраховане на имуществото, служещо за обезпечение на кредита. Това задължение е обективирано и в чл. 14 от
Договора.
Съгласно чл. 22 кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува или продава на
швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането по чл.
20 от договора може да има за последици включително и в случаите по чл. 6, ал.2
повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредити, изразени в лева
като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване,
както и че е съгласен да поеме всички вреди( вкл. и пропуснати ползи),
произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви по превалутирания
кредит. С втората алинея на същия член кредитополучателят декларира, че е
изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите
на чл. 6, ал.2 и чл. 20 до чл. 22 от този договор, както и че е съгласен с
настъпването им.
В чл. 18 от договора е предвидено, че при непогасяване на която и да е
вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да
е задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем. В ал.2 е посочено, че при неиздължаване на три
последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък
по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на
падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото
и да било волеизявление на страните.
По делото е представено Приложение №
1, предвидено чл. 1, ал.2 от договора, от което се установява, че към датата на
усвояване на кредита – 16.04.2008 г. на
кредитополучателя е преведена сумата от 162 669 шв. франка по курс
„купува" за швейцарския франк към евро на ищеца Ю.Б. АД в деня на усвояване
на кредита – 1,626681.
По делото са представени 4 броя допълни споразумения към процесния договор за кредит.
Съобразно допълнително
споразумение от 09.03.2009 г., сключено между ответника и Б.Р.С. АД,
задълженията към момента на подписване са 191,97 шв. франка просрочена
главница, 81,17 шв. франка, просрочена
лихва, 160 644,54 шв. франка редовна главница и 785,18 шв. франка редовна
лихва. Кредитополучателят следва да заплати сумата от 472,64 шв.франка като
условие за влизане в сила на споразумението, като след това остатъкът от сумите
да се преоформи от банката като редовна главница. ( т. 4). Договаря се и облекчено
погасяване на така формирания общ дълг съобразно погасителен план.
Допълнително споразумение от
30.03.2010 г., сключено между ответника и Б.Р.С. АД –дължимите суми към момента
на подписване не се четат ясно, но е видно, че са за просрочена лихва (
вероятно 605,25 шв. франка), редовна главница ( вероятно 165 914,60 шв.
франка), редовна лихва ( не се чете) и просрочени такси ( евентуално 3,75 или
3,79 шв. франка). Съобразно т.4 кредитополучателят се съгласява тези суми да се
приоформят в редовна главница и в т.5 се договоря нов облекчен период на
плащане на така формирания общ дълг, според погасителен план. В т.8 се договоря
такса в тежест на кредитополучателя за администриране на просрочен кредит,
дължима при забавяне плащането на една или повече вноски, в размер съобразно
Тарифата на банката.
Допълнително споразумение от 04.01.2011
г., сключено между ответника и Б.Р.С. АД – няма остатъчни задължения освен
редовна главница в размер на 168 880,17 шв. франка. Договаря се фиксирана лихва за определен
период и се въвежда нов размер на възнаградителната лихва след неговото
изтичане като се изменя надбавката до размера от 0,49 пункта.
Допълнително споразумение от
30.06.2011 г., сключено между ответника и Б.Р.С. АД – задълженията към момента
са 494,08 шв. франка просрочена главница, 2103,92 шв. франка просрочена лихва,
12,67 шв.франка просрочени такси и 168 580,74 шв.франка редовна главница.
Кредитополучателят следва да заплати сумата от 700 шв. франка като условие за
влизане в сила на споразумението. Съобразно т.4 остатъка след това плащане се
преоформя към редовната главница.
От представения договор за
прехвърляне на вземания от 15.05.2008 г. се установява, че вземанията на
банката по процесния договор за кредит са цедирани в полза на Б.Р.С. АД. Същите
са прехвърлени обратно на банката кредитодател с договор за цесия от 28.03.2013
г., за което на длъжника е връчено уведомление с нотариална покана на
04.06.2018 г. по реда на чл. 47 ГПК. Поканата съдържа и изявление за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем поради забавено плащане на вноската с падеж
10.10.2012 г. изходящо от банката и Б.Р.С.
АД.
Представено е решение от
14.07.2015 г., постановено по гр.д. № 49117/2012 г. по описа на СРС, поправено
с решение от 30.01.2017 г., с което съдът е обявил за нищожни на основание чл.
26 ЗЗД вр. чл. 143 ЗПК чл. 3, ал.1 и ал.5, чл.6, ал.3, чл.12 и чл. 22, ал.1 от
договора за кредит, в резултат от което е осъдил банката, ищец в настоящето
производство, да заплати на ответника по настоящето дело сумата от 1 785,28
шв. франка, представляващи недължимо платени сучи за анюитетни вноски за перода
от 04.04.2008 г. до 18.10.2012 г., 1,29 шв. франка-платена в повече такса за
управление на кредита и 6 414,73 шв. франка- надплатена сума, в резултат
от превалутиране от швейцарски франкове към евро на отпуснатия кредит, поради
погасяване в евро при условията на процесния договор, ведно със законната лихва
върху всяка от главниците, считано от 18.10.2012 г. до окончателното изплащане.
Решенията са потвърдени от СГС в рамките на образуваното в.гр.д. № 7995/2017
г., което не е допуснато до касационна проверка с определение от 13.02.2019 г.
по т.д. № 1994/2018 г. по описа на II т. о. на ВКС.
По делото са представени писмени
доказателства, от които се установява, че въз основа на влязлото в сила съдебно
решение, посочено горе, ответникът в настоящето дело е образувал срещу ищеца
изпълнително дело № 20198380402753 по описа на ЧСИ с рег. № 838 въз основа на изпълнителен лист от 18.04.2019
г., издаден по гр.д. № 49117/2015 г. по описа на СРС. Съобразно удостоверение
от ЧСИ от 24.03.2021 г. изпълнителното дело е приключено на основание чл. 433,
ал.2 ГПК поради събиране на дължимите по него суми.
Съобразно приетото по делото
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, в отговор на поставените от ищеца въпроси
вещото лице е установило, че по банковата сметка на кредитополучателя въз
основа на процесния договор за кредит е усвоена сумата от 162 669 шв.
франка, като след превалутиране на 16.04.2008 г. по негова сметка е преведена сумата от
98 499,99 евро, която му е предоставена на каса в периода от 14.04.2008 г.
до 18.08.2008 г. Първото просрочие на вноска по главница по кредита е регистрирано на 16.09.2008
г. и е погасено на 17.09.2008 г., следващото е регистрирано на 16.10.2008 г. и
е погасено на 20.10.2008 г. Следващото просрочие е регистрирано на 16.11.2008
г. и е погасено на 08.12.2008 Просрочие с повече от 3 месечни вноски е
регистрирано от 10.08.2012 г. Последното плащане по кредита е извършено на
10.01.2013 г., в размер на 1 034,44 CHF. С постъпилата сума е погасена
просрочена лихва в размер на 1 034,44 CHF. Към 10.01.2013 г. (падежна датата, след последната направена
вноска) неплатените задължения за редовна главница по договора за кредит са в
размер на 168 839,61 шв. франка, като е налице и задължение за просрочена
главница в размер на 1 086,34 шв. франка или общо задължението за главница
е в размер на 169 925,95 шв. франка. Непогасените задължения по
застрахователни премии са общо 730,31 шв. франка, формирани като разлика между
918,96 шв. франка — общо дължими застрахователни премии и 188,65 шв. франка —
общо платени застрахователни премии. За нотариални услуги са извършени разходи
в общ размер 980,49 лева, в т.ч.: за изготвяне и връчване на нотариална покана
- 189,60 лева; за издаване на удостоверение към нотариална покана — 24,00 лева;
за подновяване на ипотека - 766,89 лева. Вещото лице е посочило какъв е трендът
на курса на шв. франк към българския лев ( графично изобразен на лист № 497 от
том II от делото) като е видно, че той
бил дългосрочно нисходящ ( 2006-2007 г.), но е започнал да се покачва през 2008
г. По-сериозната динамика в курса на швейцарския франк се отчита от началото
на 2008 г., поради засиленото търсене на валутата като „сигурно инвестиционно
убежище“ в период на икономическа и финансова несигурност. С настъпването на
глобалната финансова криза търсенето на швейцарски франкове значително
нараства, в резултат на което се наблюдава период на поскъпване на валутата.
През септември 2011 г. Швейцарската централна банка се намесва на пазара с цел
овладяване рязкото поскъпване на валутата, като въвежда праг на обменния курс
от 1,20 франка за евро. Мерките на централната банка са преустановени през
януари 2015 г., в заключение вещото лице посочва, че не е било възможно да се
предвиди какво точно ще се случи с курса, което е характерно за всички
финанскови активи. На следващо място в заключението е установено, че процесния
договор за кредит е бил заведен в БНБ като кредит в лева. По поставените от
ответника въпроси вещото лице представя следното заключение: Общият размер на паричните суми, които са
постъпили по разплащателната сметка, чрез която се погасява кредита по договор
за потребителски кредит HL35735 от 04.04.2008 г. за периода от 04.04.2008 г. до
датата на предсрочната изискуемост - 04.06.2018 е 48 934.36 шв.
франка, с която са погасени суми както следва: 2 608,30 CHF — главница; 43
320,44 CHF — лихви — договорени и наказателни; 2 191,20 CHF — такси за
управление на кредит и такси за администриране на просрочен кредит и 799,30 CHF
— застрахователни премии. Ако се приеме, че за целия срок на договора
договорената възнаградителна лихва се определя съобразно заложените в чл.3,
ал.1 от договора параметри (6,15 % - сбор от БЛП в размер на 4,5 % и договорена
надбавка в размер на 1,65 %), то за периода от
от 04.04.2008 г. до 04.06.2018 г.
банката е надвзела сума в размер на 10 058,66 CHF във вид на
възнаградителна лихва. При този размер на възнаградителната лихва и като се
съобрази внесената от него сума в размер на 48 934,36 шв. франка, остатъкът
от главницата към 04.06.2018 г. е щял да бъде в размер на 153 069,28 шв.
франка, от които 124 349,53 шв. франка редовна главница и 28 719,75
шв. франка просрочена главница. В резултат от първоначалното превалутиране на
шв. франк в евро ( което да се предостави на кредитополучателя, съобразно
условията по договора), кредитополучателят е получил 5 479,18 лв. по
–малко при усвояването. Сметката, по която са преведени първоначално шв.
франкове е блокирана и кредитополучателят не може да се разпорежда с наредените
в нея суми. Впоследствие той е получил достъп до сумата в евро.
Поставени са и редица въпроси,
които са относими към методиката на формиране на задължението за
възнаградителни лихви, които съдът намира, че не следва да излага и съобразява,
доколкото е налице влязло в сила съдебно решение досежно валидността на тази
клауза ( чл.3 и чл.6 от договора).
Съобразно заключението на вещото
лице, въз основа на сключените допълнителни споразумения банката е капитализирала
лихви в размер на 9 922,32 шв. франка за периода от 04.04.2008 г. до
04.06.2018 г.( датата на обявяване на предсрочната изискуемост).
Вещото лице е отговорило и на
поставени въпроси от страна на ответника, които се базират на възприемането, че
договорът е сключен за предоставяне на валута в евро, които съдът не кредитира
като неотносими, доколкото процесният договор е сключен за валутата шв. Франк (
становище, подробно развита в следващите редове).
Съобразно допълнително заключение
въз основа на поставен от банката въпрос, вещо лице е посочило, че общият
размер на всички задължения по договора за кредит като си съобрази, че сумата е
отпусната в шв. франкове и се приложи
само първоначално установения в договора лихвен процент за възнаградителната
лихва, без да се отчитат погасяванията с капитализации и като се вземе предвид
забавянията и съответно наказателните лихви, таксите и застраховките и без да
се взимат предвид присъдените със съдебното решение суми на ищеца на основание
чл. 55 ЗЗД към 12.07.2019 г.( датата на подаване на настоящата искова молба) е
в размер на: 153 069,28 шв. франка в това число 118 641,31 шв. франка
редовна главница, 34427,97 шв. франка просрочена главница, 63 679,23 шв.
франка просрочена възнаградителна лихва, просрочени такси за управление –
2809,05 шв. франка, просрочена наказателна лихва 12275,45 шв. франка и
застрахователна премия в размер на 730,31 шв. франка. Допуснато е още
допълнително заключение, което съдът съобрази в подробности при изграждане на
настоящите мотиви като счита, че част от въпросите са неотносими ( тези
свързани с приемането, че процесният договор за кредит е отпуснат в евро).
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
На първо място съдът взе предвид, че към
момента е налице влязло в сила съдебно решение между същите страни, по силата
на което е обявена нищожността на чл. 3, ал.1 и ал.5, чл.6, ал.3, чл.12 и чл.
22, ал.1 от договора за кредит, предвид което е обвързан от разрешението на
правния спор в тази насока и съответно в настоящето производство не следва да
разглежда повторно въпросът за действителността на посочените договорки.
При извършената служебна проверка, както и във връзка с
направените от ответника възражения за недействителност на клаузи от договора,
които не са обхванати от силата на пресъдено нещо по предходно провелия се
правен спор между страните, съдът намира следното:
По отношение на разпоредбите на чл.1,
ал.1 и ал.2 вр. т. 2 от Приложение №1,
съставляващо неразделна част от договора за кредит, чл.2, ал.1 и ал.3, чл.6,
ал.2 ( като отчита и обявената недействителност на чл. 22 от договора), уреждащи
предоставянето на кредит в швейцарски франкове и връщането му в същата валута, а
не в заместваща валута ( евро), съдът намира следното:
Клаузата на чл.1, ал.1 урежда задължението на банката да
предостави на кредитополучателя парична сума във чужда валута – швейцарски
франкове в равностойността на 100 000 евро. Конкретният размер на
паричната сума съобразно чл. 1, ал.2 се установява с подписване на Приложение №
1, което е представено по делото и от него се установява ( т. 2), че размерът
на предоставения в шв.франкове кредит е 162 664 шв.франка при курс „купува“ за
шв. франк към евро на банката в размер на 1,626681. От своя страна чл. 6, ал.2
от договора за кредит урежда задължението на кредитополучателя да върне
отпуснатия кредит в валутата, в която е разрешен и усвоен, а именно в шв.
франкове. Чл.2, ал.1 и ал.3 са клаузи, които имат пряко отношение към механизма
на усвояване на кредита. В пряка връзка с валутата, в която се предоставя и
следва да се връща кредитът е и уговорката на чл. 22 от договора, която
прехвърля върху кредитополучателя изцяло рискът от промяна на валутния курс на
националната парична единица към шв.франк и която е обявена вече за
недействителна между страните.
С решението на Съда на ЕС по дело № С-186/16 по преюдициално запитване във
връзка с приложението на Директива 93/13/ЕИО съдът е приел, че член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, който кореспондира с чл. 145,
ал.2 ЗПК, трябва да се тълкува
в смисъл, че понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на тази
разпоредба обхваща договорна клауза в договор за кредит, изразен в чуждестранна
валута, която не е била индивидуално договорена и по силата на която кредитът
трябва да се погасява в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен,
след като посочената клауза определя основна, характеризираща този договор
престация. Поради това такава клауза не може да се счита за неравноправна, при
условие, че е изразена на ясен и разбираем език. В
т. 55 от мотивите на решението по дело С-186/16 СЕС е приел, че клауза, включена в договорите за кредит,
изразени в чуждестранна валута, която изисква месечните вноски за погасяване на
кредита да се извършват в същата валута, в случай на обезценяване на
националната парична единица спрямо тази валута, поставя курсовият риск в
тежест на потребителя.
С оглед посочената практика на СЕС,
постановена по преюдициално запитване на държава членка и задължителна за
настоящия съд, съдът приема, че процесните клаузи са част от основания предмет
на договора, поради което могат да бъдат преценявани от гледна точка на
критериите за неравноправност единствено и само, ако не са договорени
индивидуално и са неясни и неразбираеми. В настоящия случай сочените клаузи не
са индивидуално уговорени, доколкото
презумпцията на чл. 146, ал. 4 ЗЗП не е оборена от ответника, като по делото не са ангажирани доказателства,
установяващи, че потребителят е имал възможност да
изрази становище по съдържанието им и да
повлияе върху него.
(така решение № 51/04.04.2016
г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 98/25.07.2017 г. по
т. д. № 535/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о.). Съответно същите подлежат на преценка по
отношение на наличие на неравноправност при условие, че не са изразени на ясен
и разбираем език.
С посоченото горе решение по дело № С -186/16 по преюдициално запитване във
връзка с приложението на Директива 93/13/ЕИО
и т. 1 от диспозитива
на определението по дело С-119/17 съдът е приел, че изискването договорна клауза да бъде изразена на ясен и разбираем
език предполага, че при договорите за кредит финансовите институции трябва да
предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява
да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Във връзка с
това посоченото изискване означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва
да бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, се
разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но
и по отношение на конкретния ѝ обхват в смисъл, че среден потребител,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не
само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната
валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите
икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения. В т.
68 от мотивите на решението от 20.09.2018 г. по дело С-51/17, EU: C: 2018: 750
СЕС е пояснил, че договорните клаузи, отнасящи се до въпроса за валутния риск
спадат към чл. 4, § 2 от Директива 93/13/ЕИО, като преценка на техния
неравноправен характер не се извършва, ако след самостоятелно изследване на
всеки отделен случай компетентната национална юрисдикция приеме, че са били
изразени от продавача или доставчика на ясен и разбираем език.
В т.
2 от диспозитива на решението по дело С-186/16 и т. 3 от диспозитива на решението по дело С-51/17 СЕС
е посочил, че чл. 4, § 2 от Директива 93/13/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл,
че "изискването договорната клауза да бъде изразена на ясен и разбираем
език предполага, че при договорите за кредит финансовите институции трябва да
предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява
да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Това
изискване означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван
в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен /клауза относно валутния
риск/, се разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна
точка, но и по отношение на конкретния ѝ обхват в смисъл, че среден
потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване
на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени
потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху
финансовите си задължения". В т. 50 от мотивите на решението по дело
С-186/16 и т. 75 от мотивите на решението по дело С-51/17 СЕС е изяснил, че
"от една страна, потребителят трябва да е добре осведомен, че със
сключването на договор за кредит в чуждестранна валута той се излага на
определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде
икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава
доходите си спрямо чуждестранната валута, в която е отпуснат кредитът. От друга страна, продавачът или доставчикът, в
случая банковата институция, трябва да представи възможните промени в обменните
курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута,
по-специално когато потребителят кредитополучател не получава доходите си в
тази валута. При това положение националната юрисдикция следва да се увери, че
продавачът или доставчикът е предоставил на съответните потребители цялата
относима информация, която им позволява да преценят икономическите последици от
клаузата за финансовите им задължения". Следва да се отбележи, че съгласно
постоянната съдебна практика на СЕС,
въведената с Директива 93/13/ЕИО,
система на защита на потребителите се основава на идеята, че потребителят е в
положение на по-слабата страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка,
както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност,
като това положение води до приемането от негова страна на условията,
установени предварително от продавача или доставчика, без да може да повлияе на
съдържанието им /решение по дело C-34/13, EU: C: 2014: 2189, т. 48; решение по
дело C-26/13, т. 39; решение по дело C-169/14, ЕU: C: 2014: 2099, т. 22;
решение по дело С96/14, т. 26 и др./. В т. 3 от диспозитива и т. 54 и т. 56 от
мотивите на решение по дело С-186/16 СЕС се е произнесъл, че разпоредбата на
чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО, транспонирана в чл. 145, ал. 1 ЗЗП, трябва
да се тълкува в смисъл, че "преценката на неравноправния характер на
дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на
разглеждания договор при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът
или доставчикът е можел да знае към този момент и които са от естество да се
отразят на понататъшното му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може
да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на
изпълнение на договора. Националната юрисдикция трябва да направи оценка
относно наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на
посочената разпоредба с оглед на всички обстоятелства по делото и отчитайки
по-специално експертната компетентност и познанията на банката относно
възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на
кредит в чуждестранна валута /най-напред евентуалното неспазване на изискването
за добросъвестност, а след това наличието на евентуална значителна
неравнопоставеност по смисъла на чл. 3, § 1 от Директива 93/13/". За да
установи "дали клаузата води в разрез с принципа на добросъвестност до
значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между правата и
задълженията, произтичащи от договора, националният съд трябва да провери дали
като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или
доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна
клауза след индивидуално договаряне" /решение по дело С-186/16, т. 57;
решение по дело C-415/11, EU: C: 2013: 164, т. 68 и 69/. В т. 2 от диспозитива
на определението по дело № С-119/17 е постановено, че чл. 3 до чл. 5 от
Директива 93/13/ЕИО, транспонирани в чл. 143, чл. 145 и чл. 147 ЗЗП, следва да
се тълкуват в смисъл, че може да бъде преценена от националната юрисдикция като
неравноправна клауза от кредитен договор, последиците от която са цялостно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по
прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание
ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора
и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че
въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора.
В постановеното решение № 295/22.02.2019 г. по т. дело № 3539/2015 г. на ВКС,
ТК, Второ отделение, съдебният състав е приел, че "изключенията на чл.
144, ал. 3 ЗЗП не намират приложение, тъй като сред посочените хипотези не попада клауза, регулираща валутните рискове при
договаряне на кредит в чуждестранна валута /щвейцарски франкове/ и погасителни
вноски, дължими в същата валута." Посочено е, че договорът за кредит не представлява
сделка с ценни книжа, нито сделка с финансови инструменти, в който смисъл е и
постановеното от ВКС по реда на чл. 290 ГПК решение № 95/13.09.3016 г. по т. д.
№ 240/2015 г. на ВКС, II т. о./. Изразено е разбирането, че цената на кредит в
чуждестранна валута по смисъла на чл. 144, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 143, т.
12 ЗЗП е единствено възнаградителната лихва, но не и допълнителните разходи,
които прави кредитополучателят вследствие поемането на валутния риск,
включително разликата в обменния курс. Неприложимостта на чл. 144, ал. 3, т. 2
ЗЗП произтича от обстоятелството, че договорът за кредит в чуждестранна валута
не представлява договор за покупка или продажба на чужда валута, пътнически
чекове или международни парични преводи в чужда валута. Изложените съображения
изцяло се споделят в настоящото съдебно решение.
Следва да се има предвид, че към настоящия казус, имащ за предмет договор
за кредит, отпуснат в чужда валута, при поето задължение той да бъде върнат
отново със същата валута, независимо, че реално кредитополучателят е
предоставена сума в евро, както и независимо от това, че в договора е
предвидена възможност за преобразуване
на налични по банковата сметка на кредитополучателя ликвидни средства в
националното платежно средство във
валутата на кредита с цел осигуряване на плащането на месечните вноски, не следва да се приравнява на
кредит, индексиран в чужда валута и съответно приложение не намират приетите
изводи на СЕС по дело С-26/13, съобразно изрично изложеното в
т. 20 от определението от
22.02.2018 г. по дело С-119/17, постановено по чл. 99 от Процедурния правилник
на СЕС.
Като съобрази посочената горе практика на СЕС, както и практиката на ВКС
основаваща се на нея ( пр. решение
№ 294 от 27.03.2019 г. по т. д. № 1599/2017 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, решение № 67 от 12.09.2019 г. по т. д. № 1392/2018 г.,
т. к., І т. о. на ВКС, решение № 384 от
29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, решение № 136 от 20.01.2021 г.,
по т. д. № 1467/19 г. на ІІ т. о.; решение № 168 от 29.01.2021 г., по т. д. №
2184/19 г. на ІІ т. о.; решение № 295 от 22.02.2019 г., по т. д. № 3539/15 г.
на ІІ т. о.; решение № 384/29.03.2019 г., по т. д. № 2520/2016 г на ІІ т. о и
др.) съдът намира, следното:
Когато е отпуснат кредит в чуждестранна валута, който се връща в същата
тази валута, макар да е предвидена резервна валута, в която той реално е
предоставен, договорът за кредит се
счита за сключен именно за посочената чуждестранна валута, а не за предвидената
резервна такава. Съответно в настоящия случай договорът за кредит е сключен за
основна валуга шв.франк и заемната сума следва да се върне в шв.франкове,
независимо от това, че реално на потребителите е предоставено ползването
равностойността на резервната валута. Клаузите на чл. 1, ал.1 и чл.6, ал.2 (първо
предложение) в частта, с която е уредено, че кредитът се връща във валутата, в
която е отпуснат, а именно шв.франкове, бидейки част от основния предмет на
договора, са изразени на ясен и разбираем език и като такива не се явяват
неравноправни и нищожни. Неравноправна обаче се явява клаузите на чл.6, ал.2 (
без първото изречение), която функционално е свързана с чл. 22 от договора, който
вече е обявен за нищожен по силата на влязло в сила съдебно решение. Предвид
съществуващата връзка между разпоредбите, подробно посочена в началото на това
изложение, мотивите за определянето и на чл.6, ал.2 ( без първото изречение)
като неравноправен се заключват в това, че двете клаузи, разглеждани в тяхната систематична
съвкупност, не отговарят на изискването за яснота и разбираемост. Ответната
банка не е предоставила на кредитополучателя преди сключване на договора за
кредит в чуждестранна валута достатъчна информация, която би му позволила да
извърши разумна преценка относно икономическите последици, които има сключеният договор в
чужда валута спрямо задълженията по кредита и валутния риск, който носи
кредитополучателят при промяна на курса на валутата по кредита и българския
лев. От това следва изводът, че потребителят не е имал реалната възможност да
прецени потенциално значимите
икономически последици върху финансовите си задължения при евентуално
обезценяване на валутата, в която получава доходите си или заместващата валута ( евро), спрямо чуждестранната валута, в която е
отпуснат кредитът. Фактът, че в договора изрично е посочено, че е възможна
една такава промяна и че кредитополучателят ще носи финансовата тежест от нея,
не означава, че потребителят е
достатъчно информиран, съобразно приетото в изложената горе практика на СЕС. Кредитополучателят е физическо лице -
потребител и е сключил договор за потребителски кредит, като е изтеглил и използвал сумата
в евро.( не е спорно между страните и е видно от заключението на СЧЕ). В същото време в договора е предвидена
клауза, възпрепятсваща реалното предоставяне на потребителя на необходимия му
паричен ресурс в швейцарски франкове, предвид наличието на блокирана сметка. От посочените обстоятелства може да се
направи извод, че потребителят е приел предложението на банката за кредитен
лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове
на определена сума в евро като по-изгоден с
оглед по-нисък лихвен процент и предположението за стабилност на швейцарския
франк като една от основните световни валути. Кредитополучателят - потребител е
икономически по-слабата страна в преддоговорното и впоследствие в договорното
правоотношение спрямо банката от гледна точка, както на възможностите си да
преговаря, така и на степента си на информираност. Поради това банката като
икономически по-силната страна в правоотношението и с оглед на експертната си
компетентност и познания относно възможните промени в обменните курсове на
швейцарския франк в краткосрочен и дългосрочен план, в посока на значимо
поскъпване и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, е
следвало при спазване на принципа на добросъвестност да предостави на
потребителя достатъчна информация относно прогнозите за промяната на
швейцарския франк, спрямо който националната валута/еврото няма фиксиран курс, с каквато информация банката
следва да разполага, предвид професионалната й дейност, както и какви действия
кредиторът би могъл да предприеме за минимализиране на валутния риск. Липсват
доказателства, че банката е представила на кредитополучателя подобна информация
и че му е разяснила реално икономическите аспекти и рискове на превалутирането
на кредита в швейцарски франкове. Доколкото банката не е предоставила ясна информация на
кредитополучателя за възможните промени в курса на валутата, в която получава
кредита, тя е лишила потребителя от възможност да прецени правилно
икономическите последици от поемането на задължението в чужда валута и така го
е постановила в неравноправно положение. Така банката като икономически по-силна страна е нарушила
принципа на добросъвестност, като впоследствие след сключване на договора в
хода на неговото изпълнение, конкретно клаузата на чл. 22 е
довела до значителна неравнопоставеност между страните. Тук следва да се има предвид и
че задължението на банката е на фиксирана стойност в евро и не се влия от
промените на курса на шв.франк, но това на потребителя е изцяло зависимо от
тези промени. Налице е
значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между правата и
задълженията, произтичащи от договора, тъй като,
ако банката беше постъпила добросъвестно и справедливо с потребителя, не би
могло да се очаква, че относително осведомен и обичайно наблюдателен потребител
би се съгласил с клаузата за поемане на риска от промяна на посочената
чуждестрана валута и понасяне на вредите от него дори и при индивидуално
договаряне. По същите съображения следва да се приеме
за неравноправна и клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора, която дава право на
банката при липса на осигурени средства в швейцарски франкове по сметката по
чл. 2, ал. 1 на съответния падеж на погасителната вноска по главницата и/или
лихвата и наличие на средства на кредитополучателя в лева по сметките му в
банката, погасяването на кредита да се извърши от банката с тези средства след
служебното им превалутиране в швейцарски франкове по курс "продава"
на банката за швейцарския франк към лева. Тази клауза е проявление на поетия от
кредитополучателя с клаузата на чл. 22 от
договора валутен риск и всички вреди от промяната на обявения от банката курс
купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев, които могат да
имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита,
изразени в лева, приета по изложените по-горе съображения за неравноправна.
С оглед изложеното съдът намира, че и клаузата на чл.6,
ал.2 ( без първото изречение) създава значително неравновесие между правата
на икономически по-силната страна и потребителя по смисъла на чл. 143, ал.1 и ал.2, т. 19 ЗЗП, предвид което е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Съдът намира за основателно възражението на ответника за нищожност и на
клаузите на чл. IV от допълнително споразумение от 09.03.2009
г., чл. IV от допълнително споразумение от 30.03.2010
г., чл. 3 от споразумението от 04.01.2011г., чл. 4 от споразумението от 30.06.2011
г., в частта, с която страните са договорели преоформяне на кредита чрез
прибавяне на възнаградителни лихви към главницата и съответно начисляване
впоследствие на възнаградителна лихва върху новата главница поради противоречие
със закона. В тази връзка съдът съобрази приетото с постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 66/29.07.2019 г. по т.д. № 1504/2018 г. на ВКС, II
т.о. и Решение № 30/20.05.2020 г. по т.д. № 739/2019 г. на ВКС, I
т.о., че уговорката в допълнителни споразумения към
договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени
задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява
анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между
търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ.
Олихвяването на просрочено задължение за
такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се
начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм по см. на чл.10,
ал.3 ЗЗД.( Решение № 66/29.07.2019 г. по т.д. № 1504/2018 г. на ВКС, II
т.о.),
предвид което в останалата част посочените горе клаузи от допълнителните
споразумения, по силата на които към главницата са прибавяне просрочени такси
са действителни и първоначално договорената главница се е увеличила с добавените
суми.
С оглед приетото съдът намира, че задълженията по процесния договор за
кредит следва да се определят като не се зачитат нищожните и частично нищожните
клаузи (приети с настоящето съдебно решение и това, постановено по гр.д. №
49117/2012 г. по описа на СРС.). В тази връзка следва да се има предвид, че при
обявяване на чл. 22 от договора за нищожен с влизането в сила на съдебното
решение по другого водено между страните съдебно производство, съдът следва да
отчете, че ответникът не носи валутния риск и дължимата от него сума в шв.
франкове са преценява по курса на шв. франк към еврото в деня на подписване на
договора( посочен в приложение № 1) предвид различната покупателна възможност
на резервната валута с оглед настъпилите промени във валутния курс. Предвид
това и като съобрази и изведеното в заключенията на допуснатите по делото
съдебно-счетоводни експертизи, съдът намира следното:
С процесния договор за кредит в полза на ответниците е отпусната сумата от 162
664 шв.франка, съставляваща към момента на усвояването равностойност на 100 000
евро по курс „купува“ за шв.франк към евро на банката (чл.1 от договора). Тези
обстоятелства са ясни и коректно договорени с ответника, като в тази връзка
възраженията му за наличие на неяснота относно размера на предоставения кредит
са неоснователни с оглед представените писмени доказателства, в частност
представеното по делото приложение № 1 към договора. Кредитополучателят е
изпълнявал задълженията си и е връщал дължимите суми по договора за кредит като
последната, при това непълна вноска по него е от 10.01.2013 г. Съобразно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза ответникът е изплатил по договора
общо сумата от 48 934,6 шв. франка. Като се съобрази, че възнаградитената
лихва следва да е само в първоначално договорения размер (6,15%), тъй като
клаузите от договора, с които се дава възможност на банката да променя
възнаграждението за ползването на
кредита, са обявени за нищожни, към
04.06.2018 г. размерът на неплатеното задължение за главница по договора е
153 069,28 лв., от които 124 349,53 шв. франка редовна главница и
28 719,75 шв. франка. Към този момент е установено надплащане с оглед
незаконно прилаганата от банката възнаградителна лихва в размер на 10 10 058,66
шв. франка, предвид това е видно, че макар и да има надплащане, все още е
налице непокрито от тази сума задължение за главница, а в допълнение към
неплатените задължения има и такива за възнаградителна лихва, наказателна лихва и
такси. Предвид това обективните предпоставки за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем от страна на банката са налице и възраженията на ответника
в тази насока са неоснователни.
Неоснователни се явяват и възраженията му във връзка с неизпълнение от
страна на банката на задължението да го уведоми за това, че реализира правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Видно от съставения протокол при
връчване на нотариалната покана, връчителят е посетил официално регистрирания
адрес на ответника три пъти и след като не е установил него или друго лице от
домашните му, което да е съгласно да приеме съобщението, е приложил предвидения
в чл. 47 ГПК ред за връчване като е залепил уведомление. При така
констатираното връчването е редовно и считано от изтичането на срока за
получаване на книжата в кантората на нотариуса – 04.06.2018 г. , същите се считат за връчени. Ответникът следва да има предвид, че няма право да
напуска официално регистрираните си адреси за продължително време, без да
коригира данните по регистрацията си, като при неизпълнение на това условие,
следва да понесе неблагоприятните последици при предприето връчване на книжа.
С оглед изложеното следва да се
приеме, че банката редовно е обявила процесния кредит за предсрочно изискуем на
04.06.2018 г. В тази връзка съдът съобрази и следното:
В настоящия случай банката ищец е
прехвърлила веднъж вземанията си по договора за кредит на трето лице (Б.Р.С.
АД), което не е банкова институция, след това последното е сключило с ответника
допълнителни споразумения, с които са договорени промени в изплащането на
вземането във връзка с капитализиране на просрочени задължения, след което
вземанията по договора, ведно с новонастъпилите изменения, са прехвърлени
обратно на банката. Уведомяването на ответника за сключените цесии е направено
с обсъдената горе нотариална покана, с която и самият кредит е обявен за
предсрочно изискуем, като действието е извършено едновременно и от банката, и
от Б.Р.С. АД. Касателно тази хипотеза следва на първо място да се съобрази, че като притежател на вземането банката може да извършва
всички действия свързани с управлението или разпореждането със същото, в това
число и да предприема действия по принудителното му събиране. Всички договори, свързани с тези действия, попадат в приложното поле на чл.
2, ал. 4 от ЗКИ и могат да бъдат извършвани от банката, независимо от това, че
не са изрично посочени в лиценза й. Именно като такова действие на разпореждане
може да бъде преценен първия договор за прехвърляне на вземането на "Б.Р.С."
АД. Същевременно с това
прехвърляне "Ю.Б." АД не е загубило качеството си на
страна-кредитодател по договора за банков кредит, като цесионерът е придобил
само вземането и може да извършва само действия, свързани със събирането на същото, а законът не изисква
той да има качеството на кредитна институция, за да придобие вземането, предвид което това възражение на ответника се явява неоснователно. Тъй като цесионерът е
придобил вземането, той може да сключва с кредитополучателите споразумения, касаещи съществуването на
вземането, неговия размер, промяна на условията и сроковете за неговото
изпълнение, като тези споразумения ще са действителни, дори и цесионерът да
няма качеството на кредитна институция. Тези споразумения ще обвържат и
последващите приобретатели на вземането, доколкото цесионерът може да извърши
последващо прехвърляне на вземането, както на трето лице, така и на
първоначалния цесионер. В този
случай важи общото правило, че вземането преминава в цесионера, такова каквото е към момента на прехвърлянето,
заедно с всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности. Правото да
бъде обявен кредитът за предсрочно изискуем
урежда преобразуващо право на кредитора, чрез едностранно волеизявление да
внесе промяна в договорните отношения, като длъжникът загуби преимуществата на
установения в негова полза срок за изпълнение. Същото цели да обезпечи
кредитора срещу евентуална неплатежоспособност на длъжника, поради което има
акцесорен и обезпечителен характер. Затова в случаите на прехвърлянето на вземането, правото преминава към
цесионера и може да бъде упражнено от него. Упражняването на правото да се
обяви договорът за кредит за предсрочно
изискуем може да бъде упражнено от цесионера, ако са налице предвидените в
договора или закона предпоставки за това. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ
има предвид обявяване на предсрочната изискуемост при наличието на уговорени в
договора за кредит условия, а възможността да бъдат уговорени такива не е
изключена от разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД (решение № 200/18.01.2019 г., постановено по т. д. № 665/2018
г. по описа на ВКС, ТК, І
т. о.). Цесионерът има правото
да обяви вземането за предсрочно изискуемо при наличието на предвидените в
договора условия за това, като, ако
тези условия са налице,
изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост ще породи действие. Това
важи и при обратната цесия, при която вземането се връща в първоначалния
кредитор, който е и страна по договора за кредит. За да бъде упражнено правото да
бъде обявено вземането за предсрочно изискуем, е необходимо цесионерът да
е придобил качеството на кредитор по отношение на длъжника. Затова, за да бъде валидно упражнено
правото, е необходимо изявлението
за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо да е достигнало до длъжника най-малкото едновременно с уведомлението за
цесията или след това.
Съдът съобрази и прие за неоснователни и възраженията на ответника, че
допълнителните споразумения към договора за кредит, са сключени с Б.Р.С. АД
преди съобщаване на първата цесия, предвид което не го обвързват. Досежно това
съдът намира, че в случаите на прехвърляне на вземания прехвърленото вземане не се погасява и
на негово място не възниква ново, на друго правно основание. Прехвърленото
вземане продължава да съществува като възникнало на първоначалното основание за
това, като се променя само неговият носител. Що се касае до допълнителните споразумения, то, ако те се отнасят до
прехвърленото вземане и са сключени между цесионера и длъжника, те са валидни и
пораждат предвиденото от закона действие. Без значение в този случай е дали
длъжникът е бил уведомен за извършеното прехвърляне по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Последното цели да уведоми длъжника, кой е действителният му кредитор и че от този момент
изпълнението на стария кредитор няма да има погасителен ефект. Преди
уведомлението длъжникът може да изпълни валидно на стария кредитор, но ако е
узнал за прехвърлянето и извърши изпълнение на новия кредитор, това изпълнение също ще има
погасителен ефект. С оглед на това предприетите действия по предоговаряне на
вземането с новия кредитор, извършени преди уведомлението, както и сключените
въз основа на тези действия допълнителни споразумения ще са валидни и ще
породят правно действие от момента на сключването им или от посочения в тях момент. (арг. и от решение № 50 от 26.06.2020 г. по
т. д. № 489/2019 г., Т. К., І т. о. на ВКС).
Като съобрази приетите по делото три заключения от основна
съдебно-счетоводна и допълнителни експертизи, съдът установи, че към 04.06.2018
г. размерът на просрочената главница е 28 719,75 шв. франка, а на
редовната такава 124 349,53 шв. франка или общо 153 069,28 шв. франка. Предвид факта, че
в настоящето производство е предявен само частичен иск за сумата от
56 824,96 шв. франка от общо вземане в размер на 169 986,68 шв.
франка, то частичният иск се явява изцяло основателен. Предвид влязлото в сила
решение, с което клаузата на чл. 22 от договора за кредит е приета за нищожна и
приетата нищожност на чл.6, ал.2 предл. 2 от договора в настоящите мотиви, тази
сума е дължима по курс „купува“ за шв. франк на банката към еврото в дена по
усвояване на кредита – 04.04.2008 г., а именно 1,626681.( с изплащането на
заместващата валута от 34 933 евро ответникът ще покрие 56 824,96 шв.
франка като така се премахва тежестта на валутния риск от потребителя и същият
остава в тежест на банката предвид нищожността на чл. 22 от договора за кредит).
Касателно установения размер съдът приема, че при определянето му не следва да
се вземат предвид надплатените суми във връзка с прилаганите незаконосъобразни
лихвени проценти за възнаграждението за ползване на кредита от страна на
банката, доколкото същите суми имат различно основание – неоснователно
обогатяване и предвид това не могат да се приемат като плащане по договора и
прихващане на изпълнението. За да могат да бъдат съобразени, трябва
задължително да е направено възражение за съдебно или извънсъдебно прихващане
каквото липсва в настоящия случай./ така определение № 180 от 10.04.2018 г. по
т. д. № 2922/2017 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/. Предвид заключението на вещото лице
основателни се явяват и исковете за сумите от 730,31 шв. франка неплатени
дължими застрахователни премии за периода от 14.05.2013 г. до 04.04.2019 г.
Основателна се явява и претенцията за дължими нотариални такси в размер на
980,49 лв. В тази връзка съдът намира, че не следва да разглежда заявеното от
ответника възражение за погасяване на вземането за застрахователна премия за
периода от 14.05.2013 г. до 08.04.2016 г., доколкото същото не е заявено
своевременно.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на
направените от него деловодни разноски в размер на 4 790,63 лв. Ответникът следва да му заплати и сумата от 4 290,38
лв., представляваща адвокатско възнаграждение, като в тази връзка съдът намира,
че направеното възражение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК е неоснователно с оглед
действащата редакция на чл. 7 от НМРАВ към датата на сключване на договора за
правна защита и съдействие и фактическата и правна сложност на спора, както и с
оглед процесуалната активност на представителя на ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА К.И.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** чрез адвокат В.В. да
заплати на „Ю.Б.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес:***
чрез адвокат Х. И. сумата от 56 824,96 шв. франка (в заместващата
валута от 34 933 евро), представляваща част от вземане за дължима главница
по договор за потребителски кредит № HL35735 от
04.04.2008 г. в твърдян общ размер от 169 986,68 шв. франка, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.07.2019
г. до окончателното изплащане, както и сумата от 730,31 шв. франка неплатени
дължими застрахователни премии по договора за периода от 14.05.2013 г. до
04.04.2019 г. и сумата от 980,49 лв.
дължими нотариални такси.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, К.И.С., ЕГН
********** да заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК ******** сумата от 4 790,63
лв. деловодни разноски и 4 290,38
лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :