Р Е Ш
Е Н И Е
№ 114
гр. Свищов, 01.06.2017 год.
Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 05.05.2017
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря
Таня Луканова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 839/2016 год. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и по чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Б.П.П.Ф.“ЕАД *** твърди, с договор за потребителски
заем № ***** отпуснали на Н.И.Д. паричен кредит в размер на
5 526,50 лева и закупуване на застраховка от 526,50 лева. Заявява, че
сумата, предмета на договора била изплатена от кредитора по уговорения в чл. 1
от договора начин, с което изпълнили задълженията си по договора. Усвояването
на посочената сума, ответникът удостоверил с полагането на подписа си в поле
„Удостоверение на изпълнението“. Въ основа на чл. 3 от договора, за ответника
възникнало задължение да погаси заема на 81 месечни вноски, всяка в размер на
по 122,14 лева, които вноски съставлявали изплащане на главницата по заема,
ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите в размер сна
20,90 %, посочен в параметрите по договора. Ответникът преустановил плащането
на вноските по кредит № ***** на 30.01.2015г. като към тази
дата били погасени 75 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора, вземането
на Б.П.П.Ф. ЕАД става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска. Така ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер
на 732,10 лева, представляващ оставащите 6,00 броя погасителни вноски към
28.02.2015 г., към която дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки
настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил
задължението си. На ответника била изпратена покана за доброволно изпълнение, в
която изрично било указано, че вземането е обявено за изискуемо. Поканата била
изпратена на адреса, деклариран в договора и се считала за връчена на основание
чл. 10 от договора. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК,
била изтекла и последната падежна дата по кредита. Заявява, че ответникът
дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 38,51
лева, за периода от настъпване на предсрочната изискуемост на кредит –
28.02.2015г. до 11.09.2016г. . Същият дължал главница в размер на 246,13 лева,
възнагридетелна лихва – 485,97 лева, общо дължал сумата 770,61 лева. Твърди, че
подали заявление по чл. 410 от ГПК,като ответникът възразил срещу издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 643/2016г. по описа на РС Свищов. Моли да
бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищецата сумата 246,13 лева – главница по договор за
кредит, възнагридетелна лихва по договора в размер на 485,97 лева , законна
лихва за забава в размер на 38,51 лева за периода от 28.02.2015г. до
11.09.2016г. Претендира разноски за заповедното и исково производство. В
съдебно заседание не се представлява. В
писмена молба по делото поддържа
предявените искове. Взема становище, че извършените от ответника плащания с
платежни нареждания са приспаднати от дълга, но не са били достатъчни да
покрият просрочието, поради което дружеството е предприело действия за събиране
на дължа. Счита, че възраженията на ответника за ненастъпила предсрочна
изискуемост не били относими към спора, тъй като заявлението било подадено след
изтичане на последната падежна дата по договора, когато задължението е станало
ликвидно и изискуемо, без дори да се позовават на предсрочна изискуемост. В
хода на устните състезания не взема становище. В писмена молба по делото моли
да бъде постановено решение, с което исковете да бъдат уважени, както са
предявени с исковата молба.
Ответникът Н.И.Д. ***, в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, депозира писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва твърдението на ищеца, че е преустановил плащанията на погасителните вноски по договора на 30.01.2015г. Заявява, че не е заплатил до 30.01.2015г. месечната погасителна вноска за месец януари, но не е преустановил плащането на всички погасителни вноски, включително тази вноска и всички след нея. Вноската за месец януари заплатил на 03.02.2015г. с плаежно нареждане, както исъщия месец – на 27.02.2015г. направил плащане и на погасителна вноска за месец февруари 2015г.. Представя и още четири платежни нареждания за извършени плащания по погасителния план. Счита, че от тези платежни документи се установявало, че не е преустановил плащанията по погасителните вноски, като забавянето на плащането на една погасителна вноска – тази за месец януари 2015 година и то само с четири дни, не означавало преустановяване на плащанията на погасителните вноски, а и същият е направил плащания по всички следващи погасителни вноски или на деня на падежа или по-рано. Оспорва твърдението, че на 28.02.2015г. целият остатък от дълга е станал предсрочно изискуем. Позовава се, че съгласно чл. 5 от договора за кредит, вземането на ищеца става изискуемо в пълен размер, ако кредитотополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Налице било забавяне само на една погасителна вноска с четири дни, като всички останали погасителни вноски били заплатени на падежа или дори по-рано, поради което счита, че не са се осъществили условията по чл. 5 от договора за настъпването на предсрочна изискуемост на цялото вземане на 28.02.2015г. Не бил уведомен, че вземането става предсрочно изискуемо на тази дата, поради което продължил да изпълнява задълженията си по договора и да заплаща отделните месечни погасителни вноски на падежите по погасителния план. С оглед на ненастъпването на предсрочна изискуемост, неоснователна била претенцията за заплащане на законна лихва от 28.02.2015г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Оспорва, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, дължал на ищеца главница от 246,13 лева и възнаградителна лихва от 485,97 лева. Твърди, че е изпълнил задълженитяа към ищеца, а иска бил изцяло неоснователно. Взема становище за неоснователност на претенцията за разноски. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. В хода на устните състезания процесуалният му представител взема становище за неоснователност и недоказаност на исковете. Счита, че твърдението на ищеца, че към датата на подаване на исковата молба бил настъпил падежа по договора е без правно значение, тъй като при подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК ищецът се е позовал не на изтекъл падеж, а на настъпила предсрочна изискуемост. Такава предсрочна изискуемост, настъпила на 28.02.2015г. не била установена по делото, което правело иска неоснователен.
Съдът, след като изслуша становищата на
страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното
ч.гр.дело № 643/2016г. по описа на Районен съд Свищов, Б.П.П.Ф. ЕАД е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за дължими суми по договор за кредит *****. Въз основа на същото е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 384/03.10.2016г. в полза на Б.П.П.Ф. ЕАД за сумата 246,13 лева
главница, 485,97 лева възнаградителна лихва за периода 30.01.2015г. до
30.06.2015г., 38,51 лева – мораторна лихва за периода 28.02.2015г. до
11.09.2016г., , ведно със законната лихва върху главницата от 30.09.2016г. до изплащане на вземането,
както и 325,00 лева разноски по делото. В заявлението по чл. 410 ГПК заявителят
се позовава на предсрочна изискуемост на вземането, настъпила на 28.02.2015г. –
датата на втората пропусната вноска. В законоустановения двуседмичен срок от
връчването на заповедта за изпълнение, длъжникът, ответник в настоящото
производство, подал възражение за недължимост на вземането по издадената
заповед за изпълнение. В срока по чл.415 от ГПК ищецът е предявил настоящия
положителен установителен иск.
Видно от приложения по
делото договор за потребителски паричен кредит *****, „Б.П.П.Ф.“ЕАД е предоставила на
кредитополучателя Н.И.Д. кредит за
потребителски цели в размер на 5 000,00 лева, както и кредит за покупка на
застраховка „сигурност на плащанията“ – 526,50 лева, общ размер на кредита –
5 526,50 лева. Кредитополучателят поел задължение да погаси
заема на 81 погасителни вноски, всяка в размер на 122,14 лева, като в
погасителния план, част от договора за кредит били посочени падежните дати на
месечните погасителни вноски. Страните по договора постагнила съгласие, че
погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с
надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема
и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора. Съгласно чл. 5 от
договора за кредит, при забава на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска ,ведно с
направените за събиране на вземаането разноски извършени по преценка на кредитора. В чл. 5 от
договора страните постигнали съгласие, че при просрочване на две или повече
месечни вноски, и считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени по договора надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането. Съгласно чл.
8 от договора, всички изявления на кредитора, отправени към кредитополучателя ,
се считата узнати от кредитополучателя, ако бъдат доставени на адрес, посочени
на лицето в съответните полета в договора. В договора кредитополучателят
посочил адрес с. Морава, ул. Захари Стоянов № 16.
С приложеното искане за
откриване на разплащателна сметка и издаване на електронна дебитна банкова
карта, ответникът отравил искане чрез ищеца до ТБ Инвестбанк АД гр. София, за
откриване на разплащателна сметка и издаване на електронна дебитна карта. На
искането е отразено, че е във връзка с
договор *****, а в полето забележки фигурира
сумата 5 000,00 лева, както и месечната вноска 122,14 лева и броя на
вноските – 81 . Приложено по делото е и
застрахователно удостоверене № ***** по Групова
застрахователна полица № 001337,
притежател на полицата – ищецът, застрахован кредитополучател – ответникът, с
начална дата на застраховката 27.09.2008г.
Приложен по делото е
погасителния план по договор *****, в която са
отразени, броя погасителни вноски по договора – общо 81, и размера им, общо непогасената
главница по кредита – 222,59 лева, общо непогасената сума – 732,10 лева.
Отразено е, че погасителния план е актуален към 18.11.2016г.
С писмо от 12.02.2016г.
адресирано до ответника, ищецът уведомява, че ответникът е преустановил
плащането на вноските по договора на 30.01.2015г. , като вземането на Б.П.П.Ф.
ЕАД става предсрочно изискуемо, поради просрочие на две или повече месчни
вноски. Посочени са в писмото дължимите суми за главница, договорно лихва,
такса обработка, обезщетение за забава и
общо дължима сума – 756,06 лева. Предоставен е срок от седем дни, считано от
получаването за плащане на дължимите суми. Поканата е адресирана до адреса на
ответника, посочен в договора. Писмото е получено на 18.02.2016г. от ответника,
видно от известието за доставяне.
Видно от платежно
нареждане от 03.02.2015г., на тази дата ответникът превел на ищеца сумата
122,14 лева с посочено основание за превода - *****. Приложена по делото е разписка
от 27.02.2015г., видно от която на същата дата на ищеца е преведена сумата от
121,28 лева, по процесния договор за кредит, с посочен длъжник – ответникъта,
както и е посочена датата на падежа. Съгласно платежно нареждане от
30.03.2015г. ответникът превел на ищеца до договора за кредит ***** сумата 122,14 лева. С платежно нареждане от 28.04.2015г.
ответникът превел на ищеца сумата 122,14 лева с посочено основание – договор *****. Сумата 122,14 лева, със същото посочено основание,
ответникът превел на ищеца и на датата 29.05.2015г., видно от платежното
нареждане от 29.05.2015г.. Същата сума – 122,14 лева, със същото посочено
основание - договор *****, ответникът превел на ищеца и на датата 22.06.2015г. ,
видно от приложеното по делото платежно нареждане от 22.06.2015г.
Приложена по делото е
справка от ищеца за получени плащания по договор *****, в която фигурират извършените от ответника с цитираните платежни
документи плащания, а общо получените плащания са 9 181,12 лева.
Разпитана по делото беше
св. В.Д. – съпруга на ответника. Същата заяви, че съпругът и получил кредит от
ищеца, като се е случвало тя да заплаща вноски по този кредит по банков път.
Видно от показанията и, месец януари 2015 г. закъсняла заплатата на съпруга и,
поради което и тя направила плащането по кредита за този месец. Преди това се
обадила по телефона в дружеството – ищец, че имат забавено плащане, откъдето им
казали, че няма проблем и да няколко дни отишла и платила. Заяви, че последните
вноски са правени в срок. На въпросите им дали имат забавени вноски по кредита,
отговора бил че няма такива и да продължават „кредита напред“. През месец
февруари 2016 година получили писмо че имат плащане на 246 лева , като на нейно
запитване по телефона и отговорили, че ще бъде извършена проверка дали има
някаква грешка. След това не им се обадили повече да ги уведомят дали имат
забавени вноски.
От заключението на
изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице
Ж.Д., което съдът приема като обективно, компетентно дадено, се установява, че размерът
на дължимите по договора за потребителски заем № ***** са: непогасена главница 225,51 лева , непогасени лихви – 485,97 лева ,
общо непогасена сума – 711,48 лева. Заключението на вещото лице е, че
ответникът за срока на договора е извършил плащания в размер на 9 181,12
лева, като е изплатил главница 5 609,70 лева и лихви 3 571,42 лева. Вещото
лице е посочило, че съгласно погасителния план в договора, общата стойност на
дължимата сума е 9 892,60 лева, като в погасителния план не е посочено
формирането на всяка погасителна вноска – размер на главница и размер на
възнаградителна лихва. Видно от заключението на вещото лице, в периода
30.01.2009г. 0 30.11.2009г. не са погасени изцяло 4 броя погасителни вноски,
като при следващи погасителни вноски са внасяни в повече от определената сума
по погасителната вноска, а в периода 30.12.2009г. – 30.04.2010 г. не са
погасени изцяло пет броя последователни погасителни вноски. Вещото лице е
заключило, че до края на погасителния период има отделни непогасени суми на
падежни дати, но те са компенсирани с внесени в повече суми на следваща падежна
дата. Отразило е, че при неплащане на месечните вноски банката не е приложила
чл. 5 от договора и не е обявила кредита за предсрочно изискуем в целия му
размер. При внасяне на всяка месечна погасителна вноска от ответника ,банката е
покривала стари задължения по неплатени предходни месечни вноски. Констатирало
е вещото лице, че по време на изплащане на сумите по въпросния договор за
потребителски заем са извършени две плащания – на 15.05.2010г. – 150,00 лева и
на 07.06.2010г. – 140,00 лева, които са дължими по друг кредит на ответника, по
който са отстанали неиздължими месечни погасителни вноски. Вещото лице е
описало ,че с постъпилите плащания по кредита са погасени общо за периода
30.10.2008г. – 30.06.2015г. следните задължения: главница – 5 077,28 лева,
лихви главница – 3 231,23 лева, главница застраховка – 532,42 лева, лихви
застраховка – 340,19 лева, общо погасени – 9 181,12 лева. Изчислило е общо
непогасена сума – 711,48 лева. В съдебно заседание вещото лице заяви, че от
допълнителна справка, която и била предоставена, имало разграничение на
допълнителна вноска на главница, лихва, застраховка и лихва върху
застраховката, въз основа на която справка изогтовила и заключението, като в
дължимата сума има и суми за застраховка и лихва по застраховка.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск по чл. 422 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. Предявеният иск има за предмет установяване на вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение, при което в негова тежест е да установи основанието, от което произлиза, а ответника – да докаже , че е платил или основанието, поради което счита, че не дължи претендираната сума. В случая се твърди от ищеца, че вземането му произтича от договор за потребителски заем № *****, и същия следва да установи вземането по основание и размер, както и че това вземане е било изискуемо към датата на подаване на заявлението. Не се доказа по делото, че задължението е било предсрочно изискуемо към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Действително в чл. 5 от договора, страните уговорили при просрочие на две или повече месечни вноски, и считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора да става предсрочно изискуемо в целия му размер. В заявлението по чл. 410 от ГПК заявителят/ищец по настоящото дело/ се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на 28.02.2015г. . От доказателствата по делото, включително ангажираните от ответника платежни документи – четири платежни нареждания и една разписка, показанията на св. В.Д., както и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, съдът намира, че не се е осъществило условието на чл. 5 от договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. С ангажираните от ответника доказателства за извършени плащания, се установи, че след след твърдяната от ищците дата - 30.01.2015г. на която се твърди, че ответникът е преустановил плащането на вноските по кредита, са извършени плащания от ответника по този договор, на дати съответстващи на падежните или предшестващи с няколко дни падежа, като само една от вноските – тази за месец януари 2015 г. е внесена на 03.02.2015 г. – с няколко дни закъснение. Установи се, че не е налице твърдяното от ищеца преустановяване на плащанията от ответника на посочената дата – 30.01.2015г., както и не се установи, че са настъпили основанията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на твърдяната дата 28.02.2015г. . Видно и от заключението на вещото лице, след датата 30.01.2015г. са извършвани плащания от ответника по договора, включително до 30.06.2015г., като вещото лице изрично е посочило, че в предходни периоди през 2009 г. и 2010 година не са погасявани изцяло определен брой вноски, до края на погасителния период има отделни непогасени суми на падежни дати, но същите са компенсирани с внесени в повече суми на следваща падежна дата, като при неплащане на месечните вноски банката не е приложила чл. 5 от договора и не е обявила кредита за предсрочно изискуем в целия му размер, като при внасяне на всяка месечна погасителна вноска от ответника, банката е покривала стари задължения по неплатени предходни месечни вноски. След като това е така, включително и заключението на вещото лице, че банката не е обявявала кредита за предсрочно изискуем в целия му размер, съдът приема, че не е доказано твърдяното от ищеца обявяване на кредита за предсрочно изискуем и съответно настъпването на предсрочната изискуемост на кредита на датата 28.02.2015г. . В хода на делото в писмена молба ищецът взема становище за неотносимост на възраженията на ответника за ненастъпила предсрочна изискуемост, поради това, че заявлението по чл.410 от ГПК било подадено след изтичане на последната падежна дата по договора, като задължението е станало ликвидно и изискуемо, без да се позовават на предсрочна изискуемост.
Както се посочи, със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и със исковата молба вземанията за главница по договора за кредит, за възнаградителна лихва и лихва за забава се претендират в посочените размери въз основа на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предвид обусловеността на предмета на делото по установителния иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК от основанието и размера на посоченото в заповедното производство и с оглед факта, че вземанията не са заявени като конкретни неплатени вноски и акцесорни вземания и не е ясно кои вноски са включени в претендирания общ размер на главницата, съдът не би могъл да се произнесе по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Това, че след заповедното производство и преди завеждане на иска крайният падеж на връщане на кредита е настъпил също не може да бъде отчето като относим факт по чл. 235 ал. 3 от ГПК, съгласно т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014. Не е допустимо в исковото производство по иск, предявен по реда на чл. 422 ал. 1 от ГПК да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение – т. 11б от цитираното Тълкувателно решение. Позоваването на ищеца в настоящото производство, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК е настъпила последната падежна дата по договора, представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск, при условията на евентуалност, но такъв иск не е предявен от ищеца.
В настоящия случай предявеният по реда на чл. 422 ал. 1 от ГПК иск е за вземания за главница и лихви въз основа на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, каквато предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита преди образуване на заповедното производство не се доказа, поради което и предявения иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК за установяване вземане за главница, договорна възнаградителна лихва и лихва за забава в претендираните размери, съдът счита за неоснователен и недоказан като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 422 ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
Предвид отхвърлянето изцяло на ищцовата претенция по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 2 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 вр. чл. 86 от ЗЗД като неоснователна, съдът счита, че претенциите на ищеца по чл. 78 ал. 1 от ГПК се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива, както в частта им за присъждане на сумата 325,00 лева, представляващи разноски за заповедното производство, така и по отношение претенцията на ищеца за присъждане на направените в настоящото исково производство съдебни разноски в размер на 425,00 лева, от които 125,00 лева – довнесена ДТ и 300,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
При този изход на делото на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 300,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.П.П.Ф.“ЕАД, *****, седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, Сгр. 14, представляван от Н.Н.и Д.Д. – Прокуристи, чрез пълномощника юрисконсулт Д.В. против Н.И.Д. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че „Б.П.П.Ф.“ЕАД има вземания срещу Н.И.Д. в размер на 246,13 лева – главница, 485,97 лева възнаградителна лихва по договора и 38,51 лева – лихва за забава за периода 28.02.2015г. до 11.09.2016г., по Договор за потребителски заем с № *****, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 384 от 03.10.2016 г. по ч.гр.дело № 643/2016г. по описа на РС Свищов, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „Б.П.П.Ф.“ЕАД, *****, седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, Сгр. 14, представляван от Н.Н.и Д.Д. – Прокуристи за заплащане от Н.И.Д. с ЕГН ********** *** на сумата от 325,00 лева – разноски за заповедното производство, за която сума е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК№ 384 от 03.10.2016г. по ч.гр.дело № 643/2016г. по описа на РС Свищов, както и за разноски за исковото производство в размер на 425,00 лева, от които 125,00 лева – довнесена ДТ и 300,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „Б.П.П.Ф.“ЕАД, *****, седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, Сгр. 14, представляван от Н.Н.и Д.Д. – Прокуристи ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.Д. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 300,00 лева/триста лева/.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 643/2016г. по описа на РС Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: